ПРЕДКОЛЕДНА СБИРКА
От години участвам в две-три пенсионерски мини групи от
добри приятели. Чисто мъжката в последните няколко месеца се разкапа…На един –
най-стария, поставиха катетър и човека грохна. Другия си беше сакатичък с
краката, но с помощта на бастуна криво-ляво, оправяше се. Болежката обаче се
усложни, тръгна по доктори, хвана още един бастун и сега се татрази с двата,
ама едвам, едвам и със зор – почти не излиза. Третия, най-добрия ми приятел,
най-много загази – удари го в сърцето!
Другата
компания – тя е смесена, все още се
държим. Не, че здравословно положението е кой знае, колко добро. И тук здравето
е доста разклатено, но не и отчайващо. Така, че къде с шепа хапове, къде с
повече понасяне, воля и остарял оптимизъм – кърпим, крепим се.
С тези хора бях
на пред коледно парти. Наименованието на сбирката е помпозно и да не ви
заблуждава – скромна работа – кафе и чай. Ама подаръци – колкото си щеш!
Скромни, а кой от кой по-оригинални!
Какво им
подарих аз ли? Една епиграма и едно…нещо, като стихотворение, което им
прочетох. Ето ги:
НАИВИТЕТНО
Вали дъждец, капчука пее
монотонната си песен.
Нощта е черна – ветрец вее,
в спомените съм унесен.
За пухкав сняг и бяла зима.
За родния далечен град.
И за шейничката любима,
за приказния детски свят…
Вали дъждец, капчука чука
и няма зима, няма сняг!
Сега са спомените тука…
За нищо нямам и мерак.
Вали дъждец, капчука чука,
Пее песен монотонна.
Каква ти радост Боже тука
във средата ни зловонна?
Вали дъждецът меланхолно
и капчука чука, чука…
Где сте младост, време волно –
порив жарък и сполука?
Няма, няма младост буйна...
Гръм удари, свод пропука!
Няма мисъл светлоструйна…
Май… не чувам и капчука!
КОЛЕДНО
Дядо Коледа
прости ми,
че ти виках дядо Мраз.
Тъй ми бяха наредили
И не съм виновен аз.
Та, затуй сега те моля
и за цялата дружина,
нека бъде твойта воля
да сме тук и догодина!
С третата
компания не можахме да се съберем. Четири пети от състава измря!
От четвъртата
- официална и професионална, също сенилно и здравословно доволно обременена,
получих покана, но както обикновено не отидох. Те там са големи симпатяги!
Болнави, обеззъбени и оглушели, ама хапват, пийват яко и какво си говорят и ми
говорят – нищо не разбирам!Инак всичките са добри хора.
Какво да се
прави – живот, животец, трябва да се живее, а не да се живурка, ама всеки може
ли го?
Е, хайде весели
празници, живо здраво до предна година, до амина!