ИСТИНАТА ИЗИСКВА ПОКАЯНИЕ И ЧЕСТНА РАБОТА, А НЕ БЕЗПОЧВЕНИ ОБВИНЕНИЯ И ЗАКЛИНАНИЯ...

     Месеци наред темата за състоянието на футболен клуб ЦСКА занимава не само спортната, но и целокупната нашенска общественост! Занимават се висши държавни институции, политически дейци, всякакъв род медии - заливат ни  вълни от предубеденост и некомпетентност...
  Не искам нито ЦСКА, нито "Локомотив" - който и да е популярен български отбор, не искам да напуска родната футболна сцена. Но най-после трябва се сложи ред във футболните ни клубове и всичките аспекти на този велик и обичан спорт в  страната.
 Във връзка с всичко това и понеже съм свидетел, като как се създаде и "просперира" футболния отбор на ЦСКА, най-добронамерено ще цитирам част от разказа "Гунди", който е поместен в книгата ми "Оживелите спомени" - изд."Лени Ан", Русе, 2014 г.

...."След 9 септември 1944 година, процесите на чистки, диктатура и тотална съветизация на страната ни, засегнаха и българския футбол, в това число, разбира се на едно от първите места и моя „Левски”.Непосредствено след тази дата под претекст, че са членували във фашистки партии, изгониха почти целия титулярен отбор – Боби Петров, Чори Петров, вратаря Поцко Соколов, дясното крило Цветков/Жук/, Спасов/Валяка/, десния бег Никушев…

Пречеше им и името на апостола, та вместо „Левски”по едно време  го прекръстиха на „Динамо”, защото така се казвал един от добрите футболни тимове в Москва. И за да не е без опекунство и уж на някаква издръжка го прикачиха към министерство на пощите, а тогавашната министерша, другарката Цола Драгойчева ни стана почетен Председател!Добре ама другия, още по-добрия московски тим се казвал ЦСКА /централен спортен клуб на армията/, което априорно означаваше, че и ние трябва да си имаме ЦСКА !

И как иначе, нали вече вместо „Колхоз” си имахме ТКЗС, вместо „Совхоз” си имахме ДЗС и вместо много други работи си имахме вече „Съветски” работи.., та бивали нашата „Народна армия” да остане без собствен спортен клуб? Такъв фатален пропуск при течащата тотална съветизация навсякъде и във всичко беше изключено да се допусне!

И започнаха да го правят,  Първо разтуриха един от софийските стари клубове –„АС 23”, който минаваше за „Офицерския клуб”. После се ”обединиха”/разбирай асимилираха/ с друг млад софийски клуб „Спортис”, начело с незабравимия Стефан Божков. Още по-после, за да останат в „А” група прилапаха и футболния клуб „Септември „ София! Съвсем най-после захванаха тактиката, който играч им хареса, от където и да е в България, веднага си го вземаха, нахлузваха му червената фланелка, произвеждаха го в някакъв армейски военен чин и той какво да прави човека – играе къде ще ходи…?

Спомням си, че най-напред изгоря един от най-старите отбори – „Локомотив” – София. На него от един път му вземаха тримата най-добри играчи - националите – Крум Милев, Вучко Йорданов и забележителния вратар Симо Костов. А когато някой футболист се опънеше, средствата за принуждаване не се подбираха. За такова издевателство върху него ми е разказвал големия български футболист и многогодишен треньор на „Дунав” – Русе, моя приятел Атанас Цанов. По време на войнишката му служба го натиснали да играе в ЦСКА, а той иска в „Левски”. След като опитали с „доброто” и не могли да го склонят – хайде три месеца в „Черната рота” в гр. Шумен, та да му „дойдел акъла!”

Същата сага залюля и един от най-великите български таланти Георги Аспарухов – Гунди. Той е рожба на детско-юношеската школа на „Левски”и освен уникален талант беше непревзимаем „Левскар”- в душата си, в тъканите на тялото си! Още преди казармата, на седемнадесет години той вече играеше в първия отбор и показваше изключителните си качества на футболен талант. Когато наближи да влиза в казармата цесекарите потриваха ръце, а цялата левскарска общност се вдигна в защита на своето момче…    Големите български футболисти – левскари, мои приятели Христо Илиев –Патрата и Йончо Арсов, са ми разказвали, че борбата е била отчайващо тежка и макар и неравностойна, все пак завърши със Соломоновското решение – нито ЦСКА, нито „Левски”- Гунди да изкара военната си служба, като играе в „Ботев” - Пловдив. По онова време това беше един стойностен футболен отбор, съставен от млади и все даровити футболисти: Динко Дерменджиев, Попов, Занев, Апостолов, Иванов..., а след включването на Аспарухов, отборът „разказваше играта” и на най-силните!..."

Така, че пак ще повторя: Истината изисква покаяние и честна работа, а не безпочвени обвинения и заклинания!