Сутринта излязох раничко – по хладното. Наоколо е зелено – свежо зелено и тихо. Тази пролет, ето сега и през лятото, в града се появиха повечко птици – врабчета, синигерчета, гургулици. Има и чавки, че и свраки даже!
Вървя, приятно е, леко ми е и си мисля за невъобразимите научни, технологични и технически постижения, които непрекъснато навлизат в живота ни !
Радвам се на великите постижения на човешката цивилизация и на този фантастичен свят!.Радвам се, а ми е тъжно! Защо така сме устроени, че не можем всички да се зарадваме.? Защо трябва да си пречим?.Защо е този антагонизъм , алчност и много често съвършено безсмислена борба.? Защо шепа персони трябва да разполагат с несметни богатства, а обикновените хора постоянно да са в нужда и благосъстоянието им да буксува, че и да се влошава? Защо трябва да се страхуваме от истината? Защото „Кажеш ли истината, рано или късно ще сбъркаш !”*….. За това ли?
Мисля си, мисля и се чудя, защо не си даваме сметка като, какво е това да живееш в общество без истина…!
Знам, че Вселената, и в частност Природата са изградени и се развиват на базата на противоречия. Противоречието ражда движението! Няма ли противоречия настъпва покой, а покоят е смърт! Колко да е неприятно, такава е действителността!
Ето защо, стремежът трябва да е насочен към баланс и „Устойчиво развитие”, т.е. да вземаме толкова от Природата, колкото тя в определен срок може да си възстанови. И още - да й помагаме всячески за това възстановяване. Друга алтернатива няма! Това ще рече, никога да не забравяме сакралното прозрение, че „ Природата не ни е завещана от нашите родители, а сме я взели на заем от децата си!”
Що се отнася до хората и обществата - противоречията трябва да се балансират и намаляват, за да продължава този феноменален цивилизационен напредък и се осъзнае, че планетата Земя наистина „Представлява едно голямо село” и е общия дом на всички народи!
Тези редове са с привкус на Толстоизъм, но другото е да продължаваме да се конфронтираме и да се самоунищожим! От такава мрачна перспектива всички ще загубят.!
Големите противоречия , които винаги са съпътствали народите са : между бедни и богати, между различните политически системи, религиозни общности, между бедният юг и богатия север и т.н. По мое дълбоко убеждение, най-голямото и страшно противоречие, което, като дамоклиев меч виси над главите ни, е между Природата и нейната най-велика рожба- човечеството! От десетилетия съм се убедил в това!
Тази истина започна да се избистря в съзнанието ми още в онези години, когато шепа лъже-учени, за да се докарат на „Бащата на народите”и една фикс идея, бръщолевеха небивалици - как ще „Победим Природата”, как ще я „Подчиним да служи на човека”! Убеден съм, че от всички изречени и налагани несъстоятелности на този свят, това е една от най - нелепите и най-трагичните!
И знаете ли с кого трябваше да „победим” Природата?
В областта на биологичните науки и селското стопанство с един въжеиграч – Лисенко се казваше, с един уж философ - Презент и с един скромен - вероятно нищо не подозиращ железничар от Сибирска гара-Мичурин - самоук ашладисвач на овощни дръвчета! Това е историческата истина!
Категорично вярвам, че няма земна сила, която може да победи Природата! Все пак, не съм убеден, че дилетантите – нейните „преобразователи” и „победители”, напълно са изчезнали и ще изчезнат!
По този повод ще припомня, какво беше казал Анщайн, когато го попитали, кое е вечното на Света.? „ Вселената и глупостта”- отговорил той. После помислил, помислил и добавил: „За първото не съм сигурен!”
Та, такива работи си мислех тази сутрин – по хладното, докато вървях под кестените на широката ни улица. Наоколо беше свежо зелено и все още тихо. В един ширококлонест кестен на отсрещния тротоар гукаше гогутка….
* Оскар Уайлд – афоризъм.
Няма коментари:
Публикуване на коментар