14 октомври 2017
10 юни 2017
СРЕЩИ С ОБИЧАНИ ПИСАТЕЛИ
На седми т.м.,след обяд от 17 часа, бяхме на среща с Михаил Вешим
Той е писател –
белетрист, главен редактор на в.“Стършел“. . Симпатичен ми е защото пише
истината и не му пука.. Срещата се проведе в голямата зала на регионалната
Библиотека – при голям интерес и посещение.Поговорихме си. Подарих му
стихосбирката „Гледам, слушам и се чудя“ и един екземпляр от доклада ми за научната конференция „Свободата вчера,
свободата днес и свободата утре – на върха на копието ли е?“- Русе, 25-26, 04,
2017/. Дадох му една книга „Страници от
моя дневник“- втори том, с писмо, също доклада, с молба да го предаде на баща
си – приятеля, обичания от русенци писател Мишев.
Вешим е много
сладкодумен. В изказването му откроих два основни момента: Първо, че не трябва
да забравяме всичко каквото преживяхме при соца. И второ - да уважаваме и се
борим за истината.
По тези два въпроса
се изказах и аз. Вешим след това ми благодари лично за хубавите думи, които съм
казал за него и баща му.
Питат го как се е
отървал от сянката на баща си – големия Георги….Нали затова си смених името на
Вешим - отговаря им писателят. А сега, продължава отговора си той – много често
ме наричат и ми пишат ВЕШИН! Даже една читателка се обажда в редакцията и вика:
„Искам да говоря с другаря Верщагин…И все усмихнат, все се смее. Много приятен
човек.
* * *
На следващия ден,
по същото време в малката зала на
театъра, се състоя среща с г-жа Рада Москова и синът й Теди Москов.За съжаление,
вероятно поради недостатъчно обявление и лошото време, нямаше много хора! Г-жа
Москова вече е поостаряла като мен. Крум
Гергицов доста й помогна докато докоцука, подпирайки се с елегантно бастунче до
сцената. Теди – небрежен както винаги, със същите дънки и провлачената тъмносива
риза. Бях на първия ред, но Москова говори тихо и много неща не чух и не
разбрах.Теди не говори. Имаше същата вечер представление, беше напрегнат.
Втората книга на
писателката - „Почти живот“, представи драматурга Гергицов. Както винаги много добре, но
едностранчиво. Нищо не каза за това, че тя пише и говори истини, които е
преживяла и изстрадала, за нейната великолепна книгата „Ние не героите“…Нямаше
въпроси, нямаше изказвания. Не зная! Често се питам - какъв е този нашия народ!
Би трябвало да се страхуваме когато лъжем, а ние се страхуваме да кажем
истината и от самата истината….!
Станах, казах, че
присъствам, за да уважа двама представители на един голям български род от
талантливи, но препатили хора. Тук съм казах, защото уважавам творчеството на
твореца Москова и защото като щастлива майка е родила син, когото също уважавам
като творец и храня симпатия към него, особено
за оригиналните мисли, които пуска от
време на време, като „ Абе ние българите сме орисани да сме си вечно в криза“.
Най-важната причина
за моето присъствие – обърнах се към Москова, е защото ние с Вас сме колеги. А тя
вика „И вие ли сте лекар?“, не отговорих, а продължих –защото и аз съм от „не
героите“. Когато четох книгата ви имах чувството, че съдбите и преживяванията
ни, незаслужения тормоз и унижения, съвпадат на 80-85%! Вас са ви изправили
пред класа на стол и показали „като враг на народа“. А мен една сутрин, като
влизам в клас ме поставиха на отделен чин – „не герой“, молепсан!.
Вие много добре сте
описала, че по това време бяхме още деца
на по 13-14 г. , но отличници и дисциплинирани
ученици. Москова ме допълни – „ Да ,аз например тогава още не знаех какво
е това враг на народа!“
И всичко без да имаме някаква вина! Моето семейство например,
по никакъв начин не е засегнато от т.н. „Мероприятия на народната власт“.Може
би единственото ми прегрешение е, че дядо ми Иван, на когото съм кръстен, е бил
съратник на великия Стамболов!
Благодарих на
писателката, че пише за преживяното, защото народ, който няма памет за миналото,
не може да чертае успешно бъдещето си, а според мен, не може да оцени добре и
настоящето си. Поздравих я, че пише
истината. Изказах и една моя мисъл, а именно, че там където се скрива истината,
на яве е лъжата, а там, където властва лъжата, няма свобода, няма морал, няма
справедливост, няма просперитет.
След срещата
Москова ми подари екземпляр от книгата си „Почти живот“, със следния автограф:
„На проф.Байчев, от колега не герои“. Рада Москова,
08.06.2017 г.
11 май 2017
Министерския Съвет предложи евродепутатката МАРИЯ ГАБРИЕЛ за български еврокомисар
С г-жа Габриел се запознах в Русе, през
месец юни 2012 година, във връзка с „Дунавската
стратегия“, за която тя отговаряше от българска страна в Европейската Комисия. Високо
интелигентен, широко скроен, талантлив, отговорен и изключително работлив човек
е г-жа Габриел. Тъкмо за това в
новата си книга „СТРАНИЦИ ОТ МОЯ ДНЕВНИК“ – втори том, изд.“Лени Ан“, Русе 2016,
съм описал този случай, който цитирам:
16.06.2012г.
Възползвах
се от личната покана на евродепутатката г-жа Мария Неделчева /по-късно Габриел/
и с удоволствие участвах в „Среща – дебат“ по хода на „Дунавската стратегия“.
Интересна среща, много добре организиран и проведен форум. Запознах се с г-жа
Неделчева и други ръководители от местен и национален мащаб. Можеше да направя
кратко съдържателно изказване, но не станах. Прецених, че по-добре е в писмен
вид да го изпратя на Неделчева и другите организатори със съответните
предложения. Пъченето на конференции никога не ми е било хоби – никога, а сега
пък съвсем.
Уважаема
г-жо Неделчева,
Преди всичко
благодаря за поканата Ви да присъствам на този много добре подготвен и проведен
форум по проблемите на „Дунавската стратегия“.
Огромен
европейски проект с фундаментално значение за бъдещото развитие не само на
региона, а на страната ни. Много усилия трябват,много работа Ви чака.
Радвам се,
че се запознахме, и че приехте да бъдете първият читател на най-новата ми
книга, която надявам се да излезе през следващия месец.
Желая Ви от
сърце здраве и по-нататъшни успехи във Вашата полезна дейност за европейското
развитие на страната ни – единствено правилният път за нейния просперитет и
благоденствие.
А ето и
бележките ми относно дебата.
Всички
презентации бяха съдържателни, конкретни и добре поднесени. Особено ми харесаха
тези на арх. Моллов, представителя на румънското М-во на културата и нашият
представител от Министерството на околната среда и водите.
Прав е
Моллов – от двете страни на Дунава бяхме уж „Братски социалистически страни“, а
са се лъгали и надхитрявали кой е по-виновен за ужасното състояние на основните
фактори на околната среда – въздух, вода, почва, на флората и фауната – всичко
за сметка на здравословния статус на населението. Тази обстановка в района Русе
– Гюргево беше особено фрапираща. Едва през 1991 г. по препоръка и настояване
на Съвета на Европа, създадохме смесена Българо-румънска комисия от двете
общини. Учредител и съпредседател от наша страна бях аз. Тъй че имам много
лични впечатления по това какво беше и как стъпка по стъпка подобрявахме
отношенията с нашите съседи от Гюргево и Румъния.
Много добре
подготвен бе представителят на екоминистерството ни. Както и при Моллов, в
презентацията му имаше разсъждения, идеи, прогнози и перспективи. Той е напълно
прав, че като говорим за „Дунавска стратегия“ и реката е в основата на
обособилия се район, то не значи мониторинг и грижа само за водите и това,
което непосредствено е свързано с тях.Грижата в екологичен аспект е
задължителна както за водите на Дунава и вливащите се в нея реки и отпадни
води, така и за въздуха и почвите, а защо не и за храните, произвеждани в
района – идея, която лансирам от десетина години.
Имаше
пълното основание румънският главен съветник в М-во на културата им, като
искаше да остави листите с написаната си презентация на организаторите.
Проблемът наистина е важен, защото целта, смисълът и същността на „Стратегията“
е в районите, свързани с поречието на тази велика река да се установи, укрепи и
развива ценностната система на най-висшето духовно и материално, постигнато в
сърцето на този континент – Европа!
Но струва ми
се, че господинът, както обикновено, под думата култура разбираше преди всичко
изкуствата. Позволявам си да поясня, че наименованието „култура“ е комплексно и
се състои от три кита: образование, наука и изкуство. Браво на изкуствата –
сценично, музикално,пластично и пр., но нека да започнем от образованието и в
никакъв случай да не забравяме науката! Тези два компонента, без които нищо
сериозно не може да се осъществи, липсваха в дебата.
Позволявам
си да направя и няколко предложения:
Необходимо е
активно участие на министерствата на образованието и науката, на културата, а
защо не и на спорта в осъществяване на „Дунавската стратегия“.
Задължително
е участието в дебатите и на представители на университетите, научните институти
и елитни училища от района на стратегията.
Да се
забрани промишленият риболов в Дунава. Повече грижи за възстановяване на
типичната за реката фауна и преди всичко на рибата и рибното разнообразие.
Ускорено развитие на промишленото производство на риба по японските методи –
непосредствено до реката и с речна вода. Това трябва да са предимно частни
инвестиции, но е необходимо да се насърчават и подпомагат от общините и
държавата.
Още много
трябва да се прави за пропагандирането на този фундаментален проект с цел
припознаването му от всички сфери на обществото като забележителна възможност
за собственото му развитие.
Всъщност и
времето за дискусия, мисля, че бе недостатъчно. Между другото, това ми попречи
публично да Ви благодаря за поканата, да изкажа задоволството си от дебата и
направя някои от посочените по-горе бележки.
С уважение:
Проф. Байчев
Бях много приятно изненадан, че само след
три дена получих следния отговор ог евродепутатката г-жа Неделчева.
Уважаеми господин Байчев,
Благодаря Ви
сърдечно за милите думи, полезната информация и препоръките относно дебата
„Дунавска стратегия – възможност да градим регионите в Европа“, който се състоя
на 16.06.2012г. в Русе.
Като
български евродепутат и национален координатор в ЕНП по Дунавска стратегия
вярвам, че тя ще допринесе за възстановяването на динамиката и икономическия
просперитет в страната ни. Напълно споделям Вашето мнение, че това е един
значим проект, за който са нужни упоритост, постоянство и много работа. Искрено
се надявам, че чрез положените усилия на всички нива и инициирания от мен
обществен дебат, направихме важна крачка за неговото развитие и популяризиране.
Стратегията
на Европейския съюз за Дунавския регион е приоритет в работата ми. От тази
гледна точка друг много важен за мен елемент от Вашето писмо са предложенията,
които, уверявам Ви, ще имам предвид при организирането на следващите обществени
дискусии по темата.
Желая Ви
много здраве и успех с представянето на новата Ви книга!
19.06.2012
г.
Сърдечни
поздрави,
Брюксел
Мария Неделчева
- евродепутат
Абонамент за:
Публикации (Atom)