ОЖИВЕЛИТЕ СПОМЕНИ*
Напират
спомените - същински порои в главата ми - и искат път да им се отвори. Понякога
идват като ято подредени жерави, литнали в щастливия си, но труден миграционен
полет. Друг път като невинни гургулици, подгонени от коварните изстрели на
необуздани злосторници. Напират, напират – неканени и неочаквани гости от
далечното минало - и само рядко, много рядко пристигат като весел, бистър и
вълшебно пеещ ручей, който за жалост бърза да се влее в пороя с мътните води на
преживяното време..!
Спомени,
спомени…далечни, мили, весели и тъжни! Каква е вашата същност и кой ви изпраща така
настойчиво в моето съзнание? И то особено сега, на тази възраст, в залеза на
живота ми? И защо толкова силно и драматично, та уж нежелани, а мили, комични, а весели и в
мнозинството си тъжни, за жалост много тъжни ..!
Защо
ли? Може би Гьоте най-добре е отговорил на този необикновен въпрос, чрез своя
герой Фауст, че „В края на живота спомените оживяват”. Скъпите спомени за
безгрижното и волно детство, за безвъзвратно отминалата и не напълно изживяна и
оползотворена младост, за мимолетните радости и многото тегоби, за уж звездните
мигове и преживяната голгота, която неизменно и задължително ни е отредила
съдбата!
Спомени,
спомени – един дългометражен и нон стоп въртящ се филм с различно качество и
стойност, на който в детайли е отразен животът ми!
А какво е животът ни, това чудо на
Вселената? Шекспир е лаконичен – „Животът е театър, ние сме артистите.”Вярно ли
е това? Какъв театър,какви артисти, каква режисура - реализъм, модернизъм, сюрреализъм
или соц, реализъм и чалгаджийски фантасмагории за развъждане на посредственици -
баласт, който пълни седалките..!
Животът ни – този безкраен низ от желания,
мечти и надежди, омотан в пъзела на илюзорни обещания, демагогия и задължителната
примка на общественото статукво, което ни гризе до неусетното изнизване на
дните ни.
Милия Джон Ленън, така рано отишъл си от
този свят мислеше, че „Животът е това, което ти се случва, докато ти си правиш
планове за бъдещето”
Това, което ни се случва..!
Когато бях млад и станеше дума за
живота като същност, емоционален и възторжен предлагах оптимистичната
дефиниция: „Низ от радостни и нерадостни случки и преживявания, но винаги с
преобладаване на приятните и радостните!”
Сега,
като остарях, при това толкова бързо и неусетно и спомените започнаха да
оживяват, разбирам, че съм избързал с оценката..! Вярно е -животът е низ от
хубави и лоши преживявания, но за съжаление „звездните мигове”, ако изобщо ги
има, са по-малко, по-кратки и по-лесно забравими, отколкото голготата, особено,
не дай Боже, когато те срещне и с някоя житейска трагедия…!
Взирам
се във филма, спирам, пооглеждам по-внимателно някои кадър или епизоди и все
повече се уверявам, че решаващата роля в сътворяването му играе Съдбата. Този
тайнствен сценарии, натъкмен според поверието от трите невидими фей, които в
потайни доби идат след раждането и ни „орисват”? Според поверието!
А
според науката? Онази малка, невидима частичка, която човешкия гении откри,
проучи, „разглоби”и наименува ген?
Взирам
се във филма на моите оживяващи спомени и с благоговение, смирен и безкрайно
признателен, разбирам каква благородна и спасителна роля е играл моят велик
Ангел-пазител..!
Ако
някой, който прочете тези редове ме обвини в мистицизъм и песимизъм, то ще е
грешка. Не, не, просто така схващам живота, защото съм го изпитал, защото съм
наблюдавал близките си, приятелите си, роднините си, хората! Може би, защото
имам и много информация и познавам добре основните природни и обществени
закони.
Спокойно!Аз общо взето вярвам в съдбата, но
моето вродено верую е: никога не предизвиквай съдбата!Ще рече – по правия път,
човече!
И съм благодарен! Благодарен, защото по
този път съдбата ме срещна с големи личности и светове, с наивитета и добротата
на обикновените хора… Е, нагледах се, че и поиспаих от тарикати, подлеци и
цинизма на клеветници и лъжци. Така е, нормално е – живота не е и никога няма
да бъде еднозначен..!
Оживяват, оживяват спомените - неочаквани и
неканени гости от далечното минало - и само рядко, много рядко пристигат като
весел, бистър и вълшебно пеещ ручей, който за жалост бърза да се влее в пороя с
мътните води на преживяното време..!
* Това е есето -началото на новата ми книга "ОЖИВЕЛИТЕ СПОМЕНИ", която беше представена на 18-ти т.м. в регионалната Библиотека "Любен Каравелов".
Книгата представи г-н Крум Гергицов - драматург и литературен критик. Откъси от нея прочетоха г-жа Цанева-Бакърджиева и автора, а есето прочете артистът от русенския театър Венцислав Петков.
При много голямо посещение - присъствие на поети, писатели, юристи, артисти и предимно интелектуална публика, интересни изказвания направиха поета и общественик Йордан Палежев, юриста и дългогодишен магистрат г-н Веселин Цветков и др.
Събитието беше широко отразено на следващия ден от всички русенски медии и особено атрактивно с много снимков материал и почти цялата рецензия на г-н Гергицов във вестник "БРЯГ".