НА ДОБЪР ЧАС

Броени дни остават до започването на новото републиканско първенство по футбол. Чакам го с нетърпение.

Когато бях на десетина годинки, баща ми започна да ме води на мач. Имахме силен отбор, съставен от местни и закупени играчи – „Цар Крум” се казваше. Никога няма да забравя централния нападател Жиката, левия инсайд Кънчо, десния бег Нино, месната „пантера” – вратарят Сашо, великолепното дясно крило Генко и др,. Благодетелите им бяха богатите търговци братя Влаевски.Този отбор мереше сили с „Белите Орлета”на Хаджиславчев от Плевен, „Тича” от Варна, „Ботев” от Пловдив, че и със Софийските „Левски” и „Славия” !

Гледах и мачове на стадиона „Юнак” в София. Там живееше леля Сана – сестра на майка ми и всяко лято й гостувах с голям мерак да гледам мачове. Не мога да си спомня годината – вероятно е било около 1943-1945-та, бях на мача между „Левски” – София и „Македония” – Скопие. Македонците се предвождаха от своя еднорък капитан Джино Симеонов, а левскарите играха в следния състав:

Вратар – Соколов, десен бег – Никушев, център халф – Боби Петров, ляв бег – Клева, халфове – Коце Георгиев и Чори Петров, дясно крило Цветков /Жук/, десен инсайт – Васил Спасов /Валяка/, център нападател Божидар Ласков, ляв инсайт – Хранов, ляво крило – Аргиров.

Мачът завърши при резултат 2:2. Не се учудвайте – помня го, защото този мач ме направи „ЛЕВСКАР”- от тогава, та до ден-днешен! Тогава заобичах и синия цвят!

Много мачове съм гледал, много радост и великолепни емоции съм преживял с любимия си отбор и много тежки преживявания, дори и обиди съм понесъл, но никога, нито за миг не се отказах да го обичам и поддържам!

В годините с много от великите играчи на този отбор бях приятел, обичахме се и заедно обичахме нашия „Левски” Ще спомена Йончо Арсов, Сашо Костов, Павлов, Теко Абаджиев, Христо Илиев –Патрата и незабравимата емблема – красавецът-дарование Георги Аспарухов – Гунди!

В последните години не съм близо до отбора, но благодарение на телевизията и компютъра, винаги съм с него.

Сега времената и условията са други, изискванията, играта и играчите са различни, но футболният „Левски” издържа всички изпитания на времето и си остана един от ведущите български отбори. В течение съм за подготовката, селекцията и възможностите на отбора. Би могло да е още по-добре! Радвам се, че се поставят високи цели, че има желание, старание и хъс за постигането им…и разбирането, че това става с много труд, отговорност и себеотрицание!

Броени дни остават до започването на новото републиканско първенство по футбол. Чакам го с нетърпение, защото обичам тази велика игра и моят отбор - синият „Левски” – София!