2009 г.

МАЙ, ЮНИ, ЮЛИ, АВГУСТ.


 13.05.2009

Снощи тържеството за представяне първата авторска книга на Гергицов мина отлично. Много народ го уважи, в повечето случаи отбрани хора. Нали са театрали, всичко беше подготвено и проведено come il faut !
Видя ме и дойде да ме поздрави г-н Минко Цочев – бивш директор на гимназия „Христо Ботев”, а по-късно директор на дирекция „Наука, образование и култура” в Община-Русе.
Обади ми се и разговяряхме с проф. Марко Тодоров – бивш министър на образованието и ректор на Русенския университет.
Видяхме се и поговорихме с Аделаида Якимова – оперна актриса, дъщеря на наши приятели – колегата д-р Любомир Якимов и оперната актриса – Снежана Якимова, за жалост и двамата вече покойници. Видяхме се и поговорихме с г-жа Докова – бивша учителка-биоложка от Английската гимназия и съпруга й – фармацевта Димитър Доков.

17.05.2009

Бях в с. Пет кладенци на язовира за рибарлък. Няма риба. Има „хипотези” на концесионера, че рибата в момента си хвърляла хайвера и затова не кълве. Първият път, когато ходих, причината беше, че още е студено и тя не се е раздвижила. Предполагам, че следващия път като отида и пак няма да има риба, ще е много топло и апетитът й ще е понижен…!

     Тази сутрин по БНР слушам радиоклип. Чете го външният министър Калфин. Като отидели БСП-то в Европарламента щели да направят така, че в Европейския съюз да има равнопоставеност и нямало да позволят да ни прецакват!
Прилича ми на истерията с крясъците, че „като влезем в Европа ще ни вземат ценностите, ще ни окрадат богатствата, националното достойнство, историческото наследство, азбуката, писмеността….” – абе всичко и ние ще фалираме! И повечето от глашатаите са така наречените „независими интелектуалци”! Даже бяха хукнали от град на град да плашат хората! Не зная къде се изпокриха, но очевидно са вземали активно участие в сътворяване на предизборни клипове.
Слушам г-н Калфина и разбирам колко истинска е злободневката ми „Пак си баем, как си знаем”.

Дават ни парички много
да строим и да градим.
Но следят и много строго
как парите коландрим.
Искат само чисти сметки
с разни шашми да поспрем.
Със послъгване, преметки-
да поспрем и да крадем.
Тъй поискаха изрично,
мислехме, че е шега.
Но Европата трагично
взе, че кранчето ни спря!
Вместо да се поразкаем
за вината ни огромна,
пак си баем, как си знаем:
„Тя Европа е виновна”!

Равнопоставеността, другари, означава преди всичко да си оправиш кусурите, малко от малко да заприличаш на хората и тогава да я търсиш и претендираш за нея!
Времето, времето, – то ще си свърши работата, жалко, че я върши бавно и мъчително!
Като споменавам времето и моето разбиране, че то е съзидателят, но и коректорът на всичко, що става във Вселената, се сещам за „Гиганта на социалистическата ни индустрия” – Металургичния комбинат в Кремиковци. Четиридесет и пет години мегаломания, железария и овехтяла технология и…агония! Милиарди левове и валути, унищожени хиляди декара плодородна и най-плодородна земя, увредено здраве на десетки хиляди човека, ама все ни беше „гордост”! Е, от вчера „гордостта” ни спря! Нещо, което по мнението на стотици специалисти и умни хора изобщо не е трябвало да тръгва!

19.05.2009

Снощи бяхме на опера. Гледахме „Любовен еликсир” на Доницети. Хубава комична опера в две действия.
   Днес, 19-ти май! През 1934 година – военен преврат, извършен от Кимон Георгиев и Дамян Велчев. С един замах
са разтурени всички политически партии и е конфискувано имуществото им. Забранена е всякаква политическа дейност. Прибрано е оръжието от населението, въведен е едноличен режим. Бил съм на две годинки. Не зная за добро или за лошо е било, но зная, че в следващите години до 1940-1942 година сме най-богатата държава на Балканския полуостров.
Като човек с твърдо демократично мислене не мога да си представя в днешно време военен преврат. Това е немислимо и недопустимо! Слава Богу, че така мислят и свестните хора у нас. Но като пиша това, се смея. Абе кой е този, който сега може да организира и проведе такова нещо? Къде такива личности? То преврат от баби и латерни в поли и панталони става ли?
Междувпрочем деветосептемврийският преврат в 1944 година, с който комунистическата партия дойде на власт, също беше подготвен и извършен от Кимон Георгиев и Дамян Велчев. Те са създателите и ръководителите на военния кръг „Звено”, който е в основата на преврата.
За благодарност Кимон е назначен за първия министър-председател на „отечественофронтовското правителство”, а Дамян за военен министър.
Бай Кимон лека-полека е омаломощен и на стари години принуден да завърши електроинженерство защото е назначен за министър на електрификацията! Представяте ли си? Македонеца-превратаджия – спец по електрификацията и то, социалистическата електрификация, за която другарят Ленин казва: „Електрификация плюс съветска власт е равно на социализъм”!
Бай Дамян усеща накъде отиват работите и се озовава наш пълномощен министър в Швейцария. Малко след това управляващите го повикали да се яви „на доклад” в София, но той поразбрал кое накъде е, забравил да дойде!

29.05.2009

      Двама журналисти от БТВ създали филм как може да си вземеш шофьорска книжка и да управляваш лека кола или
автобус, без да си ходил на курс и без да си хващал кормило на каквото и да е превозно средство. Ужас! Прогнила работа, корумпирани институции!
Вървя по централния площад. Канят ме да се подпиша в подписка „гражданите да могат да ползват подлезите в града ни”. Питам на кого ще дадат подписката. Отговарят ми – на Кмета. Не е виновен кмета, моето момиче. Виновни са тези и много други като тях, които все се подписват. Питат ме защо? Защото, като се подпишат, ще отидат в някой подлез да се „облекчат”, да откраднат осветителните тела или да ги изпочупят, да одраскат или наклепат стените с разни ероглифи, с една дума – да направят подлеза неизползваем. И това е по-малката беля. По-голямата е, че някой непрокопсаник ще се затаи и ако мине сам човек, ще го обере, че и претрепе!

ЮНИ

06.06.2009

     На този ден преди 210 години е роден великият руски поет и мой любимец ПУШКИН. Прочетох, че от 1998 година, денят е обявен в Русия за национален празник. Разумно и напълно заслужено!
 
   Днес се открива риболовният сезон. Както личи и сега ще е открит, а риба няма да има. Чета в един рибарски бюлетин в кой язовир каква риба се лови: костур, каракуда и ...толкоз! Как да има като тези алчни – крадливи рибари и рибена люспа като намерят, я прибират, камо ли рибе някакво да оставят?
В резултат на рибарските ми патила се пръкна следното стихотворение
:
РИБАРСКА

Дремем на брега под сянка,
с мисли туряме тигана.
Бавно ни спохожда дрямка –
няма, няма го шарана!
То и въдиците дремят,
не обажда се звънчето!
И примамки да се сменят –
все не ще, не ще проклето!
Вечерта с торбичка празна
хич не мисля за тигана.
А женичката ми казва:
„Мили ти си ми шарана.”:

11.06.2009

С Гергицов се срещнахме в сладкарница „Златните рибки”. Подари ми книгата си „Русе – Преживени театрални мигове” със следния автограф: „На проф. Иван Байчев с най-дълбоки приятелски чувства и с уважение към високия му професионализъм и широката му артистична душа, която дири пътища не само в науката, но и в литературата и изкуството” Благодаря за хубавите думи, Круме. Ти видя и разбра каква натура съм, защото и ти си човек, който умее да общува, който не страда от предразсъдъци, може да види и оцени достойнствата и дарбата на другите!

ЮЛИ

05.07.2009

Днес избори за народни представители в четиридесет и първия български Парламент.
Прогнози всякакви, скучно ми е да ги слушам, но истини засега поне две-три.
Голямо купуване, голяма търговия с гласове! Докарахме я дотам, че съставът на Парламента да зависи и се определя от неграмотни, и полуграмотни и всякакъв род лумпени!
Като му туриш и една гарнитура пришълци, па стой та гледай и се радвай на демократичното ни равноправие, избирателно законодателство и морал на политическата ни класа, че и на целокупния ни мил народец!
     Слушам тази сутрин БНрадио: какви са били правилата за гласуване у нас през 1920 година. Запомних няколко.
„Не се разрешава да гласуват на български граждани, които не могат да говорят и пишат на български език”!
„Не могат да гласуват всички просяци, съдържатели на публични домове, държавни и общински служители, които по някакъв начин са свързани с кандидатите за народни представители” и т.н.
Я си представете, че сега въведем тези правила, кой ще влезе в Парламента? А представете си де!
     Другата прогноза е, че и в бъдещия Парламент ще има много хора, на които мястото не е там,
Третата прогноза е, че народецът започва да се пробужда и този път ще гласуват повече хора. Това е добре!
Чух, че до обяд в Турция са гласували 50 000 души, а до края на деня се очаква да са около 60-70 000 от „нашите сънародници”!
Абе какъв „сънародник” ми е някакъв Хасан и някакво неграмотно Айше, от Бурса, Измир или Анадола, които две думи български не знаят, та да ми определят съдбата и да ме стягат с обръчи от фирми и обръчи от партии? И Доган да ми се изживява като Месия и Бащица, който едва ли не ръководи държавата ни!
Чух също, че масово се разнасят превозни средства с гласоподаватели с редовни и нередовни удостоверения за гласуване в други избирателни райони!
И виновни няма! Този закон и тази бъркотия, която съчиниха управляващите за провеждане на настоящите избори, ще остане в историята на страната ни като миризлива страница
от стремежа на миризлива партизанщина и жажда за власт! „Европейци”!!

06.07.2009

Днес е 6-ти – понеделник, но пиша повече за вчера – 05.07.2009 неделя. Ден, в който се проведоха демократични, свободни и тук-там платени, изопачени и недотам добре организирани избори Резултатът:
Падна от власт така наречената „Тройна коалиция” съставена от БСП, ДПС и партията на Кобурга – НДСВ.
Изборите се спечелиха по безапелационен начин от партията на Бойко Борисов. Не чух окончателни резултати, но победата на Борисов е впечатляваща!
Синята коалиция на СДС-ДСБ закърпи положението с 15-16 депутати – достатъчно, да подкрепи ГЕРБ за съставяне на здраво правителство, опиращо се на достатъчно парламентарно мнозинство.
Загубата на БСП, може да се каже, е нещо като катастрофално! Само 39-40 депутата! Тяхната работа стана като в приказката за свраката: „Хитрата сврака – с двата крака”!
Азиатската и ченгесарска „философия” на Доган, си намери майстора! Той горкия, въобразявайки си, че е завладял и напълно омаломощил България, заявяваше, че тук му било вече тясно и тръгна към завладяване и разпростиране на обръчите си от фирми и в Европа, а то виж „кво”стана!
Столетницата и тя трябваше да си почине. Много пъти съм казвал и писал – не може само или предимно с неосъществими обещания, демагогия, селски хитрини и насаждане на страх в населението с най-различни форми на приложение. Не може!
Отличен нокаут получи и „Величеството”! Този потомствен хитрец направи такива бели, че малко му е изхвърлянето
от политиката и омерзението на по-голямата част от потърпевшия ни и наивен народец. Той заслужава не газена тенекия от Батумска газ, както преди повече от 100 години е препоръчал Алеко за дядо му Фердинанд, а варел от Сибирски нефт!
Много пъти съм лансирал и изповядвал на глас моята скромна философийка, че времето е съзидателят, ваятелят, безпощадният съдник и коректор на всичко, що съществува на този свят, като действа безотказно, но бавно, а понякога и мъчително!
Да се надяваме, че вчера, на 5-ти юли 2009 година времето най-после след десетилетия е коригирало пътя за по-нататъшното развитие на България, най-после като нормална държава! Да се надяваме!

07.07.2009

Мисля, че голямата радост и еуфория в сините редици е неоправдана.Какво са 15 депутатски места? И то за СДС 10 и за Костовата партия едвам 5! Това си е нещо като работата на БСП – изборен провал!
Единствената печалба, ако можем да я наречем така, е, че задължително се явяват като помощник на ГЕРБ, за да се смени това омръзнало на хората управление и да се измъкне страната от вътрешната и външна криза. Подчертавам – вътрешна, която си я имахме, и външната, която дойде за капак.
Чух едно обяснение на Иван Костов тези дни на въпрос защо е отказал на Кобурга през 2001-ва да влезе в правителството му за сметка на БСП?
Отговорът беше: Защото Кобургът е като дядо си и като баща си. Подхвърля на различните партии и партийки по някое министерско кресло и като осъществява принципа „разделяй и владей” им дърпа конците, както си иска.
Такива отговори ми харесват! Ще допълня: дядо му на този Симеончо не само е дърпал конците на някой от назначените министри, но се шушука, че е любил и жените им!
Още , още в средите, които познават следосвобожденската ни история, знаят за клюката относно красивата и пищна Султана Р. Петрова и като как така изведнъж военният министър Рачо Петров от капитан е станал генерал.

13.07.2009

     Получих диска със записи на авторски и други парчета изпълнявани от моя съученик и приятел Боко Попа. Пуснахме ги на компютъра – много са хубави. Вечерта му се обадих по телефона да му благодаря. Моли ме горкия, да му се обаждам на всеки 10-15 дена да ме чувал жив и здрав ли съм. Приятел!
В писъмцето си до него, което приложих към стиховете, между другото написах: „Социализмът, някои добри неща на който не трябва да отричаме и забравяме, още не си е отишъл напълно от България! Имам чувството, че вие там в Борован и Бяла Слатина сте още по-зле”!
После, като прочетох това, много се смях. Хареса ми и ето, че сега го написах по памет – запомнил съм го!
Много пъти съм казвал, че лява партия е категорично необходима на България! Нашият народ е общо взето беден и измъчен. Той винаги ще търси „ равенство и справедливост”.Друг е въпросът дали ще ги намери, но ще ги търси!. Почва – и то богата почва у нас за леви идеи е имало, има и ще има!
Работата е в това, че тази „почва” не е „онази” от 1917, 1923-та и 1944-та, даже и от1990-та години! Така, че „онази” партия от онези години не може да бъде „тази” партия, която да отговаря на „почвата” от настоящите и още по-малко от бъдещите времена.

14.07.2009

Днес с тържествено заседание се откри Четиридесет и първото Народно събрание.
Гледах и слушах речите на лидерите на парламентарно представените партии.
Цветанов – умерен, кратък и точен.
Станишев – нормално, като за свален премиер – оставя България в „цветущо финансово и икономическо състояние”!
Местан – турска логорея и общо взето „това си знае-това си бае”.
Сидеров – остра реч, в неговия стил. Добър оратор, точен, но с излишни изцепки Другите не изтърпях.

       Днес, 14 юли, е Националният празник на Република Франция. Големи исторически събития валидни и дали отражение не само за съдбините на Франция, но в определена степен и за историческото развитие на европейските народи и Света!
На този ден през 1789 година парижани превземат Бастилията, а след това и резват главата на тогавашния крал Людовик шестнадесети! Това е годината на истинската, великата Френска демократична революция!
Интересно е да отбележа, че в същата година френския химик АНТОАН ЛАВОАЗИЕ открива закона за запазване на веществата, който гласи: „Веществата не се създават и не се губят, а само се изменят”. Просто и ясно!
По-късно, през 1848 година, пак размирна и съзидателна година, германският физик РОБЕРТ МАЙЕР открива закона за енергията, който има аналогично значение.
Век и нещо след това, мисля, английският физик РЪДЪРФОРД на базата на теорията за относителността на АЙНЩАЙН и редица други фундаментални изследвания на цяла плеада Западни учени, дефинира закон за запазване на материята и енергията!

21.07.2009

Разбрах /БНР/, че се подготвя ново международно споразумение, за замяна на съществуващото от Киото – Япония, сключено преди години, което изигра голяма роля за консолидиране на междудържавната и международна общност около тежките екологични проблеми на нашата планета.
Тази сутрин доц. Атанас Семов, коментатор от РЗС на политически теми в БНТ, не зная как стана дума, та каза: „В Софийския университет се приемат студенти, които не могат да пишат”!
И в Русенския е така, колега Семов, а сигурен съм, че и във всичките ни „Университети” е така!
Днес съобщиха още една потресаваща новина от този род. На провелия се преди няколко дена изпит по литература в Софийския университет 47.5% от участниците получават двойка, 25% – тройка… шестици – 1 брой!
Катастрофи в Българийката, колкото щеш, но баш катастрофата е в нашето образование! А, какви поразии има да правят тези дипломирани „специалисти“ – страх ме е да си помисля.

23.07.2009

Труден, тежък, зловещ ден! На този ден преди петнадесет години се разделихме с единствения си син Петко. В такъв ден бащата какво да каже за жадуваното и безкрайно обичано чедо? Какво да кажа? Мир на праха ти и вечна ти памет, мили сине! Ако има Провидение, нека да си свърши работата!
Чаках с нетърпение да купя вестника, та да видя дали са публикували възпоминанието по повод годишнината на сина ни. Купих, разгърнах и видях – гавра! Всичко направено обратно на това, което поръчах и за което платих!
Снимчицата малка, името написано с почти бели букви, та на фона на хартията едвам се чете и на всичкото отгоре сгрешено! Вместо Байчев, написано Бойчев!
Отидох в редакцията. Реагирах остро. Не им спестих и съмнението си, че тази ”грешка” е допусната умишлено! Да, умишлено!
Казах им, че те – журналистите, първи трябва да се отърват от страха и да изпълнят повелята на призванието си, като полагат ежеминутни грижи и помощ за излекуване на повредения ни народец!

25.07.2009

Вчера хванали един главен асистент от Университета за народно и световно стопанство – София, с помощника му, които са от тези масовици, дето пробутват кандидат студенти и ги дипломират срещу заплащане. Казвам браво!
Вчера се появиха редица интерпретации около досието на известния наш историк Божидар Димитров.
Той твърди, че бил се заблудил! Накарали го да учи езици, че ще го правят дипломат във Ватикана. Научил Божо езиците, отишъл във Ватикана, но „Те” го направили не дипломат, а агент!
Божидаре, на мен ми изпратиха писмо да се явя на изпит по френски език и стана представител във ФАО – Организацията по земеделието и прехраната на Обединените нации в Ню Йорк – нещо, което, ако не е по-добро от Ватикана, не и по-лошо. И какво направих ли? Ами помислих малко и както в други подобни случаи реших, че не е за мен работа. Поговорката че всяка жаба да си знае гьола, е велика поговорка!
Прегледах набързо една интересна книга – „ДОСИЕТО НА МИХАИЛ АРНАУДОВ.”
И академик Арнаудов „човека на дълга и на честта”, и той с досие, и неговото досие от Държавна сигурност, но какво досие и колко страдания за този исполин на българския творчески дух и българската култура!

31.07.2009

Всеки ден съобщават за изгонване на някой от началниците-мафиоти. Един на агенцията по горите, другия по инфраструктурни проекти, спрели за проверка назначенията във Външно министерство, започва голяма проверка на купилите машини по „САПАРТ”, от които се установило, че 98% са с тарикатлъци и ментарджилъци… Чувства се, че тарикатите са притеснени!
А вие, нови управници, ако искате да ви уважава народът и баба Европа да ви вярва, действайте само с факти, открито, след щателни проверки и без предубеждение. Всичко друго си го познаваме и сме го патили, че и още. Видя се докъде ни докараха, но и докарахме, защото всички викат „крадат бе” и всички, малко или повече „пипаме”, всички викат „лъжат бе” и всички малко или повече послъгваме, всички викат... и всички малко или повече…
Какво трябва да се направи ли? Юздата на всички и на всичко! А юздата е законът!
И пак ще кажа. Трябва време. Аз бях дал около 50 години срок, необходим да се пооправим. Двадесет от тях заминаха. Повечето казват: „Загубихме 20 години”! Мисля, че не са прави. Времето си знае работата – за тези двадесет години народецът поузря, а това е предпоставка и сигнал, че за следващите 20-30 ще узрее, ще се поочовечи и, дай Боже, да поумнее, та да разбере, че и от него нещо зависи в тази държава и Европа на Европейския съюз не е „Голям брат”!
Вечерта гледахме „Панорама” по БНТ. Бойко-водещият на предаването, както винаги се кокорка, но въпросите му извехтели като окъсана и окърпена бархетна нощница от дом за стари хора... Едно и също, повтаряно вече десетина дена до втръсване! Каквато ни държавата, каквато ни политиката, такава и журналистиката ни!
Та, погледахме Стоян Александров – бивш министър на финансите, сега преподавател в УНСС, и едно момче студент 4-ти курс, които откровено разказаха за безобразията в този Университет. Сигурен съм, че това висше училище не е изключение…! Всъщност там е работата, че всичко е на яве и се знае, а всички, които могат да се опълчат и спрат тези безобразия, се правят на изненадани!

АВГУСТ

03.08.2009

Какво да пиша, бе братле, в това жизнерадостно дневниче? От една глупост в друга, от една измама в друга, от една лъжа в друга, от една кражба в друга, от една... в друга... ужас!
Агенцията по инфраструктурата фалирала! Да, още през месец март! И мълчат! Ама това, че са фалирали хич не им попречило да продължават да сключват и подписват договори – общо за 1 700 000 Евро, при бюджет от 300 000 Евро, изядении изпити преди сключването на гореспоменатите договори! Чиста работа. Аз не мога да проумея това!
От 2003 година, до преди месец са извършени заменки за гори общо 30 000 декара! Заменяш чукари и храсталаци из Берковско за горица по брега около „Златни пясъци“ или курорта „Дружба”! Пак чиста работа!
Трябват ти 10 000 ушни марки за маркировка на животни в България, поръчаш 300 000 бр. Чиста аванта! Това, че няма толкова животни и никой няма да използва тези марки – това не ги интересува – келепирá да падне!
Ами какви чудесии разказа тази сутрин по „Нова” министърката на Екологията и водите? Ужас, и пак ужас! Изхарчени пари от европейските фондове за проекти и направа на пречиствателни станции в села с население 300 човека, а парите са дадени за построяване на 70 пречиствателни станции с население над 10 000 човека. Да, ама селата от 300 човека са с турско население, а министърът Джевджет Чакъров е от ДПС! Този, който се хвалеше, че всичко в министерството му било за чудо и за приказ, а сега новата министърка реве, описвайки какво чудо и безобразия е заварила в това същото министерство и като какво трябва да се извърши, за да се сложи горе-долу работата в ред!

12.08.2009

Ходихме с Ването в Бяла Слатина. По традиция почетохме близките си покойници. Запалихме свещички, поклонихме се, помълчахме. В тези мигове непринудено, някак си свише се почувствах горд, че нося в себе си гена на тези мили хора и особено на дядо Иван – честен, начетен, отговорен, всеотдаен и енергичен, строг и благороден – роден в гр. Лясковец, учил в гр. Велико Търново, опълченец в Сръбско-българската война, съратник на Стамболов и стамболовист до края на живота си – ИВАН ВАЧОВ БАЙЧЕВ – ЛИЧНОСТ!
Тъжни са тези посещения, но са благородни! За каква родова памет, традиции, възпитание и любов към ближния ще ми говорите, като не знаете къде е гробищата, а имената на близките си покойници вече кажи-речи сте забравили?
И остави „родовата”, ами като забръщолевят високопарно за „национална”, че и за историческа” памет – ум да ти зайде от демагогия, шаблон, духовна нищета, че и простотия!

17.08.2009

      Спортният свят е под впечатлението и силните емоции от невероятното постижение на Юсеин Болт – атлетът от Ямайка, който на пистата на олимпийския стадион в Берлин направи възможно невъзможното – 100 м. гладко бягане за 9.58 секунди!
На този стадион през 1936 година на Олипийските игри, американският чернокож атлет – Джеси Уенс, печели три златни медала с три световни рекорди – на 100 и 200 метра бягане и на дълък скок! Тогава Хитлер не може да издържи успехите на човек извън арийската раса особено чернокож, и демонстративно напуска стадиона, погазвайки всякакви норми за поведение и дипломатичност!
Ходих в БТК и смених програмата за телефона. Ще бъдем на най-ниската такса! Това означава да ограничим до минимум телефонните си разговори, което общо взето и правим, защото ми омръзна да ни скубят.
Като имам предвид, че за мобилния телефон са ми начислили, че изпращам есемеси от него на стационарния си телефон, няма да се учудя, ако от стационарния съм се обаждал на Настрадин Ходжа или на Хитър Петър вивателски! O, tempora! O, tempora! Без „О, mores“! Защо ли? Абе в тези хора, къде ти нрави, бе?

21-22.08.2009

Напоследък всяко денонощие стават жестоки катастрофи и загиват много хора. Загиват по 5-6-8 човека! Повечето от
тях невинни! Убийците са главно неправоспособни младежи, които седнали зад кормилото на оказионни, но все още бързи западни коли, хукват да показват самочувствие, да убиват хора и да се самоубиват!
Това е страшно! Още по-страшно е, че на тази „война по пътищата ни” не е в състояние да въздейства и се справи нито държавата ни, нито обществото ни!
Възниква въпросът защо? Ами защо? Защото нито държавата ни, нито обществото ни са нормални! Може да е пресилено това, което пиша, но е жалко, че си е истина!
То, каква е тази държава, в която можеш да се сдобиеш със свидетелство за правоуправление на МПС, включително за автобус с 40-60 места, без да си надникнал в помещение, в което се провеждат курсове за шофьори и без да си пипвал кормило на автомобил?
Каква е тази държава, която не може да спре пътните си полицаи уж да глобяват нарушителите, а да прибират парсата в собствените си джобове?
Абе, каква е тази държава, на която дават безвъзмездно пари от ЕС да си построи магистрали, а отговорните й чиновници ги присвояват и раздават по системата „Батко и братко” и прочие…?
Обществото и то същото! Та тези, дето се напиват, които нямат правоспособност, които плащат и се сдобиват с шофьорски книжки, а нямат хабер от кормило, но яхват автомобил и хукват да трепят и се трепят, ами тези, които са съдействали за всичко това, ударили са келепира или са гледали благосклонно и с нашенски непукизъм – всички тези да не са чеченци или афганистанци? Нали са нашенци, нали са българи, нали това ни е обществото! Повредено – всички у нас са дълбоко убедени, че всеки може да си прави, каквото поиска и отговорност няма. Ако случайно и формално се потърси, то нещата винаги се оправят – обикновено с пари или много пари! А откъде пари ли? Там е работата, че у нас има много пари, най.често
откраднати от същата тази Държава, която и парите си не може нито да събере, нито да опази като хората!
   Аз затова си мисля, че тези, новите от ГЕРБ, които са на власт, макар и съвсем малко да се напънат в управлението, така, както нормалните хора управляват нормалните държави, ще имат голям успех. Защото вакханалията не само по пътищата ни, а вредом е в такива размери, че и малко да се понамали, пак ще има големи резултати и бързо ще се усети!

23.08.2009

    Тази вечер в новините: В Софийския университет имало и след третото класиране още над 800 незаети места. Заместник-ректорката почти със сълзи на очи съобщи, че ще се прави и четвърто, защото имало зрелостници, които щели да се дипломират есента и трябвало да им се даде шанс! На кого бе, колежке, на тези двойкаджии, които вероятно и цялата азбука не знаят, или шансът е за хилядите хрантутеници на софрата на Алма Матер, които не искате да разчистите?
    На всичкото отгоре след нея се яви и г-н ректорът Иван Илчев. Той изрева, че много кражби ставали в университета, че три пъти са вадени пистолети и два пъти ножове...!
Нищо, нищо, сега като приберете изтърсъка от есенната поправителна сесия, някой ашлак и меч или картечница може да ви извади!
У нас недомислици – дал Бог! Тази щуротия с тези нашенски „университети” считам за едно от най-големите безобразия български и най-голяма опасност за националната ни сигурност!
Днес попаднах на филм за „Пражката пролет” през 1968 година. Без да помня подробности, общо взето свидетел съм на тези събития. Сега, като погледах част от филма, отново се уверих, че още тогава с основание нито за секунда не съм повярвал във всички лъжи, които се съшиваха с бели конци
и набиваха в главите ни, че някаква „шепа разбойници и контрареволюционери искала да спре колелото на историята и да отнеме желанието на чехословашкия народ да построи и живее в най-прогресивния и справедлив строи – социализма” и т.н.и т.н!

30.08.2009

     На 27 август се навършват 114 години от организираната туристическа дейност в България. Не съм турист, но ми е известна тази дата, защото на този ден преди 114 години по инициатива на моя любимец Алеко Константинов се организира туристически излет до най-високия връх на Витоша – Черни връх.
АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ – „Щастливеца”, е един висок връх, един светли връх в българската литература, символ на почтеност, скромност, патриотизъм и човеколюбие!
Алеко – страдалец същински, а се наричал „Щастливец”! Какъв ти щастливец, когато си безпощаден и справедлив критик на безобразията властнически, на безобразията Кобургски?
Щастливец, застрелян уж „по погрешка”?
Алеко, политическите пристрастия, на когото не споделям, но което не ми пречи да го възприема и тача като един от любимите ми големи и незабравими българи!
Днес си мисля защо има хора с висше образование, с добро служебно и материално положение, с определена степен на интелигентност, а нямат достойнство и черти на личност? Нещо повече, някои са си чисти шушумиги и като такива нанасят огромни материални, социални, че и духовни щети на обществото.
На тази категория посветих следните стихове:

Колко шушумиги в този Свят,
колко подлеци и шушумиги!
Защо си толкова богат бе Свят
на подлост и интриги?
Защо ли?
Защото пълно е със шушумиги!

       Какво измислих ли? Ами освен горното, още следното. По мое скромно мнение да си личност е дарба! Или я имаш, или я нямаш! То не се учи и не се научава! Личността не е професия.
А личността „водач” ли е? Мисля, че не всяка личност е водач. „Водачът” също е дарба голяма дарба! Един подходящ пример за „Личност” и „Водач”според мен са Алеко Константинов и Стефан Стамболов.
Алеко е ярка, голяма и забележителна личност! Стамболов е личност и голям национален водач – водач и държавник! Комай, единствен в новата ни история!
Току-що ми се натрапва въпросът – а какво е „Вожд”?
Според мен, това е куха работа! То не е от категорията „или го имаш, или го нямаш”! То се придобива главно по два начина: или те назначават за вожд, защото такава е системата, която без такова чудо „Вожд” не може! Или по метода „целта оправдава средствата” – де с хитрина, демагогия и най-вече с голямата тояга, си се издигаш и самоназначаваш!
„Водачът” е дарба и призвание, „вождът” е назначение, „издигане”.
Мисля, че един от най-показателните примери в това отношение са две исторически фигури от близкото минало.
Владимир Илич – Ленин, е Водач!
Йосив Висарионович – Сталин, е Вожд!
Вождове бяха Мао Дзе Дун, Ким Ир Сен, Хо Ши Мин и още цяла компания от диктатори, между които Чаушеску, Готвалд, Тито, та и наш Георги Димитров. Все „Вождове”!
Записвам тези мои разсъждения и непрекъснато си мисля за формулировката на ЛИНДСИ ГАРДНЪР относно „Емоционалният интелект”.
Дали е генетично обусловен, или се култивира в индивида – спорят! Аз не желая да споря. Аз знам, отлично знам, че го има и е атрибут на дарбата. Щастливи са тези, които го притежават. Те никога няма да бъдат шушумиги!

31.08.2009

Чух от новините, че един тарикат от така наречения „Енергиен холдинг”, си купил със служебни пари копринена кърпичка за джобчето на сакото „само” за 72 лв. и отчел сумата като „представителни”.
Ей, тези хора току-виж се открие, че и презервативи са си купували с държавни пари и най-вероятно също отчитани като „представителни”!
Надува ме смях като си помисля, как са се „представяли” ползувателите, имайки предвид колко напудрени мъжки шушумиги се тътрят из коридорите на министерства и агенции, че даже и из кулоарите на Парламента...
 

                                  2 0 0 9

Начало 2009-та - януари, февруари, март и април:

 ЯНУАРИ

01.01 – 0.30 ч. 2009
Ето ти я и Новата 2009-та година! Добре си ни дошла, мила! Бъди ни честита и благословена! Спорна и здравословна! Нека днес да празнуваме, а утре, утре ще ти напиша едно кратко посвещение. Нещо за добре дошла, но какво ще е не зная. Де да имах дарбата на „Щастливеца”, та да му дръпна един фейлетон, като онези, неговите, новогодишните… Нищо – и с моите скромните възможности ще опитам. Ще е от сърце. Обещавам ти!

01.01.2009

Е, обещах и започвам. Мисля си, добре те посрещнахме – според чергата. Дай Боже всяка година така да е и за всички да е, а който замогва с честен труд, дай му Боже още повече! Нека да има, пък му дай и акъл в главата да помага на такива, дето си нямат, че и те да се захванат с полезна работа, достатъчно парици да изкарват, спокойно да си посрещат харчовете и празниците, които ще ни предложиш!
И моля те, грижи се да се осъществяват надеждите на хората, на народа ни! Ти нали си нова, та може и да не си разбрала, но ние, това болшинството от народонаселението, десетилетия си живеем кажи-речи само с надеждата. Хвърлят ни хапа, друснат ни някое тлъсто, напарфюмирано обещание за „светло бъдеще”, издокарат го с едни одежди от „решения”, „тезиси” и „постановления” и ние какво? Ами хващаме се на въдицата и… се надяваме!
Та, викам си, мила Нова Годино, помогни на народеца ни малко да се поокопити, да дойде малко от малко на себе си, па да си поотвори очите, нали затова са му дадени от природата да гледа, а не да мижи, слуша и вярва на приказки от хиляда и една нощ!
130
Направи нещо бе, Нова Годино! Че то, като помисля, и теб какво те чака? Избори за парламент – нали уж сме парламентарна република, избори за Европейски парламент – нали уж сме редовни членове на Европейския съюз... То ще са хвалби, то ще са обещания, то ще са клевети и компромати… леле мале, що шапита ще се разпънат из татковината и що циркови програми ще се изнесат!
Направи нещо бе, Нова Годино! Подсети го да се поокопити, па да пристъпи по-трезвен към масичката с наредените бюлетини, да попрочете и избира от наредените, а не като новогодишен махмурлия да хване бюлетината, която са му наредили да пусне срещу 20-30 лева или 3-4 кебабчета и 1-2 „бери”!
Както и да е, добре си дошла и желая ти да си добра година и дано малко от малко да ме послушаш. Ще се надявам, ще се надява и целокупният ни народец!

05.01.2009

Счупиха ми се най-хубавите очила. Купил съм ги преди 40 години от магазин на „Витошка”, близко до ъгъла с „Алабинска”. Като помисля колко нещо съм прочел и колко неща съм написал – хиляди страници, хиляди! Благодаря ви, очилца мои, незаменими и верни помощници! Благодаря ви и доволни бъдете, че трудът ни и усилията да се взираме в какви ли не умни книги и публикации, да ги четем, препрочитаме, разбираме и осмисляме, не е отишъл напразно! Благодаря ви, а доволни и вие бъдете, че с ваша помощ написах полезни неща, от които все пак остана и вярвам ще остане нещо и след нас – аз писача и вие, мои тежки, представителни, удобни и незаменими очила. Благодарни да сме, защото има „читачи” и „писачи”, с лопата да ги ринеш, ама от четенето и от писането им, нищо не останало, макар, че очилата им все златни и скъпи, а постовете, кабинетите и заплатите им, къде, къде …, та аз и такива от нашата черга не можем и да помиришем….!
131
06.01.2009

Братовчед ми Ганди пристигна снощи. Ходихме с него до банка ДСК. Има ред, има нов почерк на обслужване. Нямало нищо забележимо от това, че сме влезнали в ЕС! Хайде бе, джанам! Хайде бе, примитивизъм и слепи хора! Само банките и магазините да са, и то е нещо огромно! Това възпитава, учи на порядък, на хигиена, на естетика и култура, на цивилизация в последна сметка!
Сигурен съм, че ако тези редове ги прочетат онези – „моите хора” , веднага ще заключат: „Абе тоя какви ги бръщолеви? Със супермаркети и банки ли ще ни рани Европа?” От тяхна гледна точка може и да са прави. Какво ги интересува тях това порядък естетика, хигиена, култура!
Заваля ситен, но хубав сняг. Утре е Ивановден!

20.01.2009

Вечерта по телевизия „Европа” гледахме церемонията по встъпване в длъжност на новоизбрания Президент на САЩ – Барак Обама. Гигантско, величествено и… скромно! Няма крясъци, няма хвалби и непремерени приказки, а приемственост, национални принципи и ценности, духовност, вяра и оптимизъм – за страната им и за света!
21.01.2009
Бабин ден! По едно време беше „Ден на родилната помощ” – не зная, може и сега така да го наричат. За нас тъжен ден! Рожден ден на син ни Петко, който отдавна не е между нас.
Ходих в „Авангард принт” за отпечатване на стихосбирката. Запознах се с управителя и гл. редактор Светлозар Гиндянов. Засега ми направи добро впечатление. После ще видим !
Получих трогателно писмо от Христинка! Помислих около един час. Бях се разстроил. Отговорих й с бащински думи в
132
няколко реда, подходящи за случая. Поканих я настойчиво да дойде при нас, да се видим, разговаряме, хем да отпразнуваме завършване на сесията от брат й Чавдар.

27.01.2009

Написах статия по повод 200 години от рождението на Чарлз Дарвин, която трябваше да се публикува в русенски ежедневник. Не я публикуваха, не ми и казаха защо! Същата статия изпратих и в Б. Слатина за електронния вестник „Вестител”. Ако им е полезна, ще се радвам, че с нещо съм помогнал.
Винаги съм вярвал, че великите личности при подходящи поводи трябва да се споменават. Не е нормално в наши дни младите хора да знаят всичко за нашумели чалгаджийки, а да гледат с изумление, когато споменеш името на Дарвин, Нютон, Пушкин, Аинщайн и др!
Статии по случай годишнини на Великани в историята на човечеството, за които мога, ще пиша и друг път. Фантастичните постижения на комуникационните технологии зашамаросаха яко невежеството и цензурата, защото дадоха възможност да си независим от редактори и пишман критици! Така че ще си ги публикувам в моето интернет местенце – личния ми блог – baytchev.blogspot.com.
Нека, който желае и има дарбата и афинитета да отдава почит към величието и да се учи от него, ги чете!
Ето по-същественото от тази статия.
Великият английски учен, един от най-блестящите умове на човечеството – ЧАРЛС ДАРВИН е роден на 12 февруари 1809 година.
След околосветското си пътешествие с кораба „Бигъл”, той издава епохалния си научен труд „Произход на видовете”, който поставя материалистическия фундамент за по-нататъшното развитие на биологическото направление в световната наука и практика.
В този труд е представена еволюционната теория, според която божествения произход на растенията и животните
133
се отрича и се обосновава схващането, че всички видове са еволюирали в течение на времето от един общ прародител – процес, който Дарвин нарича естествен отбор.
Еволюция на живата природа, това движение напред и нагоре се провокира според Дарвин от борбата за съществуване.
По времето на Съветския съюз точно тази формулировка беше яхната, както впрочем и цялото Дарвиново учение, от лъже академика Лисенко и използвана за обосновка на идеологически и политически фантазии! Стигна се дотам да се твърди, че няма вътревидова борба, а съществува само „междувидова” – пренесено за обществените отношения, ще рече класова борба! В резултат на тези абсолютно погрешни твърдения се препоръчваха „Ломски ямки” – в едно гнездо да се поставят повече семена, та да си „помагали” и залесителните пояси да се изграждат от един вид дървесни растения със същата цел – „мероприятия”, както пише акад. Никола Ирибаджаков, завършили с фиаско и материални щети.
Изкушен съм да цитирам следните няколко изречения от заключителната глава на Дарвиновия основен труд „Произход на видовете”: „Човекът, както и другите животни, пише той, без съмнение е достигнал своето съвременно високо състояние чрез борба за съществуване…” Големият руски учен Тимирязев, в предговора към своя превод на този труд от 1937 г. отбелязва: „Тази мисъл, много преди Дарвин и, може би, още по-енергично е изказал Гьоте в заключителния монолог на Фауста: „…само онзи е достоен за живот и свобода, който всеки ден ги взема с борба”.

28.01.2009

Като писах статията по повод на 200 години от раждането на Дарвин и постановката му за „борбата за съществуване”, все си мислех какви форми има тази борба между хората и в обществото? Голям въпрос, труден въпрос! Аз не бих се намесил в неговите фундаментални аспекти, които са били
134
и винаги ще бъдат предмет на изследване и обсъждане от големите философски умове. Но в главата ми се върти мисълта – отрицателното поведение в човешките характери: лъжа, кражба, алчност, егоизъм, мошеничество, хитрост, подлост, угодничество, тарикатлък, вероломство, нагаждачество, подлизурство, жестокост и т.н. и т.н. атрибут ли са на „Борбата за съществуване”? Думата има т.н. „Социален дарвинизъм?

ФЕВРУАРИ

01.02.2009

Днес е Трифоновден . Зарезан! Колко трепети, колко емоции през годините, на нашата младост, на добрите приятели, на веселите компании и чудните зарезански преживявания!
Дни преди този хубав празник баща ми, този моят незабравим ТАТИ, вече възбуден от очаквания Зарезан и неговото достойно отпразнуване, ще започне да ми напомня: „Ей, Вако, след няколко дена е Зарезан, да не забравиш”? Бог да го прости, душицата му гореше за хора, за компания, да ги посрещне, да ги нагости, да се представи с хубави питиета, да им попее, да има веселба . Може би тъкмо затова, всички с нескрита обич и уважение го наричаха „Бай Петко”. И сега и сега, които все още са живи, си спомнят за него с умиление и най- добри чувства.
Снощи ми се обажда моят дългогодишен приятел Линко, „постоянното присъствие” в нашата зарезанска компания. Спомняш ли си, вика зарезанските моабети и веселба, спомняш ли си? А сега? Напуши ме смях, като каза „а сега”? Сега – отговарям, в момента съм си натопил краката в леген с гореща вода да се лекувам от грип и настинка и даже не зная, че утре е Зарезан! Смешно като факт, но нормално като възраст и време, далечно на онова отпреди 30-40 години!

02.02.2009

Назрява скандал с качеството на животинската продукция – месо, мляко, млечни и месни продукти. Още като премахнаха
135
стандартите /БДС/ и оставиха в ръцете на този ментарджийски български производител, сам да създава документация за производството на нови асортименти и тя да се одобрява от некомпетентни чиновници в областните администрации, разбрах, че настъпва безредие в хранителната промишленост.
Щели сме да произвеждаме по така наречената „добра производствена практика”, а контролът ще е „свободният пазар” и конкуренцията! Така било в Европа!
Абе, какъв свободен пазар и каква конкуренция за този изоглавен, простоват и неотговорен наш производител, бе? Българин ще произвежда честно и качествено, защото щял да го контролира свободният пазар и конкуренцията! Бож лаф!
Тази вечер в новините: „Ядем млечни продукти без мляко и месни – без месо”!? Това са глупости, тиражирани от емперици! Има безобразия с храните, но така да се говори безконтролно и лъжливо, на никого няма да помогне. Отново се разпалват истерии! Не мога да се начудя на този наш народ! С какво удоволствие чака и се радва да го будалкат!

03.02.2009

Интересно ми е, че в САЩ министърът на правосъдието е едновременно и Главен прокурор! А Главният прокурор там е такава институция и длъжност, от която и на Президента му отбива! Проста работа, работеща система! У нас министърът на правосъдието е с много ограничени права. Защо ли? Затова, че не е член на Висшия съдебен съвет, а е негов Председател! Затова, че следствие, прокуратура и съд, са напълно независими, с имунитети и министърът не може да накаже или уволни дори една чистачка от тези ведомства!
Спомням си, като бях зам. кмет, отговарях и за просветата. Отговарям, а нямам никаква власт над училищата и техните ръководства. Отговарям да извърша ремонта, да осигуря отоплението, осветлението, водата и др., да поддържам двор,
136
съоръжения и сграда, да им изпратя навреме заплатите и ако нещо малко съм сгрешил, да получа един ядовит протест от директора на училището и учителското тяло, че не си върша работата и не ставам за кмет! Така е у нас! Повечето от нещата са регламентирани като че ли нарочно, та да не може да се върши работа!

09.02.2009

Тези, на които изпратих статията за Дарвин мълчат като риби. Уплашен народ, риба народ, ужас! А аз все за добро – просветител! Вярно е това, което са казали предците: „Насила можеш да вземеш, насила не можеш да дадеш”! Та и моята статия – не я публикуваха!
То наистина, като вървя из централните улици на Русе, или седна да пия едно кафе и гледам, гледам… кой бе, Боже, ще чете статия за Дарвин? Кои е този Дарвин и какво ме интересува”? Ще каже някое недоносче и ще захвърли вестника ядосано. „Кои са тези, които се споменават – разни там Тимирязев, Гьоте, Фауст и тинтири – минтири”?
Абе я си пишете за двете откраднати овце в квартал Кулата, за бабата с открадната пенсия в с. Пиргово, за боя в механа „Боцмана”, за блъснатия пешеходец от автомобил, за онзи, който откраднал каруцата и коня на баща си и „нацелил”железен стълб и още такива супер важни и интересни новини! Какво ще ни занимавате с някакъв брадат Дарвин и тем подобни! Чиста работа – „Най-кадърната, най-просветената и най-културната нация”! Нашенската! Нали това се повтаря нон стоп, вече около 70 години!
Вървя по централните улици на Русе, сядам в най-елитните кафенета и се набива в очите ми… едно и също: Русе се провинциализира! Нещо искаш да ми кажеш ли – питам моя приятел, с който си говорим. Да, ще ти кажа. Тя България се е провинциализирала, ти плачеш за Русе!
137
10.02.2009

Разправията, че „ядем колбаси без месо и млечни продукти без мляко” продължава! С всеки изминат ден се вижда колко невежи, мързеливи, но бъбриви хорица от най-различни институции и рангове, плещят и пишат, кой каквото свари! Ужас, ужас!
По този повод написах статията „ДА ГОВОРИМ ЗА ХРАНИТЕ ВНИМАТЕЛНО И КОМПЕТЕНТНО“, която публикувах в Блога си, а тук цитирам части от нея.
Нещата са сериозни и трябва да се представят обективно, без да се насажда страх в консуматорите, който е много по-„канцерогенен” отколкото едно санитарно допустимо количество на нитрат в даден вид продукт...
Недоумявам защо се отрича сухото мляко! Сухото мляко, добито при спазване на ветеринарно-санитарните норми и изисквания, е отлична храна.
Същото се отнася и за растителните протеини и в частност за соевия протеин. Тук не става дума за смляна опечена соя, каквато по някаква височайша рационализация се влагаше в колбасите преди 35-40 години!
Съвсем неоправдани са и страховете, които се насаждат по отношение на растителни масла – палмово, фастъчено, какаово, царевично!
Големият въпрос е за качеството на хранителните добавки, в кои продукти и в какви количества се влагат, отбелязана ли е съответната информация върху етикета на продуктите и кой контролира всички тези процеси и изисквания?
Нека припомним за произвежданите от столетие у нас месни продукти с ориз, кръв, брашно или картофи, известни като „кървавица, бахур” и др., който бяха по-евтини и традиционно присъстваха на нашата трапеза.
Отпадането на Българските държавни стандарти и „въвеждането” на европейското „Добрата производствена практика” се оказа груба грешка! Пазарът беше залят с храни,
138
по същество – фалшификати, некачествени спрямо своите аналози произвеждани някога, но не некачествени в смисъл на негодни за храна и опасни за здравето на консуматорите!
Не е възможно да се произведат в индустриални условия и предложат на световните пазари необходимите огромни количества хранителни продукти, без използване на модерни технологии и адитиви – млека, растителни протеини и масла, нитрати, нитрити, фосфати, органични киселини, емулгатори, подсладители, консерванти, оцветители, овкусители, а в бъдеще и генно модифицирани организми!
Никой не трябва да си прави илюзии, че храненето и храните ще останат такива, каквито са били преди години и десетилетия и че седеммилиардното население на планетата може да се изхранва само с биологични храни! Това е алогично и в нормална икономика и пазар е невъзможно!
Така че, нека да насочим вниманието си главно в тези направления, а не поради неумение и некомпетентност да плашим и стресираме хората с храната, която трябва да консумират ежедневно, и за която повечето от тях харчат основната част от доходите си!

14.02.2009

Четиринадесети февруари – Ден на любовта и влюбените. Бил католически празник и ние, православните, не трябвало да го празнуваме. Бабини деветини, догми и попщина! Празникът е празник, когато по някакъв начин засяга най-интимните чувства на хората. А кой не е любил и кой не е мечтал и иска да люби? Празникът не е празник, когато е декретиран, наложен и за да се празнува, се изкарват хората под строй на някакви измислени манифестации...!
Днес е и Трифон-Зарезан по стар стил. Днес, мили мой тати, ще хапнем, ще пийнем по чашка – две и ще говорим, говорим, спомняйки си за онова не чак толкова далечно, но прекрасно време на буйната мъжка кръв във вените, на отрупа139
ната зарезанска маса, за онези вина, за които сега мечтаем, за песните и веселбите, запечатани в куп снимки, които не смея да погледна! Не смея, защото са толкова мили, трогателни и…Боже, какво нещо е това живота?

20.02.2009

Снощи чух от новините, че депутатите гласували да не се рови в компютрите, че и в мобилните телефони на хората, освен в случаите на тежки престъпления. Чух и се възмутих! Добре де, ами на мен кой ще ми чете литературните „произведения”, записките в дневничето, електронната поща? Кой бе? То, като няма кой да ти го прочете, да си го препише, да го „анализира”, че като му направи една интерпретация, като му изведе едни сериозни изводи – страховита работа!
Та, думата ми е, съжалявам за такова решение на Парламента, даже настоявам да се прегласува и отмени. Да се отмени! Инак, къде отидоха моите стимули за литературно-творческа дейност?

21.02.2009

Днес Задушница! За „онова”, което остава от човека, за разлика от тялото, от тленното! Не зная! Дано да е така! Но ми е трудно да си обясня защо трябва да остава нещо от всички хора…!
Понеже времето е противно, отидох само в църквата и запалих свещички за помен на скъпите ни и непрежалими покойници. Бог да ги прости и вечна им памет! Запалих една голяма свещ за здраве и се поклоних пред иконите на Христос и Света Багородица. Баба ми Мария обичаше, тачеше и вярваше в силата и помощта на Света Богородица. Застанах със смирение и благоговение пред нейната икона и потънал в най-съкровените ми детски спомени, още един път шепнешком повторих това, на което са ме учили моите родители: върви по правия път, прави добро и никому зло; тя – Природата, си знае работата!
140

22.02.2009

Неделя – Заговезни. Беше то, когато бяхме деца. Маски, трепети, подаръци и…бяла халва закачена на тавана, та да се залюлее като сладко и неиство желано махало! И онази препирня кой ще лапне най-много и колко ще си омаца муцунката и дрешките с лепкавия сладкиш? И борба, борба на дървения креват в дядо Марин, братовчед на баба, с внуците му – Мара и Кольо, та докато не го счупихме и получихме полагаемата се доза бой, не мирясахме! Години далечни, а във внезапно изригналия спомен всичко сякаш е било вчера!
Беше то, но и сега е – всяка година у нас традицията се е спазвала и спазва!

24.02.2009

Слушам увертюрата към операта „Набуко” на Верди, моят Верди – велика работа! Какво нещо е това човекът? Какъв е този мозък, каква е тази душа, откъде идват тези пориви и творения, които ни възвисяват и напомнят, че сме човеци...! Всичките ли, които пъплем като необуздан мравуняк по кората на планетата? Всичките ли? Да, всички! Дълбоко съм убеден и вярвам в това! Всички, защото хората се раждат такива, каквито са, и това не зависи от тях. Но, щом са се пръкнали на този свят, те имат правото да живеят и да му се радват… и да теглят, разбира се! Не го отказвам, филантроп съм, но не отричам и това, че все по-често като гледам какво става „По света и у нас”, се питам: Прав ли съм? Всички ли са човеци? Всички ли могат да се наслаждават на поезията, на музиката, на музиката на Верди?
Тези дни си мисля за ускорителят, който построиха в Швейцария и надеждите, че ще се открие последната частица на материята т.н. „Божествена частица”. Замлъкнаха! Няма информация!
Много пъти непринудено съм мислил и по „най-малката” още неоткрита частица, и по глобалния въпрос – какво
141
е това „Вселена”, кой я сътвори, ще се установи ли някога тази тайна на тайните? Много неща знам, много информация нося в себе си, но в сравнение с учените в областта на физиката и астрономията, нищо не зная! И въпреки това си имам собствена „теория” и тя е следната: Вселената, респективно Светът, няма да позволи да разгадаем съкровената му тайна – СЪТВОРЕНИЕТО!
Дали има „най-малка, Божествена частица” или тя е вид енергия. Ами, ако е от „Черната”, „отрицателната”, ами ако, търсейки „частичката” цъфне някоя „черна дупчица”, е, така малка но „черна”! От тук и заключението на моята „теория” – ако някога се стигне до мига в, който ще се разгадае великата тайна, то в същия този миг, СВЕТЪТ ще изчезне! Ще изчезне „яко дим”!
Сутринта гледах министъра на финансите г-н Орешарски. Той съобщи, че във Вашингтон, Париж, Берлин, Пекин и Москва са се хванали за главите и се чудят как да се оправят с кризата. При нас било спокойно, защото имаме най-добрата фискална политика, излишък в бюджета и много други неща, които другите нямали!
Слушам го този Орешарски, гледам го и не мога да се начудя! Той ли е толкова наивен, или е хитър та ни мисли за будали и ни приказва сладки приказки.

МАРТ

03.03.2009

На първи било „Сирни заговезни” и ден за прошка.
Обади ми се Иванчо – братовчед ми от Троян, да съм му дал прошка! Дадох му! Обади се Йонка и цялото й домочадие. И те с „прошката”. Дадох и на тях. То не е, като да ти искат пари или някаква друга услуга, а „прошка”. Давай! Нина и Веселин Цветкови – прави са, и на тях дадох с най-голямо удоволствие!
142
То, точно него време бях се тръшнал с температура 39 градуса, та какво им говорих хич и не си спомням!
Вчера следобед си дойде Чавдар и вече сме куражлии. Посрещам го на вратата и му викам „Браво бе, Радецки пристига с гръм”! На Шипка така се спасява решаващото сражение!
Днес е Националният празник на България! Да е честит на всички роднини, приятели и познати, на всички българи и тези, които обичат България!
Дай Боже здраве и сили, пък и повечко разумец в главите на този наш народ, та с повече усърдие и отговорност, с повече трудолюбие и човещина да работи за татковината, а не да чака, Татковината да му дава, а той да лапа! Само с лапане няма да стане!

07.03.2009

Снощи по канал – 3, прожектираха едно филмче от седем-осем минути. Гледахме тържество в родопско село по повод водоснабдяването му. Присъстват:министър Гагаузов, зам. председателят на Народното събрание Любен Корнезов, Областен управител и други големци. Ужас, ориенталска, кърджалийска, мюсолманска ретроградност и простотия! Митингът се открива със слово на арабски език от преподавател по религия в местното училище. Той бърбори повече от десет минути и нашите хубавци-управници дремят на трибуната зад него и мълчат като мумии! Благодарността за това, че е дошла водата в селото, е към Аллах, а не към Европейския съюз, който е дал парите и държавата, която е построила водопровода! И за капак, връзват едно теле четири-пет джалати и Ходжата зверски му реже гърлото на мегдана пред официалните лица и народ, включително сюрии от деца! Гледам и не вярвам на очите си! Абе това в моята родина ли е?
В университетите може би ще е възможно да се записват студенти без конкурсен изпит! Имало много места и трябва да
143
се запълнят! Давай нашите! Това с „Рабфаковете” и „Пуцовете” по Татово време, ряпа да яде! Сега му е майката! Както е тръгнало и от кафенетата, и от психиатрията ще ги вадят и пращат в многобройните нашенски „Университети”, та да се запълват свободните места! И разбира се, да се търси оправдание за заплатите на армията от народ завладял учебните сгради и сдобил се и накичил се с всички педагогически и научни титли!
Не желая да изпадам в униние и песимизъм! Вярвам в доброто бъдеще на страната си, но в такива случаи, на размишления, като днешните, в съзнанието ми се прокрадват нотки на нелицеприятен реализъм! Какъв оптимизъм при наличието на това състояние на цялата ни образователна система? И ако припламва някаква искрица надежда, то е вярата ми, че вече се появявят хора, които се изправят срещу гигантската ламя на безобразията и са готови безкомпромисно да се реже гангрената!

08.03.2009

Снощи получихме по ел.поща писмо от Лиана от Ню Йорк – починала майка й Дора!
С д-р Цено Георгиев и със съпругата му – д-р Дора Дончева, бяхме нещо повече от обикновени приятели. Свързваха ни общочовешките и християнски ценности!
Моите приятелства никога не са били на базата „дай ми да ти дам”, или пък да се пришивам, подлизурквам и, опази Боже, да раболепнича! По-млад съм бил, но винаги респектирх приятелите си, а с уважението, което демонстрирах към тях, ги насърчавах да ме обичат и ценят! Мен и съпругата ми.
Така беше и с Цено и Дора! Спомените са мили, трогателни и силни, но природата е по-силна и ние сме безпомощни пред нейните закони! Сбогом, Доре!

11.03.2009

За първи път купих връзка пресен магданоз и връзка копър. Те, че са пълни с нитрати, пълни са, но не е чак толкова
144
страшно. По-страшни са пестицидите и радиацията, на която никой не обръща внимание и не споменава. Викнали в хор за палмовото масло! Аз, пък бих попитал, тези растителни екзотични масла някой изследвал ли ги е за радиоактивност? Ами, като хапвате шоколадови бонбони с лешници, някой надникнал ли е да види има ли в тях фунги и опасните плесени токсини – афла-токсините? Както всичките ни работи – сети се пресети се някой умник, че като гракнат в хор, кой от кой по-некомпетентни и невежи, па стой та гледай! След няколко дена, хайде на друга тема. А то у нас, теми да искаш…!
Снощи гледам в новините така наречения „Батко”, който разпределяше европейските фондове за инфраструктурата и ги даваше на братята си. Опънал се в пловдивска болница и… болен! До него – лекар обяснява колко много е болен господина! Има шипове в областта на врата! И делото пак се отложило.
Абе, негодници, аз имам шипове във вратната област и плексит от студентските си години. А сега не мога по цели нощи да мигна, да се обърна, да вървя нормално по улицата. Но с шиповете, световъртежа, яките болки и проблеми с равновесието, служих честно и отговорно на родината, дадох всичко, което ми позволиха да й дам и сега съм щастлив, че тя ми дава една скромна пенсия от 350 лв., горе-долу достатъчна на фона на общата обстановка, да преживявам! Нямате ли срама? И вие доктори? Все недоволни и все незадоволени!. А и държавните управници – докога ще търпите това чудо, бе?

18.03.2009

Когато бях в общината, съм се срещал по общински и държавни дела с министър-председателя Любен Беров, редица министри, висши държавни чиновници, дипломати.
Срещи с „лидери” на партии, включително на СДС, не съм имал и не съм желал да имам! Единствено за около 2-3 минути се срещнах с Едвин Сугарев, при това, без да си кажем и дума! Ето как.
145
Една привечер разбрах, че Сугарев провежда събрание в общинската зала, която се намира на партера под моя кабинет. Кметът Тасев, който се пишеше голям приятел на Сугарев и ходеше с жена си в София да го успокоява да не се „самоубива”, както обикновено, избягал и го изоставил – всички други от ръководството на общината – също. Аз, филантропът и будалата, въпреки че не членувах в нито една от партиите на СДС, викам си ще отида от кумува срама, че то инак е най-малко неприлично! Отивам, сядам между хората в залата, а като свърши събранието пристъпих да му се представя, та да види, че има и човек от общинското ръководство. Той стои изправен и слуша някакъв – вероятно активист, който му бърбори нещо.. Поздравявам учтиво със „Здравейте” и „Добре дошли”, а той мълчи и не ми обръща никакво внимание! Възпитан човек съм, стоя и чакам почитателно – нали е гост-големец от София, и мисля си, ще се обърне, ще отговори на поздрава ми, а той грандомански продължава с пренебрежението си! Стоях така няколко минути, помислих си, г-н Сугарев „сбъркал сте адреса”! Обърнах се и си заминах с достолепие! Това ми е единствената „среща” с големец от СДС.
Голям шум за така нареченото дясно обединение СДС и ДСБ! Французите казват:Tous le bruille puor set une aumlait! Абе, те ще се изпотрепят, кой по-напред да води бащина дружина и колко по-голям кокал да докопа, а уж обединение за „спасяване на нацията”.
Ръководството на ЕНП изцяло се е хванало в пеша на Б.Борисов. На другите по един ритник. Така е в живота – „Изтъка си платното и ми ритна кросното”! И на мен колко пъти са ми го ритали! Само че аз никога не съм „тъкал платно”, за да го нося у нас. Оставям изтъканото от мен платно, понасям си ритника и без да се трогвам особено, продължавам да тъка нови и нови платна съобразно служебните си и граждански
146
задължения – за хората, за града си и държавицата ни! И затова, може би никога не ме е боляло от „ритането на кросното”!
Но, за да бъда напълно откровен защо не ме е боляло от „ритането”, ще добавя и още нещо: много е важно, кой те рита! Ето какво казва по този въпрос моят любимец Алеко: „Да ме ритне турчин с кован ботуш – нейсе не, а то циганин със съдран цървул”! Браво бе, бай Алеко, семпло, ама точно!

23.03.2009

Тези дни в Истанбул се е състоял широк международен форум по въпросите на водите и в частност на питейната вода. Чух един кратък репортаж, който ми направи много силно впечатление. Данните са по-нови от тези, които само до преди 5-6 години цитирах в лекциите си.
Ще спомена само няколко неща.
97.5% от водата на планетата е солената вода от световния океан.
60% от сладката, питейната вода, се намира на двата полюса под формата на лед.
Един милиард население и сега купува вода за пиене.
Два и половина милиарда нямат питейна вода за хигиенни нужди
В 2050 година страни като Испания, Италия, Гърция ще изпитват много остра нужда за питейна вода и ще я купуват.
Източниците от подпочвена питейна вода са на изчерпване и повече не ще могат да решават проблема с недостига.
Основното направление засега се очертава икономия и най-рационалното използване на наличната питейна вода.
Мойто мнение е, че бъдещето е в обезсоляването и производството /с различни добавки/ на питейна вода от океана. Работата е в енергията. Трябва по-евтина енергия и технология с ниска енергоемкост. Засега и двете липсват!
Изобщо, както и друг път съм писал, проблемите пред човечеството са огромни и тежки. Тежки, но разрешими! Трябва единство!

147
АПРИЛ

06.04.2009

Вечерта пускам телевизора да чуя някоя новина. Чух, и то сериозна – Аня Пенчева от „Биг брадър” е покосена от тежка вирусна инфекция! С подробности в кадри от болницата, с набучена система, с изявления, интервюта – голяма работа, голяма новина!
Често ме питат – вярно ли е, че не четеш вестници, не слушаш радио и не гледаш телевизия? Какво да гледам? За Преслава, за Гала и Катето Евро, за Део, Дони, Нети… за Коцето Калки, Никито Кънчев, Годжи, Маестрото и Дългия, за един тиквеник, член на жури, нещо като сумист в шалвари – Пайнер ли е Майнер ли е, да не ги изреждам, за да не си развалям удоволствието от хубавата вечеря, която беше приготвила Ването и си хапнах с удоволствие.
Ей, хора – много сме зле, голямо невежество, голяма простотия ни гони! И какво самочувствие в този народ! Абе на улицата да го срещнеш и му кажеш, че е назначен за министър, хич не се съмнява, че може да е грешка, а скача в мерцедеса и заповеднически нарежда: „Карай бързо в министерството”, без даже и да знае за кое министерство става дума! У нас всеки е готов за всички постове.
Ей, посредственико, ами, че то министър не е само да се возиш в Мерцедес и да получаваш голяма заплата бе!
Тази сутрин слушам уморили в частна клиника родилка на 26 години. Правили й цезарово сечение. Сега го усукват, комисии, изследвания и мотаене, за да скрият неумението и безотговорността си. А то е ясно като бял ден. Жената получила тотален сепсис, което показва, че е останала плацента или част от нея след изваждане на плода. Това означава, че некадърника с голямото самочувствие и лакомия си е открил частна клиника, за да печели, а че ще мори хора хич не му пука!
148
Ами я погледнете какви назначения се извършват по партийно-коалиционната формула – 8-5-3! Разбирам да се правят политически кабинети при кметове, областни управители и министри, но да се назначават хора по партийна принадлежност на длъжности, които изискват специални знания и експертност, то е като този с частната клиника, за който писах по-горе.С тази разлика, че в такава клиника ще изморят десетина млади жени, а некомпетентността, непригодността, неграмотността, макар и с голямо съмочувствие, мъчи и мори цялата държава!
Какво да правим, такъв си е нашего брата – Ганьо Ганьов!

Доктор, инженер, юрист
депутат, икономист
Ганьо си е наше чедо
всички сме си като него!
Това е положението!

06-09.04.2009

Боже опази. Яне Янев в една партия с тази на Чърчил във Великобритания – баш консерваторите! С този ЧЪРЧИЛ, който въртеше света на показалеца си, и който толкова „обичаше и ценеше” българите, че ги наричаше: „Онези от Балканите, които си честитят, когато са ходили на баня”!
Европейската Единна Народна Партия /ЕНП/ се разцепила баш консерваторите хукнали да търсят съмишленици и намерили един в България – РЗС на Яни Янев!
Ще обединяват Европа, ще се „грижат за хората”, а се разцепили. Е как с разцепление ще правите обединение и как ще се грижите за по-добър живот на народите, бе господа? Че на всичкото отгоре да разчитаме и на Яни Янев – „ново” лице и баш консерватор?
Бойко Борисов на посещение в Москва. Не може да се гласиш да ставаш премиер на България и да не си свериш
149
часовника с Великата сила, която е най-близко до теб и като територия и като религия и като освободител от най-продължителното ни робство – турското! Турското! – стига с разни „отомански”, „мюсюлмански” и други измишльотини. Нещата трябва да се назовават с истинските им имена!
Работата е там, че това посещение не се хареса на опонент № 1 на Бойко – Столетницата, а тя не прощава! И му спретнаха едно извънредно положение в столицата, „Защото била потънала в боклук и ще се развихрят епидемии и ще изпоизмрат столичани!” А народът, особено столичния – колко му е? Кажи му, че ще го хване дезинтерия или антракс, па стой та гледай! Е, като му свирнеш два-три дена по всички медии, че за тази работа е виновен кметът, който вместо да вземе лопатата и да товари боклука за извозване извън София и пази хората да не се разболявт от дезинтерия и антракс, ами отишъл да се представя и то в „нашата” Москва, като бъдещ министър-председател…! Ядец, г-н Кмете! Сбъркал си адреса и не си разбрал все още с кого си имаш работа! Впрочем те, болшинството от нашите „политици”, все още не са разбрали с кого си имат работа! И какво ли? Ами г-н Кметът набързо си прибрал пижамата и хайде обратно за София!

11.04.2009

Днес е Лазаровден! Много детски спомени имам от този ден. Спомени за мама, за баба и за празника, особено за сестричката ми – Мичка. Емоционално дете съм се родил, емоционално дете бях, емоционален човек съм и ще бъда! Дай Боже такава емоционалност на повечето хора на тази грешна земя! Моля Ви, не считайте това за нескромност и самохвалство! Това е истина, тя си е моя истина!
Правителството на Станишев обявява „извънредно” положение и от днес вечерта започва да почиства София, първо около храмовете, за да могат богомолците да стъпват
150
на чисто и да не се спрепат в боклуци. Така е! Всичко в този свят е конюнктура! Един път шлекаме кой ходи на църква и го записваме в черния тефтер, друг път почистваме околохрамовото пространство за удобство и почит на вярващите – същите ония, които записвахме...!
Като слушам, целта сега е да се омаломощи бат Бойко. Така наречените „десни” доволно добре са омаломощени!

15.04.2009

Снощи бяхме в театъра. Гледахме „Народно творчество” с Камен Донев – негов моно спектакъл. Хубаво представление, забавно представление с много танци, песни, хумор, скечове и един прекрасен актьорски талант, едно Божие дарование, наименувано Камен Донев. Браво!
Камен е син на Иван Донев – наш приятел, шеф и главен художествен ръководител на световноизвестния русенски ансамбъл „Найден Киров”. Иван не е учен от висок ранг, но е даровит – самобитен танцьор, режисьор и творец. Съпругата му – майката на Камен, беше прекрасна танцьорка, дъщеря е на Илия Попа – също наш приятел.
Та, като го гледам снощи Камен, си мисля: ето ти тебе едно великолепно потвърждение за великата сила на наследствеността! От сульо и пульо, от нищо нещо не става!
Преди няколко десетилетия у нас можеше да се чуе: „Изпратили го да учи за поет”! Абе, какъв поет, бе хора? Това или го имаш, или го нямаш! То с учене не става, бе! Щом Тъпото е бащата и Мара Секса е майката, ако ще и на Луната да го изпратите, поет няма да стане! Е, ако Природата е решила да му даде и той е прибрал дарбата на някоя мутация, хич без никакво учене ще стане поет и то велик поет. Така се е пръкнал Яворов например. Първо Крачолов, но като се заредили в главата му, а после и върху белия лист неповторимите ритми на „Калиопа” и хоп от телеграфопощенската станция в Поморие, направо в София в списание „Мисъл” и д-р Кръстьо Кръстев! Дарба, ген, съдба!
151
От мен запомнете! Училище за дарба няма! Няма и училище за поумняване! Мисля си, че Конфуции много добре го е рекъл: „Само най-умните и най-глупавите не могат да се променят!” – точка!
След театралното, гледах още едно изключително „представление” – мачът между Челси и Ливерпул – 4:4! Наистина изключително! Бързина, техника, себеотдаване, виртуозни изпълнения и прекрасни осем гола! Това не са играчи-хора, това са програмирани машини с невероятни умения, неизчерпаема енергия и воля за победа! Ако наши футболисти са гледали това чудо по телевизията, само от гледането са се изморили горките вощеници и са изпопадали като гнили круши от столовете си. Боже, Боже и ние имаме футбол и ние гледаме мачове от нашето първенство!

17.04.2009

Разпети петък – това е кулминацията на Страстната седмица! Довечера се ходи на богослужение, обикаля се църквата. Като дете баба ме водеше. Това си беше повече от любопитство, отколкото от дълбоки религиозни чувства. После „Новата” власт разпартушини църквата, подгони поповете и които на този ден ходеха да „обикалят” ги записваха като неблагонадеждни! Кой ги записваше ли? Ами тези, които сега първи са в „Александър Невски”, които първи целуват ръка на патриарх Максим и които вече не записват, а усърдно се кръстят и целуват икони!
Не записват в църквите и пред църквите, но записването си продължава и то с помощта на „техническия прогрес”... Е, така, както си говориш с близките в къщи, както си говориш служебно или с приятели по телефона – стационарен или мобилен, както нещо си пишеш на компютъра, както си кихнеш, а на стари години може и да си пръцнеш- няма празно, всичко се записва! O, tempora! O, mores!
152
Йончето за Великден ни изпратила заек. Ването купила агнешки „комплект” – дробче, сърчице, бяло дробче и пр. Има с какво да отпразнуваме. Сутринта си викам, я Ванко обиколи из този хубав и вече доста поизчистен град Русе, па виж, ако има някъде агнешко бутче или черече да ти хване окото, го купи, та да се почувства истински празника и да се спази традицията. Така че на Великден и агнещко ще хапнем! А Ванюшката, как умее да го натъкми и да го опече – няма равна! Така е, от мама и от собствената жена няма по-добра домакиня, по хубави и по-вкусни манджи никой не може да ни сготви!

19.04.2009

Великден! Излязохме с Ването да се поразходим. На този ден на централния площад всяка година се провежда мило великденско тържество – „Великденско яйце”. Музика, народни хора, томбола, „надборване” с „писани” яйца, веселия.
Това е моя идея от кметуването ми. Възложих я на Иван Донев и неговия ансамбъл за народни песни и танци „Найден Киров”. Иван ги умее тези работи, разви идеята и ето, че тя повече от десетилетие съществува, придава тържественост на този най-голям християнски празник и радва хората от град Русе.
Що глупости се измърмориха тогава за мен, че съм искал да върна селянията в града, че Русе е интелектуален град и от хор и ръченици нямал нужда и още, и още...! Така злословеха някои тогавашни самозвани и насъсквани баш „културтрегери”!
Като си спомни човек такива неща как да не вярва, че глупаците никога няма да се свършат и че са широко разпространени във всички „браншови” организации!
Та, минахме покрай това събитие. По-натам по „Александровска” срещнахме батето – Марин, и кака Райна. Разприказвахме се. Нали и двамата не умеем да приказваме – джинс! Появи се и наш приятел – Иван Замфиров. Разговорът продължи, весел, че и шумен. Обещахме си през седмицата да се видим.
153

20.04.2009

Ходихме на разходка в парка. Русе сега е много хубав. Зеленина и чистота! И друг път съм казвал: не го познавам г-н Кмета, не ме интересува от коя партия е, но този човек има дарба и чувство за стопанин! Той показва, че и без много пари може да се върши кметската, респективно общинската работа така, че да се виждат резултати.
Пуснах си малко оперетна музика. Послушах „Царицата на чардаша”. Слушам и си мисля. Тази оперета за първи път съм я гледал и слушал като ученик в пети гимназиален клас /сега девети/ в Б. Слатина. Артистите бяха ученици от мъжката и девическата гимназии. Постановка и режисура на учителя ни по химия г-н Цървенков и съпругата му – учителката ни „по пеене” – г-жа Цървенкова. Каква наслада беше тогава, какво очарование.! Че и онези ми накичени хубави ученички... За музиката да не говорим. И всичко това в гимназия, в едно селскостопанско градче с 20 000 жители!
Каква гимназия беше, какви учители бяха, какъв ред имаше и колко много знания добих и запазих от този период на живота си!

30.04.2009
Случайно срещнах една нещастница, недоразумение едно – „журналистка” беше във вестник „Дунавска правда” и русенски кореспондент на в. „Работническо дело”. През 1991 година, когато за първи път създадох Българо-Румънска комисия за решаване екологичните проблеми на района Русе- Гюргево и работата тръгна много успешно, та получавахме похвали от правителствата на двете страни, тази хубостница написа срамно лъжлив, клеветнически пасквил в „Работническо дело” против мен и семейството ми! Работата в Комисията вървяла отлично, защото „Синът ми изнасял продукцията на гюргевските заводи – Верахим, с влакови композиции през Дунавмост за Турция и така сме правели милиони”!
 Да кажеш за такъв екземпляр, че е лъжесъчинител, е малко. Жалкото е, че и тези, които са я накарали, не са по-долу от нея! А има такива: Когато наша близка приятелка, загрижена попитала майка й, как е възможно така да се петни този честен човек и това благородно и почтено семейство, майката на пишман журналистката отговорила: „Моля Ви, много Ви моля, тя Галя не е виновна, това е политическа поръчка”!
Подадох молба да я съдя. Молбата ми се въртя из Русенската прокуратура, тогава оглавявана от Елеонора Николова, въртя се, после я изпратих в Софийската районна прокуратура и от там получих отговор, в който имаше следния пасаж: „...какво толкова е станало? Само преди 4-5 години в Русе и за другаря Гриша Филипов – министър-председател, пишеха подобни работи...”!
Преписката безславно беше прекратена, но аз си останах все пак удовлетворен, че скромната ми персона биде сравнявана с Министър-председател на Отечеството ни!

Последна част от  2008 г.

СЕПТЕМВРИ

03.09.2008

Обади ми се д-р Кацаров от София. Народната библиотека с удоволствие иска по три екземпляра от новите ми три
102
книги. Живот и здраве през октомври, когато мисля да отидем до София, ще ги занеса. Това е голяма радост и признание за мен – мои книги да бъдат в Народната библиотека на България !
Кацаров ми каза, че и в софийския Ветеринарномедицински факултет искат по един екземпляр. Ще занеса и на тях. Остават за Университета в Стара Загора и край. Другите 2-3 екземпляра за мен и за зор-заман.

11.09.2008

Днес се навършват седем години от атентатите в търговският и финансов център на света – близнаците кули във Ню Йорк. Този акт заби страхотен и зловещ кинжал в снагата на САЩ и те, предполагам, никога няма да забравят това, ако не постигнат съответното възмездие.

      Ужас! Професор Кирил Енчев се удавил! Днес в 12 часа е поклонението в районната ни църква!
С професор Енчев се познавахме от 1990-1991 година. Избраха ни за общински съветници от гражданската листа на СДС. До преди 5-6 месеца сме се срещали много рядко и си говорехме на „Вие”! След това, като ми подари автобиографичната си книга „Моите звездни мигове”, се срещахме по-често, станахме близки приятели. Последния път срещата беше семейна. Почерпи по повод завършване на книгата – новото, допълнено и разширено издание. Говорехме си за това, което пишем, за възхода на световната наука и технологии. Никога не сме говорили на политически теми. Подчертавам – никога!
Жал ми е за този човек! Жал ми е и за съпругата му – доцент, която на всичкото отгоре има и сериозен проблем със зрението! Живот!
Сбогом професоре, сбогом добри ми приятелю!

      Великият физичен експеримент в научния център в Швейцария започна! Посредством сблъсък на снопове от неутрони в тунел от 27 километра и намиращ се на дълбочина в земята 150 м, ще се търсят обяснения на редица явления от Вселената – откриването на нова частица от материята, т.н. „Божествена частица”, респективно изясняване произхода на вселената...

    Погледнете хората с какво се занимават!
Помислете за мозъците им, за вашите и за напъните ни и ние „барабар Петко с мъжете!” Дайте да спрем да се пъчим, да спрем да се смятаме за велики и че всички ставаме за депутати, министри, управници. Абе нашият ганьовец винаги си е мислил и си мисли, че за всичко става…само власт да е и келепир да пада!

12.09.2008

По искане на депутата Минчо Спасов, министър на вътрешните работи, Миков отговори, че за една година са похарчени за подслушване и следене на граждани 94 000 000 лв. – по 130 000 лв дневно! На всичкото отгоре, от проведени 10 000 операции, само около 200 са с резултат за съда и само около стотина са признати в съдебните заседания!
Сега всички цъкат и се вайкат как е възможно такова разхищение. Ами възможно е, защото са подслушвани и хора, които нямат нищо общо с престъпността, но тези хора са умни, с качества и поради това опасни за властвуващите, много от които не могат да се похвалят със същото!

15.09.2008

Драстична промяна на времето! От 32-38 градуса на 14-24 и то за едно денонощие!
Не съм излизал никъде. Гледах спортни предавания и главно мачове от нашето и английското първенство. Разликата е отчайваща. Нашите, горките, още не са свикнали да си подават и спират топката от всяко положение, а претенциите ни са даже и за световен първенец!
104
Големи скици сме ние, това българите, все се мерим с големите и все не можем да се видим колко сме малки, бедни и жалки в тия си безпочвени напъни!
Покрай спортните, потърсих и други някакви интересни предавания в десетките канала, които имаме в телевизора ни. Неприятна работа! Няма концерти, няма свястна публицистика, няма приятна забавна музика, няма опера, оперета, театър, мюзикъл, екран нормален няма! Светкавици, тъпани и барабани, ревове, вълнясали типове, пренагиздени и наклепани с гримове мадами и голи „интимности”, за жалост и те не естествени, а напомпани със силикон и изпъчени, като гюлета за атлетически състезания! Щом го харесват, нека да го има, но защо само това?
Излязла нова книга на журналиста Христо Христов – този, който се занимава с убийството на писателя Георги Марков. Дочух, че публикувал документи, от които е видно, че някакъв агент „Пикадили” му е видял сметката.
За мен нищо ново. Не зная как е, защо е, не искам да се приема като самохвалство, но още в студентските си години забелязах, че без да искам в главата ми се оформяха хипотези по повод на различни събития, било то от битов, обществен или политически характер. И което е още по-интересно – тези хипотези във времето получаваха своята аргументация, а след това, понякога след доста време, напълно се потвърждаваха!
Аз нито за секунда не повярвах, че Трайчо Костов и Никола Петков са „агенти на американския империализъм, а Лисенко и така наречената „Мичуринска биология” са „ведущи, най-прогресивни..” и тем подобни глуповато и насилствено налагани внушения..
Та и за убийството на Георги Марков. Това, което въпреки неимоверните усилия да се прикрие истината, е установил журналистът Христов, повярвайте. в стройна хипотеза беше
105
подредено в съзнанието ми почти веднага, като се научих за случилото се!

20.09.2008

Днес във в. „БРЯГ”: „В Хърватия арестували корумпирани професори!“ И по-нататък:
„...Над 90 души задържани в 4 факултета на Загребския университет.
Намерени студентски книжки с 21 000 Евро.
Ценорасписът за изпити бил между 400 и 2 000 евро.За записване се плащало 9 000 евро.“
Това е разликата между болшинството европейски страни и нашата ! У нас и децата знаят, че така наречените ни Университети в някаква степен са корумпирани. Но да сте чули някой да ги притеснява, да им потърси сметка? Не сте. Няма и да чуете. Впрочем, един депутат от Велико Търново преди време се опита да спре развихрилия се ректор на тамошния университет и безобразията, колкото нахални, толкова и явни, но не би! Накрая май, че депутата изкараха клеветник!
И по онзи свят има корупция и присвоявания и всякакви човешки прегрешения. Но там се борят срещу тези прояви и когото хванат, си плаща двойно и тройно – съд и затвор! Който и да е!
У нас гледаме, ама се правим, че не виждаме. А когато далаверата е съвсем явна, правим нещо като съдебен процес, проточваме го, за да стане „всяко чудо за три дена”, замажем го и виж след време престъпника си пече гениталиите по черноморското ни крайбрежие, отседнал невинен в най-луксозния курортен комплекс!

22.09.2008

Днес е Празникът на независимостта! Сто години от обявяването на независимостта ни.
Тържествата се провеждат във Велико Търново там, където преди столетие Фердинанд я обявява.
106
Говорим за различни видове „независимост” – национална, регионална, лична и др. Моето скромно мнение е, че няма независимост! Добре запомнете! Няма и никога няма да има пълна и истинска независимост! Нито национална, нито регионална, най-малкото лична!
С акта на раждането си, не – с акта на зачеването си, оплодената яйцеклетка, после ембрионът, са зависими, първо от двете полови клетки и после от майчиния организъм.
А след раждането – стой та гледай! Бебето и човекът са зависими от толкова много фактори, че не виждам от какво и като как могат да бъдат независими. Най-правилно е да се каже, че човекът от зачеването, та до смъртта си е зависим!
В днешния и особено в бъдещия свят да се говори за национална независимост така, както се е разбирала и се разбира все още в много среди, е анахронизъм и късогледство.

ОКТОМВРИ

01.10.2008

През месец октомври съм се родил. През месец октомври съм се женил. На втория от дните му се събрахме официално с Ването и я заведох у дома. Боже, как претенциозно звучи това „у дома”! А то две схлупени стаички над един склад за спиртни напитки в някогашния „Винпром” – Русе. И все пак беше щастие! Щастие на две сродни души, притаили неизвестното си бъдеще и уверени, че като се върви по „правия път” с труд, почтеност, знания и отговорност един към друг, към всякого и всичко, ще се изкара сносен и достоен живот!
На двадесет и втория ден на нашия октомври, сключихме граждански брак Направихме сватбено тържество в тогавашния най-представителен ресторант „Приста”, който се намираше в емблематичната за Русе сграда Доходното здание Перипетии, преживявания, надежди и много труд, неволи, мимолетни радости и ужасни удари на съдбата! Така е! Не сме само ние. Та нали това е животът!

02.10.2008

Започнах по-сериозна подготовка за издаване на една книжка със стихове от ранната ми младост и „пенсионерски задявки” по актуални, злободневни събития от настоящото ни ежеднивиевие.. Така, както съм я структурирал и редактирал в съзнанието си, мисля, че ще стане добра книжка. Добра за моите възможности и без капка претенциозност!
Вчера ми се обади Христина. Поканили я с преподаватели от университета им на конференция. При това да участва със своя разработка – докладче, съобщение. Това намирам за отличен шанс и висока оценка. От дете съм й внушавал един от моите основни принципи, че когато се трудиш, отговорно се отнасяш към задълженията си, натрупваш знания и вървиш по правия път, животът рано или късно ще те възнагради. Е, може да не е на 100%, но няма да те остави! Ще те възнагради, най-малко като ти предложи шанс!
Говорих с журналистката г-жа Николаева по повод излизането на втория том с публикациите ми. Днес в 16.30 часа имам среща с нея. Ще й занеса книгата да я прегледа.
Говорих с проф. Томов. Тази седмица отсъства. Обещахме си да се чуем следващата. Имаше идея за една академична лекция пред всички студенти от специалността „Екология”.

05.10.2008

Нещо напоследък се окалпазаних с писане в дневничето. Може би, защото се захванах със стихосбирката. Пък и какво да пишеш? То все едно и също: „Левски” пак пада в между
народен мач. Поскъпване на газа, парното, стоките. Да, ама инфлация няма! От време на време даже дефлация се появява!
Та, спомням си в някакво стихотворение бях писал:

Ако ме попитате
мразя ли нещо,
нечистоплътно и грешно
и кое от нещата?
На мига отговарям – лъжата!


Ей, братя, много се лъже в днешно време бе! То целият свят лъже, но у нас – прекалено! И съм установил, че не знаем и да лъжем като хората. Нашенските лъжи са колкото нескопосани и наивно плитки, толкова и смешни, защото обикновено се пускат да скрият очевадни факти!
Из София се вихрят разни скандали за подслушвания на политици, сега и на журналисти. Не съм в течение, защото не следя редовно, но схващам, че много народ се чуди как така да ги подслушват? Аз, пък се чудя на акъла им: като са уж интелигентни и умни, защо се чудят?
Мен си ме подслушват от десетилетия и никога не съм се чудил. Е, вярно, не е чак толкова приятно, но като им е интересно, да слушат и да гледат бе! Инак как да си обясним, че се харчат по 90 милиона лева годишно и 130 000 лв. дневно за подслушване, а файда никаква?

     Почина нашата добра приятелка и моя съгражданка – Димитрина. Тя беше учителка по литература. Баща й Борис Петков ми е преподавал математика в гимназията в Бяла Слатина. Интелигентна, спокойна и авторитетна жена беше Димитрина. Като баща си, като майка си, като брат си – проф. д-р Петко Петков – хирург, мой приятел от детинство. Когато играехме на „футбол” с парцалената топка в училищния двор, той като по-голям и по-дебеличък, не участваше в играта, а ни беше рефер. Бог да ги прости и двамата!

06.10.2008

Тези дни в Барцелона се провежда грандиозен екологичен форум по проблемите за опазване на околната среда и в частност на видовете животни и растения. Само кратко съобщение чух по радиото и повече отникъде нищо.
Въпросът е „маловажен”! Ние по всички възможни медии си говорим за „Биг Брадър”, за „Танцувай с мен”, „Стани богат” и подобни – кой кокошкар осъдили и кой разбойник оправдали.

12.10.2008

Днес навършвам седемдесет и шест години! Да ми е живот и здраве!
Като се позамислиш, вярно е, бързо минават и се трупат годините. Но колко труд, колко усилия, колко преживявания – мимолетни радости и колко, колко мъка…! Живот – що е то? Ако се отнася за хората, това е величие, което си заслужава да го видиш, да се порадваш от време на време малко и задължително да си домъкнеш кръста до някой трап! Брутално и натуралистично, но това е!
На обяд отворихме бутилка шампанско и пихме с Ването за общото ни здраве.
Вечеряхме в един от новите и най-хубави ресторанти. Вечерта беше трогателна не само че я организирахме по повод на рождения ми ден, но и поради това, че бяхме на същото място, където точно преди една година празнувах 75-тата си годишнина и представих книгата „Разкази мили, весели и тъжни”!
Във вестник „Бряг” излезе статия за втория том на „Научни публикации“. Малка, прилична статия със снимка.
110

22.10.2008

Днес се навършват 47 години от сватбата ни с Ването. Ей, четиридесет и седем години! Никак не са малко! Години на съзидание, започнато от нищо и без никаква помощ от никого! И да не сме горди, че сме били и сме здраво българско семейство? Дай Боже живот и здраве и леки старини! Мисля, че с почтеността си, с честността си, с отговорността си пред обществото при изпълнение на служебните си задължения, с всеотдайността си да сме добри и да помагаме на другите, с любовта към родителите ни и взаимната ни любов и уважение го заслужаваме!
Споменах животът, когото аз винаги свързвам с времето – времето като измерение, времето като най-мъдрия и безотказно действащ властелин – господар и ваятел на вселената, в частност на нашата планета, природата ни и обществото!
Не се заблуждавайте! Това революциите, превратите, диктатурите, така наречените „преходи” и прочие, са само инструменти на времето. То, само то може да оправя язвите на обществото, да ги доведе до известно изцеление, да ни погледа сеира като „наблюдава” как режем клона, на който седим и пак да ги пооправи и т.н. Само че, не зная дали в далечното бъдеще няма да му писне на времето, да вдигне ръце от нас, да ни удари един ритник и планетицата, заедно с все човечество да отиде там, откъдето е дошла – вероятно черна дупка! А?

23.10.2008

Интересно се развива светът! Най-забележителното е, че колективно се търсят съвместни кардинални решения за бъдещото икономическо и финансово състояние.
Мисля си, че е време да се въведат някакви ограничения за печалби и цени! Това е много трудна работа, защото е в про111
тиворечие с основната регулираща роля на пазара, свободната инициатива и пр., но се вижда, че и така не може! Тя, алчността, граници няма! Е, щом няма, трябва да има бариери. Може да са частични, временни, да не обхващат всички и всичко, може да са… нека специалистите да умуват и кажат, но трябва, трябва! И то се разбра! Сегашната катаклизма го показа.
Великолепно би било, да се запази и поощрява максимално личната инициатива при тавани и контрол на възможните печалби и цени! Имам чувството, че историческото развитие ни тика в тази посока.

НОЕМВРИ

01.11.2008

Ден на народните будители.
Това, което сега ме вълнува, е има ли в настояще време народни будители и има ли народът ни нужда от тях? Мисля, че има! Особено народът ни! Той е повреден! От кого и защо – историята след десетилетия ще каже. Разбира се, ако се родят истински историци, такива, които да не майсторят собствена, партийно обременена история, отвратително далече от истинската!

05.11.2008

Разправях се с второто издание на учебника ми от 1998 година – „Екология и опазване на околната среда”. Днес ще до оправя някои неща и тези дни ще го дам за отпечатване.
Тази сутрин разбрах, че САЩ имат нов президент. Да му е честито! Да е честито и на американския народ, който очевидно имаше нужда от нещо ново в развитието на страната си и отношенията й с останалия свят.
Всички говорят за това „ново”, но не чух в какво точно то ще се изрази?. Дай Боже да е за добро! Често пъти избраното с ентусиазъм „ново”, което обещава нови вътрешнодържавни и международни по-светли хоризонти, освен всичко друго, спомага на избирателите да разберат, че това, което са отхвърли, е било добро! Често се случва!
Като пиша тези редове, та се сещам за един куплет от книжката ми „Младежки опити и пенсионерски задявки”

Един народ-овца върви
и все с фанфари ги посреща.
Теглото сам си сътвори
и все отпосле се досеща!

Снощи бяхме на гости у Шехтанови. Запознахме се с негов колега Дачев – морски капитан от Варна. Интересна личност – писател, поет, музикант. Пее, свири, рецитира – бохем! Много приятна вечер. Говорихме за литература, поезия, география, бъдещи творчески планове… Това са интересните срещи, това са интересните и полезни разговори, защото обогатяват и най-вече – разтоварват, осмислят прекараното време, вливат ти удоволетворение и приятни чувства.

09.11.2008

„Направих” зелето! Голяма работа – голям ритуал и прищевки! За хората, не за мен.?
Нареждам зелките и си мисля: Кисело зеле, мешана туршия, нанизи от сухи чушки, кромид лучец, чесънец, боб, сланинка, брашанце – зимнинка, традиция, дошла от беднотията и практичността на българина – ценност или по-точно елемент от „ценностната” ни система!
Щели сме да я загубим! Щели от Европа да ни я вземат! Не се бойте, сигурен съм, че нямат никакво намерение да „ограбят” нито една от ценностите ни, включително и тази за „киселото зеле”...!
113
В 16.30 часа, съгласно предварителната уговорка, отидохме в сем. Габровски. Абе кажете, че Пенчо има рожден ден! Ние мислим, че ни канят на имен ден на Мила. Както и да е. Там бяха вече д-р Добрев със съпругата си г-жа Добрева. Занесохме букет, бонбони и шампанско. Направих снимки на юбиляра и компанията. Имаше духане на свещичка, торта, и приятни разговори.

10.11.2008

На този ден преди деветнадесет години започна така нареченият преход, защото била дошла „Демокрацията”! А пък то се случи една демокрация! Че и един преход! Не ти е работа!
Вчера – девети ноември – падането на Берлинската стена и отпушването на мощните демократични процеси, които доведоха до дълбоките политически и икономически промени в Централна и Източна Европа, включително у нас.
Стара истина е, че насила хубост не става! И още: аз и до сега не мога да си обясня какво са мислили тези „държавници” и височайши партенгеносета, когато са измислили чрез заграждане на народа си да построяват „най-хуманния и справедлив строи – социализма”? С кой разум и имали ли са разум въобще? Боже, Боже, на каква глупост и на какви чудесии се нагледахме!

11.11.2008

Често си мисля за времето – не, не за метеорологическото, за онова, в което се изменя светът, природата и ние в което се изменяме.
Ей, Време, много бързаш бе! Всъщност, какво си ти? Кой те сътвори или ти сътворяваш като създаваш и извайваш живота в необятното му разнообразие, като нижеш епоха след епоха и събитие след събитие по невидимата и очевидно безкрайна спирала на възхода, а? На възхода, а защо не и на пътя, по който възхождайки гоним пропастта на невъзвратимото си падение? Какво си ти бе, Време? Имаш ли плът да те пипнем? Имаш ли душа да те почувстваме? Задъхано ли си или само бързаш? А вярно ли е, че има и безвремие? Ами то, ако е вярно, то е страшно! Живот, движение без време! Или не е имало и движение? Тогава значи е имало покой, а то значи смърт! Е, то така и стана – умря онова, което трябваше да умре… Подсмиваш се, Времеее, подсмиваш се! Аз и така си го мислех. Нали ти го умори, като създаваш и извайваш живота в необятното му разнообразие, нижеш епоха след епоха и събитие след събитие и чистиш появилите се плевели или гнойни рани в Природата и обществата!
Какво си ти бе, Време? Измерение? В тежките и неподредени мисли на моето съзнание се осмелявам да те попитам: ти ли си Властелинът на Вселената или си първият му помощник в съзиданието и движението й? Какво си ти бе, Време? Божествена сила или нашият Бог?

15.11.2008

Днеска ли, утре ли, във Вашингттон се събират ръководителите на двадесет най-развити страни за обсъждане и приемане на мерки за справяне с настъпилата финансова криза. Наистина трябва да се вземат някакви мерки! Досега взетите дават определени резултати. Така чувам, без да съм се заровил да чета и слушам подробности.
За мен е важно, че светът усеща нужда от единомислие и единодействие по проблемите, които го засягат. Ето ти една от проявите на глобализацията! То не е желаеш ли или не желаеш! То е процес, който те е обхванал, и ти – „няма мърдане от него”! Трябва да се съобразяваш и щеш не щеш да подскачаш в хорото по музиката, която е засвирена. Не от някого, а от хода на историята и настоящия етап от развитието на обществото.
Това е! Чувам приказки за някакъв „контролиран капитализъм”? Напълно съм съгласен, че най-после трябва малко
115
от малко да започнем да укротяваме алчността и безобразното натрупване на индивидуално богатство. Трябва!

      Тези дни се е състояла среща между ръководството на Европейския съюз и делегация на Русия, водена от президента Медведев. Това е добра новина! Френският президент Никола Саркузи е в основата на това събитие, което още един път потвърждава моето становище, че този човек е голям съвременен държавник!
Сега, като пиша набързо тези редове, дочувам от съседната стая някакво предаване по телевизията, в което като гост е поканен… á познайте кой?
По българските телевизии мъжките гости са щатни персони. Погнусил съм се. Веднага ви ги изброявам: Дони, Коцето Калки, Ники Кънчев,Тити Папазов, някакъв Део, фъфльото Любен Дилов-син, Андрей Слабаков… Андрей Райчев и я има, я няма още двама-трима „юнаци” от този род!
Абе телевизионери, други мъже и хора в тази държава няма ли, бе?
Ако не сте познали, ще ви помогна. Днешният гост е Тити!

19.11.2008

Снощи говорихме около час по телефона с моя колега, съгражданин и приятел-д-р Димитров – Ларго. Прочел книжката ми с разказите веднага щом ги получил. После през нощта ги препрочитал. Много ги харесал и ми повтори поне пет пъти да продължа да пиша, защото съм имал талант!
С тези разкази, голям майтап. Мен ми беше неудобно да ги покажа, а те се харесват на всеки, който ги прочете!
Не се главозамайвам от такива оценки, но все пак, Ларго е автор на радиосценарии, статии, редактор на списание в продължение на години, автор на стихосбирка, рецензии и др.
116
Сиреч, този човек има култура, има познание, има чувство за стойностност!
27.11.2008
Тази България, тази наша България! Кога бе, Боже, и тя ще тръгне да съществува и се развива като хорските държави? Всеки ден дандании, всеки ден разправии, потънала в един дълбок разкалян коловоз, пъшкаща и изнемогваща от собствената си неразбория!
Вчера ново двайсет: Европейската комисия окончателно ни отрязала с 240 000 евро! Отрязали ни, защото не сме си свършили работата. На книга го докарваме добре, но хората искат действия! Искат изгонени, осъдени и вкарани в затвора крадльовци! И не апаши-цаца, а едри рибаци...! Ама как бе, братя европейци, в затворите да вкараме апаши? Та нали апашите са наши...!

30.11.2008

Подготвих кашонче с книги и три екземпляра от второто издание на краткия ми учебник по „Опазване на околната среда”, които утре ще изпратя на читалищната библиотека в родния ми град Бяла Слатина.Ура – тута и този месец се изниза. И пак злоупотреби, и пак съдебни фарсове, и пак циркове, циркове…! Сега ги усещам: световната финансова и икономическа криза ще ни е виновна! То, ясно е, че това чудо ще окаже негативното си влияние и у нас, ама световна криза не учи един цял народ да послъгва, да мисли повече за аванта и по-малко за съзидателен, честен и отговорен труд за собственото си благо и благото на Отечеството!
Как искам да се родят политици и държавници, които откровено да кажат в очите на нашенците тези ни кривици! Да обяснят, че те са в основата на несполуките, а не все някой друг
117
да ни е виновен! Защото точно с такива внушения се разхайтва народът, особено ако и генетично е обременен с достатъчна „дарба” за разхайтване!

ДЕКЕМВРИ

06.12.2008

Написах по електронната поща мило и обстоятелствено писмо-отговор на Ларго, което по „неизвестни” причини не получил. А, уж видях надпис: „писмото е изпратено успешно”, в действителност – то е изчезнало безследно! Замених го с продължителен телефонен разговор.
Никулден – шаранът се пече. Приготвил съм и бяло вино.
Шаранът беше идеално приготвен. Да не си кривя душата, от едно време обичам риба, много я обичам, но натурална – пържена с лимонче, с пържени хрупкави картофки и леко, но хубаво бяло винце. Това е!
Обичам интелигентно наредената софра, но си харесвам и натурални ястия – български, нашенски!
Бил съм на какви ли не „маси”! Най-трагична е картината по коктейлите на разни форуми. Яде народът, та ушите му пращят! Стоял съм настрана, срамувал съм се, особено когато това е било в България. С учудване и съжаление, гледайки полу смъкнатите, изпомачкани и изпоцапани покривки от настървението на човешка необуздана лакомия, страхувах се някак си да не помъкнат и излапат и тях! Грозна гледка! Страшна работа е това лакомията, във всичките й аспекти и разновидности! А хора уж интелигентни и с претенции, претенции...!

08.12.2008

Днес е студентският празник! Сега студент да си – не свобода, а безпрецедентна слободия. Може би точно затова е твърде подходяща онази простичка, но вярна социалистическа
118
поговорка: „Тати носи – мама меси“! А така наречените вече 52 „висши учебни заведения” раздават дипломи на поразия! Какво ще прави България с тази армия от дипломирани тарикати и полуграмотници. Бог да й е на помощ!
Какво ще прави? Ще реве, че не й достига „административен капацитет”! И то да е само „административен”, ами то ще е капацитет всякакъв!
Разбира се, че много от дипломираните „юнаци” ще продължават да заемат и височайши държавни длъжности. Нали и поразии трябва да се вършат?
И все пак знаменателя не е общ. Затова по случай студентския празник Осми декември поздравявам българските студенти и най-вече студентите от Русенския университет „Ангел Кънчев”.
Пожелавам ви, драги млади колеги, здраве, успехи в учението, жизнерадост и много, много положителни емоции!
Винаги съм ви казвал и сега ще повторя, че все повече и у нас ще се налага правилото – не каква и колко дипломи имаш, а какво знаеш и какво можеш! Ето защо, използвайте студентските си години да натрупате знания та, когато завършите следването си, да знаете и да можете!
И непременно се веселете! Празнувайте, танцувайте, спортувайте и общувайте! Посещавайте театрални и оперни представления, художествени изложби и концерти! Изкуството е един от великите университети, сътворени от човешкия гении.
Бъдете окрилени от мисълта и вярата, че европейското бъдеще на страната ни в голяма степен ще зависи от вашите знания и възможности, от вашата култура и морал, от вашия поглед към света.
Днес, на вашия празник, заръката ми към вас е: не забравяйте никога, че сте българи – помнете винаги, че сте европейци!
честит празник!
119

11.12.2008

В Гърция вече 5-6 дена не спират улични протести и вандалщини. Някои казват: „Браво на гърците”!
Абсолютно не споделям такива възхищения! Това не са протести, това са изблици на необуздана простащина от самоорганизиращи се банди, които, сигурен съм, не знаят точно за какво протестират. Защото тези типове, които явно някой подстрекава и поддържа, не протестират, те вилнеят, чупят, рушат и мародерстват върху милиони мирни и свестни хора, върху имущество, върху една обществено-икономическа система, която им дава възможност да живеят прилично и дори да изказват своето недоволство срещу ръководството на държавата! Защото се знае, че гърците десетилетия живеят много по-добре от нас – българите, въпреки че са по-мързеливи, по лъжливи, крадливи, много по-хитри от нас и порядъчно обременени с всички балкански „добродетели”.!
Абе, Караманлис, я им спретни на тези протестиращи един социализъм, ама да започне като нашия с истински „9-ти септември”, с „Народен съд”, с ТКЗС и ДЗС, с „Хоремаг” и прочие, и ги подръж само десет години, примерно, както до нашата 1956 г.! През това време нека да се опитат да правят стачка, да палят и да трошат! Олеле мале – стачки ли, тринадесета и четиринадесета заплата ли…! И остави другото, ами ние имахме „удобни”само два-три острова около Белене, а в Гърция са хиляди „особено удобните” – само скали, вода и небе!

13.12.2008

Вчера Ването ходи на гости в сем. Докови. Г-жа Докова беше учителката по биология и класна на сина ни Петко в Английската гимназия. Мъжът й е фармацевт. Ването им занесла една книга с разказите ми. Тази сутрин Докова и Митко рано – рано звънят по телефона и ме засипват с комплименти. Докова
120
ги чела два пъти през нощта и ми ги разказва по телефона! Много сърдечно и упорито ни канят на гости. Обещах им.
Вчера направихме коледната елха. Като се роди сестричката ми Мичка – бил съм на 8 години, по мое настояване всяка година се купуваше и кичеше коледна елха. Една година баща ни беше поръчал и ни донесоха една, която не можеше да се внесе в къщата, та трябваше мама и баба да я секат и намаляват. Той, сладура, хич не му се седеше вкъщи, камо ли да се разправя с елхи… Тази Коледа, тази Коледа!

23.12.2008

Тези дни се навършиха две години от приемането ни за член на Европейския съюз. Две години от една историческа и повратна дата за бъдещото развитие на страната ни! Какво може да се каже?
Първо. Напредък има и той е видим! Стига да не си прекалено черноглед. Тогава нищо няма да видиш не след две, но и след 200-та!
Второ. Напредъкът щеше да е много по-осезаем ако народът ни като манталитет, култура и навици, беше по-подготвен за такъв скок към друг начин за работа, управление и живот – начин, изграден и подчинен на правила, които безусловно се спазват от всички в обществото!
Това обаче не е лесна работа и за две не, но и за 10 години няма да стане!
По този въпрос има какво да напиша и като трето, четвърто, че и седмо и осмо. Не е необходимо. Ще му дойде и времето, и мястото.
Утре вечер е Бъдни вечер, а след 7-8 дена Новата 2009-та! На нашата възраст не може да се почувстват емоцията и трепетите от наближаването и мисълта за отпразнуване на тези наистина забележителни празници. При нас идват спомените, спомените!
121
Към 10 часа ми се обади Веско. Изпратил ми пари „та с вуйна да си имате за празниците”. А колко пъти му казвах да не праща нищо и да си гледа семейството – добрата си жена и тримата сладури! Веско носи добра душа и добро сърце. Това го има като отличителна черта в родата! Корназ сме, буйни сме, но имаме сърца и то добри сърца. Обичаме хората, уважаваме, даваме! При нас егоизъм, завист, злоба няма! За това ги ненавиждам и недолюбвам тези, които ги мъкнат като гноясали циреи в душите си!

24.12.2008

Довечера е Бъдни вечер. Родил се е Исус Христос – родоначалникът на християнската религия! На Христовата вяра. Оформя се великата тройка – Отца, Сина и Светого Духа!
Не съм сведущ по теологическите въпроси, но напълно съм уверен, че религиите с всичките си противоречия имат изключителни приноси за възпитанието и облагородяването на човека и неговите общества!
Аз и сега , като си помисля за Светата инквизиция, за Ян Хус, Галилео Галилей, за Кампанела и хилядите мъченици, убивани в името на някаква догматична „правда”, изпадам в дълбоко недоумение и потрес!
Страшно нещо е догмата! Няма значение каква е – религиозна, политическа, държавна, партийна! Догмата винаги малко или повече се налага със сила. А защо със сила? Ами, защото е в противоречие с истината, с действителността, с природните и обществени закони! Как ви звучи например твърдението, че „Земята не се върти” и че „Диктатурата на пролетариата е форма на най-висша демокрация”? Нали, кощунствено и в пълно противоречие с истината! Да, ама за такава истина са горели живи хора на клади, а други са избивани без съд и присъда по арести, затвори и лагери!
Днес се навършват 104 години от рождението на баща ми Петко Иванов Байчев.
122
Благодаря му, че ме е създал и отгледал честен, отговорен и трудолюбив гражданин на народа и страната си!

29.12.2008

На 27-ми на гости ни беше семейство Бедилян с двамата близнака. Спомних си за майка им Ралица, когато бяха малки, как с Пепи запалиха елхата, че пердето… Тогава грабнах едно одеяло от спалнята, завих я и угасих започналия пожар. Бой нямаше – деца! Сладки деца в онези сладки години!
Нали все това си мисля тези дни. Вярно, Коледа е, но не е тя моята Коледа, онази от моето замечтано, жизнерадостно и безгрижно детство.
Не е тя моята Коледа като тази от времето, когато Пепи и другарчетата му „палеха” елхата. Трудно ни беше сами, но тримата бяхме голяма сила, окрилени от взаимна обич, доверие и вяра в собствените ни възможности, в невероятния ни стремеж да вървим по правия път на усъвършенстването чрез труд и почтеност в полза на семейството, близките и обществото ни! Отминали, щастливи години на съзидание, на радост от малкото, което придобивахме, на удовлетворение, че сами се борехме и постигахме всичко с дарба, отговорност, с много, много честен труд!
Бедна беше тогавашната Коледа, стресната и притеснена, но блажена за мен и семейството ми!
Коледа е. Верни на традицията и страстната ни привързаност към нея, наново изпълнихме всички „ритуали”, свързани с този голям християнски празник. И елхата е окичена, и холът е украсен, балконите са осветени с дълги гирлянди от светещи лампички, а за трапезата – стопанката е без грешка. Сега всичко има! Благодарим на Бога и у нас! Както през целият ни живот, така и сега, ние се радваме и на малкото. Имането е относителна категория, понятие и стойност.
На приятели и познати, на всички честни и добри съграждани и съотечественици, пожелавам здраве, оптимизъм и вяра
123
– повече вяра в себе си, в другите, в обществото и Държавата ни, в законите, които трябва да спазваме и да настояваме да се спазват от всички!

30.12.2008

Сега, ден-два преди Новата година, приличат му няколко изречения за най важното през настоящата – старата.
В личен план, бих могъл да отбележа няколко неща:
На 24 март се състоя Представянето на книгата ми „Научни публикации” първи том – „Самостоятелни научни публикации”. Изненадващо и за мен, всичко мина много добре. Имаше неочаквано посещение – над 60 човека интелигентни, отбрани хора. Поднесох експозе, което бе изслушано с внимание и интерес. Получих високи оценки, много поздравления и цветя. Бях и съм щастлив от това.
За радост, имал съм в живота си доста такива събития – отлично защитени, богати по съдържание докторски дисертации, научни доклади и разработки, изобретения и пр. Това е била голямата ми гордост и щастие: да предложа нещо, което сам съм осъществил от идеята до положителния резултат, нещо, от което имат нужда хората и е полезно за тях. Това са интересите на живота ми, на моето съществуване в обществен и социален аспект. Това е била и е моята сила. И тя е голяма сила, уверявам ви! Първо, че не всеки я има. И второ, че не могат да ти я отнемат! Пънкат се, въртят се като пумпали около теб, чудят се как да ти я вземат, но не успяват, само пречат. Тя е като огънчето – онова, „що не гасне”!
А, пумпалът е едно дървено конусче, от единия край заострено, та като го бият с камшичето да се върти накъдето и колкото му поръчат. Останалата част на пумпала е тъпа, много тъпа…!
Пумпалите никога не разбират, че тази сила, която не могат да отнемат, се нарича дарба! Това чудо или го имаш, или го нямаш! То с „партиен билет”, привилегия, фалшиви
124
дипломи или със сила не се придобива. Затова не може и да се отнеме, защото я носи една мнооого малка частичка, която се нарича ГЕН и никой пумпал нито може да я види, нито може да разбере за какво става дума. Пумпалът си знае Мичурин, Лисенко и Мирча Кришан с краставицата...!
През месец юни излезе вторият том на книгата „Научни публикации”– втори том. И тя е много хубава и богата по съдържание. За нея написах нови бележки на автора и биографични бележки.
В Бяла Слатина посетих читалището и библиотеката. Подарих им по един екземпляр от първи и втори том на „Научните публикации” и два екземпляра от книгата „Разкази мили, весели и тъжни”
Посещението там ме разтърси дълбоко. Наред с това почувствах се щастлив и удовлетворен от обстоятелството, че можах да подаря мои авторски книги на читалището в родния ми град.
Тази Слатина, която „предвид обстоятелствата” прокуди много от достойните си чеда…!
Мъчно ми е, но останах с впечатление, че тя все още е далече от промените, които стават в страната ни!
Кое на майтап, кое на истина през есента подготвих книжка със стихотворения в две части: Първата част – „Младежки опити”. Втората – „Пенсионерски задявки”. Не съм я издал. Ще почакам, ще проуча какви са условията за един тираж от малко бройки и тогава ще реша. Но такава книга, живот и здраве, ще имам.

31.12.2008

Колкото и да сме критични, което е нормално, трябва да признаем, че България се отлепва от дъното и че приемането
125
й за член на НАТО и Европейския съюз са в основата на тази промяна. Не мога да не припомня, че за първи път ни се дават безвъзмездно пари и то много пари, за да се измъкнем от беднотията и сиромашията.
В световен аспект ще отбележа няколко важни неща.
Цивилизованият свят започва да разбира, че „реже клона, на който седи”. Екологическото равновесие се нарушава повсеместно и опасно. Количеството на парниковите газове и в частност на въглеродните оксиди бързо се увеличава, а влиянието им е налице. Затоплянето на планетата е факт. Ако не се вземат мерки, работите отиват на зле. Радостното е, че отрезвяване има и започват да се приемат по-сериозни съгласувани решения. Ще отбележа решението на лидерите на държавите-членки на Европейския съюз да се намалят парниковите газове с 20% в периода до 2020 година!
Световната финансова и икономическа криза. Голямо събитие, историческо събитие. То извади на показ фундаменталните явления на нашето съвремие. Ще спомена само едно, може би основното – глобализацията! Каквото и да говорим, каквито и да са противоречията между отделните раси, райони, държави, континенти и пр. и пр., днешният свят със своето многообразие в определена степен е единен и което е още по-важното – ще не ще, върви по пътя на единството! Друга алтернатива няма! По този трънлив път ще има катаклизми, но те ще са етапи по пътя към все по-тясно и ползотворно единство на човечеството! Това мое разбиране в момента намира неоспорима аргументация в споменатата финансова и икономическа, но каква – световна криза! Нали тази криза започна в САЩ? Защо не си остана там?
Приятно ми е да спомена забележителните постижения на науката. Най-голямото може би е построяването и пускането
126
в пробна експлоатация на най-големия ускорител. Целта е да се получи единствено неизвестната до сега елементарна частичка – „Божествената частичка”, и да се изясни или се доближи науката до разкриване тайната за сътворението на света.
Много големи са успехите на биологията и медицината. Продължават да се редят триумфални постижения на генетиката, биотехнологията, фармакологията, хирургията и в частност пластичната и кардиохирургията.
Страхотни са постиженията на електрониката и комуникационните технологии! Те са един от фундаментите за желания или нежелан процес на глобализацията.
Неприятно е, но ще спомена, че в нашия свят в този момент съществуват и нелицеприятни и страшни неща:
- бързо се увеличава броят на населението на планетата ни, голяма част от което гладува;
- храните, че и питейната вода започнаха да не достигат;
- задълбочава се пропастта между богати и бедни;
- застрашително нараства опасността от намаляването на енергийните ресурси!
- Споменах по-горе за отрицателните последици, ако не се предприемат и спазват мерки за намаляване на замърсяването на природата!
- Мисля, че постоянно се увеличава радиационният фон на планетата, което е най-опасното замърсяване с най-бързо негативно влияние върху нормалното развитие на земната биосфера, в това число здравословния статус на човешката популация!
- Все още има грандиозно въоръжаване и превъоръжаване, опити с най-нови видове и системи оръжия, най-вече за масово поразяване и унищожение!
- Появи се в последните години и се разраства, за съжаление, ще го нарека професионалния, държавния тероризъм! Безогледно в името на някакви, поне за мен неразбираеми идеи
127
и „каузи” като религиозен фанатизъм, сепаратизъм и пр., се избиват стотици и хиляди невинни хора!
Завършвам с това, че и тези огромни опасности пред човечеството могат да се намалят или отстраняват само с постепенното настъпление и разумно осъществяване на единството му. Единно, човечеството може да успее! Повтарям: друга алтернатива няма.
Довиждане! До следващата 2009-та година