Последна част от  2008 г.

СЕПТЕМВРИ

03.09.2008

Обади ми се д-р Кацаров от София. Народната библиотека с удоволствие иска по три екземпляра от новите ми три
102
книги. Живот и здраве през октомври, когато мисля да отидем до София, ще ги занеса. Това е голяма радост и признание за мен – мои книги да бъдат в Народната библиотека на България !
Кацаров ми каза, че и в софийския Ветеринарномедицински факултет искат по един екземпляр. Ще занеса и на тях. Остават за Университета в Стара Загора и край. Другите 2-3 екземпляра за мен и за зор-заман.

11.09.2008

Днес се навършват седем години от атентатите в търговският и финансов център на света – близнаците кули във Ню Йорк. Този акт заби страхотен и зловещ кинжал в снагата на САЩ и те, предполагам, никога няма да забравят това, ако не постигнат съответното възмездие.

      Ужас! Професор Кирил Енчев се удавил! Днес в 12 часа е поклонението в районната ни църква!
С професор Енчев се познавахме от 1990-1991 година. Избраха ни за общински съветници от гражданската листа на СДС. До преди 5-6 месеца сме се срещали много рядко и си говорехме на „Вие”! След това, като ми подари автобиографичната си книга „Моите звездни мигове”, се срещахме по-често, станахме близки приятели. Последния път срещата беше семейна. Почерпи по повод завършване на книгата – новото, допълнено и разширено издание. Говорехме си за това, което пишем, за възхода на световната наука и технологии. Никога не сме говорили на политически теми. Подчертавам – никога!
Жал ми е за този човек! Жал ми е и за съпругата му – доцент, която на всичкото отгоре има и сериозен проблем със зрението! Живот!
Сбогом професоре, сбогом добри ми приятелю!

      Великият физичен експеримент в научния център в Швейцария започна! Посредством сблъсък на снопове от неутрони в тунел от 27 километра и намиращ се на дълбочина в земята 150 м, ще се търсят обяснения на редица явления от Вселената – откриването на нова частица от материята, т.н. „Божествена частица”, респективно изясняване произхода на вселената...

    Погледнете хората с какво се занимават!
Помислете за мозъците им, за вашите и за напъните ни и ние „барабар Петко с мъжете!” Дайте да спрем да се пъчим, да спрем да се смятаме за велики и че всички ставаме за депутати, министри, управници. Абе нашият ганьовец винаги си е мислил и си мисли, че за всичко става…само власт да е и келепир да пада!

12.09.2008

По искане на депутата Минчо Спасов, министър на вътрешните работи, Миков отговори, че за една година са похарчени за подслушване и следене на граждани 94 000 000 лв. – по 130 000 лв дневно! На всичкото отгоре, от проведени 10 000 операции, само около 200 са с резултат за съда и само около стотина са признати в съдебните заседания!
Сега всички цъкат и се вайкат как е възможно такова разхищение. Ами възможно е, защото са подслушвани и хора, които нямат нищо общо с престъпността, но тези хора са умни, с качества и поради това опасни за властвуващите, много от които не могат да се похвалят със същото!

15.09.2008

Драстична промяна на времето! От 32-38 градуса на 14-24 и то за едно денонощие!
Не съм излизал никъде. Гледах спортни предавания и главно мачове от нашето и английското първенство. Разликата е отчайваща. Нашите, горките, още не са свикнали да си подават и спират топката от всяко положение, а претенциите ни са даже и за световен първенец!
104
Големи скици сме ние, това българите, все се мерим с големите и все не можем да се видим колко сме малки, бедни и жалки в тия си безпочвени напъни!
Покрай спортните, потърсих и други някакви интересни предавания в десетките канала, които имаме в телевизора ни. Неприятна работа! Няма концерти, няма свястна публицистика, няма приятна забавна музика, няма опера, оперета, театър, мюзикъл, екран нормален няма! Светкавици, тъпани и барабани, ревове, вълнясали типове, пренагиздени и наклепани с гримове мадами и голи „интимности”, за жалост и те не естествени, а напомпани със силикон и изпъчени, като гюлета за атлетически състезания! Щом го харесват, нека да го има, но защо само това?
Излязла нова книга на журналиста Христо Христов – този, който се занимава с убийството на писателя Георги Марков. Дочух, че публикувал документи, от които е видно, че някакъв агент „Пикадили” му е видял сметката.
За мен нищо ново. Не зная как е, защо е, не искам да се приема като самохвалство, но още в студентските си години забелязах, че без да искам в главата ми се оформяха хипотези по повод на различни събития, било то от битов, обществен или политически характер. И което е още по-интересно – тези хипотези във времето получаваха своята аргументация, а след това, понякога след доста време, напълно се потвърждаваха!
Аз нито за секунда не повярвах, че Трайчо Костов и Никола Петков са „агенти на американския империализъм, а Лисенко и така наречената „Мичуринска биология” са „ведущи, най-прогресивни..” и тем подобни глуповато и насилствено налагани внушения..
Та и за убийството на Георги Марков. Това, което въпреки неимоверните усилия да се прикрие истината, е установил журналистът Христов, повярвайте. в стройна хипотеза беше
105
подредено в съзнанието ми почти веднага, като се научих за случилото се!

20.09.2008

Днес във в. „БРЯГ”: „В Хърватия арестували корумпирани професори!“ И по-нататък:
„...Над 90 души задържани в 4 факултета на Загребския университет.
Намерени студентски книжки с 21 000 Евро.
Ценорасписът за изпити бил между 400 и 2 000 евро.За записване се плащало 9 000 евро.“
Това е разликата между болшинството европейски страни и нашата ! У нас и децата знаят, че така наречените ни Университети в някаква степен са корумпирани. Но да сте чули някой да ги притеснява, да им потърси сметка? Не сте. Няма и да чуете. Впрочем, един депутат от Велико Търново преди време се опита да спре развихрилия се ректор на тамошния университет и безобразията, колкото нахални, толкова и явни, но не би! Накрая май, че депутата изкараха клеветник!
И по онзи свят има корупция и присвоявания и всякакви човешки прегрешения. Но там се борят срещу тези прояви и когото хванат, си плаща двойно и тройно – съд и затвор! Който и да е!
У нас гледаме, ама се правим, че не виждаме. А когато далаверата е съвсем явна, правим нещо като съдебен процес, проточваме го, за да стане „всяко чудо за три дена”, замажем го и виж след време престъпника си пече гениталиите по черноморското ни крайбрежие, отседнал невинен в най-луксозния курортен комплекс!

22.09.2008

Днес е Празникът на независимостта! Сто години от обявяването на независимостта ни.
Тържествата се провеждат във Велико Търново там, където преди столетие Фердинанд я обявява.
106
Говорим за различни видове „независимост” – национална, регионална, лична и др. Моето скромно мнение е, че няма независимост! Добре запомнете! Няма и никога няма да има пълна и истинска независимост! Нито национална, нито регионална, най-малкото лична!
С акта на раждането си, не – с акта на зачеването си, оплодената яйцеклетка, после ембрионът, са зависими, първо от двете полови клетки и после от майчиния организъм.
А след раждането – стой та гледай! Бебето и човекът са зависими от толкова много фактори, че не виждам от какво и като как могат да бъдат независими. Най-правилно е да се каже, че човекът от зачеването, та до смъртта си е зависим!
В днешния и особено в бъдещия свят да се говори за национална независимост така, както се е разбирала и се разбира все още в много среди, е анахронизъм и късогледство.

ОКТОМВРИ

01.10.2008

През месец октомври съм се родил. През месец октомври съм се женил. На втория от дните му се събрахме официално с Ването и я заведох у дома. Боже, как претенциозно звучи това „у дома”! А то две схлупени стаички над един склад за спиртни напитки в някогашния „Винпром” – Русе. И все пак беше щастие! Щастие на две сродни души, притаили неизвестното си бъдеще и уверени, че като се върви по „правия път” с труд, почтеност, знания и отговорност един към друг, към всякого и всичко, ще се изкара сносен и достоен живот!
На двадесет и втория ден на нашия октомври, сключихме граждански брак Направихме сватбено тържество в тогавашния най-представителен ресторант „Приста”, който се намираше в емблематичната за Русе сграда Доходното здание Перипетии, преживявания, надежди и много труд, неволи, мимолетни радости и ужасни удари на съдбата! Така е! Не сме само ние. Та нали това е животът!

02.10.2008

Започнах по-сериозна подготовка за издаване на една книжка със стихове от ранната ми младост и „пенсионерски задявки” по актуални, злободневни събития от настоящото ни ежеднивиевие.. Така, както съм я структурирал и редактирал в съзнанието си, мисля, че ще стане добра книжка. Добра за моите възможности и без капка претенциозност!
Вчера ми се обади Христина. Поканили я с преподаватели от университета им на конференция. При това да участва със своя разработка – докладче, съобщение. Това намирам за отличен шанс и висока оценка. От дете съм й внушавал един от моите основни принципи, че когато се трудиш, отговорно се отнасяш към задълженията си, натрупваш знания и вървиш по правия път, животът рано или късно ще те възнагради. Е, може да не е на 100%, но няма да те остави! Ще те възнагради, най-малко като ти предложи шанс!
Говорих с журналистката г-жа Николаева по повод излизането на втория том с публикациите ми. Днес в 16.30 часа имам среща с нея. Ще й занеса книгата да я прегледа.
Говорих с проф. Томов. Тази седмица отсъства. Обещахме си да се чуем следващата. Имаше идея за една академична лекция пред всички студенти от специалността „Екология”.

05.10.2008

Нещо напоследък се окалпазаних с писане в дневничето. Може би, защото се захванах със стихосбирката. Пък и какво да пишеш? То все едно и също: „Левски” пак пада в между
народен мач. Поскъпване на газа, парното, стоките. Да, ама инфлация няма! От време на време даже дефлация се появява!
Та, спомням си в някакво стихотворение бях писал:

Ако ме попитате
мразя ли нещо,
нечистоплътно и грешно
и кое от нещата?
На мига отговарям – лъжата!


Ей, братя, много се лъже в днешно време бе! То целият свят лъже, но у нас – прекалено! И съм установил, че не знаем и да лъжем като хората. Нашенските лъжи са колкото нескопосани и наивно плитки, толкова и смешни, защото обикновено се пускат да скрият очевадни факти!
Из София се вихрят разни скандали за подслушвания на политици, сега и на журналисти. Не съм в течение, защото не следя редовно, но схващам, че много народ се чуди как така да ги подслушват? Аз, пък се чудя на акъла им: като са уж интелигентни и умни, защо се чудят?
Мен си ме подслушват от десетилетия и никога не съм се чудил. Е, вярно, не е чак толкова приятно, но като им е интересно, да слушат и да гледат бе! Инак как да си обясним, че се харчат по 90 милиона лева годишно и 130 000 лв. дневно за подслушване, а файда никаква?

     Почина нашата добра приятелка и моя съгражданка – Димитрина. Тя беше учителка по литература. Баща й Борис Петков ми е преподавал математика в гимназията в Бяла Слатина. Интелигентна, спокойна и авторитетна жена беше Димитрина. Като баща си, като майка си, като брат си – проф. д-р Петко Петков – хирург, мой приятел от детинство. Когато играехме на „футбол” с парцалената топка в училищния двор, той като по-голям и по-дебеличък, не участваше в играта, а ни беше рефер. Бог да ги прости и двамата!

06.10.2008

Тези дни в Барцелона се провежда грандиозен екологичен форум по проблемите за опазване на околната среда и в частност на видовете животни и растения. Само кратко съобщение чух по радиото и повече отникъде нищо.
Въпросът е „маловажен”! Ние по всички възможни медии си говорим за „Биг Брадър”, за „Танцувай с мен”, „Стани богат” и подобни – кой кокошкар осъдили и кой разбойник оправдали.

12.10.2008

Днес навършвам седемдесет и шест години! Да ми е живот и здраве!
Като се позамислиш, вярно е, бързо минават и се трупат годините. Но колко труд, колко усилия, колко преживявания – мимолетни радости и колко, колко мъка…! Живот – що е то? Ако се отнася за хората, това е величие, което си заслужава да го видиш, да се порадваш от време на време малко и задължително да си домъкнеш кръста до някой трап! Брутално и натуралистично, но това е!
На обяд отворихме бутилка шампанско и пихме с Ването за общото ни здраве.
Вечеряхме в един от новите и най-хубави ресторанти. Вечерта беше трогателна не само че я организирахме по повод на рождения ми ден, но и поради това, че бяхме на същото място, където точно преди една година празнувах 75-тата си годишнина и представих книгата „Разкази мили, весели и тъжни”!
Във вестник „Бряг” излезе статия за втория том на „Научни публикации“. Малка, прилична статия със снимка.
110

22.10.2008

Днес се навършват 47 години от сватбата ни с Ването. Ей, четиридесет и седем години! Никак не са малко! Години на съзидание, започнато от нищо и без никаква помощ от никого! И да не сме горди, че сме били и сме здраво българско семейство? Дай Боже живот и здраве и леки старини! Мисля, че с почтеността си, с честността си, с отговорността си пред обществото при изпълнение на служебните си задължения, с всеотдайността си да сме добри и да помагаме на другите, с любовта към родителите ни и взаимната ни любов и уважение го заслужаваме!
Споменах животът, когото аз винаги свързвам с времето – времето като измерение, времето като най-мъдрия и безотказно действащ властелин – господар и ваятел на вселената, в частност на нашата планета, природата ни и обществото!
Не се заблуждавайте! Това революциите, превратите, диктатурите, така наречените „преходи” и прочие, са само инструменти на времето. То, само то може да оправя язвите на обществото, да ги доведе до известно изцеление, да ни погледа сеира като „наблюдава” как режем клона, на който седим и пак да ги пооправи и т.н. Само че, не зная дали в далечното бъдеще няма да му писне на времето, да вдигне ръце от нас, да ни удари един ритник и планетицата, заедно с все човечество да отиде там, откъдето е дошла – вероятно черна дупка! А?

23.10.2008

Интересно се развива светът! Най-забележителното е, че колективно се търсят съвместни кардинални решения за бъдещото икономическо и финансово състояние.
Мисля си, че е време да се въведат някакви ограничения за печалби и цени! Това е много трудна работа, защото е в про111
тиворечие с основната регулираща роля на пазара, свободната инициатива и пр., но се вижда, че и така не може! Тя, алчността, граници няма! Е, щом няма, трябва да има бариери. Може да са частични, временни, да не обхващат всички и всичко, може да са… нека специалистите да умуват и кажат, но трябва, трябва! И то се разбра! Сегашната катаклизма го показа.
Великолепно би било, да се запази и поощрява максимално личната инициатива при тавани и контрол на възможните печалби и цени! Имам чувството, че историческото развитие ни тика в тази посока.

НОЕМВРИ

01.11.2008

Ден на народните будители.
Това, което сега ме вълнува, е има ли в настояще време народни будители и има ли народът ни нужда от тях? Мисля, че има! Особено народът ни! Той е повреден! От кого и защо – историята след десетилетия ще каже. Разбира се, ако се родят истински историци, такива, които да не майсторят собствена, партийно обременена история, отвратително далече от истинската!

05.11.2008

Разправях се с второто издание на учебника ми от 1998 година – „Екология и опазване на околната среда”. Днес ще до оправя някои неща и тези дни ще го дам за отпечатване.
Тази сутрин разбрах, че САЩ имат нов президент. Да му е честито! Да е честито и на американския народ, който очевидно имаше нужда от нещо ново в развитието на страната си и отношенията й с останалия свят.
Всички говорят за това „ново”, но не чух в какво точно то ще се изрази?. Дай Боже да е за добро! Често пъти избраното с ентусиазъм „ново”, което обещава нови вътрешнодържавни и международни по-светли хоризонти, освен всичко друго, спомага на избирателите да разберат, че това, което са отхвърли, е било добро! Често се случва!
Като пиша тези редове, та се сещам за един куплет от книжката ми „Младежки опити и пенсионерски задявки”

Един народ-овца върви
и все с фанфари ги посреща.
Теглото сам си сътвори
и все отпосле се досеща!

Снощи бяхме на гости у Шехтанови. Запознахме се с негов колега Дачев – морски капитан от Варна. Интересна личност – писател, поет, музикант. Пее, свири, рецитира – бохем! Много приятна вечер. Говорихме за литература, поезия, география, бъдещи творчески планове… Това са интересните срещи, това са интересните и полезни разговори, защото обогатяват и най-вече – разтоварват, осмислят прекараното време, вливат ти удоволетворение и приятни чувства.

09.11.2008

„Направих” зелето! Голяма работа – голям ритуал и прищевки! За хората, не за мен.?
Нареждам зелките и си мисля: Кисело зеле, мешана туршия, нанизи от сухи чушки, кромид лучец, чесънец, боб, сланинка, брашанце – зимнинка, традиция, дошла от беднотията и практичността на българина – ценност или по-точно елемент от „ценностната” ни система!
Щели сме да я загубим! Щели от Европа да ни я вземат! Не се бойте, сигурен съм, че нямат никакво намерение да „ограбят” нито една от ценностите ни, включително и тази за „киселото зеле”...!
113
В 16.30 часа, съгласно предварителната уговорка, отидохме в сем. Габровски. Абе кажете, че Пенчо има рожден ден! Ние мислим, че ни канят на имен ден на Мила. Както и да е. Там бяха вече д-р Добрев със съпругата си г-жа Добрева. Занесохме букет, бонбони и шампанско. Направих снимки на юбиляра и компанията. Имаше духане на свещичка, торта, и приятни разговори.

10.11.2008

На този ден преди деветнадесет години започна така нареченият преход, защото била дошла „Демокрацията”! А пък то се случи една демокрация! Че и един преход! Не ти е работа!
Вчера – девети ноември – падането на Берлинската стена и отпушването на мощните демократични процеси, които доведоха до дълбоките политически и икономически промени в Централна и Източна Европа, включително у нас.
Стара истина е, че насила хубост не става! И още: аз и до сега не мога да си обясня какво са мислили тези „държавници” и височайши партенгеносета, когато са измислили чрез заграждане на народа си да построяват „най-хуманния и справедлив строи – социализма”? С кой разум и имали ли са разум въобще? Боже, Боже, на каква глупост и на какви чудесии се нагледахме!

11.11.2008

Често си мисля за времето – не, не за метеорологическото, за онова, в което се изменя светът, природата и ние в което се изменяме.
Ей, Време, много бързаш бе! Всъщност, какво си ти? Кой те сътвори или ти сътворяваш като създаваш и извайваш живота в необятното му разнообразие, като нижеш епоха след епоха и събитие след събитие по невидимата и очевидно безкрайна спирала на възхода, а? На възхода, а защо не и на пътя, по който възхождайки гоним пропастта на невъзвратимото си падение? Какво си ти бе, Време? Имаш ли плът да те пипнем? Имаш ли душа да те почувстваме? Задъхано ли си или само бързаш? А вярно ли е, че има и безвремие? Ами то, ако е вярно, то е страшно! Живот, движение без време! Или не е имало и движение? Тогава значи е имало покой, а то значи смърт! Е, то така и стана – умря онова, което трябваше да умре… Подсмиваш се, Времеее, подсмиваш се! Аз и така си го мислех. Нали ти го умори, като създаваш и извайваш живота в необятното му разнообразие, нижеш епоха след епоха и събитие след събитие и чистиш появилите се плевели или гнойни рани в Природата и обществата!
Какво си ти бе, Време? Измерение? В тежките и неподредени мисли на моето съзнание се осмелявам да те попитам: ти ли си Властелинът на Вселената или си първият му помощник в съзиданието и движението й? Какво си ти бе, Време? Божествена сила или нашият Бог?

15.11.2008

Днеска ли, утре ли, във Вашингттон се събират ръководителите на двадесет най-развити страни за обсъждане и приемане на мерки за справяне с настъпилата финансова криза. Наистина трябва да се вземат някакви мерки! Досега взетите дават определени резултати. Така чувам, без да съм се заровил да чета и слушам подробности.
За мен е важно, че светът усеща нужда от единомислие и единодействие по проблемите, които го засягат. Ето ти една от проявите на глобализацията! То не е желаеш ли или не желаеш! То е процес, който те е обхванал, и ти – „няма мърдане от него”! Трябва да се съобразяваш и щеш не щеш да подскачаш в хорото по музиката, която е засвирена. Не от някого, а от хода на историята и настоящия етап от развитието на обществото.
Това е! Чувам приказки за някакъв „контролиран капитализъм”? Напълно съм съгласен, че най-после трябва малко
115
от малко да започнем да укротяваме алчността и безобразното натрупване на индивидуално богатство. Трябва!

      Тези дни се е състояла среща между ръководството на Европейския съюз и делегация на Русия, водена от президента Медведев. Това е добра новина! Френският президент Никола Саркузи е в основата на това събитие, което още един път потвърждава моето становище, че този човек е голям съвременен държавник!
Сега, като пиша набързо тези редове, дочувам от съседната стая някакво предаване по телевизията, в което като гост е поканен… á познайте кой?
По българските телевизии мъжките гости са щатни персони. Погнусил съм се. Веднага ви ги изброявам: Дони, Коцето Калки, Ники Кънчев,Тити Папазов, някакъв Део, фъфльото Любен Дилов-син, Андрей Слабаков… Андрей Райчев и я има, я няма още двама-трима „юнаци” от този род!
Абе телевизионери, други мъже и хора в тази държава няма ли, бе?
Ако не сте познали, ще ви помогна. Днешният гост е Тити!

19.11.2008

Снощи говорихме около час по телефона с моя колега, съгражданин и приятел-д-р Димитров – Ларго. Прочел книжката ми с разказите веднага щом ги получил. После през нощта ги препрочитал. Много ги харесал и ми повтори поне пет пъти да продължа да пиша, защото съм имал талант!
С тези разкази, голям майтап. Мен ми беше неудобно да ги покажа, а те се харесват на всеки, който ги прочете!
Не се главозамайвам от такива оценки, но все пак, Ларго е автор на радиосценарии, статии, редактор на списание в продължение на години, автор на стихосбирка, рецензии и др.
116
Сиреч, този човек има култура, има познание, има чувство за стойностност!
27.11.2008
Тази България, тази наша България! Кога бе, Боже, и тя ще тръгне да съществува и се развива като хорските държави? Всеки ден дандании, всеки ден разправии, потънала в един дълбок разкалян коловоз, пъшкаща и изнемогваща от собствената си неразбория!
Вчера ново двайсет: Европейската комисия окончателно ни отрязала с 240 000 евро! Отрязали ни, защото не сме си свършили работата. На книга го докарваме добре, но хората искат действия! Искат изгонени, осъдени и вкарани в затвора крадльовци! И не апаши-цаца, а едри рибаци...! Ама как бе, братя европейци, в затворите да вкараме апаши? Та нали апашите са наши...!

30.11.2008

Подготвих кашонче с книги и три екземпляра от второто издание на краткия ми учебник по „Опазване на околната среда”, които утре ще изпратя на читалищната библиотека в родния ми град Бяла Слатина.Ура – тута и този месец се изниза. И пак злоупотреби, и пак съдебни фарсове, и пак циркове, циркове…! Сега ги усещам: световната финансова и икономическа криза ще ни е виновна! То, ясно е, че това чудо ще окаже негативното си влияние и у нас, ама световна криза не учи един цял народ да послъгва, да мисли повече за аванта и по-малко за съзидателен, честен и отговорен труд за собственото си благо и благото на Отечеството!
Как искам да се родят политици и държавници, които откровено да кажат в очите на нашенците тези ни кривици! Да обяснят, че те са в основата на несполуките, а не все някой друг
117
да ни е виновен! Защото точно с такива внушения се разхайтва народът, особено ако и генетично е обременен с достатъчна „дарба” за разхайтване!

ДЕКЕМВРИ

06.12.2008

Написах по електронната поща мило и обстоятелствено писмо-отговор на Ларго, което по „неизвестни” причини не получил. А, уж видях надпис: „писмото е изпратено успешно”, в действителност – то е изчезнало безследно! Замених го с продължителен телефонен разговор.
Никулден – шаранът се пече. Приготвил съм и бяло вино.
Шаранът беше идеално приготвен. Да не си кривя душата, от едно време обичам риба, много я обичам, но натурална – пържена с лимонче, с пържени хрупкави картофки и леко, но хубаво бяло винце. Това е!
Обичам интелигентно наредената софра, но си харесвам и натурални ястия – български, нашенски!
Бил съм на какви ли не „маси”! Най-трагична е картината по коктейлите на разни форуми. Яде народът, та ушите му пращят! Стоял съм настрана, срамувал съм се, особено когато това е било в България. С учудване и съжаление, гледайки полу смъкнатите, изпомачкани и изпоцапани покривки от настървението на човешка необуздана лакомия, страхувах се някак си да не помъкнат и излапат и тях! Грозна гледка! Страшна работа е това лакомията, във всичките й аспекти и разновидности! А хора уж интелигентни и с претенции, претенции...!

08.12.2008

Днес е студентският празник! Сега студент да си – не свобода, а безпрецедентна слободия. Може би точно затова е твърде подходяща онази простичка, но вярна социалистическа
118
поговорка: „Тати носи – мама меси“! А така наречените вече 52 „висши учебни заведения” раздават дипломи на поразия! Какво ще прави България с тази армия от дипломирани тарикати и полуграмотници. Бог да й е на помощ!
Какво ще прави? Ще реве, че не й достига „административен капацитет”! И то да е само „административен”, ами то ще е капацитет всякакъв!
Разбира се, че много от дипломираните „юнаци” ще продължават да заемат и височайши държавни длъжности. Нали и поразии трябва да се вършат?
И все пак знаменателя не е общ. Затова по случай студентския празник Осми декември поздравявам българските студенти и най-вече студентите от Русенския университет „Ангел Кънчев”.
Пожелавам ви, драги млади колеги, здраве, успехи в учението, жизнерадост и много, много положителни емоции!
Винаги съм ви казвал и сега ще повторя, че все повече и у нас ще се налага правилото – не каква и колко дипломи имаш, а какво знаеш и какво можеш! Ето защо, използвайте студентските си години да натрупате знания та, когато завършите следването си, да знаете и да можете!
И непременно се веселете! Празнувайте, танцувайте, спортувайте и общувайте! Посещавайте театрални и оперни представления, художествени изложби и концерти! Изкуството е един от великите университети, сътворени от човешкия гении.
Бъдете окрилени от мисълта и вярата, че европейското бъдеще на страната ни в голяма степен ще зависи от вашите знания и възможности, от вашата култура и морал, от вашия поглед към света.
Днес, на вашия празник, заръката ми към вас е: не забравяйте никога, че сте българи – помнете винаги, че сте европейци!
честит празник!
119

11.12.2008

В Гърция вече 5-6 дена не спират улични протести и вандалщини. Някои казват: „Браво на гърците”!
Абсолютно не споделям такива възхищения! Това не са протести, това са изблици на необуздана простащина от самоорганизиращи се банди, които, сигурен съм, не знаят точно за какво протестират. Защото тези типове, които явно някой подстрекава и поддържа, не протестират, те вилнеят, чупят, рушат и мародерстват върху милиони мирни и свестни хора, върху имущество, върху една обществено-икономическа система, която им дава възможност да живеят прилично и дори да изказват своето недоволство срещу ръководството на държавата! Защото се знае, че гърците десетилетия живеят много по-добре от нас – българите, въпреки че са по-мързеливи, по лъжливи, крадливи, много по-хитри от нас и порядъчно обременени с всички балкански „добродетели”.!
Абе, Караманлис, я им спретни на тези протестиращи един социализъм, ама да започне като нашия с истински „9-ти септември”, с „Народен съд”, с ТКЗС и ДЗС, с „Хоремаг” и прочие, и ги подръж само десет години, примерно, както до нашата 1956 г.! През това време нека да се опитат да правят стачка, да палят и да трошат! Олеле мале – стачки ли, тринадесета и четиринадесета заплата ли…! И остави другото, ами ние имахме „удобни”само два-три острова около Белене, а в Гърция са хиляди „особено удобните” – само скали, вода и небе!

13.12.2008

Вчера Ването ходи на гости в сем. Докови. Г-жа Докова беше учителката по биология и класна на сина ни Петко в Английската гимназия. Мъжът й е фармацевт. Ването им занесла една книга с разказите ми. Тази сутрин Докова и Митко рано – рано звънят по телефона и ме засипват с комплименти. Докова
120
ги чела два пъти през нощта и ми ги разказва по телефона! Много сърдечно и упорито ни канят на гости. Обещах им.
Вчера направихме коледната елха. Като се роди сестричката ми Мичка – бил съм на 8 години, по мое настояване всяка година се купуваше и кичеше коледна елха. Една година баща ни беше поръчал и ни донесоха една, която не можеше да се внесе в къщата, та трябваше мама и баба да я секат и намаляват. Той, сладура, хич не му се седеше вкъщи, камо ли да се разправя с елхи… Тази Коледа, тази Коледа!

23.12.2008

Тези дни се навършиха две години от приемането ни за член на Европейския съюз. Две години от една историческа и повратна дата за бъдещото развитие на страната ни! Какво може да се каже?
Първо. Напредък има и той е видим! Стига да не си прекалено черноглед. Тогава нищо няма да видиш не след две, но и след 200-та!
Второ. Напредъкът щеше да е много по-осезаем ако народът ни като манталитет, култура и навици, беше по-подготвен за такъв скок към друг начин за работа, управление и живот – начин, изграден и подчинен на правила, които безусловно се спазват от всички в обществото!
Това обаче не е лесна работа и за две не, но и за 10 години няма да стане!
По този въпрос има какво да напиша и като трето, четвърто, че и седмо и осмо. Не е необходимо. Ще му дойде и времето, и мястото.
Утре вечер е Бъдни вечер, а след 7-8 дена Новата 2009-та! На нашата възраст не може да се почувстват емоцията и трепетите от наближаването и мисълта за отпразнуване на тези наистина забележителни празници. При нас идват спомените, спомените!
121
Към 10 часа ми се обади Веско. Изпратил ми пари „та с вуйна да си имате за празниците”. А колко пъти му казвах да не праща нищо и да си гледа семейството – добрата си жена и тримата сладури! Веско носи добра душа и добро сърце. Това го има като отличителна черта в родата! Корназ сме, буйни сме, но имаме сърца и то добри сърца. Обичаме хората, уважаваме, даваме! При нас егоизъм, завист, злоба няма! За това ги ненавиждам и недолюбвам тези, които ги мъкнат като гноясали циреи в душите си!

24.12.2008

Довечера е Бъдни вечер. Родил се е Исус Христос – родоначалникът на християнската религия! На Христовата вяра. Оформя се великата тройка – Отца, Сина и Светого Духа!
Не съм сведущ по теологическите въпроси, но напълно съм уверен, че религиите с всичките си противоречия имат изключителни приноси за възпитанието и облагородяването на човека и неговите общества!
Аз и сега , като си помисля за Светата инквизиция, за Ян Хус, Галилео Галилей, за Кампанела и хилядите мъченици, убивани в името на някаква догматична „правда”, изпадам в дълбоко недоумение и потрес!
Страшно нещо е догмата! Няма значение каква е – религиозна, политическа, държавна, партийна! Догмата винаги малко или повече се налага със сила. А защо със сила? Ами, защото е в противоречие с истината, с действителността, с природните и обществени закони! Как ви звучи например твърдението, че „Земята не се върти” и че „Диктатурата на пролетариата е форма на най-висша демокрация”? Нали, кощунствено и в пълно противоречие с истината! Да, ама за такава истина са горели живи хора на клади, а други са избивани без съд и присъда по арести, затвори и лагери!
Днес се навършват 104 години от рождението на баща ми Петко Иванов Байчев.
122
Благодаря му, че ме е създал и отгледал честен, отговорен и трудолюбив гражданин на народа и страната си!

29.12.2008

На 27-ми на гости ни беше семейство Бедилян с двамата близнака. Спомних си за майка им Ралица, когато бяха малки, как с Пепи запалиха елхата, че пердето… Тогава грабнах едно одеяло от спалнята, завих я и угасих започналия пожар. Бой нямаше – деца! Сладки деца в онези сладки години!
Нали все това си мисля тези дни. Вярно, Коледа е, но не е тя моята Коледа, онази от моето замечтано, жизнерадостно и безгрижно детство.
Не е тя моята Коледа като тази от времето, когато Пепи и другарчетата му „палеха” елхата. Трудно ни беше сами, но тримата бяхме голяма сила, окрилени от взаимна обич, доверие и вяра в собствените ни възможности, в невероятния ни стремеж да вървим по правия път на усъвършенстването чрез труд и почтеност в полза на семейството, близките и обществото ни! Отминали, щастливи години на съзидание, на радост от малкото, което придобивахме, на удовлетворение, че сами се борехме и постигахме всичко с дарба, отговорност, с много, много честен труд!
Бедна беше тогавашната Коледа, стресната и притеснена, но блажена за мен и семейството ми!
Коледа е. Верни на традицията и страстната ни привързаност към нея, наново изпълнихме всички „ритуали”, свързани с този голям християнски празник. И елхата е окичена, и холът е украсен, балконите са осветени с дълги гирлянди от светещи лампички, а за трапезата – стопанката е без грешка. Сега всичко има! Благодарим на Бога и у нас! Както през целият ни живот, така и сега, ние се радваме и на малкото. Имането е относителна категория, понятие и стойност.
На приятели и познати, на всички честни и добри съграждани и съотечественици, пожелавам здраве, оптимизъм и вяра
123
– повече вяра в себе си, в другите, в обществото и Държавата ни, в законите, които трябва да спазваме и да настояваме да се спазват от всички!

30.12.2008

Сега, ден-два преди Новата година, приличат му няколко изречения за най важното през настоящата – старата.
В личен план, бих могъл да отбележа няколко неща:
На 24 март се състоя Представянето на книгата ми „Научни публикации” първи том – „Самостоятелни научни публикации”. Изненадващо и за мен, всичко мина много добре. Имаше неочаквано посещение – над 60 човека интелигентни, отбрани хора. Поднесох експозе, което бе изслушано с внимание и интерес. Получих високи оценки, много поздравления и цветя. Бях и съм щастлив от това.
За радост, имал съм в живота си доста такива събития – отлично защитени, богати по съдържание докторски дисертации, научни доклади и разработки, изобретения и пр. Това е била голямата ми гордост и щастие: да предложа нещо, което сам съм осъществил от идеята до положителния резултат, нещо, от което имат нужда хората и е полезно за тях. Това са интересите на живота ми, на моето съществуване в обществен и социален аспект. Това е била и е моята сила. И тя е голяма сила, уверявам ви! Първо, че не всеки я има. И второ, че не могат да ти я отнемат! Пънкат се, въртят се като пумпали около теб, чудят се как да ти я вземат, но не успяват, само пречат. Тя е като огънчето – онова, „що не гасне”!
А, пумпалът е едно дървено конусче, от единия край заострено, та като го бият с камшичето да се върти накъдето и колкото му поръчат. Останалата част на пумпала е тъпа, много тъпа…!
Пумпалите никога не разбират, че тази сила, която не могат да отнемат, се нарича дарба! Това чудо или го имаш, или го нямаш! То с „партиен билет”, привилегия, фалшиви
124
дипломи или със сила не се придобива. Затова не може и да се отнеме, защото я носи една мнооого малка частичка, която се нарича ГЕН и никой пумпал нито може да я види, нито може да разбере за какво става дума. Пумпалът си знае Мичурин, Лисенко и Мирча Кришан с краставицата...!
През месец юни излезе вторият том на книгата „Научни публикации”– втори том. И тя е много хубава и богата по съдържание. За нея написах нови бележки на автора и биографични бележки.
В Бяла Слатина посетих читалището и библиотеката. Подарих им по един екземпляр от първи и втори том на „Научните публикации” и два екземпляра от книгата „Разкази мили, весели и тъжни”
Посещението там ме разтърси дълбоко. Наред с това почувствах се щастлив и удовлетворен от обстоятелството, че можах да подаря мои авторски книги на читалището в родния ми град.
Тази Слатина, която „предвид обстоятелствата” прокуди много от достойните си чеда…!
Мъчно ми е, но останах с впечатление, че тя все още е далече от промените, които стават в страната ни!
Кое на майтап, кое на истина през есента подготвих книжка със стихотворения в две части: Първата част – „Младежки опити”. Втората – „Пенсионерски задявки”. Не съм я издал. Ще почакам, ще проуча какви са условията за един тираж от малко бройки и тогава ще реша. Но такава книга, живот и здраве, ще имам.

31.12.2008

Колкото и да сме критични, което е нормално, трябва да признаем, че България се отлепва от дъното и че приемането
125
й за член на НАТО и Европейския съюз са в основата на тази промяна. Не мога да не припомня, че за първи път ни се дават безвъзмездно пари и то много пари, за да се измъкнем от беднотията и сиромашията.
В световен аспект ще отбележа няколко важни неща.
Цивилизованият свят започва да разбира, че „реже клона, на който седи”. Екологическото равновесие се нарушава повсеместно и опасно. Количеството на парниковите газове и в частност на въглеродните оксиди бързо се увеличава, а влиянието им е налице. Затоплянето на планетата е факт. Ако не се вземат мерки, работите отиват на зле. Радостното е, че отрезвяване има и започват да се приемат по-сериозни съгласувани решения. Ще отбележа решението на лидерите на държавите-членки на Европейския съюз да се намалят парниковите газове с 20% в периода до 2020 година!
Световната финансова и икономическа криза. Голямо събитие, историческо събитие. То извади на показ фундаменталните явления на нашето съвремие. Ще спомена само едно, може би основното – глобализацията! Каквото и да говорим, каквито и да са противоречията между отделните раси, райони, държави, континенти и пр. и пр., днешният свят със своето многообразие в определена степен е единен и което е още по-важното – ще не ще, върви по пътя на единството! Друга алтернатива няма! По този трънлив път ще има катаклизми, но те ще са етапи по пътя към все по-тясно и ползотворно единство на човечеството! Това мое разбиране в момента намира неоспорима аргументация в споменатата финансова и икономическа, но каква – световна криза! Нали тази криза започна в САЩ? Защо не си остана там?
Приятно ми е да спомена забележителните постижения на науката. Най-голямото може би е построяването и пускането
126
в пробна експлоатация на най-големия ускорител. Целта е да се получи единствено неизвестната до сега елементарна частичка – „Божествената частичка”, и да се изясни или се доближи науката до разкриване тайната за сътворението на света.
Много големи са успехите на биологията и медицината. Продължават да се редят триумфални постижения на генетиката, биотехнологията, фармакологията, хирургията и в частност пластичната и кардиохирургията.
Страхотни са постиженията на електрониката и комуникационните технологии! Те са един от фундаментите за желания или нежелан процес на глобализацията.
Неприятно е, но ще спомена, че в нашия свят в този момент съществуват и нелицеприятни и страшни неща:
- бързо се увеличава броят на населението на планетата ни, голяма част от което гладува;
- храните, че и питейната вода започнаха да не достигат;
- задълбочава се пропастта между богати и бедни;
- застрашително нараства опасността от намаляването на енергийните ресурси!
- Споменах по-горе за отрицателните последици, ако не се предприемат и спазват мерки за намаляване на замърсяването на природата!
- Мисля, че постоянно се увеличава радиационният фон на планетата, което е най-опасното замърсяване с най-бързо негативно влияние върху нормалното развитие на земната биосфера, в това число здравословния статус на човешката популация!
- Все още има грандиозно въоръжаване и превъоръжаване, опити с най-нови видове и системи оръжия, най-вече за масово поразяване и унищожение!
- Появи се в последните години и се разраства, за съжаление, ще го нарека професионалния, държавния тероризъм! Безогледно в името на някакви, поне за мен неразбираеми идеи
127
и „каузи” като религиозен фанатизъм, сепаратизъм и пр., се избиват стотици и хиляди невинни хора!
Завършвам с това, че и тези огромни опасности пред човечеството могат да се намалят или отстраняват само с постепенното настъпление и разумно осъществяване на единството му. Единно, човечеството може да успее! Повтарям: друга алтернатива няма.
Довиждане! До следващата 2009-та година

                                         2008


МАЙ

2.05.2008

Снощи гледах телевизия. Говореха за атентата в църквата Света Неделя през 1924 година. Да убиеш невинен човек – генерал Коста Георгиев, като примамка, за да дойде на опелото му политическия и военен елит, та да събориш църквата и избиеш и тях, това е комбинация, която само болни и примитивни хора могат да измислят и осъществят!
85
А предната вечер, пак по телевизията, говори професор Цветков от Нов български университет. Той каза, че през същата тази 1924 година по решение на Коминтерна България трябвало да се раздели на три части – Добруджа, Мизия и Македония, и да се създаде македонска нация! Не зная доколко това е вярно, но ако е така, кажи му браво!
Много работи не зная. Нормално е. Де от недостиг на капацитет, интерес, или липса на вярна и достъпна информация! Едно обаче съм сигурен, че знам. Историята ни за определени периоди е фалшифицирана! Яко е фалшифицирана и продължават угоднически да я фалшифицират! Все се надявам, че ще дойде време, когато умни и отговорни хора ще изхвърлят невярното и ще напишат горе-долу истинската нова история на България! Така си мисля и силно се надявам!

03.05.2008

Погледнете с какво се разправят политиците ни! Цял ден си вадят очите, оплюват, откриват и закриват Агенции, от кумова срама посменят някои министри, областни или заместниците им. Днес ужасен чух, че имаме 96 – да, деветдесет и шест заместник-министри! Добре ли чухте? Пет-шестстотин хиляди станала държавната ни администрация, а нямали сме административен капацитет! Аз се чудя пък как се чудят, че нямаме! Цял ден, не – цели мандати се занимават с глупости, как да си пречим и после, как да оправяме това, което не е станало, защото сме си пречили.
Странен народ ! Жал ми е, но е така! Ще цитирам този велик древногръцки мислител, който казва: „Когато си орел, не искай между гаргите да си пръв”!
Не съм се мислил никога за орел, драги Питагоре, и никога не съм искал да бъда пръв, най-малко пръв между гаргите! Но винаги съм чувствал, че около мен има доста гарги! И не само около, а навсякъде из страната ни!
86
16.05.2008

Тази сутрин чух по телевизията, че много модерно било родителите да подаряват на абитуриентките поставяне на изкуствени бюстове! Бях шокиран! После като се бръснех, помислих и лека-полека проумях, че не е чак толкова страшно. Ами такова е времето! След като наляво и надясно се разнасят почти голи тела и широко разтворени пазви, какво може да се очаква?
Какво ще стане по догодина и за в бъдеще ли? Ами поне в близките десетина години ще е продължаващото разголване, гарнирано с художествени надписи по съвсем оскъдното облекло или под формата на татуировки по абитуриенти и абитуриентки: „Гей”, „Лесбийка”, „Травестит”, „Със сменен пол съм” и пр. и пр. Знае ли човек какво може да измисли повреденото съзнание на парвенютата и войнстващата чалга?

23.05.2008

Обади ми се Веско. Днес около 16 часа тръгва от Чикаго. Сутринта ще е в Лондон на Хитроу! Там има около два часа престой и в София живот и здраве ще е утре – събота, в 14 часа.
Купих няколко асортимента месни деликатеси. Веселин е месар. Той все още мисли горкият, че в България е все онази немотия, която до болка си познаваме и че само в Америка има голямо разнообразие месни продукти! Има, Веско, вече и при нас, че шапката ще ти падне! Само пари да имаш!

24.05.2008

Двадесет и четвърти май! Наистина, един от най-българските празници. А преди няколко десетилетия, а, а, да ни го отмъкнат! Отървахме се само с прикачването на „Празник на славянската писменост”!
И тази работа със Св. Св. Кирил и Методи не е докрай чиста. Гърците казват, че Светиите са гърци, македонците, че са македонци, преди време косвено ни подсказваха да не се занимаваме с произхода им, защото може и да са руснаци, ние си ги тачим като българи!
Омотана работа, като тази с Косово, бъркотия, която може и ще реши Обединена и единна Европа! Нещо, което без съмнение е част от големия процес на глобализацията. На там ще върви и трябва да върви Светът – към сътрудничество и обединение!

31.05.2008

Казах на Веско, че си имаме телевизор – не ме чува! Купил го и днес го донесоха – динозавър 42 инча, плазмен!
Този месец хич не разбрах как си замина! Много бързо се изнизват дните. Гледам, ечемикът вече е почти готов за жътва. След някой ден ще узрее и житото, после царевицата и амен-амен, започва истерията с туршиите – Perpetum mobile!
За жалост изпратихме тези дни много близък човек – баджанакът ми Чико! Способен специалист, добър гражданин, отличен съпруг, баща и дядо! Пътувахме с Ването до Червен бряг. Свои хора сме. Тъжна работа!

ЮНИ

04.06.2008

Чернокожият Барак Обама спечели кандидатската надпревара за претендент на САЩ. Амбициозната Хилари Клинтън се бори упорито и достойно, но загуби. Очевидно е, че и най-богатата и най-силна държава в света се нуждае от промени. Нуждата идва от промените в света и обществото, от обществените взаимоотношения вътре и вън от държавите, от постоянно увеличаващата се пропаст между богати и бедни хора, от световните и държавните екологични проблеми, от недостига на енерго ресурси от… от… от... какво ли не? Ето сега отново лъсна недостигът на хранителни продукти. Установяват, че след десетилетие светът трябва да произвежда
89
кажи-речи още толкова храни, колкото са сега, за да не настъпи мор в голяма част на планетата!
Какво трябва да се прави ли? Обединяване на усилията на всички за решаване на възникналите и възникващите проблеми, а не инатлък, подмолна дейност, открита вражда, междудържавна лакомия, фундаментализъм, тероризъм, прикрит уж като някаква „борба” за освобождение…!
От кого се освобождавате бе, аркадаши? Вие в Афганистан например, за да върнете страната във феодалното общество – без училище, без кино, театър и всякакъв светски живот, без връзка със света, в мръсотията, болестите, невежеството и мизерията? Но с Аллах и с крясъците, че „Аллах е велик”!
Безспорно е, че светът се променя, човечеството е в етап на нов скок в своето историческо развитие. Това се обуславя от два фактора: От една страна – огромните проблеми, които се натрупаха пред него и в основата си, колкото и да е парадоксално, са плод на развитието му! От друга, от фантастичните постижения на човешкия гении и в частност на науката, технологиите и техниката.
За голямо съжаление светът, човечеството се оказа неподготвено, да решава тези глобално възникнали проблеми и пълноценно да използва собствените си велики научно-технически постижения.
На световната сцена се появи „материалният” носител на това обективно развитие – глобализацията! Политическият примитивизъм, веднага я определи като процес, инспириран от една държава! Разбира се, че това е глупост, както впрочем всички „творения” на примитивното съждение.
Аз мисля, че когато светът навлиза в етап на обективни, дълбоки и бързи промени, той става в определена степен нестабилен! Точно в тези периоди е нужна върховна мобилизация на общите усилия на държавите, особено водещите държави, и консолидацията им по общосветовните проблеми. Опасно е, много е опасно в този период някои от водещите нации,
90
попаднала в ръцете на ръководство без качества и глобално мислене, да „прецени” превратно тази нестабилност и да драсне кибрита! Историята познава всичко това, включително и в недалечното минало!
И още нещо: От баща си знам, а и споделените мисли по-горе показват, че една държава не може да надвие и да командва света! Категоричен съм в това. Историята нееднократно го потвърждава. Всеки такъв опит завършва с провал.
Пиша това и си спомням за една от мъдрите мисли на Анщайн – „Какви ще бъдат оръжията прeз третата световна война не зная, но ако, не дай Боже, я има, през четвъртата ще се бият с камъни и тояги!”.

30.06.2008

Отиде си и този месец – бързо, бързо, както другите. Отиде и половината от 2008-ма! Барем си отгледах футболни мачове! И то на телевизор, какъвто не съм и мечтал!
За първи път си купихме телевизор, когато започнаха да ги дават на изплащане. Така със заем от „Взаимно-спомагателната каса” помъкнах един черно-бял сандък с претенциозното име „Кристал” – рожба на българската радио-телевизионна промишленост. Ей, не можете да си представите каква радост беше, какво щастие беше, че и ние имаме телевизор! Нищо, че е български, аз от край време не съм претенциозен и винаги се разпростирам „според чергата”.
Ама то, щом искаш да си честен, само „според чергата”, бате! Това, че имаше комбинатори, къде-къде по-ниско не като интелект и квалификация, а като човеци изобщо, които отдавна бяха си накупили „по втория начин” и гледаха вносните телевизори за онова време: „Стадион” /ГДР/ и „Орион” /Унгария/, хич и не ме засягаше, но е показателно! Показателно е, че винаги тарикатите ни изпреварват.
91
Снощи гледах как в университетите се жалят, че студентите „неграмотно си попълват документите” за записване. Ужас! Между нормални хора и в нормална обстановка, при това положение веднага изниква въпросът – защо приемате за студенти във вашия университет кандидати, които са неграмотни? Защо? И още: няма ли най-после държавното ръководство да разбере, че с такова образование и в частност „висше” образование бъдещето ни е проблематично?

ЮЛИ

09.07.2008

В Япония се провежда среща на „Г – осем”. Това са държавните ръководители на осемте най-развити страни в света. Един от главните проблеми е за климата. За разглеждане на този въпрос са поканени още новите бързо развиващи се страни, Китай, Индия и Бразилия. Разискван е въпросът за намаляване на парниковите газове с половина до 2050 година. Споразумение не е подписано!
Има злоупотреби по Европейската програма за развитие на селското стопанство – САПАРД! Доколкото съм запознат с историята на България, не си спомням някой да ни е давал пари! Сега за първи път ни дават и то големи пари. Вместо магарета и дървени рала, както предвещаваше социалистът другаря Орсов, сега из полята ни плъзна най-модерна земеделска техника с електроника, с климатици, с автоматика и производителност, икономичност и пр. за които преди не можеше и да се помисли! Текезесарската железария отиде на „Вторични суровини”.
С тези пари коренно се преустроиха предприятията в хранителната промишленост, които сега отговарят на европейските и световните стандарти.
92
Кое е жалкото? То е, че много от тези пари сме окрали! Българинът още дълго време ще мисли не как най-целесъобразно да използва средствата, които му дават, а как и колко повече може да пооткрадне!
Този манталитет беше развит и усвояван дълги години, когато се разсъждаваше, че „държавното е ничие” и едва ли не чиста аванта! Патологично обременен с такава философия, нашенецът така гледа и на европейските пари – аванта и прекрасен обект за развихряне на уродливите му умения! Ония от Брюксел, обаче разбраха и ни спряха кранчето. В момента нищо не ни дават, гледат ни сеира и чакат да им покажем с твърди доводи, че ще спрем да крадем. Защото тези пари не ги копаят във въглищните мини на Рурската област, а са пари на данъкоплатците на европейските страни, които, бъдете сигурни, също имат своите проблеми!

12.07.2008

Вчера бях на Текето за риба. Хванах шест хубави шаранчета и една таранка. Изпуснах голям шаран. Всъщност изпусна го един „колега”, който хукна да ми вади въдицата със закачената голяма риба и я отърва.
Какво да му кажа? На навлека нищо не можеш да кажеш, освен да си възможно най-далече от него и да го помолиш чужда въдица да не пипа, макар и предварително да знаеш, че нито ще те чуе, нито ще те разбере!
На 74 години е починал Вили Казасян. Преди месец го гледахме с Ването по телевизията като председател на някакво жури. Маската на смъртта надничаше през очилата му и беше изписана в по-голямата част от лицето му, въпреки бодрия дух, който демонстрираше и смислените оригинални шеги, които пускаше!
Вили беше голям пианист, диригент и композитор, ценител и пропагандатор на истинската наша забавна музика,
93
включително на „упадъчната западна музика” – джаза, рока, непреходните образци на американския блус.
Днес министърът на икономиката съобщил, че България е на последно място по разумно използване на електрическа енергията! Ами българино, вслушай се в тези думи! Пестенето на енергия не е само средство за икономия на средства. То е възпитание, манталитет, традиция, култура!
Колко народ съм учил, че ключовете на електрическите печки и котлони имат четири степени, които трябва да се използват разумно: включат на 4-та степен, тенджерата подскача, ама тъй било добре, инак кога ще го чака...!
И това е в домакинствата, ами в транспорта, във фабриките, ами в учрежденията, ами, ами…? Затуй ще си ревем за Татовото време, защото токът беше на безценица, на всичкото отгоре на много места и с приспособления да не минава през електромера – прави с него, каквото ти душа иска!
Няма да забравя парното! Зима, радиаторите ще гръмнат от горещо, народът разтворил прозорците и се разхожда по сутиени и потници из домовете си! Сега ги чувам да пищят, че парното било скъпо. То, че е скъпо, скъпо е, но те пуснали радиаторите във всичките стаи, надули го по социалистически и чакат да е евтино! Няма, драги ми съотечественици! Тя онази мандра свърши! И междувременно една от причините да свърши сте вие, защото ви обясняваха, че собствеността е общонародна, но вие общото разбирахте като ничие и стока за разграбване – чист келепир! А сега си плащайте, както всички по „белия” свят, та да ви дойде акълът!
Като пиша за разсипиите, та се сетих за сириеца – рибаря, вчера на Текето. Случихме се един до друг и той ми разказва, че когато бил бригадир в завод „Петър Караминчев”, трябвало винаги да има чук, защото се налагало да се чукат някакви сита след всеки производствен шарж. Добре, ама сириецът
94
ден-през ден вадел нови чукове и те все изчезвали! Най-накрая решил да направи проверка на портала. В чантата на един от работниците, който дори бил пред пенсиониране, намерили чук. Сириецът го попитал защо е взел чука. Онзи му отговорил, че ако през деня не открадне нещо, вечерта не може да заспи! После признал, че в дома си имал вече десетина чука….!
Глупост е това, което ни внушават, че едва ли не българинът краде само сега в така наречения „преход”. Българинът си е крадлив, а по време на соца се усъвършенства, за да може сега в пост-соца да се прояви като виртуоз! Не видите ли, че Европата пропищя от нас, бе?

25.07.2008

В 10 часа изпратихме нашата приятелка Стела за София. Тя е интелигентна жена. По време на гостуването си се запозна с най-новите ми книги, с някои от напечатаните лекции, които доскоро четях на студентите от Русенският университет.
На тръгване милата г-жа-биоложка ми изповядва: „Сега разбрах какъв учен и университетски преподавател е наш приятел”.
Добре си разбрала, Стеле!
През живота ми, та и до ден днешен, е имало случаи да не се споменава за моята научна и преподавателска дейност и постиженията от тях! Не съм се дразнел, не съм реагирал – напротив още повече работех, учех и се усъвършенствах.
Освен това ще отбележа, че не обичам да парадирам с работата си и резултатите от нея.
Тук ми идва на ум и сакралната мисъл на Аристотел, че „Завистниците винаги са мрачни, защото са недоволни от своята некадърност и вбесени от кадърността на другите”.

26.07.2008

Съобщиха ни преди няколко часа, че съученичката на Ването и много добра наша приятелка Радка Ненова починала!
95
Ренчето имаше звънлив, жизнерадостен смях. От нея винаги лъхаше жизненост. Притежаваше някаква особена артистичност и безспорна интелигентност. Последния път се видяхме на представянето на моя нова книга в русенската Регионална библиотека. След завършване на тържеството, дойде при мен, поздрави ме и ми поднесе скромно цветенце, купено с оскъдните средства, с които живееше. Стиснах й ръка, благодарих й, поканих я на гости и я целунах. Тя знаеше, че Ването и аз я обичаме.

29.07.2008

Снощи бяхме с Гергицов. Подарих му втория том на „Публикациите”. Разказа ми за турнето на театъра в Германия. През ноември германците ще върнат визитата. Ще се проведе тук театрален фестивал. Още от сега ангажирах едно-две представления.
Аз всичко в театъра не мога да гледам. Обичам класиката. Мразя постановки, представени като „големи новости на режисьорско майсторство и артистично вдъхновение”! Разбира се, че и тук има някое и друго попадение, но рядко, рядко! Към повечето от така наречените „пиеси на съвременна тематика”, особено тези от епохата на „Социалистическия реализъм”, не изпитвам симпатия. Този „реализъм” ме отучи да гледам кино от десетилетия, та и до ден-днешен. Тенденциозното в изкуството, особено когато е поднесено директно и брутално, е неговото убийство!
Спомням си някъде бях чел, че Оскар Уайлд е казал: „Да бъдеш естествен, значи да бъдеш прекалено понятен, а да бъдеш понятен значи да бъдеш нехудожествен”. Това за „понятен”, като му туриш едно „директно и брутално тенденциозен”, можеш да си представиш какво би казал Уайлд!

31.07.2008

Вчера бяхме с Тошко за риба на Текето. Поканих го за приятелче и да си приказваме. Имаше емоции! Хванах един
96
шаран, около килограм и една добра таранка. От 10 сутринта до 20 часа! Към 13 часа закачихме един шаран около 3 кг. Докарах го на половин метър от брега, но го изтървахме с общите усилия на един млад мъж, уж голям рибар, който „рибарстваше” зад мен на десетина метра. Вместо да го загребе с манчока, той го цапна по муцуната и шарана избяга.
Бащата на този рибар, който не хвана нито една риба, се оказа мой връстник. Сакат човек с две патерици, ама запален. Заприказвахме се. А той – бърборко, едно след друго ми заразправя история след история за синовете си.
Обажда ми се този син – сочи „рибаря” – и вика: татко, пали колата и веднага идвай! Отивам, а той в забраненото и без билет хванал шаран 16 кг. Натоварих го заедно с рибата и се прибрахме по живо, по здраво!
Още не съм се окопитил, а адашът започва разказа си за малкия син.
Обажда ми се малкият син една нощ и той ме вика веднага да паля колата и да ида да го взема. Това е на полето. Там залагаха капани. Хванал един сръндак. Отидох, турих сръндака в една торба, после в багажника и оттам – в къщи в банята. Одрах го, изчистих го. Вземам кожата в чувала и с колата отивам в друг квартал на града и я хвърлям в контейнер за смет. Прибирам се, отдъхвам си и започвам подготовка за надениците. Не мигнах цяла нощ. Ама като направихме едни наденици, такива до тогава не бях ял.
Слушам, слушам, като не ми е удобно да го погледна в очите, защото се страхувам да не го заплюя и си мисля: влачи се сега с двете патерици и се облизвай при спомена за надениците, които си правил от незаконно убитото и мародерски изядено невинно животинче!
Изводът ли? И бащата и синовете са мръсници, които не са рядкост в нашата Българийка!
Време, много време трябва, малко от малко да се посмени този манталитет ли, ген ли, извратеност ли на нашенеца, та
97
белким разбере, че всичките ни нещастия до голяма степен идват от действията и поведението на самите нас!

АВГУСТ

05.08.2008

В неделя – на 02.08 т.м. почина Солженицин – Нобелов лауреат, каторжник, десидент, писател, един от най-великите руснаци на ХХ-ти век! Днес е поклонението.
Бог да го прости и вечна му памет! А „Архипелага Гулаг”, нека да остане като едно от най-сполучливите описания на каторжническите издевателства на сталинския режим!
11.08.2008
Олимпиадата навлиза в разгара си. Грандиозна проява е това чудо на човешката мисъл, умения и фантазия! Грандиозно и полезно! Стига да не се изкористи и комерсиализира повече отколкото е нужно! Да се спре с използването на спорта и самата Олимпиада за политически цели и доказване „превъзходството” на дадена политическа система – нещо, което е практикувал Хитлер още в далечната 1934 г
Спомням си, че най-„голямото” постижение беше да се делят спортистите от света на „аматьори” – нашенските, и „професионалисти” – най-силните спортисти от страните на капитализма, при което на Олимпиада могат да участват само нашите „аматьори”! Така от „капиталистическите” страни участваха студенти-колежани, работници, чиновници и спортисти, които тичат за здраве, нещо, като „джокинг”! А нашенските – леле мале…!
Спомням си и крилатата фраза на един турчин от Разград, Мехмед Юсеинов – световен шампион по борба. Когато го попита един журналист „Абе вие как постигате тези световни
98
титли”, той отговори: „Партията рани, ний борим”! Така да се каже „партийни аматьори”!

14.08.2008

Един от симптомите на нашето увреждане като хора и общество е хитруването! Не зная от кога е това в нацията ни, но все си мисля, че тази черта е била в нас, но е избуяла и разцъфтяла в последните десетилетия.
С времето ставах свидетел на всевъзможни хитрини, прилагани от най-различни хот хора, институции, та и от държавата ни! И това е до ден днешен!
Погледнете, какво става с парите, които ни отпускат европейците! Вместо да се захванем здраво за работа и да ги изхарчим по предназначение, та хората наистина да усетят, че страната се отлепва от дъното и халът им се подобрява, ние хитруваме – лъжем, мажем, намигаме си хитро и току си повтаряме: „абе пак ще ги надхитрим”, а накрая парите ни спрени! Каквото опапали, опапали, за народеца кисели „слънчеви” краставици!
Историята с щангистите ни! Понеже десетилетия хитруваме пред световната спортна общественост, те ни хванаха! Сега щангистите ни гледат Олимпиадата от телевизора!
Историята с капитана и най-добрия ни волейболист Пламен Константинов! Пак хитруване. Дава положителна проба за допинг а „никой нищо не знае”! И се хитрува пред световните отговорни органи и Олимпийския комитет в Пекин. Сега и Константинов гледа волейболните мачове по телевизията от София!
Спомням си и за бившия треньор на „Левски”. Можем, казваше той, да победим тези от Беларус, но трябва да ги изхитрим, трябва да ги излъжем! Абе той не си подготвил отбор, не проучил слабостите на противника, не може да даде правилни тактически указания, а щял „да ги изхитри и излъже”!
99
И какво стана, „тези, трактористите от Беларус”, показаха футбол, а не хитрина и ни набиха насред София!
Жалка работа, тъпа работа, нашенска работа! Хей българино, нещата не искат хитрини и лъжи, искат работа и спазване на правила! Докато тази максима не се разбере от всички ни и поне малко от малко да се спазва, прокопсия в тази държава няма да има.!
16.08.2008
Още един наш спортист ще гледа Олимпиадата по телевизора. Лекоатлетката Даниела Димитрова е спипана с допинг.Не се учудвам, защото виждам, че нашите управници, включително и тези в спорта, си я карат по познатата „Работна схема” от десетилетия. Демокрация, промяна! Хайде бе!
Преди малко гледах победната гонка на Румяна Нейкова, която спечели златния медал на 2 000 м.индивидуално гребане. Честито, Руми, и на теб, България!

17.08.2008

Днес взехме още един медал – сребърен, от боркинята Станка Златева. Надви я една китайка, едно яко момиче, което изненада и треньора, ни и публиката, че и Станка. Падна горката с туш! И все пак сребърен медал! Отлично е!
Сега всичко е Олимпиада, а у нас – Олимпиада и допинг! Работата е очевидна – за голям спорт и големи спортисти трябват големи, много големи пари! Това не е лъжица за нашите уста и лека-полека трябва да преоценим мераците си и да избистрим една нова спортна политика, която да отговаря на възможностите ни: като население, като традиции, като финансови възможности, спортна, медицинска и биохимическа наука и пр. и пр. И в този сектор трябва да се простим с мегаломанските си мераци и спомени! Времената и обстановката и у нас, и по света тогава бяха коренно различни. Колкото по-
100
скоро се разбере това, толкова по-добре ще е за нашия спорт и за престижа на малка, но горда България!

22.08.2008

Обади се Гошо Горанов. Изпълнил поръчението Намерил д-р Димитър Димитров – Ларго, мой съгражданин и приятел от ученическите години – съобщи ми номера на телефона му. Отново изказа възхищението си от книгата, която му бях изпратил. В нея един разказ е посветен на баща му – бай Горан часовникаря, онзи, който дава английска сол на дядо Въло от с. Враняк, уж да го подмладява…!
Вечерта говорих с Ларго. Не бяхме се чували повече от 10 години. Починала съпругата му – Росица. Прекарал тежки години! Не зная как я кара и сега. Обещах му да се чуваме по-често, а есента, като отида до София, непременно да се видим.

24.08.2008

Днес от 15 часа наше време закриха двадесет и деветата Олимпиада в Пекин. Браво на китайците! Тази Олимпиада, без съмнение, е най-великата спортна проява, която поне аз съм гледал. По много неща: брои на участници /204 държави/, поставени световни и олимпийски рекорди /мисля, че са над 50/, по организация, по съвременни спортни съоръжения, по много работи!
Притеснява ме само фактът, че много политика бяха вложили и влагаха през тези 16 дена китайците. Нещо, в което не съм се съмнявал, но не очаквах, че чак толкова ще се престараят, та с цената на всичко да вземат най-много първи места. респективно златни медали.
За Олимпиадата може да се пише още много. Все пак ще отбележа, че двама спортисти трябва да бъдат споменати. Това са плувецът Майкъл Феобс – човекът спечелил 8 златни
101
медала със седем световни рекорда, и Хюсеин Болт, този, който спечели три златни медала с три световни рекорда в спринтовите дисциплини – 100, 200, и 4 х 100 м. гладко бягане!
Както откриването, така днес и закриването на 29-тата Олимпиада беше феерия, фантазия и величие на човешкия дух и гений! Дай Боже разум на елитите на различните народи, та да има мир и благоденствие на света, сега и вовеки!

                                                  2008г

 ЯНУАРИ

01.01.2008

Добре дошла 2008-ма! За света, за двадесетте и седем страни от Европейския съюз! За нас, за България! Носиш ли разковничето на надеждите ни да станем, по-работливи, по-добри та по-богати? Какво каза? Ааа, зависело от нас! И аз така мисля! За жалост огромна част от българско все още мисли, че тези работи щели да си дойдат сами, а ние да си продължаваме да си я караме, както си знаем, да си пийваме ракийка и биричка, да слушаме в прехлас босчестата чалга, да мамкуваме управниците, а като дойдат избори, срещу 10-20 лева да им пуснем бюлетинка и да ги оставим на власт за още 4 години! И да продължаваме да недоволстваме – по нашенски! Още на другия ден!
Добре дошла 2008-ма годино! Знам аз, знам, че носиш! Може да не е разковничето за всичките ни неуредици, но все пак носиш нещичко! И то не е малко. Аз вярвам, че ще бъдеш по-успешна и по-благодатна, макар, и да си трудна!
За нас двамата ли? За нас носи и ни дай здраве и дълголетие! Дай ни сили и запази безценното ни чувство на взаимна обич, на доброта към роднини и приятели, към народа ни и света!
Дай ни сили да продължим да понасяме черната мъка със светлата мисъл, че тези, които ги няма, са с нас! Дай ни, Годино!
И бъди благословена!

02.01.2008
Вали сняг, духа силен вятър, студено! Като погледнеш, противно е такова време, а на мен ми е приятно! Седя пред компютъра, гледам през прозореца, а в съзнанието ми спомени,
70
спомени ! Сладки, миловидни спомени от детството: Да не ми се загубят гълъбите в падналия дебел сняг, как да нахраним с баба врабците, които църцорят на двора, накацали из дръвника и настръхнали от студ и страх да не връхлети изневиделица геркината, и какво ли още не? Ох, безгрижен, безвъзвратно отминал мой чуден детски свят!
Гледам през прозореца, виелицата напира, а в главата ми спомени, мили, весели и тъжни, много тъжни…! За ученическите години, за „великата” немотия, глад и изпитания през студентството, за упорития труд и самотата като селско докторче – спомени тъжни, горчиви, а мили! Унасям се, пак гледам през прозореца и си мисля, аз ли съм бил, това мои спомени ли са?
Благодаря ти Природо, че си ме дарила с безценния дар да обичам и вярвам в живота. С разум и воля да вървя по правия път, с непринуденото трудолюбие, ученолюбивост и отговорност!
Гледам през прозореца, радвам се на виелицата, мисля си за виелиците, които са ме награбвали в живота и отново и отново се прекланям пред природата, че благодарение на нейните дарове твърдо съм устоявал и устоявам! Нещо повече, понякога им се радвам на виелиците, както е в момента например!
Спомени, спомени! Все се каня и мислех през тази година да започна да ги описвам. Все още се каня, а имам желание, защото има какво да напиша.
Нека да е живот и здраве! И на тях ще им дойде редът.

03.01.2008
Е, на това му се вика истинска зима, като онези от детските и младите ми години! Дебел сняг затрупа всичко що е на вънка и продължава тихо да се сипе, сипе! Прекрасна гледка – чудна зимна приказка!
От няколко дена си спомням за зимите с дебел сняг и за рояците врабченца, църцорещи из дръвниците по дворовете.
71
Спомням си и все надничам да видя и тук врабченца подскачащи из клоните на дърветата и провисналите от натрупалия ги сняг клони на боровете под балконите ни. Надничам, а няма! Няма птички, няма животинки – цивилизация! Едва днес, преди минути едно настръхнало врабче се стрелна и кацна на перваза на балкона. Докато да го погледна, то сякаш надникна с едното си оченце, видя, че няма ни зрънце, ни трошички и като ме забеляза, мигновено отлетя. Къде бе приятел, накъде в този дебел сняг и в този немилостив свят? Немилостив, на много места и озлобен, но има и добри хора. Годино, помогни ни да се умножават милостивите и добрите. Не само врабченцата, птиците и животинките – хората, хората и светът имат нужда от това!
Сега ще взема греблото, ще почистя балкона и ще поставя пшеничени зрънца и трошички хляб. За врабчето, което видя, че нямаше нищо, изплаши се от мен и избяга. За всички врабчета. А може би ще долети и някое гълъбче, по чудо останало от вилнеещата психоза да се стреля и убива…
Годино, помогни на този народ и особено на младите да имат милост и да хранят врабчетата. Да проумеят, че който храни врабчета, обича Природата, ще обича хората и хората ще го обичат!

05.01.2008
Отново ясно и слънчево, но може би най-студено!
Вчера хванах малка част от интервю на Б. Борисов. София, Софийското поле и България, ще се отърве от крещящото недомислие, наречено „Металургичен комбинат – Кремиковци”! Допотопната технология и купищата железария, рухнаха под тежестта на своята очевидна несъстоятелност! Никой не го е разграбвал, никой не го е разрушавал! Напротив, милярди народни парици бяха хвърляни насила да го крепят от пълен разпад. И пак не успяха! „Флагманът” на социалистическата ни индустрия си рухна сам, както впрочем и системата, която го построй!
72
06.01.2008
Богоявление – Йорданов ден!
Днес се навършват 160 години от раждането на Христо Ботев. „Жив е той, жив е..” в сърцата на всеки истински българин и вярвам ще продължава да живее, докато го има българското!
А навън е „Студ, сякаш режете с ножици. /За да се постоплиш, нужни са поне две госпожици/.” /Христо Смирненски/. Прав си е поетът, но се отнася за млад човек!
07.01.2008
Ивановден двоен празник в нашата къща – Иванка и Иван! Още от рано получаваме много поздравления от близки и познати. Това е радостно, особено на тази възраст и без високи постове и богатства! Радостно е, че тези поздрави са безкористни! Сами по себе си, те са богатство!

10.01.2008
Обади ни се Лиана от София. Направи ми цяла изповед. Как възторжено сме ги приели, въпреки изненадващото им предложение да празнуват посрещането на Новата година заедно с нас и в нашия дом! „Зная, че сте добри хора, но не знаех, че сте изключително добри и високо благородни.”
И още:
„Чичо Ваньо, ти каза нещо, което страшно много ме впечатли. Ти мразиш любопитството”. Повтори ми, няколко пъти тя.
Да мразя го! Аз мразя любопитството, особено това дребнавото, битовото, което определям като неизменен атрибут на простака и простащината. Обичам и подкрепям любознателността, защото е елемент на интелигентност и вътрешна потребност на човека към знание и усъвършенстване! Нагледал съм се на много интелигенти, учени и недоучени, които не намират и не правят особена разлика между любопитство
73
и любознателност! Това е примитивно разсъждение и носи вреди както за носителя си, така и за обществото.

ФЕВРУАРИ

02.02.2008
Народът го нарича „Петльовден”. Не зная дали е сериозно, но съм чувал, че е празник на гейовете. Когато бях студент /1950-1956/ в София, се шушукаше, че на този ден „обратните” тръгвали за Горна баня да празнуват. Вярно ли е, не е ли, не зная! Тогава тази „дейност” беше tera incognita! Сега под път и над път – все гейове! И нещо като хвала го таксуват! Надпреварват се да се похвалят, че са такива! Луди времена, луди нрави, луди хора! Инак, като човек с медицинско образование, аз не съм и не мога да бъда против индивиди с такива физиологични особености! Така ги е създала природата! Те не са виновни! Друго нещо е да се парадира! Него не разбирам и не одобрявам!

08.02.2008
Партията на Б. Борисов – ГЕРБ, официално е приета за член на Европейската народна партия. Намирам това за правилно и добре за страната ни.
Интересна интерпретация на някои западни анализатори относно „Руската енергийна експанзия в Европа”! До сега страховете са, че руснаците, като врътнат кранчето и европейците ще втасат! Сега други казват: добре де, ами като врътнат кранчето къде ще дяват този газ и този петрол? То, като погледнеш и това го има.
Питате за моето мнение ли? Честно казано, нито съм специалист, нито съм мислил по тези въпроси. Аз вярвам, че светът отива на консолидация. Не че изгаря от желание да живее в мир и приятелство! Не! Историческото развитие, невъ74
образимите постижения на науката, техниката и технологиите, много бързо изменящите се условия във всичките области на човешкото съществуване – например енергийните проблеми, те, те ги притискат!
Все си мисля, че безвъзвратно минава времето на лудите държавници, на диктаторите, които могат да възпламенят планетата. И да се роди някой с такива амбиции, останалият свят ще се обедини и ще го смаже. Както смаза Хитлер! Както безславно са си отивали всички диктатори и злодеи – Тъмерлан, Калигула, Чингиз Хан..., че и нашият „Баща на народите” Йосиф Висарионович – Сталин!
А що се отнася до историческото развитие, то си е закономерност, която не зависи нито от Буш, нито от Путин или друг там някой китаец, индиец, японец и пр.
Много прави си бяха на времето така наречените „марксисти”, които под път и над път все повтаряха, че „Колелото на историята се върти и никой не може да го спре”! Вярно е! Жалко е, когато нечие колело се окаже криво…!

14.02.2008
„Трифон зарезан” – нашият празник! Не че съм пияч, нито някой от семейството ни. Просто традиция от баща ми, който в известена степен се слагаше в бранша на лозари и винари.
Той, горкия и при пчеларите се приши по едно време. И нали си беше с широка душа и с прекрасно чувство за хумор, та ми разказваше следния „пчеларски” случай.
Дочул, че пчеларското дружество давало по-евтиничка захар за подхранване на пчелните кошери. Появила се и лоша болест – гнилец. Това още повече изисквало подхранване. Вдигнал се тати и отишъл в канцеларията /сега му викат офис/ на пчеларското дружество. А там „колеги” пчелари чакат и коментират загубите на кошери разболели се от „гнилеца”. Един казва, че му умрели 12 кошера, което правело около 15%, друг
75
говорел за 8-10 кошера, което правело 18-20% на сто и т.н. Тати послушал, послушал, па рекъл: Абе, тя тая вашата нищо не е! Моите измряха 50%! Всички се обърнали веднага към него и го загледали със съжалителни погледи. Лоша работа бе колеги, лоша, 50% от кошерите ми съсипа този „гнилец” – продължил баща ми и добавил: И аз като хората реших да ги позавъдя, та бях купил два и единият умря! Избухнал силен смях и всички вкупом заявили, че такъв човек, веселяк, с такава широка душа, е готов член на дружество им и ще стане отличен пчелар!

17.02.2008
Днес се очаква обявяването на независимостта на Косово! Не зная какво да кажа! От една страна, ако се съобразяваме с реалностите, то такъв ход, колкото и да е неприятен, е оправдан. От друга страна, появява се нова държава на част от територията на вече съществуваща! Това е необичайно и в определена степен е лош пример. Да не хукне т.н. „ефект на доминото”, защото домина по света, че и около нас, колкото си щеш. Тогава ще стане лошо!
Не обичам сърбите, но ги съжалявам. И все си мисля, че докато основната им „философия” се гради върху твърдението, че „ща е сръбин, све е юнак”, много бой ще ядат и много тегло ще теглят. То бива, бива национализъм и шовинизъм, но тяхното не се носи!
Мисля си, че тези, които одобряват и поддържат акта на независимостта, разчитат на глобализацията изобщо и в частност на влизането на тези държави в Европейския съюз. Там няма граници, бавно, но сигурно ще се осъществи единна политика и всички ще мирясат да се трепят за парчета земя – често пъти чукари и трънаци!

19.02.2008
Днес е един от тъжните дни в нашата история – 135 години от смъртта на Васил Левски! Обичта ми към този човек
76
е огромна. То не е само обич, то е и възхищение, преклонение, някаква особена почит към непостижима емблематичност, чистота и всеотдаденост на свободата! На свободата на духа, справедливостта, въжделенията народни и свободата на поробената Родина! Поклон пред тебе, Великанино! Поклон и пази Боже не ставай, дори и само да надникнеш Отечеството си, защото мигом ще потънеш от срам в дън земи Телилейски! Бори и моли се, Великанино, и там от Отвъдното, както само ти знаеш да се бориш и молиш, та да „сме във времето и времето да е в нас” и то да ни отърве от раните обществени и държавни и белким след някое и друго десетилетие най-после заживеем по-нормално и свободно, наистина в „Чиста и свята Република”!
Мир на праха ти и вечна слава на името ти!

21.02.2008
Дебат в Народното събрание по внесения от опозицията вот на недоверие към правителството. Гледах и чух пледоариите на четири-пет народни представители и седнах да свърша някоя полезна работа, а тях оставих да си чешат езиците! Това е стил и поведение от времето на 90-92-ра, когато зяпахме като шарани, от тези „голите, шашавите” шарани, и се надявахме, че ще се случи нещо свястно! Ядец!
Вечерта заключителен концерт на „Великолепната шесторка”. Всичко това, като идея и осъществяването й, беше добро. Един път, че се събраха около милион и половина пари за приюта в с. Могилино. Втори път, че такива благородни национални инициативи освен спомоществователни са и възпитателни. Трети път, че от участниците беше казана на Президента една жестока истина: „Четиридесет дена ние се мъчим да пеем, за да подобрим ужасната обстановка, в която живеят децата в неравностойно положение, а в края на 2007 година Правителството набързо похарчи бюджетен излишък
77
от милиард и двеста милиона, без да отдели нито лев за тези деца!
Чух гласове, че ще има втора, а може би и трета „шесторка”. Не съм съгласен. Усилията трябва да се насочат към управниците ни и държавата да си поеме ангажиментите. На народа трябва да се осигурят условия да работи, да получава достатъчно, да плаща добри данъци и да знае къде отиват парите от данъците му! Това е в нормалните държави!

23.02.2008
Имах среща с проф. Енчев. И той, и аз пишем, четем и взаимно се информираме за свършеното. Пихме кафе и си побъбрихме здравата. Между другото и за грубата грешка, която се допусна с прогонването на селскостопанската Академия от Русе! А това бяха – плюс съществуващия т.н. ВИММЕСС /Висш институт по машиностроене, механизация и електрификация на селското стопанство/, още четири института: Агрономически, Зооинженерен, Лесоинженерен и Ветеринарномедицински! Като добавим Медицинския институт, който не приеха, та отиде в Плевен, и на най-тъпия е ясно като какъв Университет щеше да има Русе понастоящем! Щеше, ама тя, глупостта, не се свършва на този свят!

24.02.2008
Снощи се обадихме на проф. Виржиния Захариева, съпругата на покойния наш приятел проф. Цанко Захариев. Дъщеря им се оженила в Германия и има три деца. Професорката живее сама и още работи като главен редактор на историческо списание! Много сърдечно и настоятелно ни покани да й гостуваме. Обещахме й като минем към София, да й се обадим.
Обадихме се и в дома на покойния мой голям приятел проф. Никола Несторов. Той има четири сина. На телефона беше вторият – Венци. Поговорихме си.
78
Като знам какво семейство бяха и какви грижи полагаха родителите им да ги отгледат и изучат! Особено тази майка-орлица г-жа Несторова /буля Дана/! Попитах го ходят ли да им запалят по една свещичка? Поръчах да направят това и от наше име!

25.02.2008
Днес се навършват 18 години от смъртта на сестра ми Мичка! Осемнадесет години, а сякаш беше вчера – почина в ръцете ми, за няколко минути! Ужас! Ходихме на гроба й. Занесохме цветя, запалихме свещички, преляхме с червено винце и водица. И нея, и мама, и тати. Бог да ги прости!
На връщане, да се поразведрим, слязохме в центъра, Разходихме се, срещнахме приятели, почерпихме се. Много приятна беше срещата ни с Михаил Кътев, един от създателите на Русенската опера и фестивала „Мартенски музикални дни”. Изслушах с внимание задоволството му от съвместната ни работа, в областта на културата, когато бях зам.кмет на Общината. Не го крия, приятно е, когато слушаш добри работи за себе си и вярвам, че това е присъщо на всеки човек.

МАРТ

03.03.2008
Трети Март – Националният празник на България. На този ден всяка година отдаваме заслужена почит към руските богатири и всички, които малко или повече са им помагали, за да ни освободят от турско робство! Това не бива да се забравя!
На падналите в боевете, вечна признателност и вечна им памет. Сигурен съм, че докато има българско, то винаги ще е признателно! А сегашното българско да си опича акъла и да внимава! Нещата около нас са сложни, много сложни и изискват изключително внимание и висша дипломация!
79
12.03.2008
Президентът заяви че „Филмът на ББС за децата в с. Могилино е „заговор против България”! Бил чуждестранна атака за злепоставяне на страната ни!
По този повод си спомних едно мое преживяване:
През 1992 година бях зам. кмет на Община Русе Отговарях за социалната и хуманитарна политика. В един от приемните ми дни дойде млада жена, която ми разказа следните ужасяващи неща: Имала дете – сляпо. Детето било в този дом, в с. Могилино. Отишла да го види. В дома пълно безредие, ужасяваща мръсотия, никакви грижи, глад! Жената плачеше, а няколко пъти я питах, това, което ми разказва вярно ли е? „С очите си го видях, вчера. Моето дете намерих да лази по пода и да яде… нечистотии!”
Да г-н Президент, дано да не е прекалила, но това ми каза тази жена!
На сутринта извиках общинския лекар д-р Босев, началник отд. „Социално осигуряване” г-н Шиков и д-р Александров – председател на Окръжното ръководство на Червен кръст. Разказах им и веднага ги изпратих в Могилино да проверят и ми докладват.
След обяд ми разказаха, че всичко това е вярно. А русенската община бедна, опоскана. Организирахме пратки от Червен кръст и от помощите, които се получаваха оттук-оттам. Доставихме дюшеци, чаршафи, одеяла, храна. Оказа се, че домът е към общината в гр. Борово. Ние в Русе бяхме бедни, представяте си какво е имало в Борово – село с 1500-2000 жители! Говорих със секретарката на тази Община. Каза, че са безсилни. Обърнах се към актуалната тогава католическа младежка организация „Каритас”. Те помогнаха доста. Но всичко това беше недостатъчно! Домът и работата в него от години е била отчайващо забатачена, оставена в ръцете на безотговорни хора, без сърце – мародери! Разруха, пълна материална и морална разруха!
80
Не съм гледал филма на ББС, но дано да няма в него картини, които по-горе описах.

19.03.2008
Днес Правителството официално ще признае Косово като самостоятелна държава. По този повод се появи „Открито писмо” от 100 интелектуалци начело с Иван Гранитски и проф. Пантев! Питаш ме кои други ли? Ами другите са от „постоянното присъствие” в такива случаи – Светлин Русев, Нешка Робева, Огнян Сапарев, Кеворк, Рашидов и компанията, която си я знаем.
Плачат ли плачат за Сърбия, щото щяло и у нас да стане същото, ама тук у нас не плачат и мълчат за това, че съществува една чисто етническа партия, която си прави каквото иска! Това е нашето Косово, господа интелектуалци. То не „ще дойде”, то е дошло и от години е при нас!

28.03.2008
Проф. Енчев ме покани на почерпка. Имал рожден ден – 74 години. Да е жив и здрав! Говорихме си за книгите – моите и неговите. Дадох му покана за представянето на моята книга – свободен разговор, хубав разговор за литература, наука и весели спомени от младини и студентски години.
Обади ми се журналистката Николаева. Насрочихме среща за неделя. Иска интервю. Ще отида, ще се срещнем, ще разговаряме.

31.03.2008
Днес в един от местните ежедневници – „Бряг”, излезе много хубава статия за мен и книгата, „Научни публикации“ том I-ви която ще репрезентирам в петък..
Обади ми си и г-н Крум Гергицов. Утре ще се чуем. Венци обещал, че ще участва при представянето и ще прочете
81
един-два мои разказа от книгата ми „Разкази мили, весели и тъжни“.
 
АПРИЛ

05.04.2008

Представянето на книгата ми, мина повече от успешно. Откровено казвам, не съм се надявал на такъв голям интерес от толкова и то все стойностни хора, на хода на самото представяне, на прекрасните отзиви за всичко, което се случи в този следобед в Русенската регионална библиотека! Бях особено приятно изненадан от участието на професорите – колеги от Университета: проф. Атанас Митков – бивш ректор, проф. Кирил Енчев, проф. Владимир Томов, ст.н.с.І ст. Марчел Маркарян, доценти, асистенти, специалисти, приятели, граждани. Тук бяха и малкото ми роднини по дядова линия, братовчедите Караминчеви и семейство Василеви. Присъстваха повече от 60 човека!
Сбирката се ръководеше от г-н Крум Гергицов – драматург. Книгата си представих аз.
След моето експозе г-н Гергицов каза няколко думи за друга моя книга – „Разкази мили, весели и тъжни”, която излезе в края на миналата година, а артистът от русенския театър – нашият приятел Венцислав Петков, прочете един от разказите – „Пиано, пиано”.
Много, много съм доволен от това, което казаха колегите за книгата, за мен и моята работа. Благодаря им от сърце.
Трогнат съм от изказването на проф. Томов, ръководител на катедрата, в която работех – „Екология и опазване на околната среда”. Благодаря колега, все пак признанието за доброто, което прави човек, може и да закъснее, но идва!
Аз проявявах изключителна толерантност и с последователна настойчивост показвах, че във висшето образование трябват все повече и повече знания, възпитание и академич82
ност. Всичко това се мъчех да прокарам чрез лекциите си, чрез учебните планове, дипломни работи, конспекти, изпитите, които провеждах, държавните изпитни комисии, в които участвах, рецензиите на публикации, книги и учебни планове, които правех. Много търпеливо, с голям такт, знания и поведение съм помагал персонално на Томов. Подсказвах му интересни идеи, предоставих мои научни разработки за изучаване в нови направления. Всичко това безкористно, с желание да се развиват и усъвършенстват колегите, да се усъвършенства обучението на студентите и укрепва авторитетът и научната тежест на катедрата, респективно на университета ни. Когато си тръгнах, с удоволствие оставих напечатани лекциите си по четири дисциплини, които преподавах, да се ползват от колегите и студентите.
Прекрасни думи каза проф. Митков, особено за периода, когато той беше ректор, а аз зам. кмет на Общината. Тогава се борехме да откриваме нови специалности, да издигаме авторитета на висшето ни училище, за да получи статут на университет!
Проф. Енчев трогателно, с много топли думи изказа възхищението си от научните ми постижения, от експозето и начина, по който го представих. Благодаря на професора и приятеля Кирил Енчев за тази висока оценка!
Стойностни изказвания направиха и други колеги, като подчертаваха академичната обстановка на срещата и, че книгата освен чисто научна, има и своята историческа стойност. Нека да се знае какво е работено в тази област на знанието през изминалите години!
Замисълът за срещата беше да подаря няколко от новите си две книги, а то стана едно великолепно и запомнящо се тържество!
83
19.04.2008

Събота, Лазаровден! Какви трепети, какви емоции струяха на този ден, когато бяхме деца! Особено за момичетата. А, моята сестричка Мичка беше едно хубаво дете, същинско ангелче. От месец преди този ден врънках мама да приготви всичко за Мичка, та да е най-хубавата лазарка. А на деня ще я хвана за ръчичка и ще тръгнем да посетим роднини и приятели. Тя носеше малката кошничка, в която след лазаруването домакините пускаха по някоя дребна паричка, сурово яйце за Великден или някое домашно приготвено лакомство. Не зная защо, не зная откъде идваше, но над градчето и вътре в него, по всички улички и мегдани, във всеки дом се носеше приповдигнатото, особено галещо и възбуждащо чувство на празничност, на лекост и радост в душите на хората! Лазаровден! Спомени, спомени за безвъзвратно отминали дни, на безвъзвратно изгубили се във времето, но незабравими, непринудени и весели празници!
Пиша тези редове, а в съседите „цивилизацията” бушува. На един от етажите вече втора година продължава основния ремонт на апартамент. Особено се засилва непоносимото свистене, бръмчене и чукане преди и по време на самите празници – Коледа и Великден. Днес е същото.
Още несвършили, на друг, по-горен етаж, ремонт започнаха други. Вчера спрели водата на блока! Спрели, но не за минути и час, а спрели за часове и ден! Това, че си пуснал перална, че си се насапунисал в банята или си обръснат наполовина – пука му на съседа! Той спрял, защото си правел ремонт!
„Цивилизацията” и лошотията, липсата на съобразителност, толерантност, уважение, добросъседство ..., а самочувствие и непукизъм – в изобилие! Лошотията – опасна работа! Лесно я създадохме, продължавам да си я отглеждаме, не ми е ясно как и кога ще я омаломощиме поне?
84
Той, бай ни Бърнар Шоу, не случайно си го е рекъл „Понякога си мисля, че създавайки човека, Бог е надценил своите възможности”.

27.04.2008

ВЕЛИКДЕН – най-големият християнски празник! Двамата сме с Ването. Малко притеснени със здравословния статус, но общо взето празнично настроени. В къщата се носи приятния, познатия от детството аромат на домашен козунак и агнешко-печено. Аромат, примесен с детските спомени за боядисаните великденски яйца! За яйцата, които кръщавахме със звучните имена „чукан”, „боец”, „нашарено”, „писано” или „перашка”… И какъв неистов мерак да счупим с нашето, яйцето на другите! Великден! С нови дрешки, с нови сандалки и пълни джобове с шарени-писани великденски яйца, бегом на улицата при другарчетата да ги борим, да се чукаме с яйцата и да побеждаваме!
Ох, години, години, безвъзвратно отминали и заминали – години на детско безгрижие и радостни преживявания! Колко ведрост и спокойствие се ширеха тогава около нас! Колко ред и почит имаше! Та какъв ще е този велик празник – ВЕЛИКДЕН, ако не покажеш поне малко почит и смирение пред Бога и родителите си? Пред възрастните хора и учителите си?