МОИТЕ СЪБИТИЯ-БЕЛЕЗИ ПРЕЗ 2010 ГОДИНА

Преди четири години започнах да си водя дневник. Наричам го „Дневниче” защото в лежерен стил и импровизация отбелязвам някои от ежедневните си, повече битови преживявания, научна информация от обсега на интересите ми и по-важни събития от обществено-политическият живот у нас.
От миналата година открих лична страница в Интернет – baytchev.blogspot.com. Тогава, в края на годината ми хрумна да публикувам кратък списък на събитията, които са ми направили по-силно впечатление / 05. 01. 2010/. Хареса ми. Получих и добри отзиви. Това ме насърчи, затова отбелязвам и моите събития-белези през 2010 година.

СЪЗДАВАНЕТО НА ИЗКУСТВЕНА КЛЕТКА НОСИТЕЛ НА ГЕНЕТИЧНА ИНФОРМАЦИЯ.
Велико откритие на американските учени, което тепърва ще дава своите плодове не само за по-нататъшното проучване и откриване тайните на живата материя, но и за благото на човечеството, преди всичко в областта на профилактиката, лечението, удължаване живота и биотехнологиите въобще.

БЪРЗОТО ЗАТИХВАНЕ НА СВЕТОВНАТА ФИНАНСОВА И ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА!
НЕПРЕКЪСНАТИЯТ ИКОНОМИЧЕСКИ РАСТЕЖ НА КИТАЙ, ИНДИЯ, БРАЗИЛИЯ.
ИЗБИРАНЕТО НА Г-жа ВИЛМА РУСЕФ за ПРЕЗИДЕНТ НА БРЛАЗИЛИЯ

ИЗДАВАНЕТО НА КНИГАТА МИ „КАКВИ ВРЕМЕНА, КАКВИ СЪДБИ”.
Това е третата по ред книга плод на литературно-творческите ми занимания.

ПРОВЕДЕНИТЕ ЕКОЛОГИЧНИ МЕЖДУНАРОДНИ ФОРУМИ ЗА КЛИМАТИЧНИТЕ ПРОМЕНИ.
През годината се проведоха срещи в Рио де Женейро и Йоханесбург, както и някои регионални, като в Познан и др.
Вече няма съмнение, че под влияние на антропогенни фактори, климатът на земята се променя.

РАБОТАТА НА ГОЛЕМИЯТ ЯДРОНЕН КОЛАЙДЕР и продължаването на изследванията на учените от ЦЕРН.
Самата идея да се разгадае произхода на Вселената е велика идея!

СВЕТОВНОТО ПЪРВЕНСТВО ПО ФУТБОЛ .
Проведе се в Южна Африка – за първи път на Африканския континент.
Световен първенец –ИСПАНИЯ.

НЕ ДОБРИТЕ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ ПРЕЗИДЕНТСТВОТО И ПРАВИТЕЛСТВОТО.
Това е, колкото явно, толкова и неприятно и вредно за държавата ни.

ТРЕВОЖНОТО ДЕМОГРАФСКО СЪТОЯНИЕ И ПЕРЕСПЕКТИВНОСТ НА НАЦИЯТА, УЖАСЯВАЩИТЕ ДАННИ ЗА НЕГРАМОТНОСТ И ПОЛУГРАМОТНОСТ НА НАСЕЛЕНИЕТО И ОПРОСТОЧАВАНЕТО МУ В ЗАСТРАШИТЕЛНИ РАЗМЕРИ!
Това е нещото, което най-сериозно ме тревожи и притеснява. Мъчно ми е!

ПРОВЕЖДАНАТА РЕФОРМА В ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА.
Усилията на Правителството и в частност, тези на министър Сергей Игнатов, за подобряване на основното, средното и висшето образование, за растежа на научните и преподавателските кадри, за реформата в Българската Академия на науките.

ПРОВЕЖДАНАТА РЕФОРМА В ОБЛАСТТА НА КУЛТУРАТА.
Усилията на Правителството и в частност на министър Вежди Рашидов, за подобряване дейността в тази основна сфера на държавността ни и привеждайки я в съответствие с реалностите на общественото и икономическото ни развитие.

ДЕЙСТВИЯТА И ПОСТИЖЕНИЯТА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО В БОРБАТА МУ СРЕЩУ ТЕЖКАТА КРИМИНАЛНА ПРЕСТЪПНОСТ.
Усилията на Правителството, на Премиера и лично на министър Цветанов за разбиване на бандитските групи на „Наглите”, „Киларите” „Охтопод”и др.
Заслужава си в тази връзка да се отбележи неприятното впечатление, което прави не реформираната Съдебна система!

ИСТЕРИЯТА ОКОЛО ЗАКОНА ЗА ГЕННО МОДИФИЦИРАНИТЕ ОРГАНИЗМИ.
Казвам истерия, защото проявите на много народ, който протестираше против ГМО и нямаше елементарна представа за тяхната същност и значение, бяха невъздържани и истерични.

ПРЕГОВОРИТЕ И ДОГОВОРЕНОСТИТЕ МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И РУСИЯ ЗА ЕНЕРГИИНИТЕ ОБЕКТИ – ЮЖЕН ПОТОК И АЕЦ –Белене.
Макар и трудни, преговорите дават положителен резултат. Завършването им при спазване на националните интереси на двете страни, ще бъде от полза за страната ни.

СЪСТЕЗАНИЯТА ОТ „ФОРМУЛА-1” И СПЕЧЕЛВАНЕТО ИМ ОТ НЕМСКИЯТ ПИЛОТ – Себастиян Фетел.
Това е на-младият световен шампион в това фантастично състезание.

ДОБРОТО ПРЕДСТАВЯНЕ НА ЛЮБИМИЯ МИ ФУТБОЛЕН ОТБОР „ЛЕВСКИ”.
Тази година в първенството на страната и особено в Европейската Лига, „Левски” се представи много добре. Надявам се това да продължи.

СЛАБ, ТРАГИЧЕН РИБОЛОВЕН СЕЗОН!
За количествен и качествен собствен улов и дума не може да става.
Силно впечатление прави и това, че от година на година предлаганата за продажба прясна риба намалява или липсва!

ЯВОРЪТ*

От северната страна на къщата ни растеше дебел, висок и кичест явор. Между стената и яворът имаше малка пролука, която едвам събираше детското ми телце. Бил съм на пет – шест годинки. От прозореца на бабината „соба” все поглеждах към короната на явора, но никога не видях да кацне в нея ни врабченце, ни гургуличка, славейче, синигерче или шаренокрил кълвач да се залепи с нокти в кората на някой от дебелите клони и звучно да опита здравината му с острия си клюн! Никога не видях! Не зная защо? Тогава не ми е правело впечатление, а сега си мисля, че там е била Самотата, но онази самота с присъствие….!
Кой гонеше птиците от явора? Може би там е имало други птици, невидими птици, птиците, които безшумно хвъркат, без звуково пеят, или други невидими същества, от които се лее музика без да свирят, които без писец и със затворени очи четат и пишат!
Гледах от прозореца на бабината „соба”в клоните на явора, където малките нежни листенца трепкаха като мараня в лятна жега….Нищо не виждах, а чувах гласове на птици – много птици, които не пеят, а чувах гласовете и песните им! Чувах музика, която се не чува - удивителна музика, а не виждах някой да свири и пее! Чувах как се рецитираха вълшебни сонети, които там - между клоните на нашия явор, някой пишеше без писец и рецитираше без глас….!
В короната на явора, между изкривените му яки клони, имаше нещо, което ме привличаше? Какво беше? Не зная, но отварях вратата и отивах да се навра и клекна в оная малка пролука, която едвам събираше малкото ми детско телце!
Тогава, тогава се унасях, нещо ме възвисяваше и започваше една вълшебна и невъобразима с мелодичността си симфония, която никой не свиреше, една музика от вдъхновение без вдъхновител, от светове чародейни, но недокоснати, от преживявания безмерно красиви, но неизживени, от една неземна красота, но красота, недоизказана, недозавършена и красота, до край непреживяна….Не зная! И сега, като си спомням с трогателно умиление за тази моя безкрайно красива емоция, не мога да си обясня от къде идваше това чувство, защо на мен, кой го натрапваше на крехкото ми детско съзнание? Предсказание ли някакво беше за пътя, по който ще върви животът ми?
Тогава не разбирах, сега също! А защо отивах на това мое малко местенце с настървение? Да слушам нежните радостни и тъжни, а небесно красиви и примамливи трели на моята орисия?
Там имаше нещо силно, непреодолимо силно, което ме грабваше в обятията си и ме караше да слушам неща, които не се чуваха, да мечтая за неща, които не познавах, да се радвам и тъжа, без да съм радостен и тъжен и без да осъзнавам защо!
Кой изпълняваше тази вълшебна симфония в короната на извисилия се над мен явор и бележеше може би какво да се случва в живота ми?
Боже мой, досещам се! Дали това не са били моите орисници и моят Ангел – пазител? А Луцифер?
От него ли се плашеха врабченцата, гургуличките, славейчетата, синигерчетата и шаренокрилият кълвач, че да се залепи с нокти в кората на някой от дебелите клони и звучно да опита здравината му с острия си клюн…?


* Това е първият разказ от новата ми книга - "КАКВИ ВРЕМЕНА, КАКВИ СЪДБИ".

Публикува се за първи път.

СТО И ТРИДЕСЕТ ГОДИНИ ОТ РАЖДАНЕТО НА йОРДАН ЙОВКОВ

Още една светла годишнина от историята на българската култура – СТО И ТРИДЕСЕТ ГОДИНИ ОТ РАЖДАНЕТО НА ЙОРДАН ЙОВКОВ.
Класик и хуманист, виртуоз на късия разказ, драматург изваял едни от най-светлите и красиви образи в българската литература!
По повод на тази годишнина предлагам със съкращение статията „Йордан Йовков – биографични бележки” от „Речник на българската литература”, из. „Хемус”, София, автор – Ив.Сарандев..

* * *
Йордан Стефанов Йовков (09.11.1880, Жеравна, Бургаска област – 15.10.1937, Пловдив)
Детските и юношеските години на Йовков преминават в родното му място, където получава основно образование (1895). Завършва гимназия в София (1900); Учителят му по литература – поетът Иван Грозев, му предсказва бъдеще на писател. След дипломирането си живее в Добруджа, където се преселва семейството му. Завършва ШЗО в Княжево (1902 – 1904), В началото на 1904 г. се записва студент в Юридическия факултет на Софийския университет, но смъртта на баща му осуетява следването му. Участва в Балканската и Междусъюзническата война като командир на рота. След края на Първата световна война настъпва един от най-тежките периоди в живота на Йовков. Втората национална катастрофа го заварва в Добрич. След трудни дни изпълнени с душевни терзания и материални несгоди, и след като Добруджа е окупирана от румънците, Йовков минава нелегално границата и се установява във Варна, където е учител до есента на 1920 г. След застъпничество на приятели от София е назначен в българската легация в Букурещ. Последните 10 години от живота му са изпълнени с творчески труд и изтощително напрежение, което се отразява на здравето му. Неизлечимо болен, през есента на 1937 година заминава на лечение в Хисаря. Поради влошеното състояние е опериран по спешност в Католическата болница в Пловдив, но след 24 часа Йовков умира. Погребението му в София се превръща в манифестация на народна любов и признателност.
Първата си белетристична творба – "Овчарова жалба", с подзаглавие "Старопланинска легенда" – Йовков публикува в списание "Просвета" през 1910 г. В документалните си очерци Йовков обективно свидетелства за войнишките делници и празници – баталните очерци са ярки художествени свидетелства за преживяното по време на войната – от първия й ден до нейния трагичен край., Ако с "Последна радост" Йовков прави своеобразна рекапитулация на темата за войните, с повестта "Жетварят" (1920) възвестява завръщането си към сюжетите и проблемите на българското село. В развитието му на белетрист това е началото на процес, който окончателно оформя идейно-естетическия му свят. "Последна радост" е кръстопътна книга – в нея са събрани завършекът на един етап и началото на друг.
Когато отсъства от България цели 7 години, тъкмо в чужбина Йовков подготвя трайното си присъствие в националния духовен и литературен живот чрез сборниците "Последна радост", "Старопланински легенди", "Вечери в Антимовския хан", "Женско сърце" и романите "Чифликът край границата", "Ако можеха да говорят", както и незавършения роман "Приключенията на Гороломов", драмите "Албена", "Боряна", "Обикновен човек" и комедията "Милионерът". Ако Иван Вазов е патриотичното, а Елин Пелин – социалното самосъзнаване на българина в националната ни литература, Йовков е неговото нравствено и естетично самопознаване. Подобно на тях той обгръща цялостно народния живот – от раждането на човека до неговата смърт; в мирен труд и война, в мигове на радост, скръб и религиозно преклонение. По този начин Йовков се утвърждава като класик на българската литература, отбелязал след Вазов и Елин Пелин нов етап в художественото самосъзнаване на нацията. Той търси и разкрива сложната и противоречива душевност на човека, копнеещ за красив и нравствен свят. Моделът му за човешко поведение съчетава проверените през вековете морални и естетически максими със скрижалите на житейска философия, съобразена с настъпилите промени в България след войните. Мирогледната си доктрина писателят изгражда върху три начала: човека, труда и природата.
* * *

През седемдесетте години на миналия век, често ми се налагаше да пътувам с кола от Русе до Добрич, тогава град Толбухин. Когато напусках покрайнините на Силистра и от лявата ми страна на километри ме придружаваха граничната полуса и оградата от телените мрежи, започваха въображенията, емоциите и виденията – всичките свързани с Йвковите писания, които от юношeските си години четях и обичах.
А, когато границата свиваше още по-наляво навътре в безкрайната добруджанска шир, далеееко до сами хоризонта, сякаш изплуваха контурите на „Чифлика край границата”. Тогава поглеждах напред и в синевата на небето си въобразявах, че ще видя някоя бяла лястовица….
Прясно асфалтирания път, беше прав като свещ. Безбрежна равнина в зелено.Моторът на новата ми „Жигула”работнеше тихо и равномерно, а слухът ми се напрягаше и искаше да чуе пеещите шарени добруджански каручки… В дясната ми страна се разстилаше море от пшеница с едри класове. Далече, далече в маранята над тях, на нежни копринени платна сякаш виждах, как се люлееха образите на Албена и Боряна….Йовковите – така красиво и неповторимо нарисувани!
Въображения, видения, емоции – всичките свързани с Йовковите писания, които от юношеските си години четях и обичах.
И да не забраня! Първият Йвков герой, който ме плени и най-много обичах, беше Шибил!