2009 г.

Септември, октомври, ноември, декември.


02.09.2009

Бойко Борисов се срещнал и разговарял с Путин вчера. От това, което съобщиха, личи, че се е състоял полезен разговор и споразумение да продължат проучванията и се даде в близко време окончателен отговор относно съвместните енергийни проекти между двете страни.
Винаги съм вярвал в ползата от добри отношения с Русия – винаги! Историческата съдба българска е неразривно свързана с тази страна. Работата е в това да не се раболепничи, или да не се отива в друга крайност – да се отричат напълно, че и да се ругаят връзките ни с руснаците!
Народното събрание създаде две временни комисии. Едната за проверка дейността на бившето правителство за последната години от неговото управление, а другата за проверката на редовността на подготовката и провеждането на последните парламентарни избори.
Това е добре и ако се работи без предубеждение, но и без замазване на евентуални грешки и далавери, ще се добие честна и ясна представа по тези въпроси, по които в момента се ширят всякакви слухове, съобщения и приказки. Без съмнение има и неща, които просто „плачат” за точна и безпристрастна проверка.
Аз лично бих полюбопитствал защо трябваше ден-два преди напускане на властта да се назначават сума ти служители и то все на престижни служби – дипломати, експерти, съветници, членове на надзорни съвети и др.
Любопитен съм да науча как така за една седмица преди да слязат от властта, са изхарчили над 600 000 000 лв? Това не е лев, не са два!
Интересно е още да научим защо в Турция се откриха цяла сюрия избирателни секции, а в западните страни – наши съюзници и партньори, едвам-едвам, тук-таме по секция?
Много съм любопитен да науча истината за работата в институцията „Държавен резерв”, ама много! Чувам говорят за някаква разработка с кодово название „Лиана”. Касаело се за недостойни и неправомерни дейности на хората, свързани с партията ДПС. Ами, хайде извадете я наяве тази разработка и покажете на народа вярно ли е всичко това, което се шушука под сурдинка! Може би в „Лиана” е истината и за Държавния резерв? Нали тази институция, мисля, се управляваше от г-жа Емел Етем!
Споменах госпожата, тя била русенка, та се сетих, че неотдавна Русенският университет й присъдил титлата „Доктор хонорис кауза”! Боже, че и ти Аллах – вразумете!
Ходих до Мобилтел да си взема отговора на жалбата, която бях подал по повод изпращането на SMS-и от мобилния на стационарния ни телефон! Чудиш се, нали? Е, така е. Сядам примерно през нощта около 23-24 часа и си изпращам съобщения на стационарния ни телефон, който е в същата стая! И то не един, а много ессемеси И си плащам за това забавление!
Какво ми отговарят ли? Ами притиснали се някак, някои от бутончетата на мобилното телефонче и то започвало да изпраща съобщения! Ако искаш вярвай, като не щеш – оплачи се на Прокуратурата, а тя винаги те препраща към някаква Комисия, която контролирала работата на тези, които знаят как се самонатискат телефонни бутончета и изпращат съобщения от един собствен на друг собствен телефон!

09.09.2009

Чух някой да казва, че това съчетание от три деветки носело щастие, а друг твърди, че като се обърнат се получават три шестици, което било съчетанието на сатаната! Доколкото си спомням това „откритие” е направено от Папа Инокентий, преди повече от 1000 г.
Днес, 9-ти септември – слава Богу не 1944-та, а 2009-та година! Каквото и да е, има разлика, голяма разлика!
Много е писано за този ден, много още ще се пише. И е нормално.
Сега, като се прибирах към къщи, се спрях пред една будка за вестници. Много вестници има вече у нас – натрупани, натрупани... В един вестник по повод 9-ти септември 1944 година прочетох следното заглавие: „нито революция, нито въстание, нито дори преврат” Под заглавието името на проф. Пламен С. Цветков.
Борисов, придружен от седем свои министри и други лица, отпътувал за Брюксел. Задачата била да се убеждават
тамошните началници, че това, което правеше старото правителство с усвояване на парите от Европа, вече няма да бъде. Носят програми, предложения, доказателства и ще го удрят на молба да ни пуснат помощите, че работата отива на зле.
Слушам днес към 15 часа Националното радио – Президента свиквал заседание на Съвета за национална сигурност във връзка с използване на Европейските фондове!
След този ход, нормално е всичкият народ да се запита, добре бе, г-н Президент, тя работата с тези фондове от години не вървеше, а през това време ти се спотайваше и все едно не беше в България! Защо тогава не свика Съвета за национална сигурност по този въпрос, а го свикваш сега?

15.09.2009

Друга една история от тези дни е тази с изразходване на милиони за помощни средстава и атрибути, предназначени за хора с увреждания. Да, ама уж за такива хора, а повечето колички, патерици, специализирани дюшеци, и какви ли не джунджураци – едни купени и раздадени на такива, които нямат никакви увреждания, други купени и платени, но уж купени, защото производителите получили парсата, а не доставили нищо, трети, четвърти и пети, та най-накрая милиони левове ограбени и разпределени между фирми, доктори и посредници – всичките авантаджии!
От здравната каса отмъкват всичко, което може да се отмъкне!
Мен винаги са ме вълнували не политическите и битовите аспекти на такова поведение, а човешките, моралните... Не са ми приятни лакомите, алчните хора.

18.09.2009

В Брюксел, на неформална среща на премиерите на двадесет и седемте /за първи път и с Борисов/, решение да се
постави таван за бонусите на банкерите. Приветствам тази идея и дано на предстоящата среща на „двадесетте”, която ще се състои в Питсбърк, това официално да се потвърди! Тази необуздана алчност трябва по някакви начини лека-полека да се обуздава!
Като споменах гр. Питсбърг, та се сещам за Айнщайн, който се заселва в този град, бягайки от хитлеристка Германия.
Всеки следобед Айнщайн ходел в кафене с приятели. Ама развлечен, неглиже, недобре сресан, с една дума неугледен! Приятелите му търпели, търпели, но един ден му казали: „Я се постегни, ти си Анщайн“! А той, посръбвайки от кафенцето, невъзмутимо им отговорил: „Абе, я си трайте, тук никой не ме познава”!
Минало време, светът гръмнал с „Теорията за относителността” и името на нейния автор – Айнщайн. Той обаче продължил да се разнася из Питсбърг облечен и обут по същия начин. Тогава приятелите му още по-настоятелно го помолили да подобри външния си вид.
Анщайн от своя страна още по-невъзмутимо им отговорил: „Спокойно, мили мои, сега вече всички ме познават”!
Ходих на пазар. Проверих може ли да се купи грозде за вино? Може, по 0.80 лв за кг.
Не е за виното. Мога да си купя. За начесване на крастата е! Родова и по-точно „бащина” традиция. Той – баща ми, незабравимия мой „Тати”, правеше домашно вино. Имахме собствено лозе. Големи мераци, големи ритуали! И няма майтап, правеше много хубаво и както обичаше да казва, „здраво” вино.
Когато се моткам из мазето с моите винарски ритуали, които са копие на неговите, все за него си мисля и някак си го усещам, че е до мен.
Помагай тати, че да го направя като твоето –„здраво”, червено, ароматно и плътно, а цвета – рубинен!

19.09.2009

Сутринта бях на среща с кап. Георги Нинчев и кап. Шехтанов/. Разговаряхме с производител на грозде от с Пиргово. Предложи ни грозде от сорта „Каберне” по 0.70 лв Платихме и отидохме в „Сити – Роял” да почерпя по едно кафе „Лаваца” за хубавата работа. Там си поговорихме чудесно. Основната тема беше музиката и главно джазовата музика. Нинчев бил голям неин почитател, така че се оказахме „съмишленици”. Споменахме за великите: Бени Гудман, Хари Джеймс, Джен Крупа, Френки Лей, незабравимия Луис Армстронг и още, и още, и разбира се за класиката в жанра Биг бенда – оркестрите на Дюк Еликтън и Глен Милър! Забравя ли се то „Чатанога Чучу”, „Настроението”, „Соня Хени” и онзи фантастичен наниз от пиеси в репертоара на този оркестър, които в ранните си младини търсехме да чуем поне за минути по някоя „черна” западна станция.
Заради тези и много други джазови мелодии, които блюстителите на „социалистическата култура” наричаха упадъчната и развращаваща музика на „загнилия капитализъм”, що млади хора пострадаха – от забрана да продължат образованието си, до изселване или въдворяване в лагерите „Скравена” и „Белене”! Луди работи!
Говорихме си и за класическата музика. За Верди и неговите опери.
Вчера по БНТ слушах кратко интервю с нашата известна сънародничка РАЙНА КАБАИВАНСКА. Тази жена, освен че е оперна певица от световна класа, е интелект, ерудит и философ. Словото й е съвършено като нейните арии, езикът богат, мисълта, която блика от прекрасно подредените изречения, е дълбока, непресторена, без капка помпозност и менторство.
Пита я водещият: „Кажете нещо за музиката”? Кабаиванска отговаря: „Музиката е спасение”! Кратко, с една единствена дума, а каква характеристика на това изкуство!
Да, наистина музиката е спасение. И неслучайно някой е изказал също една неоспорима истина, че „Музиката е изкуството, чрез което човек може да изрази онова, което не може посредством словото и писмото”!.
Ще напомня, че Кабаиванска е дъщеря на д-р Ячо Кабаивански – писател фантаст с псевдоним „Марко Поло”. Той, д-р Любен Герасимов – виден деец на БКП, и д-р Веселин Веселинов – ветеринарни лекари, са били неразделни приятели.
В по-късни години Д-р Веселинов, беше голям мой приятел. Много неща ми е разказвал, много снимки ми е показвал, най-вече за Кабаиванска като дете и ученичка в Бургас.

26.09.2009

Папата на посещение в Чехия. Мъничък, кротичък – Папа Бенедикт! Да е жив и здрав, но няма нищо общо с покойния си предшественик – поляка Войтила! Онзи беше велика личност, историческа Личност – и по външност, и по духовна и интелектуална сила!
Обади ми се д-р Петър Габровски. Вземá ме с колата си и отидохме на кафе в новото заведение „Роял сити” център. Той не бил ходил там. Хареса му много. Пешо е добър събеседник, стар приятел.
Между другото съобщи ми, че захванал сериозна проучвателна търговска дейност с някаква голяма румънска фирма. Казах му, че румънците са трудни партньори. Спомням си, когато преговаряхме по въпросите на екологичните проблеми на района Русе-Гюргево, какви неприятности съм имал с тях. Сутринта на преговорите се съгласяват, като започнем да пишем протокола, имат ново мнение, привечер, като подписваме – още по-ново!
Габровски ми поиска някои европейски директиви и наши наредби, свързани с тази му дейност.Обещах да потърся в библиотеката си. Когато си готвех лекциите, събирах най-
новите документи и разпоредби, така че ще намеря, каквото имам, и ще му предоставя
.
ОКТОМВРИ

01.10.2009

Сутринта гледах съвсем малко предаването на Бареков от квартал „Столипиново” в Пловдив.Темата е какво трябва да се направи да се излезе от тази мизерия и нищета на циганското население и в частност от това най-голямо циганско гето?
Стана ми радостно, когато един от циганите настойчиво повтаряше, че трябва да се образоват. Друг го апострофира и каза: „Верно бе аркадаш, съгласен да образоваме, ама нашто Асан върши осми клас, а не може да пише”! Жалко, а се засмях! Такава е всичката ни работа…! Уж всичко свършено, а резултат няма?
Е, това е , което другарите не могат да разберат! Нещо като в онзи виц за големия параход, по външност и сила единствен в света, и свири ли свири, но едвам се движи, докато най-назад и спира! Спира и потъва, защото парата отива главно за свирката...!
Нарязах си един-два домата – градински, от с.Мартен. Сипах си една ракийка. Гледам новините на БТВ. Цветан Цветанов съобщил, че преди да стане министър, от момента, когато влязъл в политиката, е бил важен обект на ДАНС /Държавната агенция за национална сигурност!/ Следели го на всяка крачка? Цветанов по този повод заявявал, че този ДАНС е бил политическата полиция на бившата власт.
Благодаря ти, министър Цветанов. Добре е, че лично си бил жертва, та да повярваш и на честните и достойни българи, които са работели и работят компетентно и отговорно за просперитета на Родината ни и въпреки това теглят това същото тегло, което ти си теглил!

04.10.2009

В новините по „Нова” – в Кърджалийско ловци излезли с пушки и банани в ръце да търсят и хванат появила се в района маймуна! Голям майтап! Защо ли? Ами, ако е да се търсят и хващат маймуни, те са в такова изобилие из държавицата ни, че за да ги изловим, ловци и вагони с банани няма да ни стигнат!
Като гледах този репортаж си спомних за глупаците от пиеската за „ЛАМЯТА”, изпълнявана някога от великите наши артисти – Калоянчев, Парцалев, Вачков, Анастасов и компания. Разликата между двата случая е, че в единия действието се извършва от реални, съвременни глупаци от Кърджалийско, а в другия – от артисти. И второ – че днешните примамват с банани, а онези от пиеската с лимони, та като срещнели ламята да започнат да ги ядат, а на нея да й потекат слюнките, да й прилошее и юнаците да я хванат!

05.10.2009

Ходих да подам молба за данъка на Весковия апартамент. Попаднах на добра чиновничка, която ме обслужи професионално. Благодарих й, пожелах й приятна работа, а тя на тръгване ми каза, че е работела в общината, когато съм бил зам. кмет, че съм оставил във всички служители добри впечатления на интелигентен и възпитан ръководител и човек.
Голямо е удоволствието да чуеш такива думи за себе си.
Тази вечер съобщиха потресаващи данни относно грамотността ни. От извършено изследване на грамотността в 58 държави, България е класирана на предпоследното 57-мо място!
Установено било, че 21.3% от младежите на 15 – годишна възраст не познават буквите, че 28.7% от младежите на същата възраст познават буквите, могат, макар и трудно, да прочетат някакъв текст, но не го разбират. Събрани тези две групи младежи правят около 50% неграмотни!
Изследването е проведено преди три години и никой дума не е споменал за него! Скрили са го! Едва сега се изнасят тези данни. В момента проучваните младежи са на по 18 години. Трудно ми е да си представя какво чудо е това и какви атомни централи и high – tech /хай-тех/ ще строим и развиваме в милата ни Татковина?

10.10.2009

Ходихме в супермаркета „Кауфланд”. Пазарувахме за зимата: брашно, захар, олио… Нали получихме пенсиите!
Не била се променяла Българийката! Абе вие очи имате ли, бе? Иди в един такъв магазин, па позяпай, ама си отвори очите и си пришпори мозъка, все има нещичко от него, което може да проработи и зяпай, зяпай, па сравни това що си озяпал с онова, дето му викахме „Оремага”, кварталната бакалия или „гордостта на социалистическата търговия”, нещо кръстено за „Супер”, ама толкова „Супер”, че 3-4 колички за пазаруване не могат да се разминат! Да не говорим за разнообразието на стоките, асортимента, опаковките, хигиената, организацията и пр. и пр.
Не се променяла Българийката! Абе променя си се тя, може да е бавно, може да е мъчително, но си се променя и хич не я е еня! Ти се огледай, българино, накъде си и за къде си – ти променяш ли се?

12.10.2009

Моят рожден ден! Седемдесет и седем години на белия свят! Не е шега работа?
Какво да кажа? Доволен съм от себе си. Е, сигурно е можело и още по-добре да бъде, но общо взето добре е. Каквото можех, вършил съм го честно, отговорно и полезно за службата и сектора, в който съм работил. Дай Боже живот и здраве и сега да помагам за доброто на семейството, роднините, приятелите, и всички, на които мога да бъда необходим.
Не зная, как е при другите, но аз винаги съм се радвал и винаги съм изпитвал приятно чувство на удовлетворение, когато помагам на някого. Особено съм щастлив да предоставям и давам знанията си. Никога, никога срещу възнаграждение или на принципа „Дай ми, да ти дам”! Презирам такива взаимоотношения – една от причините, поради която не съм имал и нямам в изобилие приятели!

16.10.2009

Вчера вечерта бяхме с Ването на театър. Гледахме „РОМЕО И ЖУЛИЕТА”.
За творбата на Шекспир може да се каже само едно и единствено – класика! За постановката на тази творба в Русенския театър от режисьора Богдан Петканин ще кажа следното: Този човек се е постарал да ни покаже всичко, но не и великото чувство любов, което Шекспир с такава дарба, очарование и трагизъм е описал! Тези съвременни режисьори „осъвременяват” драматургични творби с толкова примитивни средства, че нито е да се смееш, нито да заплачеш, провокиран от „творческия им гений”! А „осъвременяването” на класически творби, каквато е трагедията на Шекспир „Ромео и Жулиета” по този начин, е опошляване, в някои моменти и оскверняване.
Абе, човече, къде си тръгнал да „осъвременяваш” Шекспир с домъкването върху сцената на една дрошка, която някога е била автомобил? Дрошка, в която вкара. Фабрицио и Розалинда да правят секс в поза нещо, като „Задна прашка”?
И не само възвишената любов я нямаше! Нямаше я и самата Жулиета. Моите почитания към артистката, но тя не става за тази роля! Тогава, какво да кажем за режисьор, който и артистите не може да си подбере? Ама, може да ни се отговори: „Това има в този театър”. Добре, като е това защо посягаш на тази драматургия?

22.10.2009

Кученцето ни Бренда, продължава да не е добре! Цяла нощ се е мъчило горкото, а с него и ние. Ването не е мигнала, аз почти не спах. Тягостна работа, ужасна работа е да гледаш това умно и гальовно същество да се мъчи. А каква болка е, когато те погледне с големите си влажни и тъжни очи, молещи за помощ? Какво да му помогнеш? Кой може да се противопостави на природните закони? Кой е по-силен от силата на съдбата и силата на смъртта?
В 11 часа погребаха нашият добър приятел и колега д-р Тодор Денчев!
Купихме цветя и с колата отидохме на „Чародейка”.Имаше доста хора. Някаква госпожа – служебно лице, измрънка написано  блудкаво, еднотипно и уж печално бърборене и толкоз! Не можах да се сдържа, макар че се знам колко „ми е парата”, спонтанно пристъпих и произнесох кратко слово.
Познанството и приятелството ни с Денчев е половинвековно – от далечната 1959 година. Той беше честен и принципен човек. Един от изтъкнатите вет. лекари. Заедно с колегите от нашето поколение – д-р Йордан Калев, д-р Любен Якимов, д-р Марин Ангелов, д-р Борис Куцаров и др., със своята компетентност и възпитание, издигаха авторитета на ветеринарномедицинската професия.

25.10.2009

Във вестник „Уикенд”от 24-ти т.м. прочетох спомен от Петър Междуречки – бивш кмет на София, а в последствие пълномощен министър, за посещението на Тодор Живков във Федерална Република Германия през 1974 година.
Статията е интересна, както впрочем и многото написани спомени и изявления на видни дейци по времето на комунис187
тическата диктатура у нас и най-вече около управлението на Живков. Ще цитирам няколко „перли”:
„Преходът у нас е от квазисоциализъм към капитализъм… Този квазисоциализъм беше насаден от Москва. Бяха ни хванали в желязна хватка. Тодор Живков беше против икономическата система на този квазисоциализъм.”
„След посещението, преди да отлети за България, Живков се обърна към мен с думите: Петре, Петре, ми тия са построили и социализма, дето ние го искаме!”

29.10.2009

Времето се разваля. Става студено и замирисва на зима.
С голяма сила се е устремил към нас вирусът на „свински грип”! Дано да не ни загащи. Ние и без друго не сме спрели да кихаме! А що лекарства и що витамини пием и сме изпили! И разни ваксини: peroralni, parenteralni... и какви ли не „майни”!
Голяма подготовка се прави на форума по проблемите на климатичните промени, които ще се проведе в Копенхаген през декември.
Гласи се нов протокол за сътрудничество, който да замени този от Киото. Предвижда се емисиите от въглеродни оксиди до 2050 година да бъдат намалени с 80% и повишаването на температурата да не превиши 2 градуса по Целзий!
Прочетох в русенски сайт, че се е състояла традиционна среща на творци от нашия град, които излагали и разменяли свои книги. Подробности не зная, но твърдо заставам зад такава проява. Тя има голямо значение в много аспекти за културното развитие на съгражваните ни, особено младите хора, нещо, което в настоящия момент е изключително необходимо! Русе има нужда от това, на Русе му прилича!

НОЕМВРИ

01.11.2009

Тези дни 20 години от падането на Берлинската стена! Тържества в Берлин. Присъстват: Буш-старши, Горбачов и Хелмут Кол – тримата световни лидери, които сътвориха това чудо. Голямо време, големи събития, отърваването на света от една изкуствено наложена със сила политическа и социална система, която може и да е замислена с най-добри чувства за благото на народите, но се оказа деспотична, крайно безправна, абсолютно погрешна и в противоречие с природните и обществените закони, поради което безплодна и в резултат на всичко това саморазрушила се и рухнала! Един от символите на това рухване беше имено „Берлинската стена” – едно от най-„великите” безумия на двадесетия век и историята на човечеството!
Аз наистина не мога да си представя такава липса на ум и разсъдък, та да стигнеш до идеята и осъществяването й, да се бориш със Свободата, с най-елементарната логика за реалностите в живота и обществото като се мъчиш да я отнемаш с необуздано насилие, в случая с бетонна стена – безумие !

02-04.11.2009

Кученцето ни Бренда – едно толкова мило, невинно, деликатно, покорно, чудно създание на природата, продължава тежко да боледува! Започваха мъките по него. Заболяването се задълбочаваше, агонията настъпваше, ние, и особено аз, пощурях! Стегнаха ме гърдите, пресъхнаха ми устата, душата ми преливаше от състрадание и мъка!
На втори ноември след очевидната невъзможност да спасим живота му, решихме поне да спрем страданията, че и нашите. Подложихме го на евтаназия! Представяте ли си как съм взел това решение, как съм предприел това действие, как съм го носил, донесъл, погребал...? Не мога повече да пиша, не мога, спирам!
Боже, Боже, защо съм се родил с такава чувствителност, защо подгъвам колена пред силата и неизбежността на страданието на другите, защо не съм гьотверен, тъпак, безчувственик, непукист, егоист – защо не съм?
Разбих си разнебитените нерви! На трети тръгнах по доктори. Връщам се на обяд, а Ването мига, мига и вика: „Абе да ти кажа поне и това, но няма да плачеш”! Обадил се Константин-полковника, синът на може би най-добрия ми приятел от детинство – Христо Болярски-Гетата, че сутринта баща му починал! Друг ужас – починал моят приятел – Гетата! И тук спирам! Нека да се пооправя, ще напиша още неща и за кученцето, и за Христо.

10.11.2009

Двадесет години от падането на Тодор Живков от власт.Това е истината за този ден. Приказките за края на комунизма са неверни! Както вървят работите ще излезе, че комунистите са свалени от власт на 05.08.2009 година, след парламентарните избори, на които новата партия ГЕРБ постигна внушителна победа.
На този ден преди двадесет години Живков на пленума на партията си произнесе това, което всички разумни хора отдавна знаеха: че „Социализъмът е едно недоносче”!
Снощи гледахме по телевизията тържеството в Берлин по повод двадесетте години от падането на Берлинската стена. Присъстваха държавни и правителствени ръководители на повече от 35 страни. Речи произнесоха: Кметът на Берлин, президентът на Франция Н. Саркузи, президентът на Русия Медведев, премиерът на Великобритания Браун, държавният секретар на САЩ г-жа Х. Клинтън с приветствие от Президента Обама, показано на видеостени и канцлера на Германия г-жа А. Меркел.
На срещата е присъствал и нашият премиер Б. Борисов. „Българската работа” е, че нашият президент не присъства?
И то не било случайно? Както пишели днешните вестници „Бойко забравил президента за Берлин”! А, сега де?
Мисля си, как да не го забрави след приказките на Георги за „нечия”… „интелектуална недостатъчност”, след като не подписва Указа за отзоваване на посланиците ни в Анкара и Вашингтон при доказаните зулуми и опорочаване на изборите в тези две държави и пр.и пр.
Тази сутрин при Бареков в БТВ Димитър Иванов – шефът на шесто управление на ДС. Гледам го, слушам дълбокомислените разсъждения на изпечен и отлично шлифован играч и си мисля: Представяте ли си след 9-ти септември шефът на Обществена безопасност отпреди 1944 година да се разхожда от телевизия на телевизия, от вестник на вестник, да дава интервюта, съвети, препоръки и обяснения за исторически процеси в страната и по света? И още със собствен вестник и собствена богата, много богата колекция от антики и ценни археологически находки, да заявява с висок глас: „Да, аз през този преход успях!” Да е жив и здрав! Нали се сещате за онази пословица със зелника – не е виновен този, който го изяда, а онзи, който му го дава!

15-17.11.2009

Президентът писна, че средствата за наука и в частност за БАН били малко. Министърът на финансите отговори, че „Там са приятелите на Първанов и това са феодални старци. Там наука не се прави. Науката ще се прави в университетите”.
От Академията отговориха с декларация. Борисов се опитал да замаже работата.
Вчера – 16-ти сутринта, в предаването на БНР една млада журналистка разговаря със зам. председателя на Академията – чл.кор. проф. Попов. Журналистката го направи за резил, при това изключително интелигентно и професионално.
В Академията работели 3 000 човека! Има по три и четири Института с по 70-80 човека, които се занимават с една и съща или много сходна тематика и т.н. и т. н.!
ПРАВ ЛИ Е СИМЕОН ДЯНКОВ?
По мое мнение общото състояние на БАН дава достатъчно основание не само на министъра, но и на всеки български данъкоплатец да отправи критика към тази институция.
Така че прав ли е Дянков? Да, принципно е прав!
Но веднага ще отбележа, че всяка критика, колкото и да е основателна и справедлива, трябва да бъде интелигентно отправена и добронамерена! Да се изказват обобщаващи драстични обвинения и оскърбителни епитети е неправилно, а за вицепремиер и министър и недопустимо!
Защо все пак министър Дянков е прав?
Преди всичко защото малка, изтощена и бедна България няма финансов ресурс да осигури нормална научноизследователска дейност в такава огромна институция като БАН! На всичкото отгоре и в период на тежка финансова и икономическа криза. Това е истината! Другото е шаблон, мегаломания и демагогия!
Оказа се, че някои от тези Институти – по два, три, че и четири, се занимават с много сходна тематика, която може да се разработва само в един институт!
Особено неприятно съм изненадан от съобщените факти за Института по философия към БАН!
В този Институт работели 80 човека, а отчетената им научноизследователска работа за миналата – 2008 година са издадени две книги от двама отделни автори и е разработена тема за какво бил работил институтът в последните десет години! Да, институтът е изследвал сам себе си! Представяте ли си какво срамно безплодие е това?
Необяснимо е и как все още са на заплата 500 – 550 човека, които „чакали пенсиите си”? Ами, ако не беше „изцепката”
на Дянков за „феодалните старци” тези отдавнашни кандидат – пенсионери още колко години щяха да чакат пенсиите си?
Между другото, завиждам на вицепремиера Дянков, особено за схващането и желанието му и у нас науката да се прави в университетите ни, така, както е в „белия свят”.
Горкият Дянков, той не знае там пък какво чудо е!

18-20.11.2009

Борисов се срещнал с Председателя на БАН акад.Саботинов. Субсидията в бюджета си остава същата като тази за 2008-ма, но в Академията ще започнат сериозни реформи. Дай Боже най-после и това чудовище на социалистическата ни държава да започне да се нормализира!
Не съм работил в Академията, но я познавам, а съм бил и приятел с някои академици, чл.кореспонденти и професори от там. Всички бяха баш „партийци”.За научните им постижения няма да говоря. Все пак ще спомена за един от най-големите ни „академици” – Кирил Братанов. Той беше „супер академик” на БАН, а на Световния съвет за мир – зам. председател. Като такъв целогодишно се разнасяше по света да пропагандира какви миролюбци сме ние от социалистическия лагер и какви милитаристи са империалистите!
В Института му „наливаше от пусто в празно” като парадираше, че „кръстосва”, т.е. ще получи нов вид животно от овца и коза, което ще дава много повече вълна и мляко! Също като бай Горан, часовникарят от моя роден град Б. Слатина, който така си и умря без да разбере, че „perpetum mobile”, или т.н. „вечен двигател” не може да се открие и изработи!
Покрай тази разправия с БАН от много страни се чуват все „компетентни” мнения, че „наука се прави с пари и то с много пари”. Да, има вярно в това, но не съвсем! Моето категорично мнение е, че наука се прави първо с дарба и ум, а после с всичко друго!
Хора без дарба и вътрешна потребност да се занимават и правят наука, попаднали на това поприще посред193
ством партийни билети от коя да е партия, ако щете и да позлатите, все кози и овце ще кръстосват...!
Вече седмица страната ни се люлее от някакъв Красьо Черния от Плевен! Назначавал човекът съдии чрез Висшия съдебен съвет, изкарвал дипломи чрез ректора на Свищовския университет на любовници, чалгаджийки и друга неграмотовщина, снабдил се и той с диплома, че и защитил „докторат”, при което самият ректор му бил научен ръководител… Падение образователно, падение българско!
Най-комичното беше, че като попитаха г-н Ректора познава ли този Красьо, той отговори, че само като негов научен ръководител...
Как не ги е срам тези хора, не зная? Казвам „хора,” защото съм сигурен, че красьовците у нас не са само „черни” и от Плевен. Има красьовци „русоляви”, „рижави”, „мургави” и „ректори свищовски“, но не само….!

ДЕКЕМВРИ

08.12.2009

Срещата в Копенхаген по въпроса за климата на земята, в частност парниковите газове и повишаване температурата на земната повърхност, според мен е най-грандиозната проява на народите и техните ръководители като обща грижа за общия ни дом – планетата ЗЕМЯ. Това е едно неопровержимо доказателство, че щем не щем трябва да се „глобализираме”, за да можем с общи усилия да се справяме с общата опасност, най-страшната, която се манифестира с най-същественото противоречие на този наш свят – противоречието между човека и природата

09.12.2009

Снощи бяхме с Ването на театър. Гледахме пиесата на Вацлав Хавел „ОТТЕГЛЯНЕ”, която е автобиографична, съ194
временна и интересна. Главната роля се изпълнява от нашия приятел – артистът Венцислав Петков.
Постановката като цяло ни хареса, а Венци прави много стойностна роля, в която си личи почерка на големия артист в зряла творческа възраст.
Браво, Венци!
По този повод му изпратих поздравление по ел. поща.
Чух няколко откъслечни изречения по радиото, че Светия синод ще решава Коледата да се празнува заедно с Руската и Сръбската църква!
Какво ще е решението, ще се чуе, но какво представляват „синодалните старци” за всеки нормален човек е ясно – не „синодални” а, наистина „феодални…!”

10-13.12.2009

Някаква г-жа от БАН изпратила писмо със свои виждания до Премиера да не се хваща на въдицата в Копенхаген за твърденията, че климатичните промени и в частност емисиите на парникови газове са в основата на затоплянето на планетата...
Ами да, черно на бяло госпожата твърди, че затоплянето на земята и климатичните промени не са свързани с антропогенни фактори, т.е. не зависят от човешката дейност, а са породени от слънчевата активност, която е била и ще бъде променлива.
Това, което ми направи силно впечатление, е основният аргумент на „колежката”, с който тя се противопоставя на взетите решения! Богатите страни, включително ЕС, ще дадат огромни средства на бедните и развиващи се страни за използване на възобновяеми енергийни източници и намалят емисиите на въглеродни оксиди не за благото на човечеството и тяхно благо, а забележете – „За да не развиват своята промишленост, защото с енергия, добивана по тези методи, не можело да се построи металургичен завод”!
Абе, с други думи ние, като си построихме на времето металургичен не завод, а гигант – Кремиковци и... прокопсахме!
Не зная от кой институт е госпожата, каква е специалността й, но след тези приказки със сигурност знам, че е от „Философския”, или най-малко „научната й теория” е изградена въз основа на идеологията на този институт.

14.12.2009

Починал Крикор /Коко/ Азарян! Гледали сме няколко постановки от него. Той беше голям режисьор, със собствен почерк, ползващ и владеещ театралния експеримент, но подчинен на истинските цели на изкуството и театъра. При него нямаше самоцелни и неоправдани изсилвания, за да оригиналничи и бъде модерен... Постановките на Азарян на Шекспирови шедьоври и Чеховите непреходни „Чайка”, „Вишневата градина” и „Три сестри” ще останат, като забележителни върхове в историята на театралното ни изкуство! Познавах го лично.
На днешния ден, преди 20 години се състоя спонтанно голямия митинг пред Народното събрание с искане да падне чл. първи от Конституцията – „Основна ръководна сила в държавата е БКП !”
Тогава новоизлюпеният ген секретар на БКП и председател на Държавния съвет Петър Младенов като видя какъв настръхнал народ се е събрал и как го освирква и хули , обръщайки се към Добри Джуров изтърва злокобната фраза: „Добри, танковете да дойдат”! Тя малко по-късно му изяде главата!

27.12.2009

Мислех си вчера и непринудено в главата ми се завъртяха десетки грандиозни и по-малко грандиозни събития от отиващата си 2009-та година.
По-съществените от тях, които по някакъв начин са оставили белег в съзнанието ми, реших с по няколко изречения да запиша:
- Навършиха се двадесет години от Падането на Берлинската стена!
Срина се един голям позор!

- Навършиха се двадесет години от вътрешнопартийния преврат и свалянето на Тодор Живков от постовете ген.секретар и председател на Държавния Съвет.
Толкоз! Никакво „Падане на комунизма”, „Дошла демокрация” и тем подобни! Бошлаф!

- Парламентарните избори за четиридесет и първото Народно събрание – падането на БСП и сателитите й от власт!

- Ратифицирането и влизането в действие на договора от Лисабон за по-нататъшното обединение и укрепване на Европейския съюз.
Това е огромна крачка за просперитета на европейските народи. Мисля – и за света.

- Бързите, адекватните и решителните мерки, които вземаха САЩ и водещите държави за ликвидиране на появилата се финансова и икономическа криза.
Това е събитие, което показва, че глобализацията е обективен исторически процес и искаме или не искаме, не можем да спрем неговата неизбежност.

- Международният форум на ООН за климатичните промени в Стокхолм и общото съгласие на всички държави, че проблемът с климата е световен проблем, че научно е доказана неговата промяна и че е абсолютно необходимо да се предприемат колективни мерки за спиране или забавяне на тези промени.

- Пускането в действие на ускорителя на елементарни частици в Швейцария, с цел по-нататъшното изучаване на
безкрайните тайни на материята и енергията и евентуалното установяване на вечната загадка как се е родила Вселената?

- Продължих да се ужасявам и омерзявам от състоянието и увеличаващите се безобразия в нашето образование и в частност във висшето ни образование!
Предпазливо съм обнадежден от мерките на новото правителство за постепенно нормализиране на образователната ни система във всичките й степени и аспекти.

- Издадох стихосбирка – „Младежки опити и пенсионерски задявки”
Малка книжка без капка претенциозност, която ми носи удоволетворение и препрочитам с умиление!

- Регистирах самостоятелен „Блог” в Интернет //baytchev.blogspot.com / за собствени научни и научнопопулярни публикации, статии, бележки, отзиви в областта на храненето, културата и общественото развитие, както и литературни опити – разкази, есета, стихове.

- Незапомнено лош сезон за моя любим отбор „Левски”!
„Левскар” съм от 1942 година, когато за първи път ме заведоха на мач на „Левски” на стадиона „Юнак” в София. До сега такова чудо и то при такива условия и заплащане не е било. Дано да е временно явление и през Новата година и занапред да не се повтаря!

- Лош, отчайващо лош риболовен въдичерски сезон! С всичките му билети, такси и такъми, за цялата година я има – я няма десетина таранки да съм хванал!
Риба няма! Унищожаването й е поголовно и вандалско!

- Умря незаменимото ни приятелче, нашата любимка-кученцето ни „Бренда”.
Който не е имал такова същество и който не е преживял незабравимите мигове с него, особено когато е загубил сина си, той не ще проумее! Не се сърдя

                                  2009 г.

МАЙ, ЮНИ, ЮЛИ, АВГУСТ.


 13.05.2009

Снощи тържеството за представяне първата авторска книга на Гергицов мина отлично. Много народ го уважи, в повечето случаи отбрани хора. Нали са театрали, всичко беше подготвено и проведено come il faut !
Видя ме и дойде да ме поздрави г-н Минко Цочев – бивш директор на гимназия „Христо Ботев”, а по-късно директор на дирекция „Наука, образование и култура” в Община-Русе.
Обади ми се и разговяряхме с проф. Марко Тодоров – бивш министър на образованието и ректор на Русенския университет.
Видяхме се и поговорихме с Аделаида Якимова – оперна актриса, дъщеря на наши приятели – колегата д-р Любомир Якимов и оперната актриса – Снежана Якимова, за жалост и двамата вече покойници. Видяхме се и поговорихме с г-жа Докова – бивша учителка-биоложка от Английската гимназия и съпруга й – фармацевта Димитър Доков.

17.05.2009

Бях в с. Пет кладенци на язовира за рибарлък. Няма риба. Има „хипотези” на концесионера, че рибата в момента си хвърляла хайвера и затова не кълве. Първият път, когато ходих, причината беше, че още е студено и тя не се е раздвижила. Предполагам, че следващия път като отида и пак няма да има риба, ще е много топло и апетитът й ще е понижен…!

     Тази сутрин по БНР слушам радиоклип. Чете го външният министър Калфин. Като отидели БСП-то в Европарламента щели да направят така, че в Европейския съюз да има равнопоставеност и нямало да позволят да ни прецакват!
Прилича ми на истерията с крясъците, че „като влезем в Европа ще ни вземат ценностите, ще ни окрадат богатствата, националното достойнство, историческото наследство, азбуката, писмеността….” – абе всичко и ние ще фалираме! И повечето от глашатаите са така наречените „независими интелектуалци”! Даже бяха хукнали от град на град да плашат хората! Не зная къде се изпокриха, но очевидно са вземали активно участие в сътворяване на предизборни клипове.
Слушам г-н Калфина и разбирам колко истинска е злободневката ми „Пак си баем, как си знаем”.

Дават ни парички много
да строим и да градим.
Но следят и много строго
как парите коландрим.
Искат само чисти сметки
с разни шашми да поспрем.
Със послъгване, преметки-
да поспрем и да крадем.
Тъй поискаха изрично,
мислехме, че е шега.
Но Европата трагично
взе, че кранчето ни спря!
Вместо да се поразкаем
за вината ни огромна,
пак си баем, как си знаем:
„Тя Европа е виновна”!

Равнопоставеността, другари, означава преди всичко да си оправиш кусурите, малко от малко да заприличаш на хората и тогава да я търсиш и претендираш за нея!
Времето, времето, – то ще си свърши работата, жалко, че я върши бавно и мъчително!
Като споменавам времето и моето разбиране, че то е съзидателят, но и коректорът на всичко, що става във Вселената, се сещам за „Гиганта на социалистическата ни индустрия” – Металургичния комбинат в Кремиковци. Четиридесет и пет години мегаломания, железария и овехтяла технология и…агония! Милиарди левове и валути, унищожени хиляди декара плодородна и най-плодородна земя, увредено здраве на десетки хиляди човека, ама все ни беше „гордост”! Е, от вчера „гордостта” ни спря! Нещо, което по мнението на стотици специалисти и умни хора изобщо не е трябвало да тръгва!

19.05.2009

Снощи бяхме на опера. Гледахме „Любовен еликсир” на Доницети. Хубава комична опера в две действия.
   Днес, 19-ти май! През 1934 година – военен преврат, извършен от Кимон Георгиев и Дамян Велчев. С един замах
са разтурени всички политически партии и е конфискувано имуществото им. Забранена е всякаква политическа дейност. Прибрано е оръжието от населението, въведен е едноличен режим. Бил съм на две годинки. Не зная за добро или за лошо е било, но зная, че в следващите години до 1940-1942 година сме най-богатата държава на Балканския полуостров.
Като човек с твърдо демократично мислене не мога да си представя в днешно време военен преврат. Това е немислимо и недопустимо! Слава Богу, че така мислят и свестните хора у нас. Но като пиша това, се смея. Абе кой е този, който сега може да организира и проведе такова нещо? Къде такива личности? То преврат от баби и латерни в поли и панталони става ли?
Междувпрочем деветосептемврийският преврат в 1944 година, с който комунистическата партия дойде на власт, също беше подготвен и извършен от Кимон Георгиев и Дамян Велчев. Те са създателите и ръководителите на военния кръг „Звено”, който е в основата на преврата.
За благодарност Кимон е назначен за първия министър-председател на „отечественофронтовското правителство”, а Дамян за военен министър.
Бай Кимон лека-полека е омаломощен и на стари години принуден да завърши електроинженерство защото е назначен за министър на електрификацията! Представяте ли си? Македонеца-превратаджия – спец по електрификацията и то, социалистическата електрификация, за която другарят Ленин казва: „Електрификация плюс съветска власт е равно на социализъм”!
Бай Дамян усеща накъде отиват работите и се озовава наш пълномощен министър в Швейцария. Малко след това управляващите го повикали да се яви „на доклад” в София, но той поразбрал кое накъде е, забравил да дойде!

29.05.2009

      Двама журналисти от БТВ създали филм как може да си вземеш шофьорска книжка и да управляваш лека кола или
автобус, без да си ходил на курс и без да си хващал кормило на каквото и да е превозно средство. Ужас! Прогнила работа, корумпирани институции!
Вървя по централния площад. Канят ме да се подпиша в подписка „гражданите да могат да ползват подлезите в града ни”. Питам на кого ще дадат подписката. Отговарят ми – на Кмета. Не е виновен кмета, моето момиче. Виновни са тези и много други като тях, които все се подписват. Питат ме защо? Защото, като се подпишат, ще отидат в някой подлез да се „облекчат”, да откраднат осветителните тела или да ги изпочупят, да одраскат или наклепат стените с разни ероглифи, с една дума – да направят подлеза неизползваем. И това е по-малката беля. По-голямата е, че някой непрокопсаник ще се затаи и ако мине сам човек, ще го обере, че и претрепе!

ЮНИ

06.06.2009

     На този ден преди 210 години е роден великият руски поет и мой любимец ПУШКИН. Прочетох, че от 1998 година, денят е обявен в Русия за национален празник. Разумно и напълно заслужено!
 
   Днес се открива риболовният сезон. Както личи и сега ще е открит, а риба няма да има. Чета в един рибарски бюлетин в кой язовир каква риба се лови: костур, каракуда и ...толкоз! Как да има като тези алчни – крадливи рибари и рибена люспа като намерят, я прибират, камо ли рибе някакво да оставят?
В резултат на рибарските ми патила се пръкна следното стихотворение
:
РИБАРСКА

Дремем на брега под сянка,
с мисли туряме тигана.
Бавно ни спохожда дрямка –
няма, няма го шарана!
То и въдиците дремят,
не обажда се звънчето!
И примамки да се сменят –
все не ще, не ще проклето!
Вечерта с торбичка празна
хич не мисля за тигана.
А женичката ми казва:
„Мили ти си ми шарана.”:

11.06.2009

С Гергицов се срещнахме в сладкарница „Златните рибки”. Подари ми книгата си „Русе – Преживени театрални мигове” със следния автограф: „На проф. Иван Байчев с най-дълбоки приятелски чувства и с уважение към високия му професионализъм и широката му артистична душа, която дири пътища не само в науката, но и в литературата и изкуството” Благодаря за хубавите думи, Круме. Ти видя и разбра каква натура съм, защото и ти си човек, който умее да общува, който не страда от предразсъдъци, може да види и оцени достойнствата и дарбата на другите!

ЮЛИ

05.07.2009

Днес избори за народни представители в четиридесет и първия български Парламент.
Прогнози всякакви, скучно ми е да ги слушам, но истини засега поне две-три.
Голямо купуване, голяма търговия с гласове! Докарахме я дотам, че съставът на Парламента да зависи и се определя от неграмотни, и полуграмотни и всякакъв род лумпени!
Като му туриш и една гарнитура пришълци, па стой та гледай и се радвай на демократичното ни равноправие, избирателно законодателство и морал на политическата ни класа, че и на целокупния ни мил народец!
     Слушам тази сутрин БНрадио: какви са били правилата за гласуване у нас през 1920 година. Запомних няколко.
„Не се разрешава да гласуват на български граждани, които не могат да говорят и пишат на български език”!
„Не могат да гласуват всички просяци, съдържатели на публични домове, държавни и общински служители, които по някакъв начин са свързани с кандидатите за народни представители” и т.н.
Я си представете, че сега въведем тези правила, кой ще влезе в Парламента? А представете си де!
     Другата прогноза е, че и в бъдещия Парламент ще има много хора, на които мястото не е там,
Третата прогноза е, че народецът започва да се пробужда и този път ще гласуват повече хора. Това е добре!
Чух, че до обяд в Турция са гласували 50 000 души, а до края на деня се очаква да са около 60-70 000 от „нашите сънародници”!
Абе какъв „сънародник” ми е някакъв Хасан и някакво неграмотно Айше, от Бурса, Измир или Анадола, които две думи български не знаят, та да ми определят съдбата и да ме стягат с обръчи от фирми и обръчи от партии? И Доган да ми се изживява като Месия и Бащица, който едва ли не ръководи държавата ни!
Чух също, че масово се разнасят превозни средства с гласоподаватели с редовни и нередовни удостоверения за гласуване в други избирателни райони!
И виновни няма! Този закон и тази бъркотия, която съчиниха управляващите за провеждане на настоящите избори, ще остане в историята на страната ни като миризлива страница
от стремежа на миризлива партизанщина и жажда за власт! „Европейци”!!

06.07.2009

Днес е 6-ти – понеделник, но пиша повече за вчера – 05.07.2009 неделя. Ден, в който се проведоха демократични, свободни и тук-там платени, изопачени и недотам добре организирани избори Резултатът:
Падна от власт така наречената „Тройна коалиция” съставена от БСП, ДПС и партията на Кобурга – НДСВ.
Изборите се спечелиха по безапелационен начин от партията на Бойко Борисов. Не чух окончателни резултати, но победата на Борисов е впечатляваща!
Синята коалиция на СДС-ДСБ закърпи положението с 15-16 депутати – достатъчно, да подкрепи ГЕРБ за съставяне на здраво правителство, опиращо се на достатъчно парламентарно мнозинство.
Загубата на БСП, може да се каже, е нещо като катастрофално! Само 39-40 депутата! Тяхната работа стана като в приказката за свраката: „Хитрата сврака – с двата крака”!
Азиатската и ченгесарска „философия” на Доган, си намери майстора! Той горкия, въобразявайки си, че е завладял и напълно омаломощил България, заявяваше, че тук му било вече тясно и тръгна към завладяване и разпростиране на обръчите си от фирми и в Европа, а то виж „кво”стана!
Столетницата и тя трябваше да си почине. Много пъти съм казвал и писал – не може само или предимно с неосъществими обещания, демагогия, селски хитрини и насаждане на страх в населението с най-различни форми на приложение. Не може!
Отличен нокаут получи и „Величеството”! Този потомствен хитрец направи такива бели, че малко му е изхвърлянето
от политиката и омерзението на по-голямата част от потърпевшия ни и наивен народец. Той заслужава не газена тенекия от Батумска газ, както преди повече от 100 години е препоръчал Алеко за дядо му Фердинанд, а варел от Сибирски нефт!
Много пъти съм лансирал и изповядвал на глас моята скромна философийка, че времето е съзидателят, ваятелят, безпощадният съдник и коректор на всичко, що съществува на този свят, като действа безотказно, но бавно, а понякога и мъчително!
Да се надяваме, че вчера, на 5-ти юли 2009 година времето най-после след десетилетия е коригирало пътя за по-нататъшното развитие на България, най-после като нормална държава! Да се надяваме!

07.07.2009

Мисля, че голямата радост и еуфория в сините редици е неоправдана.Какво са 15 депутатски места? И то за СДС 10 и за Костовата партия едвам 5! Това си е нещо като работата на БСП – изборен провал!
Единствената печалба, ако можем да я наречем така, е, че задължително се явяват като помощник на ГЕРБ, за да се смени това омръзнало на хората управление и да се измъкне страната от вътрешната и външна криза. Подчертавам – вътрешна, която си я имахме, и външната, която дойде за капак.
Чух едно обяснение на Иван Костов тези дни на въпрос защо е отказал на Кобурга през 2001-ва да влезе в правителството му за сметка на БСП?
Отговорът беше: Защото Кобургът е като дядо си и като баща си. Подхвърля на различните партии и партийки по някое министерско кресло и като осъществява принципа „разделяй и владей” им дърпа конците, както си иска.
Такива отговори ми харесват! Ще допълня: дядо му на този Симеончо не само е дърпал конците на някой от назначените министри, но се шушука, че е любил и жените им!
Още , още в средите, които познават следосвобожденската ни история, знаят за клюката относно красивата и пищна Султана Р. Петрова и като как така изведнъж военният министър Рачо Петров от капитан е станал генерал.

13.07.2009

     Получих диска със записи на авторски и други парчета изпълнявани от моя съученик и приятел Боко Попа. Пуснахме ги на компютъра – много са хубави. Вечерта му се обадих по телефона да му благодаря. Моли ме горкия, да му се обаждам на всеки 10-15 дена да ме чувал жив и здрав ли съм. Приятел!
В писъмцето си до него, което приложих към стиховете, между другото написах: „Социализмът, някои добри неща на който не трябва да отричаме и забравяме, още не си е отишъл напълно от България! Имам чувството, че вие там в Борован и Бяла Слатина сте още по-зле”!
После, като прочетох това, много се смях. Хареса ми и ето, че сега го написах по памет – запомнил съм го!
Много пъти съм казвал, че лява партия е категорично необходима на България! Нашият народ е общо взето беден и измъчен. Той винаги ще търси „ равенство и справедливост”.Друг е въпросът дали ще ги намери, но ще ги търси!. Почва – и то богата почва у нас за леви идеи е имало, има и ще има!
Работата е в това, че тази „почва” не е „онази” от 1917, 1923-та и 1944-та, даже и от1990-та години! Така, че „онази” партия от онези години не може да бъде „тази” партия, която да отговаря на „почвата” от настоящите и още по-малко от бъдещите времена.

14.07.2009

Днес с тържествено заседание се откри Четиридесет и първото Народно събрание.
Гледах и слушах речите на лидерите на парламентарно представените партии.
Цветанов – умерен, кратък и точен.
Станишев – нормално, като за свален премиер – оставя България в „цветущо финансово и икономическо състояние”!
Местан – турска логорея и общо взето „това си знае-това си бае”.
Сидеров – остра реч, в неговия стил. Добър оратор, точен, но с излишни изцепки Другите не изтърпях.

       Днес, 14 юли, е Националният празник на Република Франция. Големи исторически събития валидни и дали отражение не само за съдбините на Франция, но в определена степен и за историческото развитие на европейските народи и Света!
На този ден през 1789 година парижани превземат Бастилията, а след това и резват главата на тогавашния крал Людовик шестнадесети! Това е годината на истинската, великата Френска демократична революция!
Интересно е да отбележа, че в същата година френския химик АНТОАН ЛАВОАЗИЕ открива закона за запазване на веществата, който гласи: „Веществата не се създават и не се губят, а само се изменят”. Просто и ясно!
По-късно, през 1848 година, пак размирна и съзидателна година, германският физик РОБЕРТ МАЙЕР открива закона за енергията, който има аналогично значение.
Век и нещо след това, мисля, английският физик РЪДЪРФОРД на базата на теорията за относителността на АЙНЩАЙН и редица други фундаментални изследвания на цяла плеада Западни учени, дефинира закон за запазване на материята и енергията!

21.07.2009

Разбрах /БНР/, че се подготвя ново международно споразумение, за замяна на съществуващото от Киото – Япония, сключено преди години, което изигра голяма роля за консолидиране на междудържавната и международна общност около тежките екологични проблеми на нашата планета.
Тази сутрин доц. Атанас Семов, коментатор от РЗС на политически теми в БНТ, не зная как стана дума, та каза: „В Софийския университет се приемат студенти, които не могат да пишат”!
И в Русенския е така, колега Семов, а сигурен съм, че и във всичките ни „Университети” е така!
Днес съобщиха още една потресаваща новина от този род. На провелия се преди няколко дена изпит по литература в Софийския университет 47.5% от участниците получават двойка, 25% – тройка… шестици – 1 брой!
Катастрофи в Българийката, колкото щеш, но баш катастрофата е в нашето образование! А, какви поразии има да правят тези дипломирани „специалисти“ – страх ме е да си помисля.

23.07.2009

Труден, тежък, зловещ ден! На този ден преди петнадесет години се разделихме с единствения си син Петко. В такъв ден бащата какво да каже за жадуваното и безкрайно обичано чедо? Какво да кажа? Мир на праха ти и вечна ти памет, мили сине! Ако има Провидение, нека да си свърши работата!
Чаках с нетърпение да купя вестника, та да видя дали са публикували възпоминанието по повод годишнината на сина ни. Купих, разгърнах и видях – гавра! Всичко направено обратно на това, което поръчах и за което платих!
Снимчицата малка, името написано с почти бели букви, та на фона на хартията едвам се чете и на всичкото отгоре сгрешено! Вместо Байчев, написано Бойчев!
Отидох в редакцията. Реагирах остро. Не им спестих и съмнението си, че тази ”грешка” е допусната умишлено! Да, умишлено!
Казах им, че те – журналистите, първи трябва да се отърват от страха и да изпълнят повелята на призванието си, като полагат ежеминутни грижи и помощ за излекуване на повредения ни народец!

25.07.2009

Вчера хванали един главен асистент от Университета за народно и световно стопанство – София, с помощника му, които са от тези масовици, дето пробутват кандидат студенти и ги дипломират срещу заплащане. Казвам браво!
Вчера се появиха редица интерпретации около досието на известния наш историк Божидар Димитров.
Той твърди, че бил се заблудил! Накарали го да учи езици, че ще го правят дипломат във Ватикана. Научил Божо езиците, отишъл във Ватикана, но „Те” го направили не дипломат, а агент!
Божидаре, на мен ми изпратиха писмо да се явя на изпит по френски език и стана представител във ФАО – Организацията по земеделието и прехраната на Обединените нации в Ню Йорк – нещо, което, ако не е по-добро от Ватикана, не и по-лошо. И какво направих ли? Ами помислих малко и както в други подобни случаи реших, че не е за мен работа. Поговорката че всяка жаба да си знае гьола, е велика поговорка!
Прегледах набързо една интересна книга – „ДОСИЕТО НА МИХАИЛ АРНАУДОВ.”
И академик Арнаудов „човека на дълга и на честта”, и той с досие, и неговото досие от Държавна сигурност, но какво досие и колко страдания за този исполин на българския творчески дух и българската култура!

31.07.2009

Всеки ден съобщават за изгонване на някой от началниците-мафиоти. Един на агенцията по горите, другия по инфраструктурни проекти, спрели за проверка назначенията във Външно министерство, започва голяма проверка на купилите машини по „САПАРТ”, от които се установило, че 98% са с тарикатлъци и ментарджилъци… Чувства се, че тарикатите са притеснени!
А вие, нови управници, ако искате да ви уважава народът и баба Европа да ви вярва, действайте само с факти, открито, след щателни проверки и без предубеждение. Всичко друго си го познаваме и сме го патили, че и още. Видя се докъде ни докараха, но и докарахме, защото всички викат „крадат бе” и всички, малко или повече „пипаме”, всички викат „лъжат бе” и всички малко или повече послъгваме, всички викат... и всички малко или повече…
Какво трябва да се направи ли? Юздата на всички и на всичко! А юздата е законът!
И пак ще кажа. Трябва време. Аз бях дал около 50 години срок, необходим да се пооправим. Двадесет от тях заминаха. Повечето казват: „Загубихме 20 години”! Мисля, че не са прави. Времето си знае работата – за тези двадесет години народецът поузря, а това е предпоставка и сигнал, че за следващите 20-30 ще узрее, ще се поочовечи и, дай Боже, да поумнее, та да разбере, че и от него нещо зависи в тази държава и Европа на Европейския съюз не е „Голям брат”!
Вечерта гледахме „Панорама” по БНТ. Бойко-водещият на предаването, както винаги се кокорка, но въпросите му извехтели като окъсана и окърпена бархетна нощница от дом за стари хора... Едно и също, повтаряно вече десетина дена до втръсване! Каквато ни държавата, каквато ни политиката, такава и журналистиката ни!
Та, погледахме Стоян Александров – бивш министър на финансите, сега преподавател в УНСС, и едно момче студент 4-ти курс, които откровено разказаха за безобразията в този Университет. Сигурен съм, че това висше училище не е изключение…! Всъщност там е работата, че всичко е на яве и се знае, а всички, които могат да се опълчат и спрат тези безобразия, се правят на изненадани!

АВГУСТ

03.08.2009

Какво да пиша, бе братле, в това жизнерадостно дневниче? От една глупост в друга, от една измама в друга, от една лъжа в друга, от една кражба в друга, от една... в друга... ужас!
Агенцията по инфраструктурата фалирала! Да, още през месец март! И мълчат! Ама това, че са фалирали хич не им попречило да продължават да сключват и подписват договори – общо за 1 700 000 Евро, при бюджет от 300 000 Евро, изядении изпити преди сключването на гореспоменатите договори! Чиста работа. Аз не мога да проумея това!
От 2003 година, до преди месец са извършени заменки за гори общо 30 000 декара! Заменяш чукари и храсталаци из Берковско за горица по брега около „Златни пясъци“ или курорта „Дружба”! Пак чиста работа!
Трябват ти 10 000 ушни марки за маркировка на животни в България, поръчаш 300 000 бр. Чиста аванта! Това, че няма толкова животни и никой няма да използва тези марки – това не ги интересува – келепирá да падне!
Ами какви чудесии разказа тази сутрин по „Нова” министърката на Екологията и водите? Ужас, и пак ужас! Изхарчени пари от европейските фондове за проекти и направа на пречиствателни станции в села с население 300 човека, а парите са дадени за построяване на 70 пречиствателни станции с население над 10 000 човека. Да, ама селата от 300 човека са с турско население, а министърът Джевджет Чакъров е от ДПС! Този, който се хвалеше, че всичко в министерството му било за чудо и за приказ, а сега новата министърка реве, описвайки какво чудо и безобразия е заварила в това същото министерство и като какво трябва да се извърши, за да се сложи горе-долу работата в ред!

12.08.2009

Ходихме с Ването в Бяла Слатина. По традиция почетохме близките си покойници. Запалихме свещички, поклонихме се, помълчахме. В тези мигове непринудено, някак си свише се почувствах горд, че нося в себе си гена на тези мили хора и особено на дядо Иван – честен, начетен, отговорен, всеотдаен и енергичен, строг и благороден – роден в гр. Лясковец, учил в гр. Велико Търново, опълченец в Сръбско-българската война, съратник на Стамболов и стамболовист до края на живота си – ИВАН ВАЧОВ БАЙЧЕВ – ЛИЧНОСТ!
Тъжни са тези посещения, но са благородни! За каква родова памет, традиции, възпитание и любов към ближния ще ми говорите, като не знаете къде е гробищата, а имената на близките си покойници вече кажи-речи сте забравили?
И остави „родовата”, ами като забръщолевят високопарно за „национална”, че и за историческа” памет – ум да ти зайде от демагогия, шаблон, духовна нищета, че и простотия!

17.08.2009

      Спортният свят е под впечатлението и силните емоции от невероятното постижение на Юсеин Болт – атлетът от Ямайка, който на пистата на олимпийския стадион в Берлин направи възможно невъзможното – 100 м. гладко бягане за 9.58 секунди!
На този стадион през 1936 година на Олипийските игри, американският чернокож атлет – Джеси Уенс, печели три златни медала с три световни рекорди – на 100 и 200 метра бягане и на дълък скок! Тогава Хитлер не може да издържи успехите на човек извън арийската раса особено чернокож, и демонстративно напуска стадиона, погазвайки всякакви норми за поведение и дипломатичност!
Ходих в БТК и смених програмата за телефона. Ще бъдем на най-ниската такса! Това означава да ограничим до минимум телефонните си разговори, което общо взето и правим, защото ми омръзна да ни скубят.
Като имам предвид, че за мобилния телефон са ми начислили, че изпращам есемеси от него на стационарния си телефон, няма да се учудя, ако от стационарния съм се обаждал на Настрадин Ходжа или на Хитър Петър вивателски! O, tempora! O, tempora! Без „О, mores“! Защо ли? Абе в тези хора, къде ти нрави, бе?

21-22.08.2009

Напоследък всяко денонощие стават жестоки катастрофи и загиват много хора. Загиват по 5-6-8 човека! Повечето от
тях невинни! Убийците са главно неправоспособни младежи, които седнали зад кормилото на оказионни, но все още бързи западни коли, хукват да показват самочувствие, да убиват хора и да се самоубиват!
Това е страшно! Още по-страшно е, че на тази „война по пътищата ни” не е в състояние да въздейства и се справи нито държавата ни, нито обществото ни!
Възниква въпросът защо? Ами защо? Защото нито държавата ни, нито обществото ни са нормални! Може да е пресилено това, което пиша, но е жалко, че си е истина!
То, каква е тази държава, в която можеш да се сдобиеш със свидетелство за правоуправление на МПС, включително за автобус с 40-60 места, без да си надникнал в помещение, в което се провеждат курсове за шофьори и без да си пипвал кормило на автомобил?
Каква е тази държава, която не може да спре пътните си полицаи уж да глобяват нарушителите, а да прибират парсата в собствените си джобове?
Абе, каква е тази държава, на която дават безвъзмездно пари от ЕС да си построи магистрали, а отговорните й чиновници ги присвояват и раздават по системата „Батко и братко” и прочие…?
Обществото и то същото! Та тези, дето се напиват, които нямат правоспособност, които плащат и се сдобиват с шофьорски книжки, а нямат хабер от кормило, но яхват автомобил и хукват да трепят и се трепят, ами тези, които са съдействали за всичко това, ударили са келепира или са гледали благосклонно и с нашенски непукизъм – всички тези да не са чеченци или афганистанци? Нали са нашенци, нали са българи, нали това ни е обществото! Повредено – всички у нас са дълбоко убедени, че всеки може да си прави, каквото поиска и отговорност няма. Ако случайно и формално се потърси, то нещата винаги се оправят – обикновено с пари или много пари! А откъде пари ли? Там е работата, че у нас има много пари, най.често
откраднати от същата тази Държава, която и парите си не може нито да събере, нито да опази като хората!
   Аз затова си мисля, че тези, новите от ГЕРБ, които са на власт, макар и съвсем малко да се напънат в управлението, така, както нормалните хора управляват нормалните държави, ще имат голям успех. Защото вакханалията не само по пътищата ни, а вредом е в такива размери, че и малко да се понамали, пак ще има големи резултати и бързо ще се усети!

23.08.2009

    Тази вечер в новините: В Софийския университет имало и след третото класиране още над 800 незаети места. Заместник-ректорката почти със сълзи на очи съобщи, че ще се прави и четвърто, защото имало зрелостници, които щели да се дипломират есента и трябвало да им се даде шанс! На кого бе, колежке, на тези двойкаджии, които вероятно и цялата азбука не знаят, или шансът е за хилядите хрантутеници на софрата на Алма Матер, които не искате да разчистите?
    На всичкото отгоре след нея се яви и г-н ректорът Иван Илчев. Той изрева, че много кражби ставали в университета, че три пъти са вадени пистолети и два пъти ножове...!
Нищо, нищо, сега като приберете изтърсъка от есенната поправителна сесия, някой ашлак и меч или картечница може да ви извади!
У нас недомислици – дал Бог! Тази щуротия с тези нашенски „университети” считам за едно от най-големите безобразия български и най-голяма опасност за националната ни сигурност!
Днес попаднах на филм за „Пражката пролет” през 1968 година. Без да помня подробности, общо взето свидетел съм на тези събития. Сега, като погледах част от филма, отново се уверих, че още тогава с основание нито за секунда не съм повярвал във всички лъжи, които се съшиваха с бели конци
и набиваха в главите ни, че някаква „шепа разбойници и контрареволюционери искала да спре колелото на историята и да отнеме желанието на чехословашкия народ да построи и живее в най-прогресивния и справедлив строи – социализма” и т.н.и т.н!

30.08.2009

     На 27 август се навършват 114 години от организираната туристическа дейност в България. Не съм турист, но ми е известна тази дата, защото на този ден преди 114 години по инициатива на моя любимец Алеко Константинов се организира туристически излет до най-високия връх на Витоша – Черни връх.
АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ – „Щастливеца”, е един висок връх, един светли връх в българската литература, символ на почтеност, скромност, патриотизъм и човеколюбие!
Алеко – страдалец същински, а се наричал „Щастливец”! Какъв ти щастливец, когато си безпощаден и справедлив критик на безобразията властнически, на безобразията Кобургски?
Щастливец, застрелян уж „по погрешка”?
Алеко, политическите пристрастия, на когото не споделям, но което не ми пречи да го възприема и тача като един от любимите ми големи и незабравими българи!
Днес си мисля защо има хора с висше образование, с добро служебно и материално положение, с определена степен на интелигентност, а нямат достойнство и черти на личност? Нещо повече, някои са си чисти шушумиги и като такива нанасят огромни материални, социални, че и духовни щети на обществото.
На тази категория посветих следните стихове:

Колко шушумиги в този Свят,
колко подлеци и шушумиги!
Защо си толкова богат бе Свят
на подлост и интриги?
Защо ли?
Защото пълно е със шушумиги!

       Какво измислих ли? Ами освен горното, още следното. По мое скромно мнение да си личност е дарба! Или я имаш, или я нямаш! То не се учи и не се научава! Личността не е професия.
А личността „водач” ли е? Мисля, че не всяка личност е водач. „Водачът” също е дарба голяма дарба! Един подходящ пример за „Личност” и „Водач”според мен са Алеко Константинов и Стефан Стамболов.
Алеко е ярка, голяма и забележителна личност! Стамболов е личност и голям национален водач – водач и държавник! Комай, единствен в новата ни история!
Току-що ми се натрапва въпросът – а какво е „Вожд”?
Според мен, това е куха работа! То не е от категорията „или го имаш, или го нямаш”! То се придобива главно по два начина: или те назначават за вожд, защото такава е системата, която без такова чудо „Вожд” не може! Или по метода „целта оправдава средствата” – де с хитрина, демагогия и най-вече с голямата тояга, си се издигаш и самоназначаваш!
„Водачът” е дарба и призвание, „вождът” е назначение, „издигане”.
Мисля, че един от най-показателните примери в това отношение са две исторически фигури от близкото минало.
Владимир Илич – Ленин, е Водач!
Йосив Висарионович – Сталин, е Вожд!
Вождове бяха Мао Дзе Дун, Ким Ир Сен, Хо Ши Мин и още цяла компания от диктатори, между които Чаушеску, Готвалд, Тито, та и наш Георги Димитров. Все „Вождове”!
Записвам тези мои разсъждения и непрекъснато си мисля за формулировката на ЛИНДСИ ГАРДНЪР относно „Емоционалният интелект”.
Дали е генетично обусловен, или се култивира в индивида – спорят! Аз не желая да споря. Аз знам, отлично знам, че го има и е атрибут на дарбата. Щастливи са тези, които го притежават. Те никога няма да бъдат шушумиги!

31.08.2009

Чух от новините, че един тарикат от така наречения „Енергиен холдинг”, си купил със служебни пари копринена кърпичка за джобчето на сакото „само” за 72 лв. и отчел сумата като „представителни”.
Ей, тези хора току-виж се открие, че и презервативи са си купували с държавни пари и най-вероятно също отчитани като „представителни”!
Надува ме смях като си помисля, как са се „представяли” ползувателите, имайки предвид колко напудрени мъжки шушумиги се тътрят из коридорите на министерства и агенции, че даже и из кулоарите на Парламента...
 

                                  2 0 0 9

Начало 2009-та - януари, февруари, март и април:

 ЯНУАРИ

01.01 – 0.30 ч. 2009
Ето ти я и Новата 2009-та година! Добре си ни дошла, мила! Бъди ни честита и благословена! Спорна и здравословна! Нека днес да празнуваме, а утре, утре ще ти напиша едно кратко посвещение. Нещо за добре дошла, но какво ще е не зная. Де да имах дарбата на „Щастливеца”, та да му дръпна един фейлетон, като онези, неговите, новогодишните… Нищо – и с моите скромните възможности ще опитам. Ще е от сърце. Обещавам ти!

01.01.2009

Е, обещах и започвам. Мисля си, добре те посрещнахме – според чергата. Дай Боже всяка година така да е и за всички да е, а който замогва с честен труд, дай му Боже още повече! Нека да има, пък му дай и акъл в главата да помага на такива, дето си нямат, че и те да се захванат с полезна работа, достатъчно парици да изкарват, спокойно да си посрещат харчовете и празниците, които ще ни предложиш!
И моля те, грижи се да се осъществяват надеждите на хората, на народа ни! Ти нали си нова, та може и да не си разбрала, но ние, това болшинството от народонаселението, десетилетия си живеем кажи-речи само с надеждата. Хвърлят ни хапа, друснат ни някое тлъсто, напарфюмирано обещание за „светло бъдеще”, издокарат го с едни одежди от „решения”, „тезиси” и „постановления” и ние какво? Ами хващаме се на въдицата и… се надяваме!
Та, викам си, мила Нова Годино, помогни на народеца ни малко да се поокопити, да дойде малко от малко на себе си, па да си поотвори очите, нали затова са му дадени от природата да гледа, а не да мижи, слуша и вярва на приказки от хиляда и една нощ!
130
Направи нещо бе, Нова Годино! Че то, като помисля, и теб какво те чака? Избори за парламент – нали уж сме парламентарна република, избори за Европейски парламент – нали уж сме редовни членове на Европейския съюз... То ще са хвалби, то ще са обещания, то ще са клевети и компромати… леле мале, що шапита ще се разпънат из татковината и що циркови програми ще се изнесат!
Направи нещо бе, Нова Годино! Подсети го да се поокопити, па да пристъпи по-трезвен към масичката с наредените бюлетини, да попрочете и избира от наредените, а не като новогодишен махмурлия да хване бюлетината, която са му наредили да пусне срещу 20-30 лева или 3-4 кебабчета и 1-2 „бери”!
Както и да е, добре си дошла и желая ти да си добра година и дано малко от малко да ме послушаш. Ще се надявам, ще се надява и целокупният ни народец!

05.01.2009

Счупиха ми се най-хубавите очила. Купил съм ги преди 40 години от магазин на „Витошка”, близко до ъгъла с „Алабинска”. Като помисля колко нещо съм прочел и колко неща съм написал – хиляди страници, хиляди! Благодаря ви, очилца мои, незаменими и верни помощници! Благодаря ви и доволни бъдете, че трудът ни и усилията да се взираме в какви ли не умни книги и публикации, да ги четем, препрочитаме, разбираме и осмисляме, не е отишъл напразно! Благодаря ви, а доволни и вие бъдете, че с ваша помощ написах полезни неща, от които все пак остана и вярвам ще остане нещо и след нас – аз писача и вие, мои тежки, представителни, удобни и незаменими очила. Благодарни да сме, защото има „читачи” и „писачи”, с лопата да ги ринеш, ама от четенето и от писането им, нищо не останало, макар, че очилата им все златни и скъпи, а постовете, кабинетите и заплатите им, къде, къде …, та аз и такива от нашата черга не можем и да помиришем….!
131
06.01.2009

Братовчед ми Ганди пристигна снощи. Ходихме с него до банка ДСК. Има ред, има нов почерк на обслужване. Нямало нищо забележимо от това, че сме влезнали в ЕС! Хайде бе, джанам! Хайде бе, примитивизъм и слепи хора! Само банките и магазините да са, и то е нещо огромно! Това възпитава, учи на порядък, на хигиена, на естетика и култура, на цивилизация в последна сметка!
Сигурен съм, че ако тези редове ги прочетат онези – „моите хора” , веднага ще заключат: „Абе тоя какви ги бръщолеви? Със супермаркети и банки ли ще ни рани Европа?” От тяхна гледна точка може и да са прави. Какво ги интересува тях това порядък естетика, хигиена, култура!
Заваля ситен, но хубав сняг. Утре е Ивановден!

20.01.2009

Вечерта по телевизия „Европа” гледахме церемонията по встъпване в длъжност на новоизбрания Президент на САЩ – Барак Обама. Гигантско, величествено и… скромно! Няма крясъци, няма хвалби и непремерени приказки, а приемственост, национални принципи и ценности, духовност, вяра и оптимизъм – за страната им и за света!
21.01.2009
Бабин ден! По едно време беше „Ден на родилната помощ” – не зная, може и сега така да го наричат. За нас тъжен ден! Рожден ден на син ни Петко, който отдавна не е между нас.
Ходих в „Авангард принт” за отпечатване на стихосбирката. Запознах се с управителя и гл. редактор Светлозар Гиндянов. Засега ми направи добро впечатление. После ще видим !
Получих трогателно писмо от Христинка! Помислих около един час. Бях се разстроил. Отговорих й с бащински думи в
132
няколко реда, подходящи за случая. Поканих я настойчиво да дойде при нас, да се видим, разговаряме, хем да отпразнуваме завършване на сесията от брат й Чавдар.

27.01.2009

Написах статия по повод 200 години от рождението на Чарлз Дарвин, която трябваше да се публикува в русенски ежедневник. Не я публикуваха, не ми и казаха защо! Същата статия изпратих и в Б. Слатина за електронния вестник „Вестител”. Ако им е полезна, ще се радвам, че с нещо съм помогнал.
Винаги съм вярвал, че великите личности при подходящи поводи трябва да се споменават. Не е нормално в наши дни младите хора да знаят всичко за нашумели чалгаджийки, а да гледат с изумление, когато споменеш името на Дарвин, Нютон, Пушкин, Аинщайн и др!
Статии по случай годишнини на Великани в историята на човечеството, за които мога, ще пиша и друг път. Фантастичните постижения на комуникационните технологии зашамаросаха яко невежеството и цензурата, защото дадоха възможност да си независим от редактори и пишман критици! Така че ще си ги публикувам в моето интернет местенце – личния ми блог – baytchev.blogspot.com.
Нека, който желае и има дарбата и афинитета да отдава почит към величието и да се учи от него, ги чете!
Ето по-същественото от тази статия.
Великият английски учен, един от най-блестящите умове на човечеството – ЧАРЛС ДАРВИН е роден на 12 февруари 1809 година.
След околосветското си пътешествие с кораба „Бигъл”, той издава епохалния си научен труд „Произход на видовете”, който поставя материалистическия фундамент за по-нататъшното развитие на биологическото направление в световната наука и практика.
В този труд е представена еволюционната теория, според която божествения произход на растенията и животните
133
се отрича и се обосновава схващането, че всички видове са еволюирали в течение на времето от един общ прародител – процес, който Дарвин нарича естествен отбор.
Еволюция на живата природа, това движение напред и нагоре се провокира според Дарвин от борбата за съществуване.
По времето на Съветския съюз точно тази формулировка беше яхната, както впрочем и цялото Дарвиново учение, от лъже академика Лисенко и използвана за обосновка на идеологически и политически фантазии! Стигна се дотам да се твърди, че няма вътревидова борба, а съществува само „междувидова” – пренесено за обществените отношения, ще рече класова борба! В резултат на тези абсолютно погрешни твърдения се препоръчваха „Ломски ямки” – в едно гнездо да се поставят повече семена, та да си „помагали” и залесителните пояси да се изграждат от един вид дървесни растения със същата цел – „мероприятия”, както пише акад. Никола Ирибаджаков, завършили с фиаско и материални щети.
Изкушен съм да цитирам следните няколко изречения от заключителната глава на Дарвиновия основен труд „Произход на видовете”: „Човекът, както и другите животни, пише той, без съмнение е достигнал своето съвременно високо състояние чрез борба за съществуване…” Големият руски учен Тимирязев, в предговора към своя превод на този труд от 1937 г. отбелязва: „Тази мисъл, много преди Дарвин и, може би, още по-енергично е изказал Гьоте в заключителния монолог на Фауста: „…само онзи е достоен за живот и свобода, който всеки ден ги взема с борба”.

28.01.2009

Като писах статията по повод на 200 години от раждането на Дарвин и постановката му за „борбата за съществуване”, все си мислех какви форми има тази борба между хората и в обществото? Голям въпрос, труден въпрос! Аз не бих се намесил в неговите фундаментални аспекти, които са били
134
и винаги ще бъдат предмет на изследване и обсъждане от големите философски умове. Но в главата ми се върти мисълта – отрицателното поведение в човешките характери: лъжа, кражба, алчност, егоизъм, мошеничество, хитрост, подлост, угодничество, тарикатлък, вероломство, нагаждачество, подлизурство, жестокост и т.н. и т.н. атрибут ли са на „Борбата за съществуване”? Думата има т.н. „Социален дарвинизъм?

ФЕВРУАРИ

01.02.2009

Днес е Трифоновден . Зарезан! Колко трепети, колко емоции през годините, на нашата младост, на добрите приятели, на веселите компании и чудните зарезански преживявания!
Дни преди този хубав празник баща ми, този моят незабравим ТАТИ, вече възбуден от очаквания Зарезан и неговото достойно отпразнуване, ще започне да ми напомня: „Ей, Вако, след няколко дена е Зарезан, да не забравиш”? Бог да го прости, душицата му гореше за хора, за компания, да ги посрещне, да ги нагости, да се представи с хубави питиета, да им попее, да има веселба . Може би тъкмо затова, всички с нескрита обич и уважение го наричаха „Бай Петко”. И сега и сега, които все още са живи, си спомнят за него с умиление и най- добри чувства.
Снощи ми се обажда моят дългогодишен приятел Линко, „постоянното присъствие” в нашата зарезанска компания. Спомняш ли си, вика зарезанските моабети и веселба, спомняш ли си? А сега? Напуши ме смях, като каза „а сега”? Сега – отговарям, в момента съм си натопил краката в леген с гореща вода да се лекувам от грип и настинка и даже не зная, че утре е Зарезан! Смешно като факт, но нормално като възраст и време, далечно на онова отпреди 30-40 години!

02.02.2009

Назрява скандал с качеството на животинската продукция – месо, мляко, млечни и месни продукти. Още като премахнаха
135
стандартите /БДС/ и оставиха в ръцете на този ментарджийски български производител, сам да създава документация за производството на нови асортименти и тя да се одобрява от некомпетентни чиновници в областните администрации, разбрах, че настъпва безредие в хранителната промишленост.
Щели сме да произвеждаме по така наречената „добра производствена практика”, а контролът ще е „свободният пазар” и конкуренцията! Така било в Европа!
Абе, какъв свободен пазар и каква конкуренция за този изоглавен, простоват и неотговорен наш производител, бе? Българин ще произвежда честно и качествено, защото щял да го контролира свободният пазар и конкуренцията! Бож лаф!
Тази вечер в новините: „Ядем млечни продукти без мляко и месни – без месо”!? Това са глупости, тиражирани от емперици! Има безобразия с храните, но така да се говори безконтролно и лъжливо, на никого няма да помогне. Отново се разпалват истерии! Не мога да се начудя на този наш народ! С какво удоволствие чака и се радва да го будалкат!

03.02.2009

Интересно ми е, че в САЩ министърът на правосъдието е едновременно и Главен прокурор! А Главният прокурор там е такава институция и длъжност, от която и на Президента му отбива! Проста работа, работеща система! У нас министърът на правосъдието е с много ограничени права. Защо ли? Затова, че не е член на Висшия съдебен съвет, а е негов Председател! Затова, че следствие, прокуратура и съд, са напълно независими, с имунитети и министърът не може да накаже или уволни дори една чистачка от тези ведомства!
Спомням си, като бях зам. кмет, отговарях и за просветата. Отговарям, а нямам никаква власт над училищата и техните ръководства. Отговарям да извърша ремонта, да осигуря отоплението, осветлението, водата и др., да поддържам двор,
136
съоръжения и сграда, да им изпратя навреме заплатите и ако нещо малко съм сгрешил, да получа един ядовит протест от директора на училището и учителското тяло, че не си върша работата и не ставам за кмет! Така е у нас! Повечето от нещата са регламентирани като че ли нарочно, та да не може да се върши работа!

09.02.2009

Тези, на които изпратих статията за Дарвин мълчат като риби. Уплашен народ, риба народ, ужас! А аз все за добро – просветител! Вярно е това, което са казали предците: „Насила можеш да вземеш, насила не можеш да дадеш”! Та и моята статия – не я публикуваха!
То наистина, като вървя из централните улици на Русе, или седна да пия едно кафе и гледам, гледам… кой бе, Боже, ще чете статия за Дарвин? Кои е този Дарвин и какво ме интересува”? Ще каже някое недоносче и ще захвърли вестника ядосано. „Кои са тези, които се споменават – разни там Тимирязев, Гьоте, Фауст и тинтири – минтири”?
Абе я си пишете за двете откраднати овце в квартал Кулата, за бабата с открадната пенсия в с. Пиргово, за боя в механа „Боцмана”, за блъснатия пешеходец от автомобил, за онзи, който откраднал каруцата и коня на баща си и „нацелил”железен стълб и още такива супер важни и интересни новини! Какво ще ни занимавате с някакъв брадат Дарвин и тем подобни! Чиста работа – „Най-кадърната, най-просветената и най-културната нация”! Нашенската! Нали това се повтаря нон стоп, вече около 70 години!
Вървя по централните улици на Русе, сядам в най-елитните кафенета и се набива в очите ми… едно и също: Русе се провинциализира! Нещо искаш да ми кажеш ли – питам моя приятел, с който си говорим. Да, ще ти кажа. Тя България се е провинциализирала, ти плачеш за Русе!
137
10.02.2009

Разправията, че „ядем колбаси без месо и млечни продукти без мляко” продължава! С всеки изминат ден се вижда колко невежи, мързеливи, но бъбриви хорица от най-различни институции и рангове, плещят и пишат, кой каквото свари! Ужас, ужас!
По този повод написах статията „ДА ГОВОРИМ ЗА ХРАНИТЕ ВНИМАТЕЛНО И КОМПЕТЕНТНО“, която публикувах в Блога си, а тук цитирам части от нея.
Нещата са сериозни и трябва да се представят обективно, без да се насажда страх в консуматорите, който е много по-„канцерогенен” отколкото едно санитарно допустимо количество на нитрат в даден вид продукт...
Недоумявам защо се отрича сухото мляко! Сухото мляко, добито при спазване на ветеринарно-санитарните норми и изисквания, е отлична храна.
Същото се отнася и за растителните протеини и в частност за соевия протеин. Тук не става дума за смляна опечена соя, каквато по някаква височайша рационализация се влагаше в колбасите преди 35-40 години!
Съвсем неоправдани са и страховете, които се насаждат по отношение на растителни масла – палмово, фастъчено, какаово, царевично!
Големият въпрос е за качеството на хранителните добавки, в кои продукти и в какви количества се влагат, отбелязана ли е съответната информация върху етикета на продуктите и кой контролира всички тези процеси и изисквания?
Нека припомним за произвежданите от столетие у нас месни продукти с ориз, кръв, брашно или картофи, известни като „кървавица, бахур” и др., който бяха по-евтини и традиционно присъстваха на нашата трапеза.
Отпадането на Българските държавни стандарти и „въвеждането” на европейското „Добрата производствена практика” се оказа груба грешка! Пазарът беше залят с храни,
138
по същество – фалшификати, некачествени спрямо своите аналози произвеждани някога, но не некачествени в смисъл на негодни за храна и опасни за здравето на консуматорите!
Не е възможно да се произведат в индустриални условия и предложат на световните пазари необходимите огромни количества хранителни продукти, без използване на модерни технологии и адитиви – млека, растителни протеини и масла, нитрати, нитрити, фосфати, органични киселини, емулгатори, подсладители, консерванти, оцветители, овкусители, а в бъдеще и генно модифицирани организми!
Никой не трябва да си прави илюзии, че храненето и храните ще останат такива, каквито са били преди години и десетилетия и че седеммилиардното население на планетата може да се изхранва само с биологични храни! Това е алогично и в нормална икономика и пазар е невъзможно!
Така че, нека да насочим вниманието си главно в тези направления, а не поради неумение и некомпетентност да плашим и стресираме хората с храната, която трябва да консумират ежедневно, и за която повечето от тях харчат основната част от доходите си!

14.02.2009

Четиринадесети февруари – Ден на любовта и влюбените. Бил католически празник и ние, православните, не трябвало да го празнуваме. Бабини деветини, догми и попщина! Празникът е празник, когато по някакъв начин засяга най-интимните чувства на хората. А кой не е любил и кой не е мечтал и иска да люби? Празникът не е празник, когато е декретиран, наложен и за да се празнува, се изкарват хората под строй на някакви измислени манифестации...!
Днес е и Трифон-Зарезан по стар стил. Днес, мили мой тати, ще хапнем, ще пийнем по чашка – две и ще говорим, говорим, спомняйки си за онова не чак толкова далечно, но прекрасно време на буйната мъжка кръв във вените, на отрупа139
ната зарезанска маса, за онези вина, за които сега мечтаем, за песните и веселбите, запечатани в куп снимки, които не смея да погледна! Не смея, защото са толкова мили, трогателни и…Боже, какво нещо е това живота?

20.02.2009

Снощи чух от новините, че депутатите гласували да не се рови в компютрите, че и в мобилните телефони на хората, освен в случаите на тежки престъпления. Чух и се възмутих! Добре де, ами на мен кой ще ми чете литературните „произведения”, записките в дневничето, електронната поща? Кой бе? То, като няма кой да ти го прочете, да си го препише, да го „анализира”, че като му направи една интерпретация, като му изведе едни сериозни изводи – страховита работа!
Та, думата ми е, съжалявам за такова решение на Парламента, даже настоявам да се прегласува и отмени. Да се отмени! Инак, къде отидоха моите стимули за литературно-творческа дейност?

21.02.2009

Днес Задушница! За „онова”, което остава от човека, за разлика от тялото, от тленното! Не зная! Дано да е така! Но ми е трудно да си обясня защо трябва да остава нещо от всички хора…!
Понеже времето е противно, отидох само в църквата и запалих свещички за помен на скъпите ни и непрежалими покойници. Бог да ги прости и вечна им памет! Запалих една голяма свещ за здраве и се поклоних пред иконите на Христос и Света Багородица. Баба ми Мария обичаше, тачеше и вярваше в силата и помощта на Света Богородица. Застанах със смирение и благоговение пред нейната икона и потънал в най-съкровените ми детски спомени, още един път шепнешком повторих това, на което са ме учили моите родители: върви по правия път, прави добро и никому зло; тя – Природата, си знае работата!
140

22.02.2009

Неделя – Заговезни. Беше то, когато бяхме деца. Маски, трепети, подаръци и…бяла халва закачена на тавана, та да се залюлее като сладко и неиство желано махало! И онази препирня кой ще лапне най-много и колко ще си омаца муцунката и дрешките с лепкавия сладкиш? И борба, борба на дървения креват в дядо Марин, братовчед на баба, с внуците му – Мара и Кольо, та докато не го счупихме и получихме полагаемата се доза бой, не мирясахме! Години далечни, а във внезапно изригналия спомен всичко сякаш е било вчера!
Беше то, но и сега е – всяка година у нас традицията се е спазвала и спазва!

24.02.2009

Слушам увертюрата към операта „Набуко” на Верди, моят Верди – велика работа! Какво нещо е това човекът? Какъв е този мозък, каква е тази душа, откъде идват тези пориви и творения, които ни възвисяват и напомнят, че сме човеци...! Всичките ли, които пъплем като необуздан мравуняк по кората на планетата? Всичките ли? Да, всички! Дълбоко съм убеден и вярвам в това! Всички, защото хората се раждат такива, каквито са, и това не зависи от тях. Но, щом са се пръкнали на този свят, те имат правото да живеят и да му се радват… и да теглят, разбира се! Не го отказвам, филантроп съм, но не отричам и това, че все по-често като гледам какво става „По света и у нас”, се питам: Прав ли съм? Всички ли са човеци? Всички ли могат да се наслаждават на поезията, на музиката, на музиката на Верди?
Тези дни си мисля за ускорителят, който построиха в Швейцария и надеждите, че ще се открие последната частица на материята т.н. „Божествена частица”. Замлъкнаха! Няма информация!
Много пъти непринудено съм мислил и по „най-малката” още неоткрита частица, и по глобалния въпрос – какво
141
е това „Вселена”, кой я сътвори, ще се установи ли някога тази тайна на тайните? Много неща знам, много информация нося в себе си, но в сравнение с учените в областта на физиката и астрономията, нищо не зная! И въпреки това си имам собствена „теория” и тя е следната: Вселената, респективно Светът, няма да позволи да разгадаем съкровената му тайна – СЪТВОРЕНИЕТО!
Дали има „най-малка, Божествена частица” или тя е вид енергия. Ами, ако е от „Черната”, „отрицателната”, ами ако, търсейки „частичката” цъфне някоя „черна дупчица”, е, така малка но „черна”! От тук и заключението на моята „теория” – ако някога се стигне до мига в, който ще се разгадае великата тайна, то в същия този миг, СВЕТЪТ ще изчезне! Ще изчезне „яко дим”!
Сутринта гледах министъра на финансите г-н Орешарски. Той съобщи, че във Вашингтон, Париж, Берлин, Пекин и Москва са се хванали за главите и се чудят как да се оправят с кризата. При нас било спокойно, защото имаме най-добрата фискална политика, излишък в бюджета и много други неща, които другите нямали!
Слушам го този Орешарски, гледам го и не мога да се начудя! Той ли е толкова наивен, или е хитър та ни мисли за будали и ни приказва сладки приказки.

МАРТ

03.03.2009

На първи било „Сирни заговезни” и ден за прошка.
Обади ми се Иванчо – братовчед ми от Троян, да съм му дал прошка! Дадох му! Обади се Йонка и цялото й домочадие. И те с „прошката”. Дадох и на тях. То не е, като да ти искат пари или някаква друга услуга, а „прошка”. Давай! Нина и Веселин Цветкови – прави са, и на тях дадох с най-голямо удоволствие!
142
То, точно него време бях се тръшнал с температура 39 градуса, та какво им говорих хич и не си спомням!
Вчера следобед си дойде Чавдар и вече сме куражлии. Посрещам го на вратата и му викам „Браво бе, Радецки пристига с гръм”! На Шипка така се спасява решаващото сражение!
Днес е Националният празник на България! Да е честит на всички роднини, приятели и познати, на всички българи и тези, които обичат България!
Дай Боже здраве и сили, пък и повечко разумец в главите на този наш народ, та с повече усърдие и отговорност, с повече трудолюбие и човещина да работи за татковината, а не да чака, Татковината да му дава, а той да лапа! Само с лапане няма да стане!

07.03.2009

Снощи по канал – 3, прожектираха едно филмче от седем-осем минути. Гледахме тържество в родопско село по повод водоснабдяването му. Присъстват:министър Гагаузов, зам. председателят на Народното събрание Любен Корнезов, Областен управител и други големци. Ужас, ориенталска, кърджалийска, мюсолманска ретроградност и простотия! Митингът се открива със слово на арабски език от преподавател по религия в местното училище. Той бърбори повече от десет минути и нашите хубавци-управници дремят на трибуната зад него и мълчат като мумии! Благодарността за това, че е дошла водата в селото, е към Аллах, а не към Европейския съюз, който е дал парите и държавата, която е построила водопровода! И за капак, връзват едно теле четири-пет джалати и Ходжата зверски му реже гърлото на мегдана пред официалните лица и народ, включително сюрии от деца! Гледам и не вярвам на очите си! Абе това в моята родина ли е?
В университетите може би ще е възможно да се записват студенти без конкурсен изпит! Имало много места и трябва да
143
се запълнят! Давай нашите! Това с „Рабфаковете” и „Пуцовете” по Татово време, ряпа да яде! Сега му е майката! Както е тръгнало и от кафенетата, и от психиатрията ще ги вадят и пращат в многобройните нашенски „Университети”, та да се запълват свободните места! И разбира се, да се търси оправдание за заплатите на армията от народ завладял учебните сгради и сдобил се и накичил се с всички педагогически и научни титли!
Не желая да изпадам в униние и песимизъм! Вярвам в доброто бъдеще на страната си, но в такива случаи, на размишления, като днешните, в съзнанието ми се прокрадват нотки на нелицеприятен реализъм! Какъв оптимизъм при наличието на това състояние на цялата ни образователна система? И ако припламва някаква искрица надежда, то е вярата ми, че вече се появявят хора, които се изправят срещу гигантската ламя на безобразията и са готови безкомпромисно да се реже гангрената!

08.03.2009

Снощи получихме по ел.поща писмо от Лиана от Ню Йорк – починала майка й Дора!
С д-р Цено Георгиев и със съпругата му – д-р Дора Дончева, бяхме нещо повече от обикновени приятели. Свързваха ни общочовешките и християнски ценности!
Моите приятелства никога не са били на базата „дай ми да ти дам”, или пък да се пришивам, подлизурквам и, опази Боже, да раболепнича! По-млад съм бил, но винаги респектирх приятелите си, а с уважението, което демонстрирах към тях, ги насърчавах да ме обичат и ценят! Мен и съпругата ми.
Така беше и с Цено и Дора! Спомените са мили, трогателни и силни, но природата е по-силна и ние сме безпомощни пред нейните закони! Сбогом, Доре!

11.03.2009

За първи път купих връзка пресен магданоз и връзка копър. Те, че са пълни с нитрати, пълни са, но не е чак толкова
144
страшно. По-страшни са пестицидите и радиацията, на която никой не обръща внимание и не споменава. Викнали в хор за палмовото масло! Аз, пък бих попитал, тези растителни екзотични масла някой изследвал ли ги е за радиоактивност? Ами, като хапвате шоколадови бонбони с лешници, някой надникнал ли е да види има ли в тях фунги и опасните плесени токсини – афла-токсините? Както всичките ни работи – сети се пресети се някой умник, че като гракнат в хор, кой от кой по-некомпетентни и невежи, па стой та гледай! След няколко дена, хайде на друга тема. А то у нас, теми да искаш…!
Снощи гледам в новините така наречения „Батко”, който разпределяше европейските фондове за инфраструктурата и ги даваше на братята си. Опънал се в пловдивска болница и… болен! До него – лекар обяснява колко много е болен господина! Има шипове в областта на врата! И делото пак се отложило.
Абе, негодници, аз имам шипове във вратната област и плексит от студентските си години. А сега не мога по цели нощи да мигна, да се обърна, да вървя нормално по улицата. Но с шиповете, световъртежа, яките болки и проблеми с равновесието, служих честно и отговорно на родината, дадох всичко, което ми позволиха да й дам и сега съм щастлив, че тя ми дава една скромна пенсия от 350 лв., горе-долу достатъчна на фона на общата обстановка, да преживявам! Нямате ли срама? И вие доктори? Все недоволни и все незадоволени!. А и държавните управници – докога ще търпите това чудо, бе?

18.03.2009

Когато бях в общината, съм се срещал по общински и държавни дела с министър-председателя Любен Беров, редица министри, висши държавни чиновници, дипломати.
Срещи с „лидери” на партии, включително на СДС, не съм имал и не съм желал да имам! Единствено за около 2-3 минути се срещнах с Едвин Сугарев, при това, без да си кажем и дума! Ето как.
145
Една привечер разбрах, че Сугарев провежда събрание в общинската зала, която се намира на партера под моя кабинет. Кметът Тасев, който се пишеше голям приятел на Сугарев и ходеше с жена си в София да го успокоява да не се „самоубива”, както обикновено, избягал и го изоставил – всички други от ръководството на общината – също. Аз, филантропът и будалата, въпреки че не членувах в нито една от партиите на СДС, викам си ще отида от кумува срама, че то инак е най-малко неприлично! Отивам, сядам между хората в залата, а като свърши събранието пристъпих да му се представя, та да види, че има и човек от общинското ръководство. Той стои изправен и слуша някакъв – вероятно активист, който му бърбори нещо.. Поздравявам учтиво със „Здравейте” и „Добре дошли”, а той мълчи и не ми обръща никакво внимание! Възпитан човек съм, стоя и чакам почитателно – нали е гост-големец от София, и мисля си, ще се обърне, ще отговори на поздрава ми, а той грандомански продължава с пренебрежението си! Стоях така няколко минути, помислих си, г-н Сугарев „сбъркал сте адреса”! Обърнах се и си заминах с достолепие! Това ми е единствената „среща” с големец от СДС.
Голям шум за така нареченото дясно обединение СДС и ДСБ! Французите казват:Tous le bruille puor set une aumlait! Абе, те ще се изпотрепят, кой по-напред да води бащина дружина и колко по-голям кокал да докопа, а уж обединение за „спасяване на нацията”.
Ръководството на ЕНП изцяло се е хванало в пеша на Б.Борисов. На другите по един ритник. Така е в живота – „Изтъка си платното и ми ритна кросното”! И на мен колко пъти са ми го ритали! Само че аз никога не съм „тъкал платно”, за да го нося у нас. Оставям изтъканото от мен платно, понасям си ритника и без да се трогвам особено, продължавам да тъка нови и нови платна съобразно служебните си и граждански
146
задължения – за хората, за града си и държавицата ни! И затова, може би никога не ме е боляло от „ритането на кросното”!
Но, за да бъда напълно откровен защо не ме е боляло от „ритането”, ще добавя и още нещо: много е важно, кой те рита! Ето какво казва по този въпрос моят любимец Алеко: „Да ме ритне турчин с кован ботуш – нейсе не, а то циганин със съдран цървул”! Браво бе, бай Алеко, семпло, ама точно!

23.03.2009

Тези дни в Истанбул се е състоял широк международен форум по въпросите на водите и в частност на питейната вода. Чух един кратък репортаж, който ми направи много силно впечатление. Данните са по-нови от тези, които само до преди 5-6 години цитирах в лекциите си.
Ще спомена само няколко неща.
97.5% от водата на планетата е солената вода от световния океан.
60% от сладката, питейната вода, се намира на двата полюса под формата на лед.
Един милиард население и сега купува вода за пиене.
Два и половина милиарда нямат питейна вода за хигиенни нужди
В 2050 година страни като Испания, Италия, Гърция ще изпитват много остра нужда за питейна вода и ще я купуват.
Източниците от подпочвена питейна вода са на изчерпване и повече не ще могат да решават проблема с недостига.
Основното направление засега се очертава икономия и най-рационалното използване на наличната питейна вода.
Мойто мнение е, че бъдещето е в обезсоляването и производството /с различни добавки/ на питейна вода от океана. Работата е в енергията. Трябва по-евтина енергия и технология с ниска енергоемкост. Засега и двете липсват!
Изобщо, както и друг път съм писал, проблемите пред човечеството са огромни и тежки. Тежки, но разрешими! Трябва единство!

147
АПРИЛ

06.04.2009

Вечерта пускам телевизора да чуя някоя новина. Чух, и то сериозна – Аня Пенчева от „Биг брадър” е покосена от тежка вирусна инфекция! С подробности в кадри от болницата, с набучена система, с изявления, интервюта – голяма работа, голяма новина!
Често ме питат – вярно ли е, че не четеш вестници, не слушаш радио и не гледаш телевизия? Какво да гледам? За Преслава, за Гала и Катето Евро, за Део, Дони, Нети… за Коцето Калки, Никито Кънчев, Годжи, Маестрото и Дългия, за един тиквеник, член на жури, нещо като сумист в шалвари – Пайнер ли е Майнер ли е, да не ги изреждам, за да не си развалям удоволствието от хубавата вечеря, която беше приготвила Ването и си хапнах с удоволствие.
Ей, хора – много сме зле, голямо невежество, голяма простотия ни гони! И какво самочувствие в този народ! Абе на улицата да го срещнеш и му кажеш, че е назначен за министър, хич не се съмнява, че може да е грешка, а скача в мерцедеса и заповеднически нарежда: „Карай бързо в министерството”, без даже и да знае за кое министерство става дума! У нас всеки е готов за всички постове.
Ей, посредственико, ами, че то министър не е само да се возиш в Мерцедес и да получаваш голяма заплата бе!
Тази сутрин слушам уморили в частна клиника родилка на 26 години. Правили й цезарово сечение. Сега го усукват, комисии, изследвания и мотаене, за да скрият неумението и безотговорността си. А то е ясно като бял ден. Жената получила тотален сепсис, което показва, че е останала плацента или част от нея след изваждане на плода. Това означава, че некадърника с голямото самочувствие и лакомия си е открил частна клиника, за да печели, а че ще мори хора хич не му пука!
148
Ами я погледнете какви назначения се извършват по партийно-коалиционната формула – 8-5-3! Разбирам да се правят политически кабинети при кметове, областни управители и министри, но да се назначават хора по партийна принадлежност на длъжности, които изискват специални знания и експертност, то е като този с частната клиника, за който писах по-горе.С тази разлика, че в такава клиника ще изморят десетина млади жени, а некомпетентността, непригодността, неграмотността, макар и с голямо съмочувствие, мъчи и мори цялата държава!
Какво да правим, такъв си е нашего брата – Ганьо Ганьов!

Доктор, инженер, юрист
депутат, икономист
Ганьо си е наше чедо
всички сме си като него!
Това е положението!

06-09.04.2009

Боже опази. Яне Янев в една партия с тази на Чърчил във Великобритания – баш консерваторите! С този ЧЪРЧИЛ, който въртеше света на показалеца си, и който толкова „обичаше и ценеше” българите, че ги наричаше: „Онези от Балканите, които си честитят, когато са ходили на баня”!
Европейската Единна Народна Партия /ЕНП/ се разцепила баш консерваторите хукнали да търсят съмишленици и намерили един в България – РЗС на Яни Янев!
Ще обединяват Европа, ще се „грижат за хората”, а се разцепили. Е как с разцепление ще правите обединение и как ще се грижите за по-добър живот на народите, бе господа? Че на всичкото отгоре да разчитаме и на Яни Янев – „ново” лице и баш консерватор?
Бойко Борисов на посещение в Москва. Не може да се гласиш да ставаш премиер на България и да не си свериш
149
часовника с Великата сила, която е най-близко до теб и като територия и като религия и като освободител от най-продължителното ни робство – турското! Турското! – стига с разни „отомански”, „мюсюлмански” и други измишльотини. Нещата трябва да се назовават с истинските им имена!
Работата е там, че това посещение не се хареса на опонент № 1 на Бойко – Столетницата, а тя не прощава! И му спретнаха едно извънредно положение в столицата, „Защото била потънала в боклук и ще се развихрят епидемии и ще изпоизмрат столичани!” А народът, особено столичния – колко му е? Кажи му, че ще го хване дезинтерия или антракс, па стой та гледай! Е, като му свирнеш два-три дена по всички медии, че за тази работа е виновен кметът, който вместо да вземе лопатата и да товари боклука за извозване извън София и пази хората да не се разболявт от дезинтерия и антракс, ами отишъл да се представя и то в „нашата” Москва, като бъдещ министър-председател…! Ядец, г-н Кмете! Сбъркал си адреса и не си разбрал все още с кого си имаш работа! Впрочем те, болшинството от нашите „политици”, все още не са разбрали с кого си имат работа! И какво ли? Ами г-н Кметът набързо си прибрал пижамата и хайде обратно за София!

11.04.2009

Днес е Лазаровден! Много детски спомени имам от този ден. Спомени за мама, за баба и за празника, особено за сестричката ми – Мичка. Емоционално дете съм се родил, емоционално дете бях, емоционален човек съм и ще бъда! Дай Боже такава емоционалност на повечето хора на тази грешна земя! Моля Ви, не считайте това за нескромност и самохвалство! Това е истина, тя си е моя истина!
Правителството на Станишев обявява „извънредно” положение и от днес вечерта започва да почиства София, първо около храмовете, за да могат богомолците да стъпват
150
на чисто и да не се спрепат в боклуци. Така е! Всичко в този свят е конюнктура! Един път шлекаме кой ходи на църква и го записваме в черния тефтер, друг път почистваме околохрамовото пространство за удобство и почит на вярващите – същите ония, които записвахме...!
Като слушам, целта сега е да се омаломощи бат Бойко. Така наречените „десни” доволно добре са омаломощени!

15.04.2009

Снощи бяхме в театъра. Гледахме „Народно творчество” с Камен Донев – негов моно спектакъл. Хубаво представление, забавно представление с много танци, песни, хумор, скечове и един прекрасен актьорски талант, едно Божие дарование, наименувано Камен Донев. Браво!
Камен е син на Иван Донев – наш приятел, шеф и главен художествен ръководител на световноизвестния русенски ансамбъл „Найден Киров”. Иван не е учен от висок ранг, но е даровит – самобитен танцьор, режисьор и творец. Съпругата му – майката на Камен, беше прекрасна танцьорка, дъщеря е на Илия Попа – също наш приятел.
Та, като го гледам снощи Камен, си мисля: ето ти тебе едно великолепно потвърждение за великата сила на наследствеността! От сульо и пульо, от нищо нещо не става!
Преди няколко десетилетия у нас можеше да се чуе: „Изпратили го да учи за поет”! Абе, какъв поет, бе хора? Това или го имаш, или го нямаш! То с учене не става, бе! Щом Тъпото е бащата и Мара Секса е майката, ако ще и на Луната да го изпратите, поет няма да стане! Е, ако Природата е решила да му даде и той е прибрал дарбата на някоя мутация, хич без никакво учене ще стане поет и то велик поет. Така се е пръкнал Яворов например. Първо Крачолов, но като се заредили в главата му, а после и върху белия лист неповторимите ритми на „Калиопа” и хоп от телеграфопощенската станция в Поморие, направо в София в списание „Мисъл” и д-р Кръстьо Кръстев! Дарба, ген, съдба!
151
От мен запомнете! Училище за дарба няма! Няма и училище за поумняване! Мисля си, че Конфуции много добре го е рекъл: „Само най-умните и най-глупавите не могат да се променят!” – точка!
След театралното, гледах още едно изключително „представление” – мачът между Челси и Ливерпул – 4:4! Наистина изключително! Бързина, техника, себеотдаване, виртуозни изпълнения и прекрасни осем гола! Това не са играчи-хора, това са програмирани машини с невероятни умения, неизчерпаема енергия и воля за победа! Ако наши футболисти са гледали това чудо по телевизията, само от гледането са се изморили горките вощеници и са изпопадали като гнили круши от столовете си. Боже, Боже и ние имаме футбол и ние гледаме мачове от нашето първенство!

17.04.2009

Разпети петък – това е кулминацията на Страстната седмица! Довечера се ходи на богослужение, обикаля се църквата. Като дете баба ме водеше. Това си беше повече от любопитство, отколкото от дълбоки религиозни чувства. После „Новата” власт разпартушини църквата, подгони поповете и които на този ден ходеха да „обикалят” ги записваха като неблагонадеждни! Кой ги записваше ли? Ами тези, които сега първи са в „Александър Невски”, които първи целуват ръка на патриарх Максим и които вече не записват, а усърдно се кръстят и целуват икони!
Не записват в църквите и пред църквите, но записването си продължава и то с помощта на „техническия прогрес”... Е, така, както си говориш с близките в къщи, както си говориш служебно или с приятели по телефона – стационарен или мобилен, както нещо си пишеш на компютъра, както си кихнеш, а на стари години може и да си пръцнеш- няма празно, всичко се записва! O, tempora! O, mores!
152
Йончето за Великден ни изпратила заек. Ването купила агнешки „комплект” – дробче, сърчице, бяло дробче и пр. Има с какво да отпразнуваме. Сутринта си викам, я Ванко обиколи из този хубав и вече доста поизчистен град Русе, па виж, ако има някъде агнешко бутче или черече да ти хване окото, го купи, та да се почувства истински празника и да се спази традицията. Така че на Великден и агнещко ще хапнем! А Ванюшката, как умее да го натъкми и да го опече – няма равна! Така е, от мама и от собствената жена няма по-добра домакиня, по хубави и по-вкусни манджи никой не може да ни сготви!

19.04.2009

Великден! Излязохме с Ването да се поразходим. На този ден на централния площад всяка година се провежда мило великденско тържество – „Великденско яйце”. Музика, народни хора, томбола, „надборване” с „писани” яйца, веселия.
Това е моя идея от кметуването ми. Възложих я на Иван Донев и неговия ансамбъл за народни песни и танци „Найден Киров”. Иван ги умее тези работи, разви идеята и ето, че тя повече от десетилетие съществува, придава тържественост на този най-голям християнски празник и радва хората от град Русе.
Що глупости се измърмориха тогава за мен, че съм искал да върна селянията в града, че Русе е интелектуален град и от хор и ръченици нямал нужда и още, и още...! Така злословеха някои тогавашни самозвани и насъсквани баш „културтрегери”!
Като си спомни човек такива неща как да не вярва, че глупаците никога няма да се свършат и че са широко разпространени във всички „браншови” организации!
Та, минахме покрай това събитие. По-натам по „Александровска” срещнахме батето – Марин, и кака Райна. Разприказвахме се. Нали и двамата не умеем да приказваме – джинс! Появи се и наш приятел – Иван Замфиров. Разговорът продължи, весел, че и шумен. Обещахме си през седмицата да се видим.
153

20.04.2009

Ходихме на разходка в парка. Русе сега е много хубав. Зеленина и чистота! И друг път съм казвал: не го познавам г-н Кмета, не ме интересува от коя партия е, но този човек има дарба и чувство за стопанин! Той показва, че и без много пари може да се върши кметската, респективно общинската работа така, че да се виждат резултати.
Пуснах си малко оперетна музика. Послушах „Царицата на чардаша”. Слушам и си мисля. Тази оперета за първи път съм я гледал и слушал като ученик в пети гимназиален клас /сега девети/ в Б. Слатина. Артистите бяха ученици от мъжката и девическата гимназии. Постановка и режисура на учителя ни по химия г-н Цървенков и съпругата му – учителката ни „по пеене” – г-жа Цървенкова. Каква наслада беше тогава, какво очарование.! Че и онези ми накичени хубави ученички... За музиката да не говорим. И всичко това в гимназия, в едно селскостопанско градче с 20 000 жители!
Каква гимназия беше, какви учители бяха, какъв ред имаше и колко много знания добих и запазих от този период на живота си!

30.04.2009
Случайно срещнах една нещастница, недоразумение едно – „журналистка” беше във вестник „Дунавска правда” и русенски кореспондент на в. „Работническо дело”. През 1991 година, когато за първи път създадох Българо-Румънска комисия за решаване екологичните проблеми на района Русе- Гюргево и работата тръгна много успешно, та получавахме похвали от правителствата на двете страни, тази хубостница написа срамно лъжлив, клеветнически пасквил в „Работническо дело” против мен и семейството ми! Работата в Комисията вървяла отлично, защото „Синът ми изнасял продукцията на гюргевските заводи – Верахим, с влакови композиции през Дунавмост за Турция и така сме правели милиони”!
 Да кажеш за такъв екземпляр, че е лъжесъчинител, е малко. Жалкото е, че и тези, които са я накарали, не са по-долу от нея! А има такива: Когато наша близка приятелка, загрижена попитала майка й, как е възможно така да се петни този честен човек и това благородно и почтено семейство, майката на пишман журналистката отговорила: „Моля Ви, много Ви моля, тя Галя не е виновна, това е политическа поръчка”!
Подадох молба да я съдя. Молбата ми се въртя из Русенската прокуратура, тогава оглавявана от Елеонора Николова, въртя се, после я изпратих в Софийската районна прокуратура и от там получих отговор, в който имаше следния пасаж: „...какво толкова е станало? Само преди 4-5 години в Русе и за другаря Гриша Филипов – министър-председател, пишеха подобни работи...”!
Преписката безславно беше прекратена, но аз си останах все пак удовлетворен, че скромната ми персона биде сравнявана с Министър-председател на Отечеството ни!