Да бееме пиле по едно кафе...

     Баба ми Мария обичаше и не можеше без кафе. Тя не купуваше готово, опечено кафе, а сурово, което печеше в специална цилиндрична направа наричана „долапче”. Опечените зърна  смесваше по някаква нейна пропорция със зърна от леблебия, опечена по същия начин, в същото това долапче. Тази смес се съхраняваше в шкафа заедно с другите атрибути, необходими за приготвяне на кафето за пиене. Там бяха: пиринчената жълтеникава ръчна мелничка, буркана с бучките захар, кафените чашки, сребърните лъжички, меденото джезве, малкото спиртниче и кибрита.

  Баба обичаше да черпи, да „подаде” и мразеше скъперничеството и просташкия цицелник. Щом дойде някой на гости, тя винаги черпеше – било със сладко от дюли или пелте, било с локум или бонбонки, но винаги с кафе.

   Гостите й бяха предимно нейните връстнички. И то какво ми ти гости... Доскучало на някоя бабичка в къщи, поискало й се да се поразходи, сетила се за баба и току чуеш на стобора някой да вика „Марио, тука ли си ма?”. Тъй като баба обичаше „гостенки” хич не се бавеше, а отговаряше: „Тука съм, тука. А яла де, яла да са видим.” После седнат, изпиват по едно кафе, наприказват се. По някое време гостенката си тръгва и баба я изпраща до портичката по живо, по здраво.

      Баба също обичаше и редовно наобикаляше приятелките си. Един ден по икиндия тя навестила приятелката си баба Цена. Влязла в къщата, седнала в подредената стая и започнали да си приказват. Разгледали почти персонално няколко фамилии от махалата, между които сгодяването на Вачовата внучка, сполучливото раждане на седмото дете у Геновците, та стигнали чак до налегналата от месеци суша и нуждата да се прави Герман с молебен за дъжд.

    Понеже разговорът се поизчерпил, пък и черковната камбана започнала да бие за вечеря, баба станала и си тръгнала. Както си му е реда, баба Цена тръгнала след нея да я изпраща. Когато прекрачили прага на портичката и баба била вече на улицата, Цена се ударила с дясната ръка по челото и с глас, нещо като уж от разсеяност и самообвинение, изрекла: „ Ма, Марио ма, да бееме пиле барем по едно кафе ма”!