ЗА ВОЛГИН И "ДЕКОНСТРУКЦИЯ"
Свалиха от ефира на БНР предаването на Волгин, с
многозначителното наименование „Деконструкция“! Честно казано, да се сваля
предаване от национално радио в демократична държава, не е нормална
работа. Съвсем очаквано, веднага се появиха
много гласове против, но също така и за одобряване на това решение. Реагираха
незабавно и засегнатите – Волгин и Андронова. Както си знаем, с нашенските
крайни оценки, с непримирим тон,че и закани!
Ръководството на радиото оповести следните мотиви за сваляне на предаването: „Водещият допуска едностранчиво представяне
на фактите. Има липса на обективност и многообразие на гледните точки. В
коментарите си водещият изгражда позиции без да допуска опоненти по темата,
което в действителност е ограничаване на свободата на словото и налагане на
цензура. Отнема се възможността на слушателите да изказват своето мнение.
Волгин системно толерира и насърчава поведение, което нарушава разпоредбите на
Закона за радиото и телевизията.Ръководството на радиото и Съвета за електронни
медии /СЕМ/ многократно са опитвали да приближат „Деконструкция” до нормите на истинската журналистика, но опитите им не
довели до успех.“
От
десетилетие слушам и чета журналистическата продукция на Петър Волгин. Интелигентен,
знаещ и можещ радио журналист е той. Всъщност, може би, именно тези му качества
и, гледайки каква посредственост се шири из бранша
му, да са една от причините в сбъркания професионален път, по който тръгна в последните
няколко години Той. От високо ерудиран критик на управляващи от всички цветове и
международните политически проблеми от
всички посоки, погален и увлечен в популярността си, Волгин се главозамая и повманячи…Ерудицията
почти изчезна, богатия език се провинциализира и упошли, плурализмът се
превърна в учудващо невъздържана критика
и неприязън към точно определени политически партии и личности, към Европейския
Съюз и САЩ, при това с непрекъснат съпровод от натрапвана русофилия.!
Първата реакция
на Волгин е озаглавена: „СЕМ е получил
задачата да унищожи Деконструкция".
Поомекнал, този път ги
няма обидите и високомерието, но пак „щял да воюва, и след нова година ще има
събития…?“
Моят коментар
по този повод беше следния: „Вие Г-н Волгин, вие даровития млад човек се
самоунищожавате! Жалко, но това е истината и затова не се сърдете никому!
Журналистическата критиката и то яката критика, е задължително необходима, но с
факти, без омраза, очевидни пристрастия, клевети и недопустими епитети. Това,
че наричате някого "пудел" не означава, че той е лош човек и виновен,
а вие сте безгрешен и прав! Ефекта е обратен. Млад сте, имате време и
възможност да се поправите. С инат не става. Критикувайте! Вие го можете, но с
интелигентност, ерудиция и богат език, които имате и с възпитание, което доста
сте ниглежирали..., а може би в последно време, ви и липсва!
Интересно
мнение по въпроса изказа във Фейсбук поета Румен Леонидов. По принцип той е
против сваляне на предаването, дори хвали Волгин, че „със страст и хъс устоява
гражданската си позиция“. Но е притеснен и се чувства някак си неудобно…Работата
е в това, че Леонидов води предаването „Съботаж“, което по идеология е пробългарско,
проевропейско и проевроатлантическо и се излъчва по БНТ, непосредствено след
Волгиновата „Деконструкция“.
В заключение на кратката си статия Леонидов
апелира-„Възстановете деконструккция, времето, събитията, хората ще покажат коя
и къде е истината..“
По повод на
това, в коментар написах следното: „Г-н Леонидов, прав сте, разбирам ви
отлично. Вярно е, че Волгин е даровит журналист, но е вярно и това, че в
последните години се повреди и твърде необуздано харчи и почти изхарчи
дарбицата си! Не може "със страст и хъс да устояваш гражданската си
позиция", при което основните ти аргументи са раздаване от ефира на
националното ни радио, психиатрични диагнози, киноложка терминология/президента
бил пудел!/, недоказани обвинения за платени соросоиди и прочие...Така, че г-н
Волгин може да се сърди само на себе си!"
Във Фейсбук,
очаквано се появи и гневна реакция от отличната млада лява журналистка –
дясната ръка на Волгин, г-ца Калина Андронова. В болшинството от случаите не
споделям нейните възгледи, но винаги ми е било приятно да слушам и чета
коментариите й.Прочетох я внимателно, размислих се, защо е всичко това и най-добронамерено
написах в личната й страница следните няколко реда:
„Защо бе мило дете хабите дарбата си за каузи
със съмнителна полза за Отечеството ни? И Вие и г-н Волгин, може да бъдете
много по-полезни за Родината и ошашавения ни народец, ако отдадете способностите си за тяхното
просвещение и единение. От висотата на моите 83 години моля ви, направете го!“