АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ - "ЩАСТЛИВЕЦА"

   В първия ден на Новата година се навършиха сто и петдесет години от рождението на един от най - любимите български писатели – незабравимия филантроп, патриот и оптимист – Алеко Константинов! Интелигент, роден аристократ с артистична душа на бохем и дълбок психолог, Алеко остана и ще пребъде докле е българско, като висока морална стойност – критерии за поведение и отношение към обществените проблеми и дейността на политическата класа.

Още от малък обичам Алеко и творчеството му. Мисля, че съм прочел всичко, което той е написал. А „Бай Ганьо тръгна по Европа”, „До Чикаго и назад” и повечето от фейлетоните му – по няколко пъти.

И нещо, което за първи път ще споделя. Като ученик запленен от завладяващия с лекотата, сочността и искреността си Алеков стил, у мен се зароди едно момчешко непреодолимо желание да пиша разказчета и нещо, като фейлетончета… Няколко пазя още в архива си. Боже, Боже – пълна Алекова и то възможно най-лоша имитация!

Признавам си, че и до ден днешен препрочитам творбите му, възхищавам се от тях и винаги, когато има повод споменавам името на Алеко като мой любимец. Един подходящ пример за това е новата ми книга „Страници от моя дневник”, в която на няколко места пиша за него. Ще цитирам написаното на стр.173-та:
„На 27 август се навършват 114 години от организираната туристическа дейност в България. Не съм турист, но ми е известна тази дата, защото на този ден преди 114 години по инициатива на моя любимец – Алеко Константинов се организира туристически излет до най-високия връх на Витоша – Черни връх.

Алеко Константинов – „Щастливеца”, е един висок връх, един Светли връх в българската литература, символ на почтеност, скромност, патриотизъм и човеколюбие!

Алеко – страдалец същински, а се наричал „Щастливец”! Какъв ти щастливец, когато си безпощаден и справедлив критик на безобразията властнически, на безобразията Кобургски?

Щастливец, застрелян уж „ по погрешка”?

Алеко, политическите пристрастия на, когото не споделям, но, което не ми пречи да го възприема и тача, като един от любимите ми големи и незабравими българи!”



Накрая на тази моя скромна бележка, ще цитирам последното интервю на „Щастливеца” преди да го застрелят.



Име и презиме?

- Алеко Константинов

Месторождение?

- Свищов

Място и дата на изповедта?

- С. Владая, 20 юли 1894г.

Коя краска предпочитате?

- Краската на кожата.

Коя е любимата Ви миризма?

- Миризмата на параходите и железниците.

Кой цвят Ви се вижда най-хубав?

- Бутон от роза и незабудка.

Кое животно Ви е най-симпатично?

- Кучето.

Коя краска на очи и коси предпочитате?

- Ясно сини очи и руси коси.

Коя е според Вас най-почтената добродетел?

- Любовта като сърдечна доброта.

Кой порок мразите най-много?

- Скъперничеството.

Кое е най-любимото Ви занаятие?

- Да пиша хумористични очерци.

Кое развлечение Ви е най-приятно?

- Гуляй на чист въздух и мъжка компания.

Кой е според Вас идеалът на земното щастие?

- Свобода от всякакви условности и задължения.

Коя съдба Ви се вижда най за окайване?

- Да се разочароваш от силата на честността.

Може ли да Ви попита човек на колко сте години?

- Тридесет и една година, 6 месеца и 20 дни.

Кое кръстно име бихте си взели, ако бихте си го избрал сам?

- Пак Алеко, а като псевдоним нещо смешно.

Кой е най-хубавият момент в живота Ви?

- Пътуването ми в Америка и когато ми хрумна идеята за „Бай Ганя“.

Кой е най-тъжният?

- Когато измряха домашните ми и аз останах без работа.

Коя е Вашата главна надежда?

- Че кога да е, ще бъда оценен по достойнство.

Вярвате ли в приятелството?

- Да.

Кой е според Вас най-хубавият момент през деня?

- Ранна утрин преди изгрев на слънцето.

Кое историческо лице Ви е най-симпатично?

- Саванарола.

Коя личност от роман или театър?

- Лео на Шпилгагена.

В коя страна бихте предпочели да живеете?

- България.

Кой е любимият Ви писател?

- Тургенев.

Кой живописец?

- Верещагин.

Кой композитор?

- Верди.

Ако бихте желали да си имате девиза, коя бихте си взели?

- Свобода, честност и любов.

Кое е според Вас майсторското творение на природата?

- Младо и здраво человеческо тяло.

От кое място Ви е останал най-приятният спомен?

- От върха на Айфеловата кула и от Ниагара.

Кое е любимото Ви ястие?

- Пастърма и кисело зеле.

Предпочитате ли меко или твърдо легло?

- Меко умерено и хладно легло.

Кой чужд народ Ви е най-симпатичен?

- Французите.

Ей българино, спомени и помни Алеко! Чети това, което написа той за тебе с обич и тъга. Помъчи се да осъзнаеш написаното, пък се и понапъни да се поогледаш, защото ако след повече от сто години си сменил само името - от г-н Ганьо Сомов на д-р, инж., проф., че и акад.Ганьов, а не табиетите си, оправия недей да чакаш – няма да има!