Ей, Време, много бързаш ! Всъщност, какво си ти? Кой те сътвори или ти сътворяваш, като създаваш и извайваш живота в необятното му разнообразие, като нижеш епоха след епоха и събитие след събитие, по невидимата и очевидно безкрайна спирала на възхода ? На възхода, а защо не и на пътя, по който възхождайки гоним пропастта на невъзвратимото си падение?.Какво си ти бе Време? Имаш ли плът да те пипнем? Имаш ли душа да те почувстваме? Задъхано ли си или само бързаш? А вярно ли е, че има и безвремие? Ами то, ако е вярно, то е страшно! Живот, движение без време! Или не е имало и движение? Тогава значи е имало покой, а то значи смърт! Е, то така и стана – умря, онова, което трябваше да умре….Подсмиваш се Времеее, подсмиваш се!. Аз и така си го мислех. Нали ти го умори, като създаваш и извайваш живота в необятното му разнообразие, нижеш епоха след епоха и събитие след събитие и..чистиш появилите се плевели, или гнойни рани в Природата и обществата?
Какво си ти бе Време? Измерение? В тежките и неподредени мисли на моето съзнание се осмелявам да те попитам: Ти ли си Властелинът на Вселената, или си първия му помощник в съзиданието и движението й? Какво си ти бе Време? Божествена сила или нашият Бог?
*Страница от дневника ми
Няма коментари:
Публикуване на коментар