ПРИЕМНИТЕ ИЗПИТИ И ВИСШЕТО НИ ОБРАЗОВАНИЕ

хиляди места остават незаети в университетите
Хиляди места остават незаети в университетите след обявяването на резултатите от кандидатстудентската кампания.


За всяка десета бройка в много висши училища не могат да се намерят кандидати. За да не се губят кандидат-висшисти, ръководствата на университетите планират допълнителен прием. Учебните заведения дори разчитали на поправителните сесии на матурите, за да се попълнят свободните места.
В някои университети след второто класиране ректорските ръководства са избрали тактиката да признават за прием и изпитите на други висши училища. На практика това гарантира място в столицата дори и на кандидатствалите в провинцията. Правилото важи за най-престижния Софийски университет „Св. Климент Охридски“. След първото класиране кандидатстващите за специалностите във физическия и химическия факултети имат възможност да представят служебна бележка с оценка от съответния конкурсен изпит, положен в друго висше училище.
Публикуване на Tuesday, August 16 @ 00:00:00 EEST от maximov

Темата е тежко болезнена, признавам си особено чувствителен съм към нея. Тъкмо затова много пъти съм говорил и писал по тези въпроси. Мисля, че за случая не е нужно да пиша отново, ще цитирам една от публикациите си:

КАКВО ПРАВИ СОФИЙСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ …

В Блога си / baytchev.blogspot.com/ на пети януари 2010 година, публикувах бележка под заглавие „ Моите събития-белези през 2009-та година”, в която има и такъв пасаж:

„Продължих да се ужасявам и омерзявам от състоянието и увеличаващите се безобразия в нашето ОБРАЗОВАНИЕ и в частност във ВИСШЕТО НИ ОБРАЗОВАНИЕ!
Предпазливо съм обнадежден от мерките на новото Правителство за постепенно нормализиране на образователната ни система – във всичките й степени и аспекти.”

Причините, които ме провокираха да напиша тези тежки думи са отчайващо много и разнообразни! Нямам възможности и никакво желание задълбочено и всеобхватно да дискутирам проблема. Не е и мястото тук за това.Но, като наблюдавам какво се върши от ръководството на Софийският Университет за СЪБИРАНЕ на студенти, не мога да се въздържа да не изкажа своето дълбоко недоумение и съжаление относно „университетското” и „академичността” на тези действия!

Миналата година освен всестранните напъни за пълнеж на аудиториите и десетките специалности със „студенти” се стигна до там, че есента, при започваща учебна година, се проведе пореден кандидат студентски изпит! По БНР чух аргументите за това:

Имало зрелостници тук-там из страната, които не можали да си вземат изпитите и да се дипломират за средно образование през месец юли. Сега, на септември те щели да се дипломират и видите ли, нашата Alma Mater великодушно им дава възможност да кандидатстват и се запишат за университетско обучение и висше образование!

Тези дни научих, че същият този наш, ведущ Университет, ще провежда кандидат студентски изпити сега през януари или февруари! Бързат хората да събират! После кандидат студентски изпити през май, после през юли, после есента през септември, за баш юнаците и като прибавим тези с оценките от матурите събирането си става целогодишно!

Имали свободни места! Имали специалности бройките, за които не били запълнени!

Абе хора, вие усещате ли се какво правите, на какви принципи изграждате политиката на университета си и какви ги говорите? По какъв обективен критерии и нужди „запланувахте” вашите бройки и как открихте поредица от специалности, които като ги „изучат” завършилите не знаят, какво и за какво са ги изучавали!

И за обикновеният гражданин е ясно, че ведущият ни университет щом е тръгнал цяла година да събира студенти, само и само да запълни някаква негова си необходима бройка означава, че неотложно и фатално му трябват пари.

Но всеки що годе грамотен гражданин ще се запита – това ли е пътя, за какво и за КОГО са тези пари?

Пиша импровизирано тези редове и си мисля за терминология, с която бяха ни проглушили ушите – екстензивно и интензивно развитие, планови бройки, изпълнение на планираните бройки и тем подобни….

Изкушен съм да добавя, че някъде към есента на миналата година, пак по БНТ чух г-н Ректорът да се оплаква, че в Университета много се краде. Той даде пресен пример с откраднат лаптоп на новоприета студентка!

Е, събирайте, отвсякъде събирайте студенти колеги, кражбите може и да понамалеят, а интелектуалното и професионално равнище на завършилите Софийският Университет може и да се позавиши!

Какво мога да допълня сега?

Безумието да се събират и записват за студенти неподходящи, че и крайно неподготвени младежи и девойки продължава! То се практикува от всички наши, за сега само петдесет и два Университета! Последиците са омаскаряване стойността на „вишето” ни образование, още на старта му, а в дългосрочен план, тепърва страната ни ще „Сърба попарата” на тумби от некачествени специалисти, по-зле от сегашните, започнали с уж нормални кандидат студентски приеми, които мнозина работодатели не желаят!

Същите тези „Университети” още през първия семестър и на настоящата учебна година, ще започнат да реват за пари! Няма да се учудя, ако се повтори номера със заплахите за прекратяване на учебните занятия, че и за стачки!

Наложително е тук да се запитаме - за кого пари? За „подготовка” на никому ненужни „специалисти”, или за армията от преподавателски кадри много от, които случайно попаднали във висшето ни образование, а не рядко и с твърде съмнителни качества!

Очевидно е, че и за двете направления!

Висше образование, висши кадри, haih tech, университетски научни изследвания, традиции престиж и ….приказки за реформи – с кого?

Безсилни сме! На никого не вярвам вече – единствено на времето! Жалко, че то действа без отказно, но бавно и мъчително!

НА ДОБЪР ЧАС

Броени дни остават до започването на новото републиканско първенство по футбол. Чакам го с нетърпение.

Когато бях на десетина годинки, баща ми започна да ме води на мач. Имахме силен отбор, съставен от местни и закупени играчи – „Цар Крум” се казваше. Никога няма да забравя централния нападател Жиката, левия инсайд Кънчо, десния бег Нино, месната „пантера” – вратарят Сашо, великолепното дясно крило Генко и др,. Благодетелите им бяха богатите търговци братя Влаевски.Този отбор мереше сили с „Белите Орлета”на Хаджиславчев от Плевен, „Тича” от Варна, „Ботев” от Пловдив, че и със Софийските „Левски” и „Славия” !

Гледах и мачове на стадиона „Юнак” в София. Там живееше леля Сана – сестра на майка ми и всяко лято й гостувах с голям мерак да гледам мачове. Не мога да си спомня годината – вероятно е било около 1943-1945-та, бях на мача между „Левски” – София и „Македония” – Скопие. Македонците се предвождаха от своя еднорък капитан Джино Симеонов, а левскарите играха в следния състав:

Вратар – Соколов, десен бег – Никушев, център халф – Боби Петров, ляв бег – Клева, халфове – Коце Георгиев и Чори Петров, дясно крило Цветков /Жук/, десен инсайт – Васил Спасов /Валяка/, център нападател Божидар Ласков, ляв инсайт – Хранов, ляво крило – Аргиров.

Мачът завърши при резултат 2:2. Не се учудвайте – помня го, защото този мач ме направи „ЛЕВСКАР”- от тогава, та до ден-днешен! Тогава заобичах и синия цвят!

Много мачове съм гледал, много радост и великолепни емоции съм преживял с любимия си отбор и много тежки преживявания, дори и обиди съм понесъл, но никога, нито за миг не се отказах да го обичам и поддържам!

В годините с много от великите играчи на този отбор бях приятел, обичахме се и заедно обичахме нашия „Левски” Ще спомена Йончо Арсов, Сашо Костов, Павлов, Теко Абаджиев, Христо Илиев –Патрата и незабравимата емблема – красавецът-дарование Георги Аспарухов – Гунди!

В последните години не съм близо до отбора, но благодарение на телевизията и компютъра, винаги съм с него.

Сега времената и условията са други, изискванията, играта и играчите са различни, но футболният „Левски” издържа всички изпитания на времето и си остана един от ведущите български отбори. В течение съм за подготовката, селекцията и възможностите на отбора. Би могло да е още по-добре! Радвам се, че се поставят високи цели, че има желание, старание и хъс за постигането им…и разбирането, че това става с много труд, отговорност и себеотрицание!

Броени дни остават до започването на новото републиканско първенство по футбол. Чакам го с нетърпение, защото обичам тази велика игра и моят отбор - синият „Левски” – София!

ТАЗИ СУТРИН

Сутринта излязох раничко – по хладното. Наоколо е зелено – свежо зелено и тихо. Тази пролет, ето сега и през лятото, в града се появиха повечко птици – врабчета, синигерчета, гургулици. Има и чавки, че и свраки даже!

Вървя, приятно е, леко ми е и си мисля за невъобразимите научни, технологични и технически постижения, които непрекъснато навлизат в живота ни !

Радвам се на великите постижения на човешката цивилизация и на този фантастичен свят!.Радвам се, а ми е тъжно! Защо така сме устроени, че не можем всички да се зарадваме.? Защо трябва да си пречим?.Защо е този антагонизъм , алчност и много често съвършено безсмислена борба.? Защо шепа персони трябва да разполагат с несметни богатства, а обикновените хора постоянно да са в нужда и благосъстоянието им да буксува, че и да се влошава? Защо трябва да се страхуваме от истината? Защото „Кажеш ли истината, рано или късно ще сбъркаш !”*….. За това ли?

Мисля си, мисля и се чудя, защо не си даваме сметка като, какво е това да живееш в общество без истина…!

Знам, че Вселената, и в частност Природата са изградени и се развиват на базата на противоречия. Противоречието ражда движението! Няма ли противоречия настъпва покой, а покоят е смърт! Колко да е неприятно, такава е действителността!

Ето защо, стремежът трябва да е насочен към баланс и „Устойчиво развитие”, т.е. да вземаме толкова от Природата, колкото тя в определен срок може да си възстанови. И още - да й помагаме всячески за това възстановяване. Друга алтернатива няма! Това ще рече, никога да не забравяме сакралното прозрение, че „ Природата не ни е завещана от нашите родители, а сме я взели на заем от децата си!”

Що се отнася до хората и обществата - противоречията трябва да се балансират и намаляват, за да продължава този феноменален цивилизационен напредък и се осъзнае, че планетата Земя наистина „Представлява едно голямо село” и е общия дом на всички народи!

Тези редове са с привкус на Толстоизъм, но другото е да продължаваме да се конфронтираме и да се самоунищожим! От такава мрачна перспектива всички ще загубят.!

Големите противоречия , които винаги са съпътствали народите са : между бедни и богати, между различните политически системи, религиозни общности, между бедният юг и богатия север и т.н. По мое дълбоко убеждение, най-голямото и страшно противоречие, което, като дамоклиев меч виси над главите ни, е между Природата и нейната най-велика рожба- човечеството! От десетилетия съм се убедил в това!

Тази истина започна да се избистря в съзнанието ми още в онези години, когато шепа лъже-учени, за да се докарат на „Бащата на народите”и една фикс идея, бръщолевеха небивалици - как ще „Победим Природата”, как ще я „Подчиним да служи на човека”! Убеден съм, че от всички изречени и налагани несъстоятелности на този свят, това е една от най - нелепите и най-трагичните!

И знаете ли с кого трябваше да „победим” Природата?

В областта на биологичните науки и селското стопанство с един въжеиграч – Лисенко се казваше, с един уж философ - Презент и с един скромен - вероятно нищо не подозиращ железничар от Сибирска гара-Мичурин - самоук ашладисвач на овощни дръвчета! Това е историческата истина!

Категорично вярвам, че няма земна сила, която може да победи Природата! Все пак, не съм убеден, че дилетантите – нейните „преобразователи” и „победители”, напълно са изчезнали и ще изчезнат!

По този повод ще припомня, какво беше казал Анщайн, когато го попитали, кое е вечното на Света.? „ Вселената и глупостта”- отговорил той. После помислил, помислил и добавил: „За първото не съм сигурен!”

Та, такива работи си мислех тази сутрин – по хладното, докато вървях под кестените на широката ни улица. Наоколо беше свежо зелено и все още тихо. В един ширококлонест кестен на отсрещния тротоар гукаше гогутка….

* Оскар Уайлд – афоризъм.