2011г.

МАЙ, ЮНИ, ЮЛИ, АВГУСТ

 Празник на труда. Социалистите си го тачат и празнуват, като свой и в това няма нищо лошо. Другите партии не е излишно за някои от нещата да се вглеждат и заимстват от „Столетницата”! Фактът, че след толкова гафове, които е сътворила в българската история, все още сума ти народ безрезервно й вярва и я поддържа показва, че има какво да се научи от нея.
На състоялия се митинг шефът им Станишев се похвалил, че му се родила дъщеря. Кръстили я Дария. Да му е жива и здрава. Казвам го от все сърце. Тя и да последва баща си, ще е от друго поколение, с други, по-съвременни и демократични възгледи.

05.05.2011

      Снощи отново се опитах да изгледам втората серия на новия филм „Софиянци в повече”. Е, бива, бива, но чак толкова... Ами слаба продукция! Сценарият елементарен! Не става дума за актуалност – не! Нека да е актуален, то ще е добре, но елементарен, та чак в някои части нескопосан!
И артистите ...ами, те се мъчат като в аматьорска селска театрална трупа. Чудя се ролите ли не си учат добре, текстът ли е чак толкова лишен от художественост или просто е липса на режисьорско присъствие. А сред тях има големи имена, или поне имена с големи претенции и самочувствие!
Дано в следващите серии нещата да се подобрят.
Мислил съм си как се става голям комедиен артист. Дали затова, че физиономията ти е смешна, или трябва дарба и то голяма дарба. Като гледам сегашните как се напъват, имам чувството, че се разчита повече на голям и евентуално крив нос, на пълна и безвъзвратна плешивост, гарнирана с провиснала гуша и солидно шкембе.
То, като погледнеш и великият Фернандел беше доволно кокулат, но и безмерно талантлив. Същото мога да кажа и за незабравимия Луи дьо Фюнес. Ами нашите Калоянчев, Парцалев...Тъй че да си голям, е нужно и едното, и другото и все пак дарбата, таланта, професионалната отговорност, любовта към сценичното изкуство и усъвършенстването
Прочетох в сайта Dnes.bg съобщение, от вчера под заглавие „България е световен център на мързела”. Установих, че е в пълен унисон с моите разбирания и наблюдения. Винаги съм бил особено чувствителен към проблема за мързела и трудолюбието. Цял свят ни разбра, че сме мързеливи, крадливи, нечистоплътни /в много отношения/, лъжливи и ...спирам!
Седнах и написах нещо, като фейлетон:

МЪРЗЕЛИВ ЛИ Е БЪЛГАРИНЪТ

Тези дни прочетох следното съобщение:* „България е световен център на мързела”. Заболя ме!
Не стига, че в Европа сме най-бедни, с най-нисък жизнен стандарт, населението ни най-болно, все още с някои нереформирани държавни институции, образованието ни, здравеопазването ни, пътищата ни... та сега и „Най-мързеливата страна в света”!
Били изчислили, че имаме 13 официални празници, че всеки българин може да се възползва най-малко от 20 дни годишен отпуск, че работниците ползват годишно 22 дни болнични и като се сумира това чудо излиза, че българинът почива годишно 55 дни без съботите и неделите !
Е, питам се щом сме най-мързеливата страна, при това с толкова много недостатъци и проблеми, българинът ли е най-мързеливият европеец? Мисля, мисля и не вярвам! А в главата ми нахлуват случки и спомени, които ме карат сериозно да се двоумя и повтарям – абе, може и да е така – мързеливички сме си…
Темата е изключително актуална и много дълбока. Тя има различни аспекти – биологичен /генетичен/, географски – респективно климатичен, исторически, социалнополитически, народопсихологичен… Тъкмо затова тя заслужава да бъде разработена от специалисти с голяма отговорност и на високо държавно и академично равнище.
Без каквато и да е претенциозност, струва ми се, че българинът, априорно има превратна представа за „работлив” и „мързелив”. У нас „работата” от много люде се разбира като „мъка” или най-малкото, като за „неприятна” дейност на човека. Как иначе да си обясним така често употребявания „възпитателен” родителски съвет – „Учи мама, та да не работиш и блъскаш, като нас с баща ти от сутрин до вечер!”
И болшинството „мамини” учат, ама, като се ръководят от другия нашенски постулат, че „от работа никой не е прокопсвал!” На практика това означава мързелуване, размотаване, нередовно посещаване на учебните занятия, неосвояване на преподавания материал и прилагане на всякакъв род хитрини, като се започне с поголовното преписване и се свърши с откровено заплащане или хвърляне на гюбеци, от оскъдно облечени съблазнителни студентки пред височайшето ръководство и неговите приятели, които с ококорени очи похапват и попийват в луксозен ресторант...!
Погледнете изпитните работи на ученици, зрелостници, кандидат-студенти, студенти, че и на кандидат-докторанти – слаби или посредствени знания, често ужасяваща неграмотност! Сигурно има много причини да е така, но основната според мен е мързелът!
Учудвал съм се на студенти, нормални хора, а неподготвени: не знаят, даже неграмотни не могат да пишат! Това „в -ф”, „т-д”, „ш-щ”, главна буква, точка, препинателни знаци…за запетайки да не говорим – са непознати правила за тях!
    Един път, гледам писмената работа на такъв екземпляр, Будно момче, студент трети курс и го питам: Абе, колега, Вие освен че нищичко не знаете, сте неграмотен, не можете да пишете!” Той се усмихва леко и най-спокойно ми отговаря: „Верно е, господин професоре, от мързел не можах да се науча!”
    Без съмнение този и още много като него размахват и ще размахват дипломи за „висше” и с бодряшка претенциозност ще искат не каква да е работа – инак за какво са учили! И… за съжаление в много случаи ще я намират, особено ако попаднат в графата „Търсят за човека работа, а не човек за работата” – практика, която съществува в страната ни от десетилетия!
Спомням си за времето, когато у нас нямаше безработни. Всички бяхме на работа – включително и мързеливите. Да, ама те от ден на ден ставаха все повече и повече! Друга тема, голяма тема...! И ако имаше все още трудолюбиви, отговорни и инициативни хора, те често попадаха под прицела на мързеливците, некадърните и кръшкачите, които ги атакуваха с епитетите „натегачи”, „слагачи”, кариеристи” и пр.
По този повод се разказваха много вицове, от които особено „сочен” беше следният.
    В едно предприятие дошъл западен специалист да окаже помощ при монтирането на нова технологична линия. Десетината наши работници обаче, хич не си давали зор – завъртят се около съоръженията, чукнат оттук-оттам и хоп седнат на по цигарка и сладка приказка – кое за футбола и последния тираж на тотото, кое за рибарлъка и авджилъка и цялата неизчерпаема палитра от битови теми.
Гледал ги чужденецът ден, два, станало му неудобно ,та на третия ден отишъл при тях и се извинил, че не може и той да вземе участие в тяхната „седяща стачка!”:
Като пиша тези редове, се сещам за друг комичен и донякъде показателен случай за генезиса на нашата”работливост”…
     През 1970 година от Германия /тогава ГФР/ бяха закупени супер модерни машини за стерилизация на консерви – Ротомати. Машините пристигнаха, лека полека ги разопаковаха, в едно от предприятията даже ги монтираха, но никъде не работеха. През няколко месеца в продължение на повече от година и половина, идваше г-н Айзинер – специалист от фирмата производител, да помага за монтажа и пускането им в експлоатация... При едно от посещенията си г-н Айзинер деликатно запита кога най-после машините ще заработят. Отговориха му, че нещата лека-полека се уреждат и …„ще стане работата”! Видимо притеснен да не би с питането си да ни е засегнал, германецът с тънка усмивка допълни, че ние-българите, все пак сме направили нещо, докато пристигналите в Турция Ротомати, все още си стоят неразопаковани...! И така, числото на мързеливите продължаваше да расте, а болшинството им създаде и разпространяваше сакралния лаф: „Те ни лъжат, че ни плащат, ама ние ги лъжем, че работим!” И никой не им търсеше отговорност за това!
Така беше – можеше да мързелуваш, но трябваше да слушкаш!
Сега и тепърва ще става друго – може и да не слушкаш толкова, но задължително трябва да се трудиш!
     Та, мързелив ли е българинът? Голям въпрос, сложен въпрос, не зная! Добре ще е всеки от нас да се поогледа около себе си, да попрелисти спомените, па да надникне и в собствената си особа и сам да отговори на този въпрос.
Все пак със сигурност може да се каже, че с мързелуване няма да стане!
Обади ми се г-жа Бобойчева от Б Слатина. Канят ме на литературно четене на 19 т.м. Обещах да помисля, но подсказах, че едва ли ще отида.

06.05.2011

Днес е Гергьовден.
Сутринта по БНТ свирят стария ни хим „Шуми Марица” и трима баш партийци го разясняват и хвалят. И тримата устати и прочути – Атанас Семов, проф.Пантев и музиканта акад. Кауфман. Гледам ги, слушам ги и се чудя на приказките им, въпреки че такива чудеса у нас почти всеки ден! Пусто не мога да ги попитам, няма такава връзка! Абе, хора, вие къде бяхте, когато изхвърлиха от живота ни „Шуми Марица”, къде бяхте, бе? Защо тогава не си отворихте устата, както сега с такъв корназлък и компетентност, даже и патос? Всъщност то не беше само „Шуми Марица”. Ами, „Велик е нашият войник”, ами колко други маршове, песни, литературни творби, личности! Ами нали същите тези, които изхвърлиха „Шуми Марица” опоскаха всичко що имаше свястно в духовния ни живот, включително и Патриарха на българската литература ИВАН ВАЗОВ, когото отрекоха по едно време като творец!
А сега сте заплакали и сте се захласнали да хвалите това, при чието изхвърляне и омерзяване, сте ръкопляскали или сте мълчали и спотайвали.

09-10.05.2011

Девети май – празник на Европа – за европейците ! На този ден преди 61 години френският министър на външните работи РОБЕРТ ШУМАН осъществява идеята си и подписва договора за един общ пазар за въглища и стомана. От там започва идеята за изграждане на „Европейски щати”, като сигурен фактор за край на съперничеството и войните на континента.
Щати не се изградиха и скоро няма да се изградят, но война слава Богу няма и мисля, че поне в Европа няма да има!
Девети май – празник на победата над фашизма за Русия и някои държави в и около орбитата й!.
На този ден бившият СССР и западните му съюзници като победители подписаха капитулацията на фашистка Германия – мисля от маршал Жуков, а от страна на Райха – от фелдмаршал Кайтел.
    Русия има всичките основания и право да помни, да се гордее и празнува този ден! Тя изнесе основната тежест на Втората световна война и даде най-много материални и човешки жертви.
Както всяка година в Москва, на „Червения площад“ се състоя военен парад, който гледам редовно. Бива си ги руснаците по тези паради. В сегашния вземаха участие 20 000 военни. Много обичам руските военни маршове.
     Д-р Бончо Савов е получил книгите ми. Възхитен от „Моята великденска молитва”, от която му изпратих два-три екземпляра с молба да я прочетат на сбирката с колегите.
Тази „Молитва” написах на един дъх, а то се оказа добро и впечатляващо писание. Няколко приятели на, които я изпратих, ми се обадиха с похвална оценка.
     Чух от изявление на министъра на социалните грижи, че се обмисля известна компенсация за служители и пенсионери поради постоянно увеличаващите се цени във всички направления. Мисля, че ако правителството поне малко не подпомогне хората, работата му ще отиде назле. Има много богати хора, които са се напълнили с пари не с почтени средства. Голямата част от народа живее притеснен и в недоимък.
    Мислех, че Яни Янев е мирясал с компроматите и флашките, а той се е приготвял и в скоро време щял да продължи флашковата си дейност, но изнесена в чужбина – в европейските столици. Ако и това е вярно, кажи му здраве!
Преди време написах нещо, което за тук ще е подходящо:

Българийо малка, но горда,
родила плеада герои.
Прогонила всякоя орда
дори, във неравния бой!

Защо бе, Българийо мила –
страна на народа юнашки,
изтърсаци сега си родила
да те замерят със флашки?

11-12.05.2011

Започна съдебното дело срещу бившата министърка – Масларова. Защитените свидетели един по един се отказват от показанията си. Единият бит, другите плашени… така говори кореспондентката на Националното радио Евелина Попова.
А тази, Масларова, аз наричам „Финтифлюшкова” или „Решетарова”… Абе, тя като се наопакова с едни роклички, финтифлюшки, брошки и пендарчета... подвижна чалга! И да не ти дава Господ да я слушаш, когато има възможност да ползва трибуна! То е викане, то е кокорене… въздухът не й стига, задъхва се, жилите й се изпъват, диафрагмата и сутиена й ще се пръснат! А приказките едни и същи и до болка познати… У нас е пълно с такива! И финтифлюшки, и приказки!
Днес случайно разбрах, че пролетният Пловдивски панаир под друга форма бил взет и вече втора година се провежда в Стара Загора. Основно се показвали най-новите постижения в техниката и технологиите за селското стопанство.
А сега де! Ами, нали уж Русе е гласен и провъзгласяван за такъв център? А хората през това време са работили и сътворявали, а не провъзгласявали...
Стара Загора и районът били с най-ниска безработица, с най-големи инвестиции, с най-голяма производителност и т.н.
Започвам сериозно да се тревожа за Русе! Градът се изпразва от население, от икономика – провинциализира се!

13-14.05.2011

БСП обявили своята икономическа програма. Не зная подробности и не ме интересуват. Особено пък програмите на БСП – наслушал съм се на техните програми до гуша ми е дошло. Едно и също, „Вие трайте, слушкайте и вярвайте, пък ще видите какъв мед и масло ще потекат, но винаги – „ЩЕ”!
Според тази им програма медът и маслото щели да ни споходят не по-късно от 2020 година и България щяла да достигне 80% от стандарта на най-развитите европейски държави!.
Пусто, това не ми е работата, но се чудя защо такива, които се занимават с тези неща /политолози, историци, социолози/, не се разровят в писанията и „програмите” на БКП/БСП назад в годините, пък да ги изтупосат какви чудесии, какви постижения, какви богатства са ни обещавани и колко стотици пъти е споменавано като как ще минем и разминем „гнилия капитализъм”, че даже и как ще го „освободим” и дарим с петилетки на благоденствие!
Ей Боже, на тези, които лъжат не се учудвам, това им е в природата, в съществуването, но на този доверчив народец с тази хронична и зловещо патологична деменция се чудя!
Волен Сидеров направил скандал с посланика на САЩ в някакъв ресторант!
Ядосан Волен, че американецът повече от година отказва да го приеме в посолството. Ами негово право е бе, Воленчо!
Тя твоята работа ми прилича като на онези доведените в Русе – обикновени артисти, които незаконно живееха в огромен общински апартамент на пъпа на града и искаха, изнудваха, дори стигнаха до закани за физическа разправа, да им се продаде. А Общината нямаше и хабер да го продава! Да, ама те били го искали! А, сега де!
Воленчо в оригинал! Искал да го приемат! Добре бе, но онзи тип – посланика, не иска, не му трябваш, може дори да не си му и приятен.
Спомням си и за един още по-голям нахалник – Стефанов мисля се казваше, който по поръчка, нахлул в кабинета ми в мое отсъствие и въпреки съпротивата на секретарка и сътрудници, инсталирал прожектори, камери… Връщам се, влизам и какво да видя – телевизионно студио в работния ми кабинет! Нито знам, нито съм канил някого, нито имам нужда от телевизия, най-малко от снимки!
Щели да ме снимат – „много симпатичен съм им бил!” Мръсотия! Те искали, а че аз не искам и не съм канил никого, че хабер нямам, това няма никакво значение! Важното е, че те искат, на тях им трябва, за да ти лазят по нервите и да те злепоставят. И не дай Боже, ако не си умен и априорно да си наясно, че това са подставени лица, á им обърнеш и най-малко внимание, особено, ако ги разгониш, ти ще си виновен! То, такава е и целта...

24.05.2011

    Двадесет и четвърти май – Празникът на славянската писменост и българската просвета и култура. Голям празник, уникален празник, истински български празник!
Защо мисля, че трябва да се подчертае „българската” култура? Защото, ако го няма това „българската”, претенциозността отново не е съобразена с възможностите ни. Ние все се врем там, където не ни е мястото и все се пъчим да извършваме дела, за които ни средства, ни сили имаме. А и да се поподмажем – еша ни няма!
Каква „славянска култура” ще честваме на 24 май? Руската, полската, чешката и прочие. Та ние сме по-малки от най-малките джуджета в сравнение с тях! Руската – голяма, като самата Русия – от Ломоносов и Пушкин през Толстой, Римски-Корсаков, Тургенев, Шостакович, Достоевски, та до Есенин и лауреата на Нобеловата награда – съвременния Пастернак!
Полската култура ли с Адам Мицкевич и Шопен... та до един от исполините на съвременната световна история – незабравимия Папа Йоан-Павел, който освен богослов, беше велик философ, писател, поет? Чешката ли, словашката ли, словенската, черногорската, сръбската…? А, стига с нашите напъни, че ставаме смешни!
Ето защо аз казвам: „Празникът на славянската писменост и българската култура!”
Снощи за седми път наградите на Българската театрална академия „Аскеер”. За цялостно творчество призът се даде на Коста Цонев. Мисля, че е правилно, въпреки че аз Коста никога не съм го поставял в групата на най-големите ни артисти: – Кисимов, Иван Димов, Савов, Карамитев и др. Той направи действително една голяма роля – тази на Дон Кихот. От там тръгнаха големите комплименти и те бяха заслужени.
Що се отнася до снощното му „слово” след връчването на „Аскеер” – сенилна история…! Съжалявам да го кажа, защото вероятно и нас ни чака, но това беше истината.

28.05.2011

Вчера прочетох в информационния сайт на Нетworx – операторът ни за интернет, резултати от проучване на студенти по „Европеистика”от нашия университет. Заглавието е „Градът не върви добре”! Иска ми се да поогледам по-подробно резултатите от това проучване и да видя дали поне относително са достоверни!
От друга страна, не бива да си затваряме очите пред видимото подобряване на чистотата, озеленяването, пред направата на доста нови неща – главно търговски обекти, улици… Пред завършване е голямата зала, новата църква, централният площад, продължава работата по големия проект за колектор и градска пречиствателна станция и др.
Няма обаче промишленост, летището не работи, пристанището също, някои нови производства, които дойдоха, разбрах, че искали да се изнасят за Македония... С шивачници Русе няма да прокопса! Продължаваме да не използваме река Дунав и като транспортна междуградска артерия и като възможност за отмора и плаж през лятото. Няма динамика в културния живот на града, спортът ни куца и т.н.!
В това проучване са цитирани само четири човека, които русенци припознават като известни личности – депутатът Нунев, д-р Константинова, ректорът на Университета Белоев и д-р Райчинов!
Нунев не познавам. Но щом за две-три години политическа дейност е удостоен с такова внимание, значи добре си върши работата.
Д-р Константинова – от потекло, с ген, великолепен лекар, интелигентна и почтена жена!
Г-н Ректорът съм виждал един път. Направи ми впечатление на приятен човек.
    Аз помня, но който не помни или не знае, да отвори интернет и види, какви светила са ставали ректори например на Софийския Университет – погледнете: Михаил Арнаудов, Методи Попов, Георги Наджаков, Богдан Филов, Владимир Георгиев и още, и още – всичките учени със световна известност!
Д-р Райчинов къде и с какво се е занимавал преди 10-ти ноември 1998 г не зная, но след тази дата имаше афинитет към политиката! Даже за кмет на Русе се кандидатира по едно време! Кмет не стана, но стана зам. председател на Лекарския съюз, а сега е и негов председател което за Русе е добре!
      Мисля си, как така русенци не познават и не споменават своя кмет, областния си управител! Къде е негово преосвещенство Русенския митрополит и дали работата не е стигнала до там, че повечето от русенското население да не знае, че в града ни има владика!
Къде са русенските избраници – депутатите ни? Силно съм притеснен, че и тях населението не познава и имената им не знае даже! Нека да припомня, че депутати в Русе до скоро бяха най-най-големите първенци на БСП! Като се започне с председателят им Станишев, после Плугчиева, Калфин, когото русенските другари в знак на благодарност издигат даже за бъдещ президент на Републиката!
И нека да е на края – къде са местните лидери на партията, която уж от време на време е опозиция, но си ни управлява нон стоп?
А, това което особено много ме притеснява е, има ли я русенската общественост гражданско общество с потенциал, който да кореспондира с претенциите ни за „Русе – най-европейския град”?

30.05.2011

     Германия се отказва от своите атомни централи и до 2022 година ще ги закрие! Такава индустриална сила да се откаже от АЕЦ е многозначително и показателно! Нека да си бият тъпана заинтересованите и едностранно мислещите – учените, умните и далновидните показват, че не всичко с използването на тази енергия при настоящето равнище на технологията и съоръженията е наред и че в определена степен те са несигурни! След този много съществен политически, икономически и – сигурен съм – научно обоснован стратегически ход, работите със строителството и експлоатацията на АЕЦ в световен мащаб ще бъде друга!
     От няколко дена нова история – истeрия с краставици! Става дума за испански биокраставици, които изтровили германците! Причината – щам на ешерихия коли, който се съдържал в изпражненията на говедата, а краставиците били наторявани с естествен тор, защото са биопродукт, та повърхността им е заразена с тази бактерия, а тя била много патогенна, а германците не измивали краставиците и не ги белели/прости германци/ и се изпозаразили, десетина измрели, стотици дрискат включително и кървави изпражнения и… заразата плъзнала из Европа… и спокойно – у нас я няма, защото не сме купували „отровни” краставици от Испания и… Глупости, глупости, истерии, пълна журналистическа психопатия и въпиюща неграмотност!
Написах статия, пратих я на един столичен вестник – не я публикуваха! Е как, та тя не беше в тон с некомпетентността и истерията! Публикувах я в блога си.
Ето я:

КРАСТАВИЦИТЕ,
БАКТЕРИЯТА И ИСТЕРИЯТА

Тази статия не е научна нито дискусионна. Предназначена е за широк кръг читатели и консуматори, които в последните години са подложени на периодичен, но перманентен стрес, плашени с какви ли не опасности, свързани с качеството на хранителните продукти и храненето въобще. Не че не е имало поводи и неблагополучия. Проблеми с качеството на хранителните продукти, с тяхната годност за консумация и безопасност за здравето на хората е имало, има и ще има – въпросът е информирането на обществото за тях да става отговорно, без да се предизвиква страх, паника, че понякога и истерия!
Сега, още непреодолени страховете от нитрати и нитрити, генномодифицирани организми /ГМО/, хранителни добавки и прословутите растителни масла в млечните продукти, „опасната” соя…, ето ни нови страхове и нова истeрия – с краставици!
Не, не става дума за комедийния скеч с „краставиците” на Мирча Кришан и неговата симпатична съпруга Сорина Дан – не! Истерията сега е провокирана от испански краставици, произведени по биологичен начин, „замърсени” с естествен тор, респективно със силно патогенен щам на чревната бактерия Ешерихия коли /Echerichia coli/, Краставиците са внесени в Германия и „предизвикали” остро епидемично отравяне на стотици консуматори, от които и петнадесетина с летален изход! Появиха се случаи на заболяването и в други европейски страни. Европа настръхна и правилно обществото беше информирано за появата на това заболяване За съжаление по стар стереотип и инерция, но без наличието на обективно получени резултати, болшинството медии закрещяха – краставиците, та краставиците, че покрай тях и всички зеленчуци, произведени в Испания!
Задумкаха с все сила нетърпеливите за сензации тъпани на нашенските медии. Хората се плашат, стресират... икономическите загуби са огромни, храненето на населението е объркано – ето ни нова истерия – зеленчуково-краставичарска!
Познавайки теорията и практиката на хранителните отравяния, още след първите съобщения за епидемията в Германия не повярвах в нейната „краставичарска” етиология
В патологията на човека хранителните отравяния – индивидуални или групови, са често явление.Те възникват след консумация на храна, която съдържа токсични вещества или много голям брой болестотворни /патогенни/ микроорганизми. В зависимост от природата на вреднодействащия фактор, хранителните отравяния биват от микробeн и от немикробен произход.
Заболяванията от микробен произход са две групи: хранителни токсикоинфекции и микробни хранителни интоксикации.
     Хранителните токсикоинфекции се причиняват от живи микроорганизми. Най-често това са салмонела бактериите, ентеропатогенни ешерихии, протеус и др. Тези микроорганизми попадат с храната в храносмилателната система, където намират добра среда за бурното си развитие, отделят токсични вещества и причиняват съответното заболяване.
     Микробните хранителни интоксикации се причиняват от микробни токсини, които са се натрупали в хранителния продукт в резултат на развитието на патогенния микроорганизъм. Когато се консумира такъв продукт, заедно с него в храносмилателния канал попада готов токсин, който без или след много кратък инкубационен период причинява острото отравяне. Типичен пример в това отношение са стафилококовите хранителни интоксикации, бутолизмът и алиментерните микотоксикози.
За възникване на заболяване от микробен произход са необходими три главни условия:
- замърсяване на хранителния продукт с някой от причинителите на хранителни отравяния;
- размножаване на тези микроорганизми върху или в продукта;
- запазване в замърсения продукт на достатъчно живи микроорганизми, или на образувалите се токсини.
В съответствие с това мерките за предотвратяване на тези заболявания са насочени в три главни направления:
- недопускане на микробно замърсяване на храните.
- възможно най-пълно ограничаване размножаването на евентуално попадналите патогенни микроорганизми върху и в хранителните продукти. Това се постига чрез съхраняване на продуктите при ниски температури, ограничаване времето за съхранение и транспорт или посредством консервиращи агенти – химични и биологични вещества, облъчване и др;
- унищожаване на вредно действащите микроорганизми и техните екзотоксини. В това отношение най-сигурна е топлинната обработка – варене, пастьоризация и стерилизация.
В контекста на изложеното по-горе и въз основа на малкото, при това неясни и противоречиви съобщения, позволявам си да изкажа следното мнение:
 
1. Ешерихия коли е една от най-разпространените и най-непретенциозни бактерии. Но все пак, за своето съществуване и развитие тя изисква среда /субстрат/, главно от белтъчни вещества и нискомолекулярни въглехидрати. В кората на краставиците няма такива вещества и тя не може да расте върху нея, та камо ли да натрупа достатъчно количество клетки и като хапнеш да се заразиш.
 
2. Замърсяването с оборски тор, в който макар и компостиран могат да се съдържат коли бактерии, принципно е възможно. При промишленото производство на краставици, това е малко вероятно, защото растенията се отглеждат във височина и краставиците изобщо не допират до почвата...
Откриването на зародиши от ешерихия коли по кората на испанските краставици не е никаква сензация. Изследвайте краставици от всеки наш пазар и ще намерите същото. Нека да се запомни – няма място в света, където има хора, да няма чревни бактерии – на първо място ешерихия коли!
Важното в случаят е, че патогенният щам – причинителят на заболяването в Германия, е открит в чревния тракт на заболелите хора, а не върху кората на краставиците!
И другото важно е, че заболяванията предизвикани от патогенни коли бактерии, включително и от този щам – ЕХЕК /ентеро-хеморагична ешерихия коли/, са напълно лечими!
 
3. Важен факт, че испанските краставици не са виновни, е съобщението, че в Испания болни хора от това заболяване няма! А преди часове в сайта vesti.bg,беше отпечатано съобщение, част от което цитирам:
„Според лабораторни анализи, обявени днес от здравния сенатор на провинция Хамбург Корнелия Щокс, където бяха изследвани две серии образци, заразата, довела досега до смъртта на 16 души в Европа (15 в Германия и един в Швеция), не е тръгнала от испанските краставици, както се предполагаше.
Специалистите са установили, че отгледаните по биологичен начин краставици са били замърсени с бактерия ешерихия коли, но не със смъртоносния щам, открит в червата на над 1000 души с бъбречна недостатъчност в Германия и близките страни.”
В заключение, предлагам следните основни препоръки:
Продължавайте да произвеждате биопродукти, в частност зеленчуци, като използвате естествени /животински/ торове без никакви притеснения!
Да не се забравя, че и с естествени торове, когато се използват безконтролно, нивата на нитрати в зеленчуците могат значително да превишат пределно допустимите!
Консумирайте на воля всякакви пресни зеленчуци! За предпочитане са тези, произведени по биологичен начин /без използване на пестициди и изкуствени торове / или такива от собствено производство!
    Никога, никога не консумирайте зеленчуци, които предварително не са измити обилно със вода! Особено ниско растящите зеленчуци и кореноплодите! Опасността от бактериално заразяване при консумация на неизмити зеленчуци понякога е по-малка от възможността за заразяването ви с ехинококоза /кучешка тения/.
Не вярвайте и не се плашете от „съобщенията” и „съветите” на търсещите сензации масмедии и некомпетентните им сътрудници, като това да не ядем зеленчуци, или да ги мием с топла вода и сапун, както ни съветваше тези дни от екрана една позавяхнала вече позната репортерка!
Нека да запомним и никога да не забравяме, че основното правило при производството, съхранението, транспорта, търговията и консумацията на хранителните продукти е стриктното спазване на производствените изисквания и хигиената – лична и обща!

01.06.2011

Седнах и както всеки ден, написах няколко реда. Това, че е ден на детето е добре. Нека да има такъв ден в годината, в който да си говорим предимно за деца и като как да подобрим всичко, което се отнася до тях.
    Вечерта гледах тържествената заря във Враца по повод 135 години от величавата смърт на великия син на България ХРИСТО БОТЕВ.
Направи ми приятно впечатление, че най-после, след толкова години, главните действащи лица не бяха началници с червените си микрофони, независимо дали са на предна линия или дърпат конците отзад. Те винаги са на трибуната и винаги основното слово е тяхно „право”! Умеят го хората!
Настоящият кмет на Враца откри тържеството с кратка встъпителна реч, в която нямаше политика, нямаше излишни думи и емоционален провинциален патос.
Председателят на Народното събрание г-жа Цачева поздрави строените военни и прие рапорта на командващия зарята. Тя произнесе топло, съдържателно слово за Ботев и за България!
И нали все пиша, че времето, времето е тази сила, която ще ни поправи, та си спомних за една такава заря и за едно слово на един бивш врачански кмет отпреди десетина години!
Чете другарят кмет написаните му осквернения против политическите си противници и то в деня на Ботев и падналите герои за свободата и независимостта на милото ни Отечество все едно, че е на партийния си конгрес, а за Ботев и героите – нищо!

03.06.2011

Преди обяд ходих до големия пазар за зеленчуци. От краставици не ме е страх!
След обяд почиствах и преглеждах книгите си от библиотеката в спалнята ни.
През цялото време с умиление и вълнение се радвах на всяка книга. А те са все ценни и мили, предоставили ми толкова знания и удоволствие да ги ползвам и имам!
Защо бе, Боже, настъпи този нихилизъм, това бягство от истинското образование, от знанието и изкуството?
Защо е това невежество, мързел и простотия? Може би да се издигне в небивали висоти самочувствието без капка покритие и алчността – небивалата алчност!
Мисля си, че капитализмът с прекомерната либерализация на пазара и дейността на финансовия капитал изврати човечеството и го дари с необуздана алчност! Така си мисля и ако съм млад, щях да го обоснова с железни аргументи, не със смешна нашенска пропаганда и популистки небивалици! При това алчност, която води до алиенация и нравствен упадък на големи слоеве от населението!
     От другата страна, комунистическата идеология и рожбата й – социалистическата система, известна още, като „Диктатура на пролетарята”, доведе народите й до изолация, шаблон, безинициативност, дисциплина под страх, авантосване от общото, (защото било ничие), че и опросточаване!
А всички „работят и все се грижат за щастието и просперитета на народите!”

11.06.2011

     Снощи разбрах от Интернет, че в Русе днес ще се проведе семинар с твърде претенциозно наименование. От 1994 година, не съм участвал в такива прояви. Погледнах формулираната тема – хареса ми. Самият аз пописвам по такива въпроси, защото ги считам за фундаментални и ме вълнуват!
„Деградацията на българското общество, конфесионални, нравствени, културни и психически измерения” Сериозна работа! – и реших да отида.
Инициатор и организатор на семинара – Център за демографска политика? Къде е, какъв е, не се разбра? Провежда се в една от залите на комплекс. „Рига”. Голяма зала, прекрасна обстановка, посетители около 10-15 човека, с мен! Научен ръководител на семинара и водещ – проф. Петър Иванов. Организаторите на списъка – повече от присъстващите. Такава тема с такъв състав ли, и с такива доклади ли се представя и разисква, че да се очакват и резултати за патриотичните въжделения на народа и родината ни?
Изслушах декана на Богословския факултет в Търновския университет Димитър Киров. Говори в защита на църквата, а не за деградацията на вярата, както се предполага в контекста на разглежданата тема.
След това говори участник, представен за професор от Калифорнийския университет – Никола Алтънков. Занимавал се с демографски проблеми.
До 2050 година в доста страни населението ще намалее чувствително. От първите двадесет, първата е България – с 26%.
Той засегна геноцида и новото понятие – демоцид, което практически означава избиване на собственото си население.
След обяд ми се обади Гошо Попето от София Иван Петров /Вачко Графа/– мой съгражданин и приятел, създателят и диригент на оркестър „Гамбринус“ починал! Разделихме се с един достоен син на нашата Б. Слатина, голям музикант, инструменталист, интерпретатор и пропагандатор на старата градска песен, с човека и приятеля Вачко!
А, каква телепатия ли, не зная, но факт е, че от два-три дена все се канех да му се обадя, че ще ходя до София и ще се възползвам от поканата му да гостувам при него, та да се видим и наприказваме! Даже говорихме с Гошо, аз споделих това и той пожела настойчиво да дойдел с мен… Какви планове, какъв комичен е животът на човека!

18.06.2011

     В Гърция ново правителство пак начело със социалиста Папандреу. Гърция го закъса здраво. Имат огромни дългове. Тези хора са харчили, яли, пили, играли „сиртаки”, чупили чинии и „поживели” с жените на съседните си страни. Сега протестират! Абе трябваше да ги оставят американците да ги яхне червения Маркус, та да им изпразнее пушката! А те, освен че ги гушеха с милярди долари, бяха им изпратили и шестия си флот да ги пазят!
Сега пък ще ги спасява Европа, но това не им пречи да я плюят, да оскърбяват европейските народи и да продължават да се държат като някакви привилегировани уж византийци! А то – чистокръвни балканци.
    Като споменавам Европа, та си мисля какъв велик ход на световната история – да докара вечните врагове – европейските народи, да пристъпят към своето обединение! Това е примерът, това е пътят, към който върви Светът – обединение и създаване на Държавата „ЗЕМЯ”. Другата алтернатива е опустошителна война и връщането на човечеството в каменната ера!
Нашумелият в последните години русенец Иванов, сега професор по икономика, живеещ в Лондон, гостувал в Русе като създател, на „Национално движение за спасение на България”. Имало среща, речи, дискусия. Прочетох, че бил крайно недоволен от постоянното западане на града. Прав е! И аз многократно повтарям, че явните подобрения от комунално естество не са факторите, които ще върнат славата на Русе.

25.06.2011

      Платих си таксата за интернета и телевизията. Отговорника на офиса ми каза, че напуска – отивал на работа в Англия. Преди него имаше млада жена, която също си вършеше работата добре. Тя пък отишла със съпруга си в Индия.
Питам го защо така бързо и масово напускате страната ни. Поне ще се върнат ли?
Отговор смислен и ясен не получих.
Тогава отбелязах: А какво да кажем ние, които живяхме и работихме в една още по-бедна България за по 100-200 лв. и когато отивахме в чужбина виждахме, че там получават 10-15
пъти по-големи възнаграждения. А това храни, стоки, магазини, ред, облекло, хигиена, възпитание и пр. и пр. ние не бяхме го и сънували, а пак бързахме да се върнем в Родината си!
Много често чувам някой да казва: „Абе по-рано си беше много по-добре”. И не му се сърдя – сигурно си е бил човечецът по-добре. Аз познавам много такива. Учил-недоучил, квалифициран-недоквалифициран, ама вре се я по БКП, я по БЗНС, я „явочник”, я сътрудник – нали за всички имаше работа… бил си е добре, какво да му е, къде ще намери такава ясла! И болшинството такива получаваха по-големи заплати от нас – учени с висока квалификация, знаещи, ефективни работари, даващи милиони ефект на държавата, отделно обучаване на стотици млади хора! Кой знае колко хрантутеници съм хранел с труда си, за което получавах една скромна заплата?

ЮЛИ

01-03.07.2011

Всеки ден си пускам диск с опери от моя любим композитор Верди. Сега, в дъждовното време, особено ми е приятно...
    Почина Васа Ганчева. Дъщеря на Лалю Ганчев – виден деец на БЗНС – казионен, викаха му още „БЗНС – червен”.
Васа беше интелигентна жена, добър журналист, бохем и разбира се човек с леви убеждения.
Едни палавници – Иван и Андрей, тарикатчета, сега у „Нова” с не особено стойностно вечерно предаване, й скроиха номер със скрита камера. Предложиха й подкуп да напише хвалебствена статия за предаване, което те продуцират. Тя, която имам чувството, че беше честна жена, се излъга, улови се „с наивността си”, както призна сама, разтрои се и почина.
Аз съм й гледал предавания. Може винаги да не съм бил съгласен с тезите, но начина на воденето, познанията, езикът й бяха на ниво!
    Целокупната ни политическа „интелигенция” от месеци гадае кой ще е кандидатът за президент от партия ГЕРБ.
Сега са се вторачили във Филип Димитров.
Мисля си, че Филип би могъл да бъде добър български президент. Премиер не!
Юрист, високоинтелигентен, с няколко чужди езици, бивш партиен лидер, министърпредседател, дипломат и все още рядко срещано същество по нашите земи родни!
Категорично отказвал да се споменава за такава възможност!
Прав си е човекът! През 1992 година му подляха вода и той бе първият и последен български премиер, който поиска от парламента вот на доверие. Наивник! Не му дадоха!
Така е! Стойностните хора не се борят за власт и постове. Те си знаят цената и способностите и хич не им трябва ни слава, ни голяма заплата, нито им пука от разни първенюта със съмнителни интелектуални качества и морална стойност! Ако, все пак, приемат такова задължение, те знаят, че е за благото на други /страна, народ, регион, град/ и малко или повече в собствен ущръб !
Та, мисля си, я да предложат на някой политически самозванец от тези, с които е доволно наторена столицата ни, па да видиш какво чудо ще стане? По пижама ще рипне в мерцедеса, ще ги нахока и изпонакаже, че са закъснели и той се е уморил да чака да го поканят и назначат! Бъдете сигурни, така ще е !

08.07.2011

Посетих изложбата на книги и печатни материали в регионалната библиотека, посветена на годината на химията.
Срещнах се с г-жа Цанева. Поговорихме за възможността да се организират научно-популярни беседи по повод годишнината на световни и български учени. Например за случая е подходяща темата – Асен Златаров. По-нататък Дарвин и т.н.
Нямало кой! Отлично бе, в Русе, градът с големите претенции, нямало кой! Ами да дойда аз с моите 80 години?
И как мислите, как ще се представя? Почти съм сигурен, че ще е добре. А това не е за хвалба – жалко е! Жалко е щом ние, възрастните можем, а тези младите не могат!
     Снощи бяхме с Ването на представление в летния театър. Гледахме „ПРИЛЕПЪТ”.
Браво на русенските артисти и гостите им от музикалния театър „Стефан Македонски”! Поздравявам ги, защото при тези „полеви” условия е цял героизъм да поднесеш такъв спектакъл!
Браво и на русенската публика, достойно импонирала с голямото си присъствие и държане.;

16.07.2011

Някакъв наш писател изнесе данни от европейско проучване, че около 50% от младежите ни могат да четат текста, но не могат да разберат съдържанието! Ужас! И нали този „материал” продължава образованието си в средното, а после и висшето ни образование! Ами, когато „материалът” се сдобие с диплома и седне на длъжност, на която се искат сериозни знания по медицина, инженерни науки, педагогика, икономика и др., тогава каква става и каква има да става?
В едно училище към гарата в Русе имаше нещо като „изнесено обучение” от Пловдивския агрономически факултет. Един от бившите първи секретари на БКП се подвизаваше там. Сега не зная кой е, но може би е успял да го претвори в университет!
Мой приятел от Бяла, синът на когато „завърши” това чудо, все ме питаше: „Абе професоре, тия вашите учени до кога ще си измислят такива училища”?
В последно време актуално е да се обсъжда не само настоящето, но и бъдещето на Европейският съюз.
Кризата си е криза, но мисля, че трябва да се търсят по-ускорено методи и средства за реформи, за усъвършенстване ли, за корекции ли… на тази обществено – икономическа система. Не може богатите да стават все по-богати, а бедните да се множат и стават все по-бедни. Особено у нас!

18.07.2011

Сутринта излязох раничко – по хладното. Наоколо е зелено, свежо зелено и тихо. Тази пролет, ето сега и през лятото, в града се появиха повечко птици – врабчета, синигерчета, гургулици. Има и чавки, че и свраки даже!
Вървя, приятно е, леко ми е и си мисля за невъобразимите научни, технологични и технически постижения, които непрекъснато навлизат в живота ни !
Радвам се на великите постижения на човешката цивилизация и на този фантастичен свят! Радвам се, а ми е тъжно! Защо така сме устроени, че не можем всички да се зарадваме.? Защо трябва да си пречим? Защо е този антагонизъм, алчност и много често съвършено безсмислена борба? Защо шепа персони трябва да разполагат с несметни богатства, а обикновените хора постоянно да са в нужда и благосъстоянието им да буксува, че и да се влошава? Защо трябва да се страхуваме от истината? Защото „Кажеш ли истината, рано или късно ще сбъркаш !” Затова ли?
Мисля си, мисля и се чудя защо не си даваме сметка като какво е това да живееш в общество без истина…!
Знам, че Вселената, и в частност Природата са изградени и се развиват на базата на противоречия. Противоречието ражда движението! Няма ли противоречия настъпва покой, а покоят е смърт! Колко да е неприятно, такава е действителността!
Ето защо стремежът трябва да е насочен към баланс и „устойчиво развитие”, т.е. да вземаме толкова от природата, колкото тя в определен срок може да си възстанови. И още - да й помагаме всячески за това възстановяване. Друга алтернатива няма! Това ще рече, никога да не забравяме сакралното прозрение, че „Природата не ни е завещана от нашите родители, а сме я взели назаем от децата си!”
Що се отнася до хората и обществата – противоречията трябва да се балансират и намаляват, за да продължава този феноменален цивилизационен напредък и се осъзнае, че планетата Земя наистина „Представлява едно голямо село” и е общият дом на всички народи!
Тези редове са с привкус на толстоизъм, но другото е да продължаваме да се конфронтираме и да се самоунищожим! От такава мрачна перспектива всички ще загубят!
Големите противоречия, които винаги са съпътствали народите са: между бедни и богати, между различните политически системи, религиозни общности, между бедния юг и богатия север и т.н. По мое дълбоко убеждение, най-голямото и страшно противоречие, което като дамоклев меч виси над главите ни, е между Природата и нейната най-велика рожба- човечеството! От десетилетия съм се убедил в това!
Тази истина започна да се избистря в съзнанието ми още в онези години, когато шепа лъже-учени, за да се докарат на „Бащата на народите”и една фикс идея, бръщолевеха небивалици – как ще „Победим Природата”, как ще я „Подчиним да служи на човека”! Убеден съм, че от всички изречени и налагани несъстоятелности на този свят, това е една от най- нелепите и най-трагичните!
И знаете ли с кого трябваше да „победим” Природата?
В областта на биологичните науки и селското стопанство с един въжеиграч – Лисенко и с един – вероятно нищо не подозиращ железничар от Сибирска гара-Мичурин – самоук ашладисвач на овощни дръвчета! Това е историческата истина!
Категорично вярвам, че няма земна сила, която може да победи Природата! Все пак, не съм убеден, че дилетантите – нейните „преобразователи” и „победители”, напълно са изчезнали и ще изчезнат!
Та, такива работи си мислех тази сутрин – по хладното, докато вървях под кестените на широката ни улица. Наоколо беше свежо зелено и все още тихо. В един ширококлонест кестен на отсрещния тротоар гукаше гугутка...

30-31.07.2011

Водата в Черно море с температура 28 градуса! Спомням си температурите на това море в района на Варна и „Албена” отпреди 55 години. Постоянно се повишават! Преди половин век достигане на температура от 24 градуса беше изключение! Преди 10-15 години се появиха температури 25-26 градуса, а от миналата и особено сега – температури 27-28 градуса! И не спорадично, а за цяла седмица, че и повече!
Защо ли? Без съмнение в резултат на глобалното повишаване на температурите, в по-другото „греене” на слънцето, в резултат на промените в атмосферата... но основното мисля, че е замърсяването на водата и изменението на нейните физически свойства – плътност, pH – стойност, съдържание на примеси, прозрачност и др. Интересно ми е, че за това никой не говори! А то е от голямо научно и практическо значение за екологията, за икономиката, и пр.

АВГУСТ

08-09.08.2011

Предизборната борба си започна и то, както винаги, с всичките нашенски мурафети, клевети, тарикатлъци и пазарлъци…
По всичко личи, че кандидат – президент от ГЕРБ ще е Росен Плевнелиев. От досегашната му дейност и публични изяви мога да кажа, че този млад човек е отличен менажер и технократ. Що се отнася до политик и държавник, нямам мнение. Ще чакам да си обяви платформата и да започне обществената й защита, тогава ще разберем...
Все пак, като гледам каква чета от кандидати се е наредила на опашката, почти съм сигурен в успеха му. Но това не решава въпроса! Ние и до сега сме ги избирали с подавляващо болшинство, даже десетилетия с 99.99% и …все тая!
     Много пъти повтарям моята теза за времето – то си знае работата, бавно, мъчително, но безотказно. Ето сега столетницата как се гъне и не може да издигне свестни кандидатури ни за президент, ни за вицепрезидент, а за кметове и съветници – съвсем.

12-13.08.2011

Петдесет години от изграждането на граничната стена от ГДР. Да изградиш висока и непреодолима стена, за да заградиш народа си като стадо и го мачкаш, както си искаш – не го разбирам за нормално! Да претендираш при това, че си демократичен и най-прогресивен в досегашната история – това, пък намирам за перверзно!
Така беше и някои все още съжаляват, че вече не е!
    Четири момичета от сиропиталище хойкат и проституират, не спазват никакъв ред и се зъбят на персонала, включително на директора. Видели се в чудо, изолират децата за няколко дена в медицинския пункт на общежитието. Сега вой до небето, че били нарушили гражданските им права, а на директорката е спретнато дело!
С такава оправия много ще има да теглим!
    Същата работа в огромни мащаби в Англия. Банди и хайки хулигани и безделници изпотрошиха и изпозапалиха цели улици и квартали в Лондон, Манчестър, Ливерпул и др!
Било виновно правителството! Може и да е така, защото тези криворазбиращи демокрацията и човешките права правителства с поведението си докараха белите.
Темата е интересна и дълбока. Светът в момента не е готов да осветли и реши възникващите проблеми в това отношение.
Между впрочем светът не е в състояние да обясни нито, да нормализира и финансовата си система. Глобализацията си върви, а съществуващата управия изостава и се явява като спънка за нормално икономическо развитие. От една страна богатите стават все по-богати, бедните – все по-бедни, средните си маршируват почти на място. Богатият свят се чуди как да си харчи парите и все реве, че са му малко; беднотията, която вероятно е около пет милиарда, се чуди как да върже двата края, мизерува, гладува, тъне в невежество, прави и ражда деца, които мрат като мухи – жалка история!
Щяло да има равенство? Друг път!

15.08.2011

Ходих до офиса на „Мобилтел”. Минах през основно реконструирания и ремонтиран централен градски площад. Хубава работа, голяма работа.
Многократно съм заявявал и писал, че този кмет беше най-добрият след демократичните промени. Това го заявявам най-искрено и изобщо не се интересувам от неговата политическа принадлежност.Този показател никога не е бил в критериите ми за оценка на дадена личност и за доброто ми приятелство с някого.
    Днес е голям християнски празник – „Успение Богородично”.
Бог да прости нашите „Марии” – баба, Мичка, Марето, че и баба Марица!
Ването ходи на църква. На обяд бяхме поканили отново Георги – съпруга на Надето, която почина само преди няколко дена.
То, самите ние сме за утешение и човешко внимание, но какво да правим? Държим го близко до нас, защото сполетялата го беда е огромна.

23.08.2011

Тази сутрин по „Нова” – гост бай Петко Бочаров. Твърди, че никога до сега България не е била в такъв подем и ако предстоящите и следващите парламентарни избори не бъдат спечелени от ГЕРБ, този подем ще се пресече, така както през 1944 година!
Бай Петко е напълно прав. Аз съм на същото мнение.
Има една туркиня – певица Силвия Кацарова. Нямам представа за артистичните й качества, но си спомням, че пееше една песен за някакъв кораб, който „все минаваше, минаваше” до втръсване и не зная дали пристигаше някъде, защото щом я чуех, веднага затварях апарата.
Та тази г-жа завъртяла някакъв богаташ, развела се с мъжа си и вдигнала с новия голяма сватба. Първенющината и глупостта граници нямат! Работата е в това, че целокупното медийно братство се уби да занимава народа ни със сватбата и я направи събитие едва ли не номер едно!

ДРАГИ ПРИЯТЕЛИ

Започвам публикуването на последната част- 2011 година, от книгата си "Страници от моя дневник"- януари, февруари, март, април.Благодаря на всички, които четоха публикуваното до сега - 2007, 2008, 2009 и 2010 години, а те са над сто човека! Някои ще кажат: О..о...о..о..много са малко. Аз винаги съм се радвал и на малкото. Даже ще си позволя да ви препоръчам- радвайте се на малкото и вие, радвайте се на това, което имате, а работете отговорно за да дойде и по-голямото!

                                    2011

януари

 7.01.2011

Ивановден! Двамата с Ването сме именници и през целия ден в къщи е телефонна канонада. Обадиха се много, много наши роднини, приятели и познати! На всички благодарим от сърце.
Съжалявам, че компютърът ни беше повреден и може би някои не са имали възможността да го използват. Стана си вече редовна работа повреда да го спохожда по Нова година и когато имаме празник – съвпадение!
Радостни сме, че все още много хора ни уважават, обаждат се, поздравяват ни и ни отправят най-искрени пожелания. Още един път, благодарим на всички!

08-09.01.2011

Сто и тридесет години от основаването на Военно морското училище в Русе.
Имах покана да присъствам на тържеството и концерта, но не отидох поради друг ангажимент.
С този Шенген ни надуха главите. Шенген, та Шенген. Добре бе, но като ни гледат, че не сме за там и ще им дозапалим чергата с нашата цигания, а кажете какво да правим?
По този повод ми хрумнаха няколко куплетчета, които записах:

Студ подхвана нечовешки
Зима люта ден след ден,
имали сме много грешки –
няма влизане в Шенген.
Рухнаха надежди много,
изпариха се за час.
Тези в Брюксел съдят строго,
цакат лошо – няма пас!
И започна спора тука,
със кавги обременен…
Пак орел и рак и щука –
Много здраве от Шенген!

15.01.2011

Най-после „Агенция за контрол на храните” и то към Министерството на земеделието и хранителната промишленост.
Така е в свестните държави от десетилетия. Добър ход, правилен ход! Но сега стой, та гледай! Ще се навърви един неподготвен народ, ама все с дипломи за „висше”,ще се изпоназначат едни „наши”, че от немай къде и „ваши”, ще има разни секретарки и пиари… Ужас, отърваване няма! А какви огромни задачи и работа предстоят в тази агенция! Колко компетентност, опит, отговорност и трудолюбие изисква работата в областта на храненето, качеството на храните, хранителната и биологичната им стойност, условията за производство, транспортиране и съхранението им и т.н и т.н!!! Дано в Агенцията да попаднат възможно най-голям брой свестни хора и добри специалисти, макар че като зная как се обучават и какви са знанията на разни доктори, технолози и прочие „специалисти”, настръхвам!
Навремето председателят на БАН бай Ангел Балевски нали казваше – „Като знам какви инженери произвеждаме, страх ме е да отида на доктор!”

19-21.01.2011

Говорихме по телефона с Милен. Много харесали с Олга разказите. „Чел съм много неща, – разправя ми той, – но пълни със статистика, цифри, имена, няма образи, няма живот в книгите им.”
Милен Гетов е мой съгражданин и стар приятел – особено от студентските години. Сирак, недолюбван от белослатинските „кадровици” и възродил се като Феникс след осиновяването му от вуйчото – член на ЦК на БКП! Милен е известен български режисьор, създал прекрасните филми по романи на Богомил Райнов.
Той също мислел да пише нещо, но се отказал. Сега, като чел книгата ми, се запалил пак.
 
   Слушах дебата по искания „Вот на доверие” на Правителството. Общо взето цивилизован дебат. Имаше и нашенски работи: латерните си бяха латерни! Те са едни и същи – от лявата страна, и си говорят едно и също!
От това, което чух – изказванията на министрите, нямам съмнение, че Кабинетът работи, че Правителството е далече по-добро от предходното на „Тройната коалиция”.
Днес – двадесет и първи, е рожденият ден на сина ни Петко!
Днес щяхме да имаме син на четиридесет и осем години! щяхме!
Колко работи щяхме да имаме, може би? Не би! Спирам, повече да пиша, не мога.
Живот! Понякога се позарадваш малко, мимолетно, а инак през по-голямата част от времето пъшкаш, носиш си мъката, търпиш...!

22.01.2011

Много са ми симпатични нашите съвременни политици – тези от „тройната” и тези настоящите, и всичките.
„Старите”, че се изтощиха да пледират да не се подслушват хората, т.е. да не се използват „сересета”! Пледират, та ще им изхвръкнат очите от напън и защита на демократични права! Само дето не употребяват една дума с, която лягаха и с, която ставаха: „на трудещите се”! Като ги слушам, чак да заплачеш от умиление! Хора, които „никога” не са погазвали
демократичните права, „никога” не са нарушавали законите, „никога” не са използвали „сересета”, изобщо, самата вода ненапита!
    Другите – сегашните, са ми симпатични, като започнаха да пеят и те същата песен, сиреч, няма такова нещо – подслушване, „сересета” така безразборно и безпричинно! Всичко е законно и е с много тежка процедура, свързана със силни и точно изложени аргументи защо са необходими „сересета”, че да ги одобри прокурор, че съдия, че министър да разреши за всеки отделен случай с подписа си... и чак тогава може гражданинът Х или У да бъде подложен на „сересе”! И забележете, всичко това при задължителното изискване, че този гражданин е опасен и потенциален извършител на „тежко престъпление”, което по смисъла на закона се наказва най-малко с присъда от пет години! Разрешението е само за шест месеца!
Да, всичките са ми много симпатични…, та си спомних първото куплетче на една моя закачка:

Сересета, сересета,
бръмбаросват из България.
Тази мнителност проклета,
си е наша стара мания…

23.01.2011

Хубава зима, хубав сняг вали – прекрасна зимна картина!
Направих една продължителна разходка в парка покрай Дунава. Чудесно е!
Върнах се, изкъпах се, пих една „греянка”, а после гювеч в пръстен съд, бавно печен, изтищен и с червено вино-еликсир!
Снимах обстановката около блока и апартамента ни. Много е красиво, много е вълнуващо.
Наистина, който не може да се зарадва на такива картини, независимо от възрастта си, той не знае като какво нещо е
радост от природното, от естественото, от това, в което няма аванта..., а има наслада! Докарал ли си я да се радваш само тогава, когато си авантосал нещо, че си преметнал, изиграл някого и придобил каквото и да е по нечестен начин, ти си безчовечен… нещастен си, човече – животинка примитивна, първична работа!
А, колко много сте!
 
    Тези дни чух, че някой от многобройните ни „университети” се оплаквали от „открадването” на обявените от тях дати за приемни изпити на студенти! Разбирате ли за каква кокошкарска история и порядки вече става дума?
Така ще е още някоя и друга година, докато се сдобие с диплома за „висше” всичко що се изрива с фадроми от средните ни училища и тогава лека-полека ще мирясат, ще останат малкото, но кадърни младежи за студенти, а фадромите от средните училища животът ще премести в много от така наречените наши „университети”, за да започнат масово изриване на негодното и от тях! Тогава от сегашните петдесет и два ще останат десетина, които имат качества и възможности, което ще е нормално и правилно за страна като нашата.
Така ще е! Друг начин нашите управници очевидно не можаха и са безсилни да измислят и приложат, за да се спре с това кощунство във висшето ни образование – раздаване дипломи на хора негодни за полезна работа в съответната специалност!
Но, както много пъти съм писал и казвал, всичко зависи от времето. То е съдникът, то е корективът, то е съзидателят. То командва и фадромите!
Твърдо вярвам в това!

27.01.2011

Ходих в болницата да се прегледам. Нали имах направление. При доктора цяло стълпотворение. Нямаше ред за днес, за утре – записват за понеделник!Попитах има ли друг такъв специалист. Казаха, че има и при него почти нямало пациенти.
Спомних си един случай, когато бях съвсем младо докторче и началникът ми – наперен околийски лекар, дойде в района да кастрираме женски свине. Разположихме се на две „операционни” в един тревист селски двор и започнахме работа. При околийския – народ, при мен никой! Гледам, колегата работи мудно и непрофесионално, но си мълча, нали е по-стар, а на всичкото отгоре и началник1
По едно време един от селяните – Борис се казваше, забелязал това, дръпна свинята си и я доведе при мен с думите: „Абе докторче, ти няма само да гледаш бе, режи, тя ако ще мре ще си мре!
Аз правех тези операции много сръчно и успешно и докато Борката да разбере какво става, животинчето беше успешно оперирано..
Заидваха и други селяни и след един час опашката от чакащи беше при моята „операционна”!
Та спомних си това и отидох при доктора, който нямаше пациенти. Запознахме се, поговорихме, прегледа ме човекът, предписа ми лекарства. За съжаление оказа се, че този случай няма нищо общо с моя, който описах по-горе!

31.01.2011

Януари си заминава. Остава ни студ и то голям!
Днес си мисля за диалектиката, за тези светли умове родени преди 100-200, че и 2000 години – философи, учени, музиканти.
Сетих се за ХЕГЕЛ. Имам слабост към този философ. Каква е неговата формулировка, кои са основните принципи на диалектиката?

Всичко е преходно и крайно, съществуващо в рамките на времето.

Всичко се състои от противоположни сили и има противоположни страни.

Постепенните промени водят до повратни точки, в които една от силите надделява над другата (количествените изменения водят до качествени промени).
 
    Колко пъти в речи, дискусии, научни и научно-популярни публикации, доклади, писания и спорове, съм използвал тези толкова ясни и истински принципи на живота, обществото и вселената!
Още в първия принцип виждам утвърждаването на фундаменталното значение на „времето”, за „всичко”, което „е преходно и крайно”.
С втория принцип в пълно съгласие е разбирането ми, че всяко нещо носи в себе си своето отрицание /противоречие/. Това много пъти съм изказвал и писал, включително и тук, в това скромно дневниче.
С третия принцип съм в най-пълна хармония. Познанията ми в естествените науки, главно химията и биологията, винаги са създавали комфорт за запазването и развитието на тази хармония в моите възгледи и разсъждения, за собствените ми скромни обяснения на природни и обществени явления.
Повярвайте, искрено желая повече, много повече хора да познават тези принципи, да изучават тези и подобни основополагащи закони, за полза на духовното им израстване, за полза на науката, образованието, обществения и икономическия живот, за общото благо!
Като студент, като участник в многото конкурси през научната ми кариера, старателно и задълбочено изучавах т.н. идеологически дисциплини. Допадаха ми историческия и диалектическият материализъм.
Учех и се подготвях и по дисциплините „История на БКП” и „История на ВКПБ”, но то беше формално, да си взема изпита.

ФЕВРУАРИ

01.02.2011

Малък Сечко дойде със студ и мъгла. Дано да е за кратко.?
Вчера написах и публикувах в блога си бележка по повод 255 години от раждането на МОЦАРТ. Мислех да съобщя това и във „Феисбук”, но като гледам с какво се занимават повечето от тамошните участници, се отказах.
 
    Колайдерът чака Хигс бозона към края на 2012
„Ръководството на ЦЕРН обяви официално, че Големият адронен колайдер ще работи през 2011 и 2012 без спиране за “ъпгрейд”, което според учените ще позволи към края на 2012 да видят “новата физика” и може би дори Хигс бозона,” – се казва в съобщение на ЦЕРН, цитирано от РИА Новости.
Ще следя всичко, което ми попадне за тази велика идея и може би най-мащабен научен експеримент на всички времена.
 
     Най-после споразумение между БАН и Правителството. Направи ми впечатление, че двамата министри – Игнатов и Дянков, са доволни. Борисов, разбира се, най!
Все пак Дянков не пропусна да отбележи, че с новия закон ще се разпореди повече никога отговорни постове и участие в ръководни съвети и институции на Академията да не се заемат от агенти, доносници и всички, които под някаква форма са били свързани официално с ДС!
 
     Пристигна Чавдар. Утре ще им раздават дипломите. Щял да купува часовник, ама „на старо”! Предлагали му някакъв и то „Сейко”! Евтино било – за 90 лв!
От десетина дена, мислим какво да му купим по повод на дипломирането. Ването предложи часовник Аз ще го платя. Заделил съм 100 лв. Разубедих го стара бракма да не се купува! Говорихме си, какво е „оказион” и кога се прибягва до него.
     Ще му подаря и обикновен комплект от химикал и перодръжка не защото са нещо особено. Това ми е подарък от катедрата по екология в Русенския университет, когато изнесох академична лекция пред студенти и дарих мои авторски научни книги.
На тази лекция и скромно тържество бях с Чавдар, който през цялото време правеше снимки, че и едно кратко клипче.
Тъй че ако има нещо в това подаръче, то е споменът от тази лекция и тези мигове, в които сме били заедно!

02.02.2011

Снощи съм се смял с този проф. Вучков! Чешит, ама голям чешит и малко пада фурнаджийска лопата… И той горкият поръчки изпълнява...
У нас голяма част от обществените и личните взаимоотношения се решават с „поръчки”! Искаш да сринеш някой – поръчаш си оклепването и омаскаряването му. Искаш да издигнеш някого – поръчаш си хвалби и небивалици като добродетели на съответната персона, предприятие, фирма, корпорация… Пречи ти някой – можеш да си поръчаш да му теглят един бои, а в някой случаи и нещо повече...!
Та този Вучков, който от екрана на една друга телевизия до онзи ден сипеше огън и жупел против Бойко Борисов, сега сияеше от радост, възторг и въодушевление, че Премиерът ще му гостувал в предаването! Само да чуете как го представяше, с какъв възвишен тон, интонация и помпозност – „Министър председателят на Република България, генерал-лейтенант Бойко Борисов”!
Не отричам и не съм отричал способностите на проф. Вучков, но…, е такива табиети не обичам!

03.02.2011

     У нас темата за „сересетата” набира скорост. Излиза, че десетки, а според други хиляди, граждани се контролират с разни „сересета”! Това разбира се, е едно безобразие, против което няма защо да крещят всички, защото то си е от едно време. На мен, пък хич не ми е интересно, защото съм им свикнал – на всички видове и системи!
Преди малко чух разговор между Величко Конакчиев и Георги Гергов от Пловдив. Съдът на първа инстанция върнал на държавата Пловдивския панаир. Георги щял да обжалва и като го слушам с какъв хъс говори – решението щяло да отпадне.
Между другото похвали се, че преди да го лапне, панаирът печелел един милион. Сега, в резултат на неговото управление, миналата година печалбата е 40 милиона! След това разясни, че от 1 лв. печалба общината вземала 27 ст. той 38 и т.н.
Какво излиза? От 1 лев – 38 стотинки, от 1000 лв – 380 лв, от 1 милион – 380 000 лв, и от 40 милиона другарят Гергов е получил само 12 000 000 левчета! Да са му честити, а държавата да пие една студена водица за здравето на пенсионери, инвалиди, че и на целокупния ни български народец!

10-11.02.2011

След разговора си с Премиера, бай ти проф. Вучков е на крилата на популярността и възхвалата от почти всички медии! А той, горкият, лети от редакция на редакция, от студио в студио и гордо и красноречиво раздава интервюта и …чалъми!
Така или иначе, бива си го. Има дар слово, има перо, работохолик, сече му пипето, доста верни неща казва, но и много брак прави, че на места и гафове!
Най-ми е смешен, когато в един случай забравя как е окашмерявал някого с всевъзможни епитети, а в друг го четка и похвалва, все едно нищо не е било!

12-13.02.2011

Мина преброителката. Дадохме й номера, който получихме след електронното си преброяване. Много семейства от блока ни се преброили електронно. Това ме изпълва с радост и гордост. Не било се променило нищо в света, България и при българите. Абе ние, че сме си на опашката и още дълго ще дишаме пепела на сума ти народи, вярно си е, но под напора на великите открития, постоянното усъвършенстване на технологиите и техниката изобщо, щем не щем, ще се променяме! Както впрочем се забелязва на всяка крачка, а това с преброяването е един от най-пресните и очевидни примери!
Продължавам да чувам от всякакви медии за титулувания на най-обикновени хорица, като: „легенда”, „звезда” и прочие! На какви ли не претенциозности и култови наименования съм се наслушал на младини!? То не бяха „вождове”, „учители”, та чак до „Бащи на народите”! И все пак, ставаше дума за персони на върха на партии и държави.
Сега такива изцепки няма и слава Богу! Но брутално ни се натрапват определения като „звезда” за говорителки и говорители в радио или телевизия, които са престояли там някоя и друга година или още се подвизават четейки айтокю и ни съобщават новини като най-обикновени чиновници!
Всичките тези, които не зная по какви причини не слизат от екрана, като Дони и Нети, Коцето Калки, Део, някакъв Дичо, Андрей Слабаков, Ники Кънчев, Любен-Дилов, Кошлуков, Катето Евро, Юлияна Дончева... сюрия от цицести силиконови чалгаджиики и др. ни се представят, като баш „звезди”, а Тити Папазов, Азис и Слави – като цяло съзвездие! Няма отърваване от тези навлеци!
Същото е и с прикачването на определението „легенда”! Тези дни доста се посмях като слушах как „легендосваха” една очиларка Алис Крайчева, която навремето била нещо като манекенка /пази Боже/, заедно с това модистка някаква,
водеща може би на модно предаване и в последна сметка нищо, което да ни е впечатлило и оставило следа в духовната сфера на страната ни. Алис Крайчева – легенда, Анахид Цонева и Божана Димитрова – легенди, чичко Филипов и той легенда – а бе легенди у нас да искаш!
То като погледнеш и с „класиците” е така. Няма, няма и току лепнем едно „класик” на някой от по-видните ни писатели. Радичков – Бог да го прости, още приживе бяхме го провъзгласили за „живият класик”. Същото сега сме прикачили на Антон Дончев, може би заради романа му „Време разделно”? И бай Антон си трае, не реагира, за разлика от Стефан Цанев, който в едно телевизионно студио, когато го представиха като „живият класик”, спокойно, в неговия си стил и възпитание възрази, че това не е правилно!
Колко българи са като Стефан?

14.02.2011

Ден на влюбените и Трифон Зарезан. Славни времена зарезански но, когато бяхме млади и здрави.
Човекът е надарен да харесва и да го харесват, обхванат в трепети да се влюбва, страстно и всеотдайно да люби! Това са основните емоции на живота, те са дадени от природата, от Бога. Няма ли ги – няма живот!
Тогава можем ли непременно да свързваме влюбването, всеотдайната любов и възрастта? Трябва ли да ги противопоставяме в определен смисъл и едва ли не да отричаме правото на хората от всяка възраст да харесват, да се влюбват и любят?
Няма спор! Най-богатото и благоприятно поле за това най-силно и велико чувство е младостта. И то не е случайно!
Тъкмо затова, днес, в Деня на влюбените, да пожелаем на всички млади да се харесват, да се влюбват и все по-страстно да се любят. А когато свържат живота си с любимия и заизграждат семейното огнище, никога да не престават да го обичат силно и емоционално, както при първите им срещи, както на младини!

    Вечерта приготвихме подходяща вечеря. Хапнахме, почерпихме се и го приехме като празнуване на Трифон Зарезан.

МАРТ

04.03.2011

От няколко години, та до днеска, все чувам от различни страни на обществения и политическия ни живот, че видите ли нямали сме национален идеал, че нямали сме стратегическа цел, нямало нещо, което да ни сплоти, да ангажира силите и средствата на народа ни, за да го постигнем!
Мисля, че това е дълбоко невярно! Да си най-бедната държава в ЕС и да дрънкаш, че нямаш национален идеал и цел, е глупост! Каква по голяма и благородна цел, какъв по-стойностен национален идеал от това ще е да се обединим в името на просперитета на страната ни и достигаме стандарт, при който народът ще живее поне на равнището на среднобогатите европейски страни?
Влизането ни в НАТО и ЕС са средство за осъществяване на този идеал, а не финал! Българинът си мислеше и още си мисли, че като се е примъкнал с андрешковщината си и по милост политическа към тези организации, ще потече мед и масло и той ще продължава да хайлазува, да авантосва, пък като пропадне работата, ще търси друг Месия. Този път е сбъркал! Риба даром няма! Казаха хората: „Риба няма да ви даваме, а ще ви научим да я ловите”. Ясно и кратко – ако искаш, учи се, като не искаш – ще си останеш такъв, какъвто си – „задния двор“ и все беднотия и мръсотия!

06.03.2011

Днес „Сирни заговезни”. На този ден от най-възрастните се „взема прошка”.
Обади ми се Йонка. Точно за тези прошки. Беше приятно. Отговорих – „Прошката е дадена”!

    Борисов в Испания: „Този, който има храни, ще бъде равностоен на тези, които имат петрол”!
Браво, Бойко! От години го разправям, но инерцията и глупостта са страшно нещо, не се поддават на оправяне. Нали има един лаф, че „Глупостта не се лекува”! Така че не ГМО, ами и кисели краставици няма да има, та да си хапнат милионите фантазьори и тарикати, които хем са гладни, хем капризни и по всички въпроси свръхкомпетентни!

21.03.2011

Ходих в новия супермаркет на „LIDL” Хубав магазин, подреден магазин, немска работа, чисти и качествени стоки, много от които тяхно производство...
Гледам, разхождам се, радвам се, че това, което съм видял преди петдесетина години в западния свят, дойде и у нас! Тогава си мечтаех такива магазини с такива стоки, изобилие, чистота, ред, богатство, красота и култура на обслужване да имаме и ние,та и нашият народец да види и проумее, че има и други светове, че и той заслужава да се докосне до цивилизацията и постиженията на събратята си човеци, да види, да го пипне, да си купи, а не да слуша обещания и да чете лъжливи вестникарски антрефилета…!
А тези, главите, на които не увират, мърморят, че сега имало всичко, но няма пари да си купиш, а преди сме имали пари и всичко било наред!
Мълча си, какво да кажа! В момента ми хрумва следното: „Преди” – благодаря на управляващите, служебно ме изпращаха в чужбина да гледам, възприемам и се уча, та да бъда у нас си по-полезен. Винаги, когато там е ставало въпрос за заплащане, аз – научният работник, надувах заплата си поне 5-6 пъти и въпреки това колегите-чужденци с дълбоко учудване се споглеждаха и питаха защо е толкова малка.
Що се отнася до „предишните” магазини, за асортимента, качеството и „изобилието” на стоките в тях не желая да говоря!
Никога и никъде народите нямат достатъчно пари! Имат много пари мошеници, тарикати, спекуланти, алчни политици, потомствени богаташи, банкери и по-рядко инициативни и даровити люде… Бил Гейтс, например! Общо взето обикновеният народ никога не е бил и никога няма да бъде богат! Всъщност, той затова горкият е и „обикновен”.
И все пак, вчера от „Лидъла”си купих три големи шоколада, но не за по 1.20-1.40, а за по 0.69 лв! Купих си немска бира за по 0.65 лв. кутийка от 0.500 л., компот по 0.500 мл. от ананас за по 1.40 лв. и т.н. Забравих – портокали за 0.89 лв. кг. Защо да си кривим душата, преди 50-60 години, половината от народеца ни не беше виждал, а само чувал за портокали и марципанът беше единствената „голяма работа”!
 
    Япония и японските инженери продължават епична борба за овладяване на аварията в атомната си централа. Борят се горките с риск за здраве и живот в името на народа си, в името на престижа на страната си и за здравето на човечеството! Имало напредък, вярвам, че ще успеят, но последиците ги има и те са неизбежни1 Дано все пак да са възможно най-малки!
На Кадафито ще му свият перките бе, но така, както започнаха, ще се мотаят много и дават възможност да изтребва още невинни хорица.
Интересен свят е този западният, демократичният! Те, понеже не са патили от голяма тояга на безмилостна диктатура, все си мислят и повтарят – „народът сам ще се оправя!” Абе вие си разказвате вицове бе, хора ! И хлябът и ножът у него, че и шмайзерът, а вие – оправяйте се!

22.03.201О

Ходих да си платя данъците за апартамента. Платих и на Веско. Като си вървя и си мисля, че преди десетина-петнадесет дена хванаха министъра на отбраната на Германия, че преписвал за дисертацията си от някакъв учен. Министърът веднага се яви пред телевизията, извини се на германския народ и си подаде оставката. Тя беше приета и хоп – нов министър! Няма хъка, няма – мъка!
Та, като си вървях и мислех за този немски плагиат, се сетих за едно мое много, ама много интересно преживяване:
През 1985 година в курорта „Албена” се проведе ХХХІ Европейски конгрес на научните работници в областта на месопромишлеността. Аз съм вече доктор на науките, ст.н.с І – ва степен и професор. Като такъв съм член на организационния комитет на конгреса и активно участвам в неговата работа с няколко научни доклади.
На една от тържествените вечери в китната местност „Орехите” отивам със съпругата си и разпоредител малко неестествено ме настанява не при колеги, а на изолирана маса с непознати мъж и жена, които се представиха като зам.-директор на месокомбината – Варна и съпругата му. Е, нищо, ние сме контактни и обикновени хора, заговорихме новите си познати и си пожелахме приятно прекарване.
Малко след това същият „разпоредител“, мисля, беше комсомолският секретар в Института ни, води един младеж – французин, който нямало къде да настанят, а нали аз съм знаел френски, та да си говорим и гостът да не скучае.
Какво да правя – от едната страна двама непознати, свити особняци, от другата – непознат чужденец, тя ще е една „приятна” вечер, но приемам разбира се новия член на компанията и започвам разговор с него. Оказа се, че е колега от бранша и току-що защитил докторска дисертация по много актуалната тема – електростимулация. Попита ме интересувам ли се от проблема и желая ли да ми изпрати един екземпляр от труда
си. Той вече подарил екземпляр на доцент от Пловдив, който бил на специализация в техния институт във Франция. Приех с голямо удоволствие и му благодарих предварително.
Вечеря като вечеря. Имаше музика, танци, нестинарки, веселба.
Конгресът завърши и не след дълго получих обещаната дисертация от г-н Бруно Хулиер. Прекрасна книга с богат експериментален материал, компетентно представен, с много интересна интерпретация на резултатите и оригинални изводи.
След година, година и половина Специализиран съвет от пловдивски университет ме избрал за един от възможните рецензенти на докторска дисертация на наш доцент с тема като тази на г-н Хулиер. Както си му е редът, поисках от дисертанта и той ми изпрати труда си на листи в папка! Чета ги и си спомням за дисертацията на французина. Намирам я в библиотеката си, чета, чета и сравнявам с листите от папката и не вярвам на очите си – резултати, таблици, обсъждането им, даже изводите и заключения на французина преписани буквално от нашия доцент!
Какво стана ли? Някой може да си помисли за разкаяние, за оставка...? Опазил ни Бог от такива постъпки. Напротив, дочух гласове, че кандидат-докторът е „оклеветен”!
На заседанието на Научния съвета показах двете дисертации – на Бруно Хулиер и на доцента, заедно с преписаното, заверено от нотариус и трима свидетели, т.е. голата истина, след което напуснах и се дистанцирах. А те – комисии, отлагаха, мотаха, лъгаха и след време разбрах, че доцентът станал „д-р на науките”, малко след това професор, малко след това и ректор на висшето у-ще, в което разиграха комедията, и още малко след това чух, че е починал!
Не след дълго се разбра, че всички са знаели истината, но са си мълчали – едни от страх, други да не си развалят отношенията, а тези от Съвета, защото някои от тях вероятно също са преписвачи…

Така е у нас. И преди, и сега. Даже мисля, че сега е още по-зле!
Но това не е всичко. Комедията има и втора част и тя вече е трагикомична!
След 10 ноември 1989 година разбрах, че докато уж зам.-директорът и мнимата му съпруга, са ме „разработвали”, аз без да си искам съм разработил и разкрил един голям нашенски плагиат.

29.03.2011

Бяхме на концерт – 51-ви МФ „Мартенскси музикални дни” Прекрасен фестивален концерт – Реквиемът на моя любим композитор ДЖУЗЕПЕ ВЕРДИ.
Симфоничен оркестър при Държавна опера – Русе, хор „Дунавски звуци“, диригент – Волфганг Зелигер, солисти: Светла Кръстева, Росана Риналди, Бойко Цветанов, Светозар Рангелов.
Радвам се, че организаторите са посветили една от фестивалните вечери на Верди по повод 110 години от смъртта му и то с точния избор – изпълнение на великата му творба – „РЕКВИЕМ“.
Цивилизованият свят ще отбелязва и брои тези годишнини, а името на Верди и музиката, която е създал този гений, никога няма да умрат! Те ще радват, възпитават и емоционално ще зареждат сърцата и душите на безбройните му почитатели за благото и светлите бъднини на човечеството.
Като обикновен любител на симфоничната музика, без никаква претенциозност, ще споделя накратко впечатленията си от концерта.
Солистите – безспорни професионалисти, с леки колебания в началото, се представиха отлично и достойно защитиха имената си с майсторското изпълнение на четирите тежки и трудни партии.

Русенската филхармония, вече Симфоничен оркестър на Държавната опера – Русе, може да е с ново име, но зорко пази доказаното през годините високо професионално майсторство и изключителните си възможности прецизно и вдъхновено да изпълни и най-трудните творби от класиката, каквато е и Вердиевата кантатно ораториална творба „Реквием“. Основен двигател на фестивала през годините, гордост за русенската културна общественост и гр. Русе с този наш оркестър.
Хор „Дунавски звуци“ при Читалище „Ангел Кънчев”. Преди всичко да честитим 75-та годишнина от създаването на хора! Поклон пред вас, дами и господа – хористи, много от вас беловласи като мен, които с обич, алтруистично и всеотдайно, макар и със статут на непрофесионалисти, достигнахте и демонстрирахте по нашите и световни сцени висините на професионалното хорово пеене!
Снощи в изпълнението на Вердиевия „Реквием“, Вие отново се представихте отлично!
Диригентът Зелигер направи силно впечатление с дълбокото познаване същността на творбата и нейното прецизно интерпретиране в отделните части. Той отлично владееше, насочваше, вдъхновяваше и насърчаваше оркестъра, хора и солистите и със завидна лекота, енергичност и емоционалност поднесе такава интерпретация на реквиема, че всички за пореден път се насладихме на непреходната музика на гениалния маестро – Джузепе Верди.
Миналата година, по повод на 50 години фестивал „Мартенски музикални дни” написах бележка, която завършваше с думи, които и сега ще повторя:
„За русенската общественост, за Русенската община и дейците на културата сам по себе си този факт е подвиг!
Фестивалът живее, фестивалът се развива, фестивалът вече е неразделна същност и академичен апотеоз в културния живот на града ни! И затова ще пребъде!“

Отново прегледах програмата на фестивала „Мартенски музикални дни”. Няма нито един голям чуждестранен състав! Каненето, устройването, изхранването и предоставянето на необходимите условия на големи състави – симфонични оркестри и хорови колективи, е голям ангажимент. За тази работа трябват много пари и подходящи условия. Русе ги нямаше и още ги няма. Но нали бяхме по мегаломанията във всички посоки, та вижте ни, ще провеждаме фестивал, но не какъв да е, а за кантатно ораториална музика – сиреч за състави, за които нямаме условия. А за конфузията, която се ширеше в широки мащаби, никой не помисли и преглъщаха всички – едни от некомпетентност, други от страх да не би да засегнат „началствата”, т.е. тези, които най-много се пъчеха и заемаха първите два-три реда на тесния балкон на още по-малкия и тесен салон. Повечето от тези чичковци и лелки нищо не разбираха от симфонична музика, още по-малко от кантатно-ораториална, но те бяха „орисани” да разбират от всичко – с универсална компетентност!
Когато след 1990 година се обадих и препоръчах да се търсят нови, по-подходящи форми за нашите условия, срещнах съпротива, недоумение и лека насмешка, разбира се. Сега обаче става точно това, което бях преценил и препоръчал преди двадесет години!

АПРИЛ


01-03.04.2011

Продължават скандалите в Юридическия факултет на Софийския университет.
Още не са стихнали същите истории в Свищовския. Скоро даваха по една от телевизиите как сочни студентки, оскъдно облечени, кълчат кючека, а на дългата маса Ректорът им и компания хапват и се наслаждават.

Трудно ми е да взема отношение по казуса „Цветанов”, не е и моя работа, но с едно негово искане съм категорично съгласен. Наистина той е единственият български гражданин и политик, публична личност, който е дал съгласие да се отворят и проверят всичките му сметки, приходи и разходи. Това е достойно! И се питам защо никой от нашите журналисти и други заинтересовани лица не подхванат този пример и не настояват всички политици, които се изкарват „Божи кравички” да направят същото?
Аз например предлагам на първо време да огласят съгласието си господата: Първанов, Костов, Овчаров, Софиянски и Доган! После другите, дето крещят най-много! Има достатъчно хора, на които обществото иска да знае сметките – финансовото и икономическото им състояние.

09.04.2011

Министърът на външните работи Младенов, бил виновен, че нарекъл някакъв чиновник от НЕК „боклук”, защото без знанието на министъра си Трайков, и въпреки неговата забрана, подписал документ, ангажиращ страната ни с Русия за АЕЦ-Белене.
Разбира се, че такива епитети от устата на външен министър не са най-подходящи, но никой не повдига въпрос, че подчинен не може да поема ангажимент и още по-малко да подписва документ, в случая междудържавен, без знанието на началника си! Това е конфликтът, а не както всички в един глас кудкудякат, че какво толкова е станало и нямало никакви юридически последици!
Това е друг, втори въпрос, драги! Основното е нарушаването на фундаменталното правило във всяко управление – субординацията, т.е. всяка жаба да си знае гьола, защото става дума не само за правила, морал, но за отговорности!
Е, да – ама не! Колко от народа и чиновниците ни знаят какво е това популация, морал, алиенация, акселерация, та чак пък и субординация...?

14.04.2011

Вече съвсем осезателно се чувства голямото поскъпване на живота въобще. Не зная какви и откъде са тези цифри за инфлацията ни, но преди години сегашният един лев беше 1 000 лв! След деноминацията един лев беше пара, с пет лева се пазаруваше, сетне с 10 лв, по-сетне с 15 лв, сега, ако нямаш поне 20 лв. в себе си, не влизай в магазин за хранителни стоки!
Във вестник. „Минаха години”, Огнян Сапарев, заплакал за българското образование, нравственост, духовност и пр. Представят го като литератор, критик, културовед, театровед и още „ветове”... Досущ като наш Данчо Де Мео. Бог да го прости! И той се вреше навсякъде и се представяше с какви ли не професии и все „най и по”…! Стигна дотам, че в едно от предаванията „Рано в неделя” на БНР, с неговата маниакална самовлюбеност и тъпигьозлък, надълго и нашироко заразправя за работата си с – цитирам: „Моите студенти от Юридическия факултет на Русенския университет…”! Абе представи се и за професор, горкия! Жалка работа – болестно състояние! Не беше бездарен, но голяма част от дарованието си насочваше във фикс идеи, люта завист, интригантство и аматьорски политически илюзионизъм...
Та, и този Сапарев – професор, че и ректор на Пловдивския университет и където се зароди някаква формация за реставрация на миналото, бай ти Сапарев пръв и обикновено съучередител!

15-18.04.2011

Отпразнувахме „Лазаровден” и „Цветница”. Големи християнски празници, които тачим и обичаме! Свързани са със скъпи спомени за мили хора. Писал съм и не ми се иска пак да пиша, защото ми е тъжно и мъчно. Колко бързо текат дните, колко мимолетна работа е това велико чудо човешкият живот!

Днес чух, че София, Пловдив, Варна и Търново ще кандидатстват за „Културна столица на Европа” през 2019 г
Питам се къде е „Най-европейският град на България”, нашият Русе? И защо вече изостава от много градове на страната, които никога не са се провъзгласявали, че са най-европейските? Къде изчезна „европейското”и кой е виновен за това?
Повече от половин век слушам за тази наша русчуклийска претенциозност за нещо, което е било мнооооого отдавана!

19.04.2011

Като гледам и слушам какво става по света, как се развива световната наука и технология във всички направления на човешкото знание, си мисля колко вярно излезе схващането, че науката и технологията, а не идеологията е движещата сила за преобразуване на света и неговото по-нататъшно развитие! За съжаление, колко грубо погрешно и вулгаристично беше догматичното разбиране за водещата роля на идеологията, че на всичкото отгоре идеология на един безмилостен, тираничен и ялов режим !
Е, такива работи понякога си мисля, като чета къде са хората и къде все още шляпаме ние...! И шляпайки, от сума ти народ с дипломи, постове, но с повредено мислене, няма-няма току се намери някой да изтърси как сме „съсипали селското си стопанство”, как сме „ликвидирали промишлеността си”…!
Не става дума за черногледство и груб субективизам, не и пак не! Имаше и добри предприятия. Но най-добронамерено ще запитам: Коя промишленост? – тази ли с флагмана – комбината „Кремиковци”, и русенския за „Тежко инвестационно машиностроене”? И кое селско стопанство – това ли на аграрно-промишлените комплекси с машинотракторните станции с текезесарската техника, технология и организация?

24-26.04.2011

Последните дни от Страстната седмица и – ВЕЛИКДЕН.
Разбрах, че в целия християнски свят нашето наименование Великден е единствено, което така пълно, звучно, съдържателно и емоционално, изразява величието и историческата уникалност на това тайнство – Христовото Възкресение!
Гледах предаването от Катедралния храм и съответната религиозна, каноническа служба, водена от патриарха Максим.
Той „водеше” службата, двама яки дякони водеха него, но все пак чест му прави, че на 96 години още може да служи!. И пя, старецът, и реч държа, и Богославя – абе оттук-оттам, свърши си работата и нелошо я свърши.
Какво нещо е властта! Пънкя се, мрънка, едвам се тътрузи, ама не напуска трона! Знае той, че бутнат ли го в някой манастир – край на животеца му! А кой си дава ей така животеца, когато може да го продължи с цената даже на страдания и неоправдана упоритост, та макар и Патриаршески?
На всичкото отгоре, да не забравяме, че пресветия му е назначен Патриарх, а това вече си е нещо като безсрочна работа...
На Богослужението присъства и президентът Първанов. Майтапеха се после някои медии, че БНТ показвала повече президента, отколкото патриарха и свитата попове, които го придружаваха.
Не зная, може Първанов да е станал религиозен. Може да е станал вярващ християнин. Всичко е възможно на този свят, а у нас, в България, повече и от всичко! Но много ми прилича неговата работа като на болшинството българи, които отиват на църква да ги видят, а не че вярват в Бог и християнската религия! O, tempora! O, mores!
 
Днес – 25 години от аварията на Чернобилската АЦ! Ужас – най-тежката ядрена авария! Сто пъти по-тежка от атомните взривове над Хирошима и Нагазаки през Втората световна война! Говореха, че пострадалите само в Украйна и бившия Съветски съюз са над 3 000 000 човека!
Без съмнение, косвено пострадалите, включително и у нас, са много повече.
Вчера ходихме с Ването и двамата близнака – Бедилян, до скалните църкви в Иваново. Времето беше отлично за пролетна разходка. На момчетата им хареса, а нали са и студенти по география, та разходката се превърна в нещо като екскурзионна практика.
Публикувах в блога си нещо като есе, нещо като молитва, нещо, което мимолетно ми хрумна. Ето го!

МОЯТА ВЕЛИКДЕНСКА МОЛИТВА

Коленича и се прекланям пред теб, Спасителю, понесъл неописуемото страдание и болка от предателството, разпятието, трънливия венец и голготата, за да изкупиш греховете ни и спасиш човечеството!
Благоговея пред тайнството и величието на Възкресението ти и като твой смирен раб, на днешния най-велик от великите празници – българския Великден, от сърце и душа те моля, дай сили и воля на народеца ни и той да възкреси своя разум, да се измъкне от апатията и безразличието, от тази проклета деменция, та да не забравя какво е ял вчера и какво са го премятали политиците ни онзи ден, ами да се вземе в ръце и отваря очите си, когато ги избира, а не после да мърмори и се тюхка, че са го докарали до просешка тояга!
Вразуми народеца ни, Спасителю, да проумява кога и кой го лъже и поръчай му повечко трудолюбие, по-малко алчност и жалване, па да поспре и той да послъгва, че и да краде…!
Помогни му, Господи, да възкреси вярата си – в теб, в Родината, в себе си и в онази свята духовност, поради която сме се запазили и съществуваме като народ повече от 1 300 години!
А младите, Господи, да се трудят усърдно и не както сега да се стремят само към сдобиване с някаква диплома, а да наблягат на истинското учение, знанието, културата, усъвършенстването и моженето!
Ако някога някъде молитвата ми се прочете, много ще помислят или рекат, че е нещо несериозно! Не е така! С болка и жалост пиша тези редове, защото прекрасната страна, с която сме дарени и грешният, но даровит народец, които имаме, не заслужават тази си участ!
То, тъй думам и съчинявам, но нали мъдрост има, Господи, че „Всеки народ си заслужава управията!”Та затуй, Спасителю наш, коленопреклонният ти раб те моли във великия ден на твоето възкресение, дай сили и воля на народеца ни и той да възкреси своя разум, та белким сполучи в по-скоро време на светло бъдеще – ама, истинско!
Амин!

27.04.2011

СДС издигат свой кандидат за президент – Румен Христов! От Борово, Русенско. Чувал съм за него!
Като гледам и слушам кои са се юрнали към президентството... какво да кажеш, бе братко – дотам ли я докарахме, президент да ни става – Волен, боровчанина Христов, Мария Капон, Стефан Данаилов, Солаков, Семов, някакъв си Кацаров …и компания!!! Е, все пак радостно е, че в списъка ги няма Слави Трифонов, Коцето Калки, Тити Папазов, от фолк-звездите Глория да речем, а защо не и нечии архон?

28.04.2011

Тези дни ще обявят за „блажен” починалия ПАПА ЙОАН-ПАВЕЛ 11! Това беше първият папа славянин – философ, поет, дипломат, ерудит – велика личност! Той безрезервно обичаше славянските народи, включително руския и българския. Но така, както любеше славяните, дваж повече мразеше и ненавиждаше „Империята на злото”, за разпадането на която заедно с Рейгън, „желязната лейди” Маргарет Тачър, Хелмут Кол и др., има безспорен и то голям принос!
Дълбоко уважавах папа Йоан-Павел, така, както го уважаваха и обичаха всички непредубедени и свестни хора от целия свят! Посещението, което той осъществи в края на живота си в България, беше грандиозно събитие за страната и народа ни. А това, че ни оневини за покушението, което извърши срещу него турският терорист Али Агджа, беше постъпка на голяма личност, на изключителен човек – Светец!
Казвам „оневини”! Така правят светите хора!

29.04.2011

Започнаха сватбените тържества на принц Уилям и Кеит.
E, нагледахме се на една вълшебна приказка! В продължение на шест часа видяхме как една съвременна Пепеляшка се венча за един съвременен Принц. Принцът е Уйлямс – първородният внук на кралица Елизабет II, а Пепеляшката, едно английско момиче от народа – Кейт. Да са живи и здрави и да пребъдат!
А обстановката ли? Обстановката беше писане на съвременна и бъдеща история на Великобритания! Да, гледахме на великолепен 42 инчов плазмен телевизор като как се пише история! Не, не мислете, че имам предвид с крале, кралици, императори, царе и техните сватби, не! Става дума за традициите, за културата във всичките й аспекти, за вярата, за принципите на институциите и значението им за единението на нацията, за обновяването и демократизирането на тез
институции съобразно обективните изисквания на времето и живота въобще!
Ето, затова Англия е Великобритания и днес над два милиарда човека гледаха с радост и умиление сватбата на двама мили младежи на по двадесет и девет години. Така са цивилизованите народи. Те много добре знаят коя институция къде да застане, какви права да има и каква роля в управлението на държавата да играе. Тя е точно определена, а нарушаването й е невъзможно! Да, невъзможно – при това без наличието на писана конституция!
При тези хора всичко е отработено, всичко е точно определено, всичко носи и изразява поведение!
Погледнете например следния детайл. Всички дами с шапки! Вероятно поради това, че кралицата е с шапка. Да, ама съпругата на министър-председателя Гордън Браун е без шапка! Защо ли! Защото е премиерша! Кралицата, ако иска да си сложи и забрадка, това значи ли, че всички трябва да си поръчат и се накикерат със забрадки? Ако това е у нас, нали знаете какво ще се случи? Ще се ушият и накачулят сума ти забрадки...
Погледнете как се предаваше церемонията. Например сравнете колко пъти английската телевизия показа кралицата в Уестминстърското абатство и колко пъти нашата БНТ показа президента Първанов, когато беше в „Александър Невски” по повод тържествената литургия за Възкресение Христово? Нашето подлизурство и слагачество мяра нямат! Дребни душици сме си, а яви ли се някоя „по-едра” – стой та гледай!

30.04.2011

Обадил се инж. Попов – Гошо Попето, от София. Не съм бил вкъщи.Съобщил, че Иван Георгиев – Йо, наш приятел от Б.Слатина, след тежко боледуване е починал.
Йо следваше и завърши литература в Софийския университет. От 1952 до 1956 година живяхме двамата в апартамента на г-н Зафиров на площад „Македония” № 9.
Разбирахме се – лоша дума не сме си казали. За разлика от брат си Георги, с който бяхме съученици в белослатинската мъжка гимназия, Йо беше ученолюбив и интелигентен