Тази сутрин в. „СЕГА” излиза със уводна статия – „Цели випуски не заслужават диплома”! В статията се отбелязва „ Не само голяма част от учениците са отчаяни след матура. Част от проверителите - също. С всяка година проверяващите стават все по-отчаяни, стигайки до краен извод - задължителното образование до 12-и клас е огромно разхищение на ресурс с нулев резултат.
В идеите за разделяне на гимназиалното обучение на две - до и след 10-и клас, тези хора виждат точно обратното на прокламираната цел - имитацията на образование да спре поне за открито нежелаещите да учат, които ще се откажат да продължат в последните две години.
Снощи в новините по една от националните телевизии съобщиха, че доцент от т.н. „Технически университет” в гр. Габрово,е хванат с подкуп от 600 лв. за да даде изпит! Е, не е изненада. По-скоро е позната дълголетна история. После показаха студент – момче, което мрънкайки обясняваше схемата на подкупите при, която – цитирам: „ ДО УЧИТЕЛЯ „ стигали едва сто-сто и петдесет лева.
Жалка работа – какъвто доцента, такъв поне на мен ми изглеждаше и студента, а при такъв състав, вероятно и университета !
Няма да забравя председателят на БАН по Живково време – въздесъщия и колоритен акад. Ангел Балевски и неговата сакрална фраза – „Абе, като знам какви инженери произвеждаме, та ме е страх да отида на доктор”! Какво може да добави човек към тази забележителна констатация, освен чернохумурната истина – добре, че не си жив бай Ангеле, та да видиш пък сега какво чудо е !
Споменавам това, за да се противопоставя на някои мнения и подмятания, че трагедията в нашето образование и в частност във висшето ни образование е настъпила от няколко години. Това е абсолютно не вярно! Безобразията са от десетилетия, факторите, които ги предизвикаха и предизвикват са много, но основния е безкритичното възприемане на чужд, несвойствен за страната ни опит и ЗАРЯЗВАНЕ ПРИНЦИПИТЕ НА НАШАТА, БЪЛГАРСКАТА ОБРАЗОВАТЕЛНА МЕТОДОЛОГИЯ, РОДИЛА СЕ ВЪВ ВЕЛИКОТО ВРЕМЕ НА НАЦИОНАЛНОТО НИ ВЪЗРАЖДАНЕ.
„При това много от работите, които се проверяват, не съдържат писмена част, защото зрелостниците не могат да се изразяват и директно отказват да работят по втората част от изпитните материали, която не е като тотото с тестовите въпроси.”Пише още в споменатата статия.
Вярно е! Затова има и студенти, които не могат да пишат. Не съм си позволявал, но сега ще опиша един от тези случай.
Изпитвам студент трети курс – от нашумяла, модерна икономическа специалност. Изпитът е писмен. Понеже се преписва поголовно и безцеремонно, като прегледам писмените работи, с всеки студент провеждам събеседване. Както обикновено, не се изненадах, че с незнаещи и нищо незнаещи, има и по някой неграмотен!
Тази категория, освен, че не са подготвени, пишат имената си с ужасен почерк примерно така: „Пет р И в на оф” /Петър Иванов/!
Точно такъв един екземпляр седна срещу мен и ме загледа с благ и весел поглед! Едно, такова живо момче, с прилична физиономия и тарикатско излъчване. Гледам го – симпатяга!
Пред мен на бюрото ми, писмената му работа. Ужас! Граматика! Каква ти граматика! То две думи няма написани като хората! Вместо „в” – „ф”, вместо „с” – „з”, „щ” – „шт”….!А това изречение – край на изречението, точка, запетайка, опазил Бог! Всичкото съчинение, от първия до последния ред – едно и който се опита, нека да го прочете!
В кабинета сме двамата. Поглеждам колегата в очите, а той дружелюбно ми се усмихва. Питам го:
- Вие колега от къде сте?
- От Плевенският край съм г-н професоре.
- Ами Вие сте неграмотен бе колега, вие не можете да пишете, а сте студент трета година!
„Колегата”, вече по-леко усмихнат, продължава да ме гледа в очите и с детска наивност искрено ми доверява:
- Ей, господин професоре, не можах да са науча бе!
Едвам се въздържах, да не се пукна от смях и с тъжна усмивка, леко усмихнах се и аз.
Да, това беше преди десетина години. Разтревожен съм и мисля, че времето за усмивки, та макар и „тъжни” отдавна отмина, а нуждата от крути мерки за оздравяване на нашето образование е крещяща!
Няма коментари:
Публикуване на коментар