ПЛАГИАТА *

   Ходих да си платя данъците за апартамента. Платих и на Веско. Като си вървя и си мисля, че преди десетина-петнадесет дена хванаха министърът на отбраната на Германия, че преписвал за дисертацията си от някакъв учен. Министърът веднага се яви пред телевизията, извини се на германския народ и си подаде оставката. Тя беше приета и хоп – нов министър! Няма хъка, няма – мък !
   Та, като си вървях и мислех за този немски плагиат се сетих за едно мое много, ама много интересно преживяване:
  През 1985 година в курорта „Албена” се проведе ХХХІ Европейски Конгрес на научните работници в областта на месопромишлеността. Аз съм вече кандидат на науките, доктор на науките, ст.н.с І – ва степен и професор. Като такъв съм член на Организационния Комитет на Конгреса и активно участвам в неговата работа с няколко научни доклади.
На една от тържествените вечери в китната местност „Орехите” отивам със съпругата си и разпоредител малко неестествено ме настанява не при колеги, а на малко изолирана маса с непознати мъж и жена, които се представиха, като зам.директор на месокомбината Варна и съпругата му. Е, нищо, ние сме контактни и обикновени хора, заговорихме новите си познати и си обещаваме приятно прекарване.
Малко след това, същият разпоредител, мисля, беше комсомолският секретар в Института ни, води един младеж – французин, който нямало къде да настанят, а нали аз съм знаел френски, та ще си говорим и госта няма да скучае. Какво да правя – от едната страна двама непознати свити особняци, от другата – непознат чужденец, тя ще е една „приятна” вечер, но приемам разбира се новия член на компанията и започвам разговор с него. Оказа се, че е колега от бранша и току – що защитил докторска дисертация по много актуалната тема - електростимулация. Попита ме интересувам ли се от проблема и желая ли да ми изпрати един екземпляр. Той вече подарил екземпляр на доцент от Пловдив, който бил на специализация в техния Институт в Гренобъл.Приех с голямо удоволствие и му благодарих предварително.
Вечеря, като вечеря. Имаше музика, танци, нестинарки, веселба.
  Конгресът завърши и не след дълго получих обещаната дисертация от г-н Бруно Хулиер. Прекрасна книга с богат експериментален материал, компетентно представен, с много интересна интерпретация на резултатите и оригинални изводи.
   След година, година и половина Специализиран съвет от Пловдивски Университет ме избрал за един от възможните рецензенти на докторска дисертация с тема, като тази на г-н Хулиер. Дисертанта ми изпраща труда си на листи в папка! Чета и си спомням за дисертацията на французина. Намирам я в библиотеката си, чета, чета и сравнявам с листите от папката и не вярвам на очите си – текст, таблици, изводи и заключения на французина преписани буквално от нашия доцент!
  Какво стана ли? Някой може да си помисли за разкаяние, за оставка….? Опазил ни Бог от такива постъпки. Напротив, дочух гласове, че доцента е „оклеветен”!
  На заседанието на Съвета показах двете дисертации – на Бруно Хулиер и на доцента заедно с преписаното, подписано от трима свидетели и заверено от нотариус, т.е. голата истина и се дистанцирах. А те – комисии, отлагаха, мотаха, лъгаха, и след време разбрах, че доцента станал „д-р на науките”, малко след това професор, малко след това Ректор на висшето у-ще, в което разиграха комедията и още малко след това, чух че е починал! Не след дълго се разбра, че всички са знаели истината, но са си мълчали – едни от страх, други да не си развалят отношенията, а тези от Съвета, че някои от тях, вероятно също са преписвачи…
  Така е у нас. И преди и сега. Даже мисля, че сега е още по - зле!
  Но това не е всичко. Комедията има и втора част и тя вече е трагикомична !

   След 10-ти ноември 1998 година от досието си разбрах, че докато уж зам. директорът и мнимата му съпруга са ме „разработвали”, аз без да си искам съм разработил и разкрил един голям нашенски плагиат.



* Из новата ми книга "СТРАНИЦИ ОТ МОЯ ДНЕВНИК", Русе, август 2012 год.