НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ *

   Днес е денят на Народните Будители! Един специфичен за нас Българите празник, роден от историческите събития през турското робство и славната епоха на нашето Възраждане.     Първият наш Будител, без съмнение е Паисий Хилендарски. Делото на този велик Българин и неговата безценна „История славянобългарска”са основен и непреходен пример, за същността и ролята на „Народения Будител”Ще рече: безкористна, упорита, апостолска работа за разпространение на знания, за вдъхване на кураж и вяра в доброто, в свободата, в правдата, в почтеността, трудолюбието, отговорността и собствените сили, на ближните, на младите, на нуждаещите се, за благото на народа и Отечеството!
Празникът на Народните Будители.- голям, исторически празник, на духовното, човеколюбието, отдадеността да се служи безкористно за просвещението и възпитанието на нацията!
Ала, кой в днешно време го може това? Останаха ли такива люде? Кой в нашата държава мисли възрожденски? Кой? Тупат се много в гърдите, но думи като „безкористно”, „отдаденост” „филантропизъм” и пр., нито са чули, нито знаят каква е същността им та, камо ли да са черти от характера и дейността им!
Будители .- за какво са им на управниците, недоучените и олигарсите, осигурили си високи постове, престижни служби и тлъсти доходи да поощряват народни Будители? Ето ви празник, ето ви още един почивен ден, ето ви още една лопата прах в очите, пийте по ракия и поразсъждавайте по актуалната за деня тема „Що е това народен Будител и има ли той почва за съществуване сега у нас”!
Как хубаво, емоционално, затрогващо, че и гордо звучи – НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ! Празник за светли личности и дейци, които природата е окичила с това дарование, а съдбата е определила светлия и благороден път на призванието им за всеотдайна служба на Род и Родина.. Няма училище за „Народни будители”! Те не могат да се измислят и назначават посредством награждаване с грамоти и най-високи държавни отличия!
Днес е денят на Народните Будители. Красив, достоен ден за достойни .люде, предани на народа и страната си - България!
Има ли сега у нас „Народни Будители”? Има и винаги е имало!.

Има ли народът ни нужда от Народни Будители? Категорично да! Той е разединен, недостатъчно ориентиран, в много отношения не просветен, а в застрашителна част и неграмотен!
Тъкмо затова, нуждата от Будители е осезаема - но от БУДИТЕЛИ, не от подбудители, политически играчи, популисти и демагози! Такива си имаме достатъчно!


*„ Из новата ми книга „Страници от моя дневник” - Русе - 2012, стр. 55, / 01 ноември, 2007 г./

ПРЕМИЕРАТА МИНА ОТЛИЧНО

Представянето на книгата ми „СТРАНИЦИ ОТ МОЯ ДНЕВНИК”, на 18 т.м. в Регионалната библиотека „Любен Каравелов”премина, както обикновено протичат моите творчески изяви – компетентно, разбрано, с патос, уважение и благодарност към присъстващите. А те бяха не по-малко от 70 човека – отбрани люде – университетски преподаватели, журналисти, педагози, дейци на културата, наши приятели и почитатели на книгите

Непосредствено преди откриване на срещата бях поканен от журналиста Стамболиев за телевизионно интервю. Отговорих на няколкото въпроса, отнасящи се главно към мотивите за написване на книгата и основните акценти в нейното съдържание.

Срещата откри директорката на библиотеката г-жа Ефтимова, която ми поднесе голяма и радостна изненада – тя прочете поздравителни адреси до мен от Областният Управител г-н  Стефко Бураджиев и от евродепутатката г-жа Мария Неделчева Габриел.

По-нататък  воденето на срещата пое  известният русенски театровед и познавач на литературното слово - г-н Крум Гергицов.

Първо части от книгата прочетох аз. След мен задълбочена аналитична рецензия поднесе  Гергицов. Тя беше  изслушана с голямо внимание от присъстващите и изпратена с аплодисменти.

След това кратки лирични откъси от книгата прочете големия русенски артист г-н Венци Петков.Четенето завършихме двамата с последните две страници от книгата, които са много любопитни, емоционално наситени, пълни с надежда и упование в благосклонността на Съдбата и величието на Бога.

В края на представянето връчих пет книги на г.жа Ефтимова – дарение за библиотеката и подарък за двама-трима от най-редовните й   читатели.

Много от присъстващите получиха екземпляр от книгата с автограф.  

От своя страна, аз получих много поздравления, сърдечни пожелания по случай моята осемдесет годишнина и прекрасни букети цветя.

Благодаря на всички, които ме удостоиха с присъствието си. изразявайки уважение към мен и новата ми книга. БЛАГОДАРЯ  ИМ ОТ СЪРЦЕ! 

В дните преди ПРЕМИЕРАТА двата основни русенски вестници Бряг и Утро, отпечатаха съобщения, а в. БРЯГ, публикува прекрасна обширна рецензия.

На следващия ден след ПРЕМИЕРАТА, в. Утро я отбеляза с кратко, но съдържателно съобщение със снимката ми от г-жа Нели Пигулева.

.

Сега какво? Ами да дава Бог живот и здраве и започваме новата книга!

А тази ли? От нея периодично ще публикувам части, та повечето читатели да се запознаят със съдържанието и атмосферата, която лъха от него.

  

Днешната публикация е:

             КЪМ ЧИТАТЕЛИТЕ

Тази книга посвещавам на моята осемдесетгодишнина. Тя съдържа страници от дневника ми, който пиша с лекота и удоволствие от декември 2006 година. В него са отразени по-важните ми преживявания и много от изобилието обществено – политически събития, които непрекъснато заливат страната ни по формулата „Всяко чудо за един ден и всеки ден – ново чудо!” Тъкмо затова, моля Ви не търсете  претенциозната академичност и не се очудвайте на допусканата фриволност при написването на някои от текстовете! Те са огледален образ на настоящето ни и средата в, която живеем.

Тези събития съм отбелязвал и оценявал, изразявайки ясно собственото си мнение. При интерпретацията посочвах аналогии с „чудеса”от битието ни в близкото минало, а също и случаи от моята дългогодишна дейност, като учен и общественик. 

През 2009 г. открих собствена страница в Интернет – „baytchev.blogspot.com „. Част от публикуваните материали в блога, съм включил в книгата на страниците от съответната датата, на която са писани в дневника.

Така, че книгата, макар и със заглавие „Страници от моя дневник”, не притежава характерните особености типични за жанра - кратки бележки за текущи събития и случки. Повечето от моите „бележки” са подробни, някои обстоятелствени и често поднесени, като есета, къси разкази, фейлетони, че и весели стихчета и епиграми. 

Основните тематични акценти в книгата са свързани с интересите ми в областта на науката, образованието и изкуството.

Споменати са много лица – държавни и местни ръководители и партийии величия, роднини, познати и близки приятели.

Никога не съм допускал основният критерии за оценката и отношението ми към даден човек, да бъде неговата партийна принадлежност. На това съм се нагледал в живота си и го намирам за абсурдно и допотопно!

Не съм аполитичен, но не съм се увличал и слугувал на идеологии и партии. Пази Боже, пък с користна цел и бъдеща реализация! Моята „идеология и политика”е знанието, отговорността, трудолюбието и почтеността!  

 В контекста на тези добродетели, старал съм се да бъда реалист – естествено и нормално, както при всеки човек, съгласно мирогледа, произхода, нравствените особености, степента на образованост, възпитанието и субективните представи за „реалистичност” в този наш объркан и многопосочен свят.

Както винаги, писал съм без тенденциозност, честно и добронамерено.

В съдържанието няма нищо измислено! Всичко е прочетено, чуто, видяно от медиите, или лично преживяно и препатено!

Надявам се настоящата книга, въпреки непретенциозността си, да предизвика определен интерес и намери своите читатели.

Радостен съм, че с факта на появата си, тя вече ще е изпълнила своето великолепно и трогателно предназначение – автоподарък по повод осемдесетата годишнина на своя Автор!

                                                         

ТОВА Е ПОЛОЖЕНИЕТО

Днес прочетох част от статия на Британския вестник "ТАЙМ" в информационния бюлетин на интернет оператора "Неторг". Публикувам я тук, по-долу.

Родното висше образование - извън световните класации Нито един български университет не фигурира сред 400-те най-добри висши учебни заведения в света. Неприятният факт лъсва от списъка на най-авторитетните висши учебни заведения „Higher Education World Reputation Rankings“, който влиятелният в. „Таймс“ публикува всяка година по това време. Сред първите 400 в класацията британската медия няма нито един български университет. Списъкът оглавява Калифорнийският технологичен институт, а на второ и трето място са британският Оксфорд и американският Станфорд. Според експертите донякъде изненада представлява изпадането от тройката на Харвардския университет. За 2012 г. учебното заведение се подрежда под номер 4. Сред десетте най-добри университети в света има седем американски, а в списъка с 200 най-добри учебни заведения, броят им е 76. Експертите отбелязват и силното присъствие на Китай в класацията, Пекинският университет е класиран на 46-то място. В Азия най-добрият университет е в Токио, който заема 27-мо място. Африка намира своето място в класацията с университета в Кейптаун под номер 113. Любопитна подробност (и донякъде известно утешение за нас) е, че нито един руски университет не е намерил място сред първите 200 в света. Единственият представител на Балканите е Турция, която има три университета в топ 225. Сред първите 300 университета фигурират пет турски висши учебни заведения. Класацията за висше образование на „Таймс“ се базира на 13 ключови показателя. За изготвянето на списъка са анкетирани 16,5 хиляди водещи световни учени и експерти в различни области, анализирани са 6 милиона научни статии и 50 милиона препратки в медиите. Публикуване на Saturday, October 06 @ 00:00:00 EEST от maximov