ПО ПОВОД ГОДИШНИНАТА ОТ НЕЛЕПАТА СМЪРТ НА ВСЕНАРОДНИЯ ЛЮБИМЕЦ ГУНДИ*
----------------------
Последната
ни среща беше в ресторанта „Берлин”от комплекса „Сердика”. Тук отсядах, когато
бях в София, В хотела спях, в
сладкарницата закусвах, в ресторанта понякога се хранех. Една вечер с колегата
от Лабораторията ми Стоил Колев, шефа на комплекса Иван Григоров, заместника му
Бойков, д-р Бутански и още двама-трима
приятели, бяхме седнали в ресторанта да
хапнем и на сладка приказка. А то, за разлика от сега, разговори за политика
нямаше, та от дума на дума пак опряхме до футбола. И нали всички знаеха, че съм
левскар и приятел с Гунди, та ме подхванаха и на тази тема – виждал ли съм го
скоро, как е със здравето, защо вече не е в добра форма, май се чувало, че ще
спира да играе и какво ли още не! По едно време започнаха и да ме будалкат –
ако наистина сме били истински приятели, да му се обадя да видели дали ще
дойде? Обяснявам аз, че по това време-все пак беше някъде към 21 часа, ама те –
повечето бяха цесекари, не мирясват. И какво, да не падна по гърба си – обадих
му се. А той веднага ми се похвали, че съвсем наскоро си е купил нова кола.
-
Гого – така му
викахме ние с баща ми – в ресторант „Берлин” съм. Вечеряме с няколко добри
приятели. Прощавай, че ти звъня по това време, ама а ела да се видим, таман и
колата ще ти видя.
Гунди
замълча малко, имах чувството, че размени няколко думи с някого след което ми
отговори:
-
Ще дойдем, но
само за малко. Чакай ме след петнадесетина минути отпред на входа.
-
Излязох,
посрещнах го. Беше облечен с кожух, от тези, които произвеждаха за износ и както винаги малко притеснителен, все „да не
го видят”…
Запознах
го с моите приятели. Размениха се пак традиционни въпроси на футболна тема.
Гунди пи нещо безалкохолно и след около половин час си тръгна. Изпратих го до
колата. Прегърнах го, както винаги и обещахме пак, както винаги скоро отново да
се видим.
За жалост
това наистина се оказа последната ни среща! Бях отново в София, този път със
съпругата си и сина ми. Там научихме зловещата вест. В „Сердика” в същия
ресторант „Берлин” където бяхме преди няколко месеца с моя незабравим приятел -
великия български футболист – Георги Аспарухов – Гунди!
* Кратък откъс от разказа ми "ГУНДИ", част от новата ми книга "ОЖИВЕЛИТЕ СПОМЕНИ".