24 декември 2011

БЪДНИ ВЕЧЕР


Традиция от векове, приятна емоция на нормалния човешки дух, вяра в бъдещето. Вярвайте в доброто бъдеще и със собствен принос участвайте в изграждането му! Обещайте си това в тази Свята нощ!

В тази нощ, преди година се роди моята малка


КОЛЕДНА ПЕСНИЧКА

Бъдни вечер – бъдник тлее,

Боже чедо се роди !

Божи Ангел псалми пее -

Боже мили нас пази !


Бъдни вечер – мъка влита.

Радост блика – тъжно е…

Кой за мама да попита,

кой баща да спомене ?


Бъдни вечер – сняг навява.

Пак сме двамката сами.

Обичта ни ще ни сгрява…

Боже чедо се роди !


ЧЕСТИТО КОЛЕДНИТЕ И НОВОГОДИШНИ ПРАЗНИЦИ!

На всички познати, приятели и роднини, на всички добри хора, пожелавам здраве, щастие и благоденствие!

08 декември 2011

ПРИПОМНИХ СИ...

Преди десетина дена Министерството на културата излезе с нарочно съобщение за неблагоприятното финансово състояние на русенския театър и допусканите нередности в него.

Сега научавам, че директорът – Рашко Младенов ще се пенсионира…

По този повод припомних си, че, преди две години, когато г-н Младенов пристигна в Русе, за да заеме поста си, му написах и връчих следното писмо:

ДОБРЕ ДОШЪЛ НА НОВИЯ ДИРЕКТОР НА РУСЕНСКИЯ ТЕАТЪР – Г-Н РАШКО МЛАДЕНОВ

Рашко Младенов е театрал с богат артистичен и административен опит. Русенският театър има нужда от ръководител с такава репутация.

Бил съм свидетел на несбъднати и провалени надежди в театъра ни и от такива личности….Личности, за които със скромния си опит на научен работник и университетски преподавател, а в конкретните случай и Общински ръководител, многократно и настойчиво предупреждавах. Няма да се учудя, че четейки тези редове някои от домораслите ни „културтрегери” ще се надсмеят и с великодушна демеовска „компетентност” ще кажат: „Глей го па тоя – какво общо има театър с образование и наука”? Ето защо ще напомня, че КУЛТУРАТА се състои от три кита – образование, наука и изкуство! А нали театърът е изкуство, голямо изкуство!

Сега няма да предупреждавам, ще пожелавам.

Г-н Младенов, Вие сте щастлив, че сте попаднал в Русе и русенския театър. Радвайте се и уважавайте колективът му - той е прекрасен!

Радвайте се на сградата, в която ще работите - тя е величествена, достолепна и като архитектурна творба за България неповторима!

Обичайте Русе и русенци! Те обичат театралното изкуство и собствения си театър. Те умеят да ценят и се възхищават на добрите театрални постановки и без да са против експериментите и използването на по-съвременни сценографски, режисьорски и актьорски решения, не са съгласни и няма да се съгласят поради творческа немощ да се заменя духовната същност на изкуството с изпотрошени автомобили по сцената и необясними, нескончаеми подскачания на актьорите, за да се имитира динамика на представлението…..

И се заседявайте на работното си място г-н Младенов! Сега то е в гр.Русе, Доходното здание, Русенски театър.

Омръзнало ни е от приходанци! Назначат ги, дойдат от София на две седмици за по ден-два, дадат си „указанията” и пак в София! Това не бива да се повтаря!

Добре дошъл г-н Младенов! Пожелавам Ви и се надявам, под Ваше ръководство Русенският театър най-после да заеме полагащото му се място в националната ни култура!

* * *

Какво да кажа? След съобщението на М-то, а също и от мои лични впечатления, види се нито предупрежденията, нито пожеланията ми, са повлияли на господина директор!

И пак болката ми за голямото ни русенско самочувствие и претенциозност…, а не можем да намерим един свестен местен човек за директор на собствения си театър!

25 ноември 2011

,РИБАРСКИ НЕВОЛИ

То, какъвто рибарлъка, такива и стиховете, но поне ги има и всичко в тях си е истина!

ШАРАН БАБАНКА

Удари ми шаран,

голям шаран – бабанка!

Дръпнах силно –

щях да се пребия…

А то – какво да крия,

извадих мижава таранка!

НЕ ЩЕ ДА КЛЪВНЕ НИ ВЕДНЪЖ

Не ще да клъвне ни веднъж,

а колко хубави такъми!

Примамки вкусни викат дръж –

опитах всякакви чалъми!

Не ще да клъвне ни веднъж ,

дори да бъде и таранка.

Нали съм достолепен мъж,

какво ще занеса на моята Иванка?

ТИ СИ МИ ШАРАНА

Дремем на брега под сянка

с мисли туряме тигана.

Бавно ни спохожда дрямка –

няма, няма го шарана!

То и въдиците дремят,

не обажда се звънчето!

И примамки да се сменят –

все не ще, не ще проклето!

Вечерта с торбичка празна

хич не мисля за тигана.

А женичката ми казва:

„Мили, ти си ми шарана.”

ПАК СЕЗОНА СИ ЗАМИНА

Пак сезона си замина!

Всички вайкат се отвред.

Няма нийде вече риба,

а си плащаме билет!

По реки и язовири,

що народ клечи, клечи…

Със такъми риба дири,

а остава със мечти.

Всички търсим отговорни

и ругаеме на глас.

Но сами сме си виновни

да изчезне тя у нас.

Алчността ни я прогони,

алчността на мародер.

Всеки контрабанда лови –

бракониер до бракониер!

Пак сезона си замина,

плачат мухльовци на ред.

Пак останахме без риба,

но редовни сме с билет!

Кой е мухльовец ме питаш?

Отговарям ти за час.

Пълно с мухльовци е вредом

и един от тях съм аз!