Е, на това му се вика истинска зима, като онези от детските и младите ми години! Дебел сняг затрупа всичко що е на вънка и продължава тихо да се сипе, сипе! Прекрасна гледка – чудна зимна приказка!
От няколко дена си спомням за зимите с дебел сняг и за рояците врабченца църцорещи из дръвниците по дворовете. Спомням си и все надничам да видя и тук врабченца подскачащи из клоните на дърветата и провисналите от натрупалия ги сняг клони на боровете под балконите ни. Надничам, а няма! Няма птички, няма животинки – цивилизация! Едва днес, преди минути едно настръхнало врабче се стрелна и кацна на перваза на балкона.Докато да го погледна, то сякаш надникна с едното си оченце, видя, че няма ни зрънце, ни трошички и като ме забеляза мигновено отлетя. Къде бе приятел, на къде в този дебел сняг и в този немилостив свят? Немилостив, на много места и озлобен, но има и добри хора. Годино, помогни ни да се умножават милостивите и добрите. Не само врабченцата, птиците и животинките, хората, хората и светът имат нужда от това!
Сега ще взема греблото, ще почистя балкона и ще поставя пшеничени зрънца и трошички хляб. За врабчето, което видя, че нямаше нищо, изплаши се от мен и избяга. За всички врабчета. А може би ще долети и някое гълъбче, по чудо останало от вилнеещата психоза да се стреля и убива…
Годино, помогни на този народ и особено на младите да имат милост и да хранят врабчетата.Да проумеят, че който храни врабчета, обича Природата, ще обича хората и хората ще го обичат!
* Из новата ми книга " СТРАНИЦИ ОТ МОЯ ДНЕВНИК" - Русе, август, 2012 г. изд. "Лени Ан".
Няма коментари:
Публикуване на коментар