2008


МАЙ

2.05.2008

Снощи гледах телевизия. Говореха за атентата в църквата Света Неделя през 1924 година. Да убиеш невинен човек – генерал Коста Георгиев, като примамка, за да дойде на опелото му политическия и военен елит, та да събориш църквата и избиеш и тях, това е комбинация, която само болни и примитивни хора могат да измислят и осъществят!
85
А предната вечер, пак по телевизията, говори професор Цветков от Нов български университет. Той каза, че през същата тази 1924 година по решение на Коминтерна България трябвало да се раздели на три части – Добруджа, Мизия и Македония, и да се създаде македонска нация! Не зная доколко това е вярно, но ако е така, кажи му браво!
Много работи не зная. Нормално е. Де от недостиг на капацитет, интерес, или липса на вярна и достъпна информация! Едно обаче съм сигурен, че знам. Историята ни за определени периоди е фалшифицирана! Яко е фалшифицирана и продължават угоднически да я фалшифицират! Все се надявам, че ще дойде време, когато умни и отговорни хора ще изхвърлят невярното и ще напишат горе-долу истинската нова история на България! Така си мисля и силно се надявам!

03.05.2008

Погледнете с какво се разправят политиците ни! Цял ден си вадят очите, оплюват, откриват и закриват Агенции, от кумова срама посменят някои министри, областни или заместниците им. Днес ужасен чух, че имаме 96 – да, деветдесет и шест заместник-министри! Добре ли чухте? Пет-шестстотин хиляди станала държавната ни администрация, а нямали сме административен капацитет! Аз се чудя пък как се чудят, че нямаме! Цял ден, не – цели мандати се занимават с глупости, как да си пречим и после, как да оправяме това, което не е станало, защото сме си пречили.
Странен народ ! Жал ми е, но е така! Ще цитирам този велик древногръцки мислител, който казва: „Когато си орел, не искай между гаргите да си пръв”!
Не съм се мислил никога за орел, драги Питагоре, и никога не съм искал да бъда пръв, най-малко пръв между гаргите! Но винаги съм чувствал, че около мен има доста гарги! И не само около, а навсякъде из страната ни!
86
16.05.2008

Тази сутрин чух по телевизията, че много модерно било родителите да подаряват на абитуриентките поставяне на изкуствени бюстове! Бях шокиран! После като се бръснех, помислих и лека-полека проумях, че не е чак толкова страшно. Ами такова е времето! След като наляво и надясно се разнасят почти голи тела и широко разтворени пазви, какво може да се очаква?
Какво ще стане по догодина и за в бъдеще ли? Ами поне в близките десетина години ще е продължаващото разголване, гарнирано с художествени надписи по съвсем оскъдното облекло или под формата на татуировки по абитуриенти и абитуриентки: „Гей”, „Лесбийка”, „Травестит”, „Със сменен пол съм” и пр. и пр. Знае ли човек какво може да измисли повреденото съзнание на парвенютата и войнстващата чалга?

23.05.2008

Обади ми се Веско. Днес около 16 часа тръгва от Чикаго. Сутринта ще е в Лондон на Хитроу! Там има около два часа престой и в София живот и здраве ще е утре – събота, в 14 часа.
Купих няколко асортимента месни деликатеси. Веселин е месар. Той все още мисли горкият, че в България е все онази немотия, която до болка си познаваме и че само в Америка има голямо разнообразие месни продукти! Има, Веско, вече и при нас, че шапката ще ти падне! Само пари да имаш!

24.05.2008

Двадесет и четвърти май! Наистина, един от най-българските празници. А преди няколко десетилетия, а, а, да ни го отмъкнат! Отървахме се само с прикачването на „Празник на славянската писменост”!
И тази работа със Св. Св. Кирил и Методи не е докрай чиста. Гърците казват, че Светиите са гърци, македонците, че са македонци, преди време косвено ни подсказваха да не се занимаваме с произхода им, защото може и да са руснаци, ние си ги тачим като българи!
Омотана работа, като тази с Косово, бъркотия, която може и ще реши Обединена и единна Европа! Нещо, което без съмнение е част от големия процес на глобализацията. На там ще върви и трябва да върви Светът – към сътрудничество и обединение!

31.05.2008

Казах на Веско, че си имаме телевизор – не ме чува! Купил го и днес го донесоха – динозавър 42 инча, плазмен!
Този месец хич не разбрах как си замина! Много бързо се изнизват дните. Гледам, ечемикът вече е почти готов за жътва. След някой ден ще узрее и житото, после царевицата и амен-амен, започва истерията с туршиите – Perpetum mobile!
За жалост изпратихме тези дни много близък човек – баджанакът ми Чико! Способен специалист, добър гражданин, отличен съпруг, баща и дядо! Пътувахме с Ването до Червен бряг. Свои хора сме. Тъжна работа!

ЮНИ

04.06.2008

Чернокожият Барак Обама спечели кандидатската надпревара за претендент на САЩ. Амбициозната Хилари Клинтън се бори упорито и достойно, но загуби. Очевидно е, че и най-богатата и най-силна държава в света се нуждае от промени. Нуждата идва от промените в света и обществото, от обществените взаимоотношения вътре и вън от държавите, от постоянно увеличаващата се пропаст между богати и бедни хора, от световните и държавните екологични проблеми, от недостига на енерго ресурси от… от… от... какво ли не? Ето сега отново лъсна недостигът на хранителни продукти. Установяват, че след десетилетие светът трябва да произвежда
89
кажи-речи още толкова храни, колкото са сега, за да не настъпи мор в голяма част на планетата!
Какво трябва да се прави ли? Обединяване на усилията на всички за решаване на възникналите и възникващите проблеми, а не инатлък, подмолна дейност, открита вражда, междудържавна лакомия, фундаментализъм, тероризъм, прикрит уж като някаква „борба” за освобождение…!
От кого се освобождавате бе, аркадаши? Вие в Афганистан например, за да върнете страната във феодалното общество – без училище, без кино, театър и всякакъв светски живот, без връзка със света, в мръсотията, болестите, невежеството и мизерията? Но с Аллах и с крясъците, че „Аллах е велик”!
Безспорно е, че светът се променя, човечеството е в етап на нов скок в своето историческо развитие. Това се обуславя от два фактора: От една страна – огромните проблеми, които се натрупаха пред него и в основата си, колкото и да е парадоксално, са плод на развитието му! От друга, от фантастичните постижения на човешкия гении и в частност на науката, технологиите и техниката.
За голямо съжаление светът, човечеството се оказа неподготвено, да решава тези глобално възникнали проблеми и пълноценно да използва собствените си велики научно-технически постижения.
На световната сцена се появи „материалният” носител на това обективно развитие – глобализацията! Политическият примитивизъм, веднага я определи като процес, инспириран от една държава! Разбира се, че това е глупост, както впрочем всички „творения” на примитивното съждение.
Аз мисля, че когато светът навлиза в етап на обективни, дълбоки и бързи промени, той става в определена степен нестабилен! Точно в тези периоди е нужна върховна мобилизация на общите усилия на държавите, особено водещите държави, и консолидацията им по общосветовните проблеми. Опасно е, много е опасно в този период някои от водещите нации,
90
попаднала в ръцете на ръководство без качества и глобално мислене, да „прецени” превратно тази нестабилност и да драсне кибрита! Историята познава всичко това, включително и в недалечното минало!
И още нещо: От баща си знам, а и споделените мисли по-горе показват, че една държава не може да надвие и да командва света! Категоричен съм в това. Историята нееднократно го потвърждава. Всеки такъв опит завършва с провал.
Пиша това и си спомням за една от мъдрите мисли на Анщайн – „Какви ще бъдат оръжията прeз третата световна война не зная, но ако, не дай Боже, я има, през четвъртата ще се бият с камъни и тояги!”.

30.06.2008

Отиде си и този месец – бързо, бързо, както другите. Отиде и половината от 2008-ма! Барем си отгледах футболни мачове! И то на телевизор, какъвто не съм и мечтал!
За първи път си купихме телевизор, когато започнаха да ги дават на изплащане. Така със заем от „Взаимно-спомагателната каса” помъкнах един черно-бял сандък с претенциозното име „Кристал” – рожба на българската радио-телевизионна промишленост. Ей, не можете да си представите каква радост беше, какво щастие беше, че и ние имаме телевизор! Нищо, че е български, аз от край време не съм претенциозен и винаги се разпростирам „според чергата”.
Ама то, щом искаш да си честен, само „според чергата”, бате! Това, че имаше комбинатори, къде-къде по-ниско не като интелект и квалификация, а като човеци изобщо, които отдавна бяха си накупили „по втория начин” и гледаха вносните телевизори за онова време: „Стадион” /ГДР/ и „Орион” /Унгария/, хич и не ме засягаше, но е показателно! Показателно е, че винаги тарикатите ни изпреварват.
91
Снощи гледах как в университетите се жалят, че студентите „неграмотно си попълват документите” за записване. Ужас! Между нормални хора и в нормална обстановка, при това положение веднага изниква въпросът – защо приемате за студенти във вашия университет кандидати, които са неграмотни? Защо? И още: няма ли най-после държавното ръководство да разбере, че с такова образование и в частност „висше” образование бъдещето ни е проблематично?

ЮЛИ

09.07.2008

В Япония се провежда среща на „Г – осем”. Това са държавните ръководители на осемте най-развити страни в света. Един от главните проблеми е за климата. За разглеждане на този въпрос са поканени още новите бързо развиващи се страни, Китай, Индия и Бразилия. Разискван е въпросът за намаляване на парниковите газове с половина до 2050 година. Споразумение не е подписано!
Има злоупотреби по Европейската програма за развитие на селското стопанство – САПАРД! Доколкото съм запознат с историята на България, не си спомням някой да ни е давал пари! Сега за първи път ни дават и то големи пари. Вместо магарета и дървени рала, както предвещаваше социалистът другаря Орсов, сега из полята ни плъзна най-модерна земеделска техника с електроника, с климатици, с автоматика и производителност, икономичност и пр. за които преди не можеше и да се помисли! Текезесарската железария отиде на „Вторични суровини”.
С тези пари коренно се преустроиха предприятията в хранителната промишленост, които сега отговарят на европейските и световните стандарти.
92
Кое е жалкото? То е, че много от тези пари сме окрали! Българинът още дълго време ще мисли не как най-целесъобразно да използва средствата, които му дават, а как и колко повече може да пооткрадне!
Този манталитет беше развит и усвояван дълги години, когато се разсъждаваше, че „държавното е ничие” и едва ли не чиста аванта! Патологично обременен с такава философия, нашенецът така гледа и на европейските пари – аванта и прекрасен обект за развихряне на уродливите му умения! Ония от Брюксел, обаче разбраха и ни спряха кранчето. В момента нищо не ни дават, гледат ни сеира и чакат да им покажем с твърди доводи, че ще спрем да крадем. Защото тези пари не ги копаят във въглищните мини на Рурската област, а са пари на данъкоплатците на европейските страни, които, бъдете сигурни, също имат своите проблеми!

12.07.2008

Вчера бях на Текето за риба. Хванах шест хубави шаранчета и една таранка. Изпуснах голям шаран. Всъщност изпусна го един „колега”, който хукна да ми вади въдицата със закачената голяма риба и я отърва.
Какво да му кажа? На навлека нищо не можеш да кажеш, освен да си възможно най-далече от него и да го помолиш чужда въдица да не пипа, макар и предварително да знаеш, че нито ще те чуе, нито ще те разбере!
На 74 години е починал Вили Казасян. Преди месец го гледахме с Ването по телевизията като председател на някакво жури. Маската на смъртта надничаше през очилата му и беше изписана в по-голямата част от лицето му, въпреки бодрия дух, който демонстрираше и смислените оригинални шеги, които пускаше!
Вили беше голям пианист, диригент и композитор, ценител и пропагандатор на истинската наша забавна музика,
93
включително на „упадъчната западна музика” – джаза, рока, непреходните образци на американския блус.
Днес министърът на икономиката съобщил, че България е на последно място по разумно използване на електрическа енергията! Ами българино, вслушай се в тези думи! Пестенето на енергия не е само средство за икономия на средства. То е възпитание, манталитет, традиция, култура!
Колко народ съм учил, че ключовете на електрическите печки и котлони имат четири степени, които трябва да се използват разумно: включат на 4-та степен, тенджерата подскача, ама тъй било добре, инак кога ще го чака...!
И това е в домакинствата, ами в транспорта, във фабриките, ами в учрежденията, ами, ами…? Затуй ще си ревем за Татовото време, защото токът беше на безценица, на всичкото отгоре на много места и с приспособления да не минава през електромера – прави с него, каквото ти душа иска!
Няма да забравя парното! Зима, радиаторите ще гръмнат от горещо, народът разтворил прозорците и се разхожда по сутиени и потници из домовете си! Сега ги чувам да пищят, че парното било скъпо. То, че е скъпо, скъпо е, но те пуснали радиаторите във всичките стаи, надули го по социалистически и чакат да е евтино! Няма, драги ми съотечественици! Тя онази мандра свърши! И междувременно една от причините да свърши сте вие, защото ви обясняваха, че собствеността е общонародна, но вие общото разбирахте като ничие и стока за разграбване – чист келепир! А сега си плащайте, както всички по „белия” свят, та да ви дойде акълът!
Като пиша за разсипиите, та се сетих за сириеца – рибаря, вчера на Текето. Случихме се един до друг и той ми разказва, че когато бил бригадир в завод „Петър Караминчев”, трябвало винаги да има чук, защото се налагало да се чукат някакви сита след всеки производствен шарж. Добре, ама сириецът
94
ден-през ден вадел нови чукове и те все изчезвали! Най-накрая решил да направи проверка на портала. В чантата на един от работниците, който дори бил пред пенсиониране, намерили чук. Сириецът го попитал защо е взел чука. Онзи му отговорил, че ако през деня не открадне нещо, вечерта не може да заспи! После признал, че в дома си имал вече десетина чука….!
Глупост е това, което ни внушават, че едва ли не българинът краде само сега в така наречения „преход”. Българинът си е крадлив, а по време на соца се усъвършенства, за да може сега в пост-соца да се прояви като виртуоз! Не видите ли, че Европата пропищя от нас, бе?

25.07.2008

В 10 часа изпратихме нашата приятелка Стела за София. Тя е интелигентна жена. По време на гостуването си се запозна с най-новите ми книги, с някои от напечатаните лекции, които доскоро четях на студентите от Русенският университет.
На тръгване милата г-жа-биоложка ми изповядва: „Сега разбрах какъв учен и университетски преподавател е наш приятел”.
Добре си разбрала, Стеле!
През живота ми, та и до ден днешен, е имало случаи да не се споменава за моята научна и преподавателска дейност и постиженията от тях! Не съм се дразнел, не съм реагирал – напротив още повече работех, учех и се усъвършенствах.
Освен това ще отбележа, че не обичам да парадирам с работата си и резултатите от нея.
Тук ми идва на ум и сакралната мисъл на Аристотел, че „Завистниците винаги са мрачни, защото са недоволни от своята некадърност и вбесени от кадърността на другите”.

26.07.2008

Съобщиха ни преди няколко часа, че съученичката на Ването и много добра наша приятелка Радка Ненова починала!
95
Ренчето имаше звънлив, жизнерадостен смях. От нея винаги лъхаше жизненост. Притежаваше някаква особена артистичност и безспорна интелигентност. Последния път се видяхме на представянето на моя нова книга в русенската Регионална библиотека. След завършване на тържеството, дойде при мен, поздрави ме и ми поднесе скромно цветенце, купено с оскъдните средства, с които живееше. Стиснах й ръка, благодарих й, поканих я на гости и я целунах. Тя знаеше, че Ването и аз я обичаме.

29.07.2008

Снощи бяхме с Гергицов. Подарих му втория том на „Публикациите”. Разказа ми за турнето на театъра в Германия. През ноември германците ще върнат визитата. Ще се проведе тук театрален фестивал. Още от сега ангажирах едно-две представления.
Аз всичко в театъра не мога да гледам. Обичам класиката. Мразя постановки, представени като „големи новости на режисьорско майсторство и артистично вдъхновение”! Разбира се, че и тук има някое и друго попадение, но рядко, рядко! Към повечето от така наречените „пиеси на съвременна тематика”, особено тези от епохата на „Социалистическия реализъм”, не изпитвам симпатия. Този „реализъм” ме отучи да гледам кино от десетилетия, та и до ден-днешен. Тенденциозното в изкуството, особено когато е поднесено директно и брутално, е неговото убийство!
Спомням си някъде бях чел, че Оскар Уайлд е казал: „Да бъдеш естествен, значи да бъдеш прекалено понятен, а да бъдеш понятен значи да бъдеш нехудожествен”. Това за „понятен”, като му туриш едно „директно и брутално тенденциозен”, можеш да си представиш какво би казал Уайлд!

31.07.2008

Вчера бяхме с Тошко за риба на Текето. Поканих го за приятелче и да си приказваме. Имаше емоции! Хванах един
96
шаран, около килограм и една добра таранка. От 10 сутринта до 20 часа! Към 13 часа закачихме един шаран около 3 кг. Докарах го на половин метър от брега, но го изтървахме с общите усилия на един млад мъж, уж голям рибар, който „рибарстваше” зад мен на десетина метра. Вместо да го загребе с манчока, той го цапна по муцуната и шарана избяга.
Бащата на този рибар, който не хвана нито една риба, се оказа мой връстник. Сакат човек с две патерици, ама запален. Заприказвахме се. А той – бърборко, едно след друго ми заразправя история след история за синовете си.
Обажда ми се този син – сочи „рибаря” – и вика: татко, пали колата и веднага идвай! Отивам, а той в забраненото и без билет хванал шаран 16 кг. Натоварих го заедно с рибата и се прибрахме по живо, по здраво!
Още не съм се окопитил, а адашът започва разказа си за малкия син.
Обажда ми се малкият син една нощ и той ме вика веднага да паля колата и да ида да го взема. Това е на полето. Там залагаха капани. Хванал един сръндак. Отидох, турих сръндака в една торба, после в багажника и оттам – в къщи в банята. Одрах го, изчистих го. Вземам кожата в чувала и с колата отивам в друг квартал на града и я хвърлям в контейнер за смет. Прибирам се, отдъхвам си и започвам подготовка за надениците. Не мигнах цяла нощ. Ама като направихме едни наденици, такива до тогава не бях ял.
Слушам, слушам, като не ми е удобно да го погледна в очите, защото се страхувам да не го заплюя и си мисля: влачи се сега с двете патерици и се облизвай при спомена за надениците, които си правил от незаконно убитото и мародерски изядено невинно животинче!
Изводът ли? И бащата и синовете са мръсници, които не са рядкост в нашата Българийка!
Време, много време трябва, малко от малко да се посмени този манталитет ли, ген ли, извратеност ли на нашенеца, та
97
белким разбере, че всичките ни нещастия до голяма степен идват от действията и поведението на самите нас!

АВГУСТ

05.08.2008

В неделя – на 02.08 т.м. почина Солженицин – Нобелов лауреат, каторжник, десидент, писател, един от най-великите руснаци на ХХ-ти век! Днес е поклонението.
Бог да го прости и вечна му памет! А „Архипелага Гулаг”, нека да остане като едно от най-сполучливите описания на каторжническите издевателства на сталинския режим!
11.08.2008
Олимпиадата навлиза в разгара си. Грандиозна проява е това чудо на човешката мисъл, умения и фантазия! Грандиозно и полезно! Стига да не се изкористи и комерсиализира повече отколкото е нужно! Да се спре с използването на спорта и самата Олимпиада за политически цели и доказване „превъзходството” на дадена политическа система – нещо, което е практикувал Хитлер още в далечната 1934 г
Спомням си, че най-„голямото” постижение беше да се делят спортистите от света на „аматьори” – нашенските, и „професионалисти” – най-силните спортисти от страните на капитализма, при което на Олимпиада могат да участват само нашите „аматьори”! Така от „капиталистическите” страни участваха студенти-колежани, работници, чиновници и спортисти, които тичат за здраве, нещо, като „джокинг”! А нашенските – леле мале…!
Спомням си и крилатата фраза на един турчин от Разград, Мехмед Юсеинов – световен шампион по борба. Когато го попита един журналист „Абе вие как постигате тези световни
98
титли”, той отговори: „Партията рани, ний борим”! Така да се каже „партийни аматьори”!

14.08.2008

Един от симптомите на нашето увреждане като хора и общество е хитруването! Не зная от кога е това в нацията ни, но все си мисля, че тази черта е била в нас, но е избуяла и разцъфтяла в последните десетилетия.
С времето ставах свидетел на всевъзможни хитрини, прилагани от най-различни хот хора, институции, та и от държавата ни! И това е до ден днешен!
Погледнете, какво става с парите, които ни отпускат европейците! Вместо да се захванем здраво за работа и да ги изхарчим по предназначение, та хората наистина да усетят, че страната се отлепва от дъното и халът им се подобрява, ние хитруваме – лъжем, мажем, намигаме си хитро и току си повтаряме: „абе пак ще ги надхитрим”, а накрая парите ни спрени! Каквото опапали, опапали, за народеца кисели „слънчеви” краставици!
Историята с щангистите ни! Понеже десетилетия хитруваме пред световната спортна общественост, те ни хванаха! Сега щангистите ни гледат Олимпиадата от телевизора!
Историята с капитана и най-добрия ни волейболист Пламен Константинов! Пак хитруване. Дава положителна проба за допинг а „никой нищо не знае”! И се хитрува пред световните отговорни органи и Олимпийския комитет в Пекин. Сега и Константинов гледа волейболните мачове по телевизията от София!
Спомням си и за бившия треньор на „Левски”. Можем, казваше той, да победим тези от Беларус, но трябва да ги изхитрим, трябва да ги излъжем! Абе той не си подготвил отбор, не проучил слабостите на противника, не може да даде правилни тактически указания, а щял „да ги изхитри и излъже”!
99
И какво стана, „тези, трактористите от Беларус”, показаха футбол, а не хитрина и ни набиха насред София!
Жалка работа, тъпа работа, нашенска работа! Хей българино, нещата не искат хитрини и лъжи, искат работа и спазване на правила! Докато тази максима не се разбере от всички ни и поне малко от малко да се спазва, прокопсия в тази държава няма да има.!
16.08.2008
Още един наш спортист ще гледа Олимпиадата по телевизора. Лекоатлетката Даниела Димитрова е спипана с допинг.Не се учудвам, защото виждам, че нашите управници, включително и тези в спорта, си я карат по познатата „Работна схема” от десетилетия. Демокрация, промяна! Хайде бе!
Преди малко гледах победната гонка на Румяна Нейкова, която спечели златния медал на 2 000 м.индивидуално гребане. Честито, Руми, и на теб, България!

17.08.2008

Днес взехме още един медал – сребърен, от боркинята Станка Златева. Надви я една китайка, едно яко момиче, което изненада и треньора, ни и публиката, че и Станка. Падна горката с туш! И все пак сребърен медал! Отлично е!
Сега всичко е Олимпиада, а у нас – Олимпиада и допинг! Работата е очевидна – за голям спорт и големи спортисти трябват големи, много големи пари! Това не е лъжица за нашите уста и лека-полека трябва да преоценим мераците си и да избистрим една нова спортна политика, която да отговаря на възможностите ни: като население, като традиции, като финансови възможности, спортна, медицинска и биохимическа наука и пр. и пр. И в този сектор трябва да се простим с мегаломанските си мераци и спомени! Времената и обстановката и у нас, и по света тогава бяха коренно различни. Колкото по-
100
скоро се разбере това, толкова по-добре ще е за нашия спорт и за престижа на малка, но горда България!

22.08.2008

Обади се Гошо Горанов. Изпълнил поръчението Намерил д-р Димитър Димитров – Ларго, мой съгражданин и приятел от ученическите години – съобщи ми номера на телефона му. Отново изказа възхищението си от книгата, която му бях изпратил. В нея един разказ е посветен на баща му – бай Горан часовникаря, онзи, който дава английска сол на дядо Въло от с. Враняк, уж да го подмладява…!
Вечерта говорих с Ларго. Не бяхме се чували повече от 10 години. Починала съпругата му – Росица. Прекарал тежки години! Не зная как я кара и сега. Обещах му да се чуваме по-често, а есента, като отида до София, непременно да се видим.

24.08.2008

Днес от 15 часа наше време закриха двадесет и деветата Олимпиада в Пекин. Браво на китайците! Тази Олимпиада, без съмнение, е най-великата спортна проява, която поне аз съм гледал. По много неща: брои на участници /204 държави/, поставени световни и олимпийски рекорди /мисля, че са над 50/, по организация, по съвременни спортни съоръжения, по много работи!
Притеснява ме само фактът, че много политика бяха вложили и влагаха през тези 16 дена китайците. Нещо, в което не съм се съмнявал, но не очаквах, че чак толкова ще се престараят, та с цената на всичко да вземат най-много първи места. респективно златни медали.
За Олимпиадата може да се пише още много. Все пак ще отбележа, че двама спортисти трябва да бъдат споменати. Това са плувецът Майкъл Феобс – човекът спечелил 8 златни
101
медала със седем световни рекорда, и Хюсеин Болт, този, който спечели три златни медала с три световни рекорда в спринтовите дисциплини – 100, 200, и 4 х 100 м. гладко бягане!
Както откриването, така днес и закриването на 29-тата Олимпиада беше феерия, фантазия и величие на човешкия дух и гений! Дай Боже разум на елитите на различните народи, та да има мир и благоденствие на света, сега и вовеки!

                                                  2008г

 ЯНУАРИ

01.01.2008

Добре дошла 2008-ма! За света, за двадесетте и седем страни от Европейския съюз! За нас, за България! Носиш ли разковничето на надеждите ни да станем, по-работливи, по-добри та по-богати? Какво каза? Ааа, зависело от нас! И аз така мисля! За жалост огромна част от българско все още мисли, че тези работи щели да си дойдат сами, а ние да си продължаваме да си я караме, както си знаем, да си пийваме ракийка и биричка, да слушаме в прехлас босчестата чалга, да мамкуваме управниците, а като дойдат избори, срещу 10-20 лева да им пуснем бюлетинка и да ги оставим на власт за още 4 години! И да продължаваме да недоволстваме – по нашенски! Още на другия ден!
Добре дошла 2008-ма годино! Знам аз, знам, че носиш! Може да не е разковничето за всичките ни неуредици, но все пак носиш нещичко! И то не е малко. Аз вярвам, че ще бъдеш по-успешна и по-благодатна, макар, и да си трудна!
За нас двамата ли? За нас носи и ни дай здраве и дълголетие! Дай ни сили и запази безценното ни чувство на взаимна обич, на доброта към роднини и приятели, към народа ни и света!
Дай ни сили да продължим да понасяме черната мъка със светлата мисъл, че тези, които ги няма, са с нас! Дай ни, Годино!
И бъди благословена!

02.01.2008
Вали сняг, духа силен вятър, студено! Като погледнеш, противно е такова време, а на мен ми е приятно! Седя пред компютъра, гледам през прозореца, а в съзнанието ми спомени,
70
спомени ! Сладки, миловидни спомени от детството: Да не ми се загубят гълъбите в падналия дебел сняг, как да нахраним с баба врабците, които църцорят на двора, накацали из дръвника и настръхнали от студ и страх да не връхлети изневиделица геркината, и какво ли още не? Ох, безгрижен, безвъзвратно отминал мой чуден детски свят!
Гледам през прозореца, виелицата напира, а в главата ми спомени, мили, весели и тъжни, много тъжни…! За ученическите години, за „великата” немотия, глад и изпитания през студентството, за упорития труд и самотата като селско докторче – спомени тъжни, горчиви, а мили! Унасям се, пак гледам през прозореца и си мисля, аз ли съм бил, това мои спомени ли са?
Благодаря ти Природо, че си ме дарила с безценния дар да обичам и вярвам в живота. С разум и воля да вървя по правия път, с непринуденото трудолюбие, ученолюбивост и отговорност!
Гледам през прозореца, радвам се на виелицата, мисля си за виелиците, които са ме награбвали в живота и отново и отново се прекланям пред природата, че благодарение на нейните дарове твърдо съм устоявал и устоявам! Нещо повече, понякога им се радвам на виелиците, както е в момента например!
Спомени, спомени! Все се каня и мислех през тази година да започна да ги описвам. Все още се каня, а имам желание, защото има какво да напиша.
Нека да е живот и здраве! И на тях ще им дойде редът.

03.01.2008
Е, на това му се вика истинска зима, като онези от детските и младите ми години! Дебел сняг затрупа всичко що е на вънка и продължава тихо да се сипе, сипе! Прекрасна гледка – чудна зимна приказка!
От няколко дена си спомням за зимите с дебел сняг и за рояците врабченца, църцорещи из дръвниците по дворовете.
71
Спомням си и все надничам да видя и тук врабченца подскачащи из клоните на дърветата и провисналите от натрупалия ги сняг клони на боровете под балконите ни. Надничам, а няма! Няма птички, няма животинки – цивилизация! Едва днес, преди минути едно настръхнало врабче се стрелна и кацна на перваза на балкона. Докато да го погледна, то сякаш надникна с едното си оченце, видя, че няма ни зрънце, ни трошички и като ме забеляза, мигновено отлетя. Къде бе приятел, накъде в този дебел сняг и в този немилостив свят? Немилостив, на много места и озлобен, но има и добри хора. Годино, помогни ни да се умножават милостивите и добрите. Не само врабченцата, птиците и животинките – хората, хората и светът имат нужда от това!
Сега ще взема греблото, ще почистя балкона и ще поставя пшеничени зрънца и трошички хляб. За врабчето, което видя, че нямаше нищо, изплаши се от мен и избяга. За всички врабчета. А може би ще долети и някое гълъбче, по чудо останало от вилнеещата психоза да се стреля и убива…
Годино, помогни на този народ и особено на младите да имат милост и да хранят врабчетата. Да проумеят, че който храни врабчета, обича Природата, ще обича хората и хората ще го обичат!

05.01.2008
Отново ясно и слънчево, но може би най-студено!
Вчера хванах малка част от интервю на Б. Борисов. София, Софийското поле и България, ще се отърве от крещящото недомислие, наречено „Металургичен комбинат – Кремиковци”! Допотопната технология и купищата железария, рухнаха под тежестта на своята очевидна несъстоятелност! Никой не го е разграбвал, никой не го е разрушавал! Напротив, милярди народни парици бяха хвърляни насила да го крепят от пълен разпад. И пак не успяха! „Флагманът” на социалистическата ни индустрия си рухна сам, както впрочем и системата, която го построй!
72
06.01.2008
Богоявление – Йорданов ден!
Днес се навършват 160 години от раждането на Христо Ботев. „Жив е той, жив е..” в сърцата на всеки истински българин и вярвам ще продължава да живее, докато го има българското!
А навън е „Студ, сякаш режете с ножици. /За да се постоплиш, нужни са поне две госпожици/.” /Христо Смирненски/. Прав си е поетът, но се отнася за млад човек!
07.01.2008
Ивановден двоен празник в нашата къща – Иванка и Иван! Още от рано получаваме много поздравления от близки и познати. Това е радостно, особено на тази възраст и без високи постове и богатства! Радостно е, че тези поздрави са безкористни! Сами по себе си, те са богатство!

10.01.2008
Обади ни се Лиана от София. Направи ми цяла изповед. Как възторжено сме ги приели, въпреки изненадващото им предложение да празнуват посрещането на Новата година заедно с нас и в нашия дом! „Зная, че сте добри хора, но не знаех, че сте изключително добри и високо благородни.”
И още:
„Чичо Ваньо, ти каза нещо, което страшно много ме впечатли. Ти мразиш любопитството”. Повтори ми, няколко пъти тя.
Да мразя го! Аз мразя любопитството, особено това дребнавото, битовото, което определям като неизменен атрибут на простака и простащината. Обичам и подкрепям любознателността, защото е елемент на интелигентност и вътрешна потребност на човека към знание и усъвършенстване! Нагледал съм се на много интелигенти, учени и недоучени, които не намират и не правят особена разлика между любопитство
73
и любознателност! Това е примитивно разсъждение и носи вреди както за носителя си, така и за обществото.

ФЕВРУАРИ

02.02.2008
Народът го нарича „Петльовден”. Не зная дали е сериозно, но съм чувал, че е празник на гейовете. Когато бях студент /1950-1956/ в София, се шушукаше, че на този ден „обратните” тръгвали за Горна баня да празнуват. Вярно ли е, не е ли, не зная! Тогава тази „дейност” беше tera incognita! Сега под път и над път – все гейове! И нещо като хвала го таксуват! Надпреварват се да се похвалят, че са такива! Луди времена, луди нрави, луди хора! Инак, като човек с медицинско образование, аз не съм и не мога да бъда против индивиди с такива физиологични особености! Така ги е създала природата! Те не са виновни! Друго нещо е да се парадира! Него не разбирам и не одобрявам!

08.02.2008
Партията на Б. Борисов – ГЕРБ, официално е приета за член на Европейската народна партия. Намирам това за правилно и добре за страната ни.
Интересна интерпретация на някои западни анализатори относно „Руската енергийна експанзия в Европа”! До сега страховете са, че руснаците, като врътнат кранчето и европейците ще втасат! Сега други казват: добре де, ами като врътнат кранчето къде ще дяват този газ и този петрол? То, като погледнеш и това го има.
Питате за моето мнение ли? Честно казано, нито съм специалист, нито съм мислил по тези въпроси. Аз вярвам, че светът отива на консолидация. Не че изгаря от желание да живее в мир и приятелство! Не! Историческото развитие, невъ74
образимите постижения на науката, техниката и технологиите, много бързо изменящите се условия във всичките области на човешкото съществуване – например енергийните проблеми, те, те ги притискат!
Все си мисля, че безвъзвратно минава времето на лудите държавници, на диктаторите, които могат да възпламенят планетата. И да се роди някой с такива амбиции, останалият свят ще се обедини и ще го смаже. Както смаза Хитлер! Както безславно са си отивали всички диктатори и злодеи – Тъмерлан, Калигула, Чингиз Хан..., че и нашият „Баща на народите” Йосиф Висарионович – Сталин!
А що се отнася до историческото развитие, то си е закономерност, която не зависи нито от Буш, нито от Путин или друг там някой китаец, индиец, японец и пр.
Много прави си бяха на времето така наречените „марксисти”, които под път и над път все повтаряха, че „Колелото на историята се върти и никой не може да го спре”! Вярно е! Жалко е, когато нечие колело се окаже криво…!

14.02.2008
„Трифон зарезан” – нашият празник! Не че съм пияч, нито някой от семейството ни. Просто традиция от баща ми, който в известена степен се слагаше в бранша на лозари и винари.
Той, горкия и при пчеларите се приши по едно време. И нали си беше с широка душа и с прекрасно чувство за хумор, та ми разказваше следния „пчеларски” случай.
Дочул, че пчеларското дружество давало по-евтиничка захар за подхранване на пчелните кошери. Появила се и лоша болест – гнилец. Това още повече изисквало подхранване. Вдигнал се тати и отишъл в канцеларията /сега му викат офис/ на пчеларското дружество. А там „колеги” пчелари чакат и коментират загубите на кошери разболели се от „гнилеца”. Един казва, че му умрели 12 кошера, което правело около 15%, друг
75
говорел за 8-10 кошера, което правело 18-20% на сто и т.н. Тати послушал, послушал, па рекъл: Абе, тя тая вашата нищо не е! Моите измряха 50%! Всички се обърнали веднага към него и го загледали със съжалителни погледи. Лоша работа бе колеги, лоша, 50% от кошерите ми съсипа този „гнилец” – продължил баща ми и добавил: И аз като хората реших да ги позавъдя, та бях купил два и единият умря! Избухнал силен смях и всички вкупом заявили, че такъв човек, веселяк, с такава широка душа, е готов член на дружество им и ще стане отличен пчелар!

17.02.2008
Днес се очаква обявяването на независимостта на Косово! Не зная какво да кажа! От една страна, ако се съобразяваме с реалностите, то такъв ход, колкото и да е неприятен, е оправдан. От друга страна, появява се нова държава на част от територията на вече съществуваща! Това е необичайно и в определена степен е лош пример. Да не хукне т.н. „ефект на доминото”, защото домина по света, че и около нас, колкото си щеш. Тогава ще стане лошо!
Не обичам сърбите, но ги съжалявам. И все си мисля, че докато основната им „философия” се гради върху твърдението, че „ща е сръбин, све е юнак”, много бой ще ядат и много тегло ще теглят. То бива, бива национализъм и шовинизъм, но тяхното не се носи!
Мисля си, че тези, които одобряват и поддържат акта на независимостта, разчитат на глобализацията изобщо и в частност на влизането на тези държави в Европейския съюз. Там няма граници, бавно, но сигурно ще се осъществи единна политика и всички ще мирясат да се трепят за парчета земя – често пъти чукари и трънаци!

19.02.2008
Днес е един от тъжните дни в нашата история – 135 години от смъртта на Васил Левски! Обичта ми към този човек
76
е огромна. То не е само обич, то е и възхищение, преклонение, някаква особена почит към непостижима емблематичност, чистота и всеотдаденост на свободата! На свободата на духа, справедливостта, въжделенията народни и свободата на поробената Родина! Поклон пред тебе, Великанино! Поклон и пази Боже не ставай, дори и само да надникнеш Отечеството си, защото мигом ще потънеш от срам в дън земи Телилейски! Бори и моли се, Великанино, и там от Отвъдното, както само ти знаеш да се бориш и молиш, та да „сме във времето и времето да е в нас” и то да ни отърве от раните обществени и държавни и белким след някое и друго десетилетие най-после заживеем по-нормално и свободно, наистина в „Чиста и свята Република”!
Мир на праха ти и вечна слава на името ти!

21.02.2008
Дебат в Народното събрание по внесения от опозицията вот на недоверие към правителството. Гледах и чух пледоариите на четири-пет народни представители и седнах да свърша някоя полезна работа, а тях оставих да си чешат езиците! Това е стил и поведение от времето на 90-92-ра, когато зяпахме като шарани, от тези „голите, шашавите” шарани, и се надявахме, че ще се случи нещо свястно! Ядец!
Вечерта заключителен концерт на „Великолепната шесторка”. Всичко това, като идея и осъществяването й, беше добро. Един път, че се събраха около милион и половина пари за приюта в с. Могилино. Втори път, че такива благородни национални инициативи освен спомоществователни са и възпитателни. Трети път, че от участниците беше казана на Президента една жестока истина: „Четиридесет дена ние се мъчим да пеем, за да подобрим ужасната обстановка, в която живеят децата в неравностойно положение, а в края на 2007 година Правителството набързо похарчи бюджетен излишък
77
от милиард и двеста милиона, без да отдели нито лев за тези деца!
Чух гласове, че ще има втора, а може би и трета „шесторка”. Не съм съгласен. Усилията трябва да се насочат към управниците ни и държавата да си поеме ангажиментите. На народа трябва да се осигурят условия да работи, да получава достатъчно, да плаща добри данъци и да знае къде отиват парите от данъците му! Това е в нормалните държави!

23.02.2008
Имах среща с проф. Енчев. И той, и аз пишем, четем и взаимно се информираме за свършеното. Пихме кафе и си побъбрихме здравата. Между другото и за грубата грешка, която се допусна с прогонването на селскостопанската Академия от Русе! А това бяха – плюс съществуващия т.н. ВИММЕСС /Висш институт по машиностроене, механизация и електрификация на селското стопанство/, още четири института: Агрономически, Зооинженерен, Лесоинженерен и Ветеринарномедицински! Като добавим Медицинския институт, който не приеха, та отиде в Плевен, и на най-тъпия е ясно като какъв Университет щеше да има Русе понастоящем! Щеше, ама тя, глупостта, не се свършва на този свят!

24.02.2008
Снощи се обадихме на проф. Виржиния Захариева, съпругата на покойния наш приятел проф. Цанко Захариев. Дъщеря им се оженила в Германия и има три деца. Професорката живее сама и още работи като главен редактор на историческо списание! Много сърдечно и настоятелно ни покани да й гостуваме. Обещахме й като минем към София, да й се обадим.
Обадихме се и в дома на покойния мой голям приятел проф. Никола Несторов. Той има четири сина. На телефона беше вторият – Венци. Поговорихме си.
78
Като знам какво семейство бяха и какви грижи полагаха родителите им да ги отгледат и изучат! Особено тази майка-орлица г-жа Несторова /буля Дана/! Попитах го ходят ли да им запалят по една свещичка? Поръчах да направят това и от наше име!

25.02.2008
Днес се навършват 18 години от смъртта на сестра ми Мичка! Осемнадесет години, а сякаш беше вчера – почина в ръцете ми, за няколко минути! Ужас! Ходихме на гроба й. Занесохме цветя, запалихме свещички, преляхме с червено винце и водица. И нея, и мама, и тати. Бог да ги прости!
На връщане, да се поразведрим, слязохме в центъра, Разходихме се, срещнахме приятели, почерпихме се. Много приятна беше срещата ни с Михаил Кътев, един от създателите на Русенската опера и фестивала „Мартенски музикални дни”. Изслушах с внимание задоволството му от съвместната ни работа, в областта на културата, когато бях зам.кмет на Общината. Не го крия, приятно е, когато слушаш добри работи за себе си и вярвам, че това е присъщо на всеки човек.

МАРТ

03.03.2008
Трети Март – Националният празник на България. На този ден всяка година отдаваме заслужена почит към руските богатири и всички, които малко или повече са им помагали, за да ни освободят от турско робство! Това не бива да се забравя!
На падналите в боевете, вечна признателност и вечна им памет. Сигурен съм, че докато има българско, то винаги ще е признателно! А сегашното българско да си опича акъла и да внимава! Нещата около нас са сложни, много сложни и изискват изключително внимание и висша дипломация!
79
12.03.2008
Президентът заяви че „Филмът на ББС за децата в с. Могилино е „заговор против България”! Бил чуждестранна атака за злепоставяне на страната ни!
По този повод си спомних едно мое преживяване:
През 1992 година бях зам. кмет на Община Русе Отговарях за социалната и хуманитарна политика. В един от приемните ми дни дойде млада жена, която ми разказа следните ужасяващи неща: Имала дете – сляпо. Детето било в този дом, в с. Могилино. Отишла да го види. В дома пълно безредие, ужасяваща мръсотия, никакви грижи, глад! Жената плачеше, а няколко пъти я питах, това, което ми разказва вярно ли е? „С очите си го видях, вчера. Моето дете намерих да лази по пода и да яде… нечистотии!”
Да г-н Президент, дано да не е прекалила, но това ми каза тази жена!
На сутринта извиках общинския лекар д-р Босев, началник отд. „Социално осигуряване” г-н Шиков и д-р Александров – председател на Окръжното ръководство на Червен кръст. Разказах им и веднага ги изпратих в Могилино да проверят и ми докладват.
След обяд ми разказаха, че всичко това е вярно. А русенската община бедна, опоскана. Организирахме пратки от Червен кръст и от помощите, които се получаваха оттук-оттам. Доставихме дюшеци, чаршафи, одеяла, храна. Оказа се, че домът е към общината в гр. Борово. Ние в Русе бяхме бедни, представяте си какво е имало в Борово – село с 1500-2000 жители! Говорих със секретарката на тази Община. Каза, че са безсилни. Обърнах се към актуалната тогава католическа младежка организация „Каритас”. Те помогнаха доста. Но всичко това беше недостатъчно! Домът и работата в него от години е била отчайващо забатачена, оставена в ръцете на безотговорни хора, без сърце – мародери! Разруха, пълна материална и морална разруха!
80
Не съм гледал филма на ББС, но дано да няма в него картини, които по-горе описах.

19.03.2008
Днес Правителството официално ще признае Косово като самостоятелна държава. По този повод се появи „Открито писмо” от 100 интелектуалци начело с Иван Гранитски и проф. Пантев! Питаш ме кои други ли? Ами другите са от „постоянното присъствие” в такива случаи – Светлин Русев, Нешка Робева, Огнян Сапарев, Кеворк, Рашидов и компанията, която си я знаем.
Плачат ли плачат за Сърбия, щото щяло и у нас да стане същото, ама тук у нас не плачат и мълчат за това, че съществува една чисто етническа партия, която си прави каквото иска! Това е нашето Косово, господа интелектуалци. То не „ще дойде”, то е дошло и от години е при нас!

28.03.2008
Проф. Енчев ме покани на почерпка. Имал рожден ден – 74 години. Да е жив и здрав! Говорихме си за книгите – моите и неговите. Дадох му покана за представянето на моята книга – свободен разговор, хубав разговор за литература, наука и весели спомени от младини и студентски години.
Обади ми се журналистката Николаева. Насрочихме среща за неделя. Иска интервю. Ще отида, ще се срещнем, ще разговаряме.

31.03.2008
Днес в един от местните ежедневници – „Бряг”, излезе много хубава статия за мен и книгата, „Научни публикации“ том I-ви която ще репрезентирам в петък..
Обади ми си и г-н Крум Гергицов. Утре ще се чуем. Венци обещал, че ще участва при представянето и ще прочете
81
един-два мои разказа от книгата ми „Разкази мили, весели и тъжни“.
 
АПРИЛ

05.04.2008

Представянето на книгата ми, мина повече от успешно. Откровено казвам, не съм се надявал на такъв голям интерес от толкова и то все стойностни хора, на хода на самото представяне, на прекрасните отзиви за всичко, което се случи в този следобед в Русенската регионална библиотека! Бях особено приятно изненадан от участието на професорите – колеги от Университета: проф. Атанас Митков – бивш ректор, проф. Кирил Енчев, проф. Владимир Томов, ст.н.с.І ст. Марчел Маркарян, доценти, асистенти, специалисти, приятели, граждани. Тук бяха и малкото ми роднини по дядова линия, братовчедите Караминчеви и семейство Василеви. Присъстваха повече от 60 човека!
Сбирката се ръководеше от г-н Крум Гергицов – драматург. Книгата си представих аз.
След моето експозе г-н Гергицов каза няколко думи за друга моя книга – „Разкази мили, весели и тъжни”, която излезе в края на миналата година, а артистът от русенския театър – нашият приятел Венцислав Петков, прочете един от разказите – „Пиано, пиано”.
Много, много съм доволен от това, което казаха колегите за книгата, за мен и моята работа. Благодаря им от сърце.
Трогнат съм от изказването на проф. Томов, ръководител на катедрата, в която работех – „Екология и опазване на околната среда”. Благодаря колега, все пак признанието за доброто, което прави човек, може и да закъснее, но идва!
Аз проявявах изключителна толерантност и с последователна настойчивост показвах, че във висшето образование трябват все повече и повече знания, възпитание и академич82
ност. Всичко това се мъчех да прокарам чрез лекциите си, чрез учебните планове, дипломни работи, конспекти, изпитите, които провеждах, държавните изпитни комисии, в които участвах, рецензиите на публикации, книги и учебни планове, които правех. Много търпеливо, с голям такт, знания и поведение съм помагал персонално на Томов. Подсказвах му интересни идеи, предоставих мои научни разработки за изучаване в нови направления. Всичко това безкористно, с желание да се развиват и усъвършенстват колегите, да се усъвършенства обучението на студентите и укрепва авторитетът и научната тежест на катедрата, респективно на университета ни. Когато си тръгнах, с удоволствие оставих напечатани лекциите си по четири дисциплини, които преподавах, да се ползват от колегите и студентите.
Прекрасни думи каза проф. Митков, особено за периода, когато той беше ректор, а аз зам. кмет на Общината. Тогава се борехме да откриваме нови специалности, да издигаме авторитета на висшето ни училище, за да получи статут на университет!
Проф. Енчев трогателно, с много топли думи изказа възхищението си от научните ми постижения, от експозето и начина, по който го представих. Благодаря на професора и приятеля Кирил Енчев за тази висока оценка!
Стойностни изказвания направиха и други колеги, като подчертаваха академичната обстановка на срещата и, че книгата освен чисто научна, има и своята историческа стойност. Нека да се знае какво е работено в тази област на знанието през изминалите години!
Замисълът за срещата беше да подаря няколко от новите си две книги, а то стана едно великолепно и запомнящо се тържество!
83
19.04.2008

Събота, Лазаровден! Какви трепети, какви емоции струяха на този ден, когато бяхме деца! Особено за момичетата. А, моята сестричка Мичка беше едно хубаво дете, същинско ангелче. От месец преди този ден врънках мама да приготви всичко за Мичка, та да е най-хубавата лазарка. А на деня ще я хвана за ръчичка и ще тръгнем да посетим роднини и приятели. Тя носеше малката кошничка, в която след лазаруването домакините пускаха по някоя дребна паричка, сурово яйце за Великден или някое домашно приготвено лакомство. Не зная защо, не зная откъде идваше, но над градчето и вътре в него, по всички улички и мегдани, във всеки дом се носеше приповдигнатото, особено галещо и възбуждащо чувство на празничност, на лекост и радост в душите на хората! Лазаровден! Спомени, спомени за безвъзвратно отминали дни, на безвъзвратно изгубили се във времето, но незабравими, непринудени и весели празници!
Пиша тези редове, а в съседите „цивилизацията” бушува. На един от етажите вече втора година продължава основния ремонт на апартамент. Особено се засилва непоносимото свистене, бръмчене и чукане преди и по време на самите празници – Коледа и Великден. Днес е същото.
Още несвършили, на друг, по-горен етаж, ремонт започнаха други. Вчера спрели водата на блока! Спрели, но не за минути и час, а спрели за часове и ден! Това, че си пуснал перална, че си се насапунисал в банята или си обръснат наполовина – пука му на съседа! Той спрял, защото си правел ремонт!
„Цивилизацията” и лошотията, липсата на съобразителност, толерантност, уважение, добросъседство ..., а самочувствие и непукизъм – в изобилие! Лошотията – опасна работа! Лесно я създадохме, продължавам да си я отглеждаме, не ми е ясно как и кога ще я омаломощиме поне?
84
Той, бай ни Бърнар Шоу, не случайно си го е рекъл „Понякога си мисля, че създавайки човека, Бог е надценил своите възможности”.

27.04.2008

ВЕЛИКДЕН – най-големият християнски празник! Двамата сме с Ването. Малко притеснени със здравословния статус, но общо взето празнично настроени. В къщата се носи приятния, познатия от детството аромат на домашен козунак и агнешко-печено. Аромат, примесен с детските спомени за боядисаните великденски яйца! За яйцата, които кръщавахме със звучните имена „чукан”, „боец”, „нашарено”, „писано” или „перашка”… И какъв неистов мерак да счупим с нашето, яйцето на другите! Великден! С нови дрешки, с нови сандалки и пълни джобове с шарени-писани великденски яйца, бегом на улицата при другарчетата да ги борим, да се чукаме с яйцата и да побеждаваме!
Ох, години, години, безвъзвратно отминали и заминали – години на детско безгрижие и радостни преживявания! Колко ведрост и спокойствие се ширеха тогава около нас! Колко ред и почит имаше! Та какъв ще е този велик празник – ВЕЛИКДЕН, ако не покажеш поне малко почит и смирение пред Бога и родителите си? Пред възрастните хора и учителите си?

                                                  2007г.

Последна част от 2007г.
Следваща публикация 2008г.

 23.07.2007
Черен ден! Най-черния в живота ми! На този ден загубихме сина си!
Какво да пиша, тате? Каквото и да напиша, то не може да изрази болката, тежката болка и безконечната мъка! Защо трябваше да стане така? Защо скъпите ми, още от детството мечти, толкова очакваните радости и надежди, трябваше да угаснат за миг и завинаги? Защо?
Кого да попитам? Може би почтеността, която съм скътал в пазвата си и разнасям 75 години като несретница в живота ми?
Може би отговорността, честността и трудолюбието! Или любовта си към семейството, роднините, Родината! Кого да попитам?
Знам, че няма кой! Може би единствено съдбата! А тя не се пита, защото тя не отговаря.
Ходихме пак там, при момчето. Аз, майка му и Христина. Занесохме цветя. Занесохме нашата безкрайна обич и мъка!
Ходихме и на последното място, където е бил. Залепихме некролози и поставихме малко цвете. Минахме по пътя, по който за последно е минал. На този ден, преди тринадесет години!
Какво да пиша тате? Каквото и да напиша знам, че подлеците и убийците няма да се свършат на този свят!

24.08.2007
Снощи бяхме на честване 120 – годишнината от раждането на Петър Караминчев. Поканиха ни кака Венета и Валя. Аз от своя страна поканих кап. Шехтанов и съпругата му.
Свако Петър наистина е отдал живота си в борба за правда, равноправие и добър живот за всички. Жалко, много е жалко, че и аз искам така да бъде, но развитието в природата и света показва, че това е невъзможно и никога няма да се сбъдне. Идеята е прекрасна, но неосъществима! Докато свят
45
светува ще я има, защото е справедлива и примамлива, но това ще е една несбъдваща се надежда!
 
СЕПТЕМВРИ

06.09.20907
Шести септември – Денят на съединението. На този ден преди 122 години смели български патриоти обявяват и извършват съединяването на Източна Румелия с Княжество България. Велико, чисто българско дело мимо волята на Великите сили, в това число и най-вече на „братята славяни” от Изток и Запад!
Тази нощ е починал великият Лучано Павароти! Мой любим тенор, защото беше не само велик певец, той беше велика душа. От него струяха брилянтните лъчи на певческото
46
изкуство, на човечността и добротата. Този човек обичаше хората и те го обичаха. Той ще остане „докато свят светува” в сърцата на милиони свои почитатели, така както незабравимите негови съотечественици Карузо, Джили, Марио дел Монако и др.
Спи спокойно своя вечен сън, Лучано! Твоят неповторим глас, песните и изкуството ти вечно ще шестват, галят, успокояват и радват този наш неспокоен и несправедлив свят!
21.09.2007
Нямали сме аддминистративен капацитет. Е, à кажете как да го имаме?
Море да откраднем парите от еврофондовете, не само капацитет, ами и виртуозност си имаме. Тези дни чух, че първите 10 случая вече са установени. Въпросът е решен. Вместо „усвояване”, което за българина се оказа изключително трудно, преминаваме на „присвояване”, за което капацитетът ни даже е в излишък!
Късно следобед ми се обадиха, че книгата е готова. Взех я. Мисля, че е станала една добра книжка. Тя си е моя, почти непредвидена рожба, дошла някак си колкото ненадейно, толкова и непринудено! Важното е, че всичко, което е написано в нея, е истинско! То не е писано за хората. То просто е написано, защото „така му е било писано“! Тъкмо затова не желая и не търся оценки. Би могло да чуя мнението, но на специалист и ако книжката „не става”, хич да не я показвам на приятелите си! До гуша ми е дошло от оценки на всезнайковци… Всеки за всичко дава оценки. Ние сме голяма сила по тази дисциплина! То затова сме и „прокопсали”. От оценки, оценители и препоръки!
26.09.2007
Прочетох в едно седмично вестниче интервю с д-р Николай Михайлов – психиатър по професия и интелект с
47
дълбочина на мисленето, с висок стил и богата реч. Не е за всеки! Не го харесват! Как да го харесват, като не го разбират! Между впрочем и аз имам резерви към някои негови оценки и схващания, но ми е приятно да слушам или чета такава реч.
Питат го: „Българите се страхуват, че ще загубят идентичността си, своеобразията си... след влизането ни в Европа? Има ли своеобразия, които трябва да загубим?”
„Мисля, че това, което тукашният патос нарича „българщина”, трябва веднага да бъде изпуснато на земята като урочасано без всякакво съжаление и обръщане назад. Патриарх Евтимий не е никаква българщина”. – Яворов също”.
Аз бих добавил: Защо само Яворов? То си е целият кръг „Мисъл” начело с проф. д-р К. Кръстев, с Пенчо Славейков и Петко Ю. Тодоров. И още, и още истински българи е родила и отчувала малката ни родина, които не са „българщина”!
Питат го Доктора още за мнението му относно инициативата „Стоте велики българи”. Ето част от отговора:
„Социологията на величието е томбола на глупостта. Това е начин за общонародно засрамване с идея за допълнително възгордяване. Масовият разпит за ценностите е недопустимо снизхождение към оценъчната глупост на телевизионните тълпи, шанс за възторжено изригване на пошлости. Анкетираният социален сектор по повод на българските „величия” е квалифициран да има само едно напълно немеродавно мнение. Ако е улучил нещо, то е по случайност”.
Е, не мога да не се съглася. Поне принципно. Някъде по-горе писах за това. За Азис, за Слави и други „велики” българи от тази компания…
И още един въпрос: „Какви са особеностите на политическия ни живот от гледна точка на психиатрията?”
„Апелирането към разума на доминиращия електорат е много наивно занимание. Електоратът не изчислява своя вот, а му принадлежи преди да го помисли. Проблемът е да бъде
48
мобилизиран да си спомни накъде клони по принадлежност или по предразсъдък.
Има още. Спирам!
28.09.2007
От 23 до 27 т.м. бяхме в София. Гостувахме на племенниците Йончето и Радко, но основното беше да се консултира Ването с нашият приятел проф. Димитров по нейните болежки.
В София много срещи, много преживявания. Първо се срещнах с братовчед ми Камен и с Гошо Попето. Подарих им по една от моята книга с разказите.
За жалост, срещите с приятелите ми от детинство: полковник Марин Цеков Диков и д-р Иван Неделев не се осъществиха! Те били вече покойници! А колко исках да се видим и на тях да подаря по една от книгите!
На следващия ден се срещнах с д-р Георги Горанов – Джеки. Той обича да го наричат „Джеки”, но много добре знае, че в негово отсъствие всички му викат „Мошето”. Между другото е отличен лекар с пет специалности. Син е на бай Горан – един от героите на мой разказ. Исках да се консултирам за хипертонията и сърцето, а той си е Гошо Горанов – дърдори ми как всяка година ходи по турски курорти и… какви яденета предлагали „на корем”! Все пак прегледа ме и поговорихме по здравословни проблеми. Нали и той ги има! Ударил е вече 81 години! Какво да правиш, всеки с характера, всеки със съдбата си! Приемам го такъв, какъвто е. Познаваме се повече от 60 години!
Срещнах се и с Тодор Гешев, съсед и приятел от детинство. Син на Тота Ватковица, приятелка на баба, и неин асистент при направата на „Германа” и протичане на цялото събитие, „Молебен за дъжд“! Подарих му книгата с разказите. В един от тях споменавам за майка му...
Купих билети и с Ването и Хрис в Народният театър гледахме една прекрасна постановка – „Идеалният мъж” от Оскар
49
Уайлд! Английска работа, интелигентна работа, Шекспирови традиции! А и Народният си е Народен! Артистичното присъствие на висота, сценичното решение семпло, а чудесно. През цялото времетраене на спектакъла неизменно имах чувството, че и аз съм на сцената в напълно „английска” среда! То, всъщност на това му се вика и театър! Аз така го разбирам и затова не посещавам разни представления, та като се съберем някъде да се похваля, че „снощи бяхме на театър”…!
Преди театърът имахме много мила среща със семейство Георгиеви – наши приятели от годините, когато бях в апогея на силите си като научен работник!
Професор Севдалин Георгиев е един от няколкото големи български генетици – преподавател в Софийския университет – биологически факултет. Съпругата му е стоматолог. Имат две прекрасни и проспериращи деца. Интелигентно семейство, земни, прекрасни хора и приятели. Да са живи и здрави!

ОКТОМВРИ
05.10.2007
Поредният резил пред Европа ни споходи тези дни. Номинираните от наша страна трима кандидати за съдии в Европейския съд по правата на човека бяха оценени като неподходящи и върнати обратно! Оказало се, че те нямали даже и необходимата езикова подготовка!
Абе продължават да си я карат нашите хора по „социалистически”. Нали така беше тогава? Тръгва някои от башовете и с него преводач. Понякога двама.
За по-малко от ден в София гостува президентът на Франция г-н Саркузи. За този човек някъде по-горе писах, че ще е голям държавник, полезен за Европа и света.
50
Направи ми силно впечатление изказването на Президента Първанов, който нарече г-н Саркузи – „Силен, отговорен и необходим на Европа”!
12.10.2007
Днес имам рожден ден! Навършвам 75 години! Ужас! Седемдесет и пет лета! Как станаха и кога станаха е трудно да се отговори, но е истина!
Какво да кажа? Нека сам да си пожелая по-дълъг живот, здраве, леки старини и да не ме напуска желанието да правя неща, полезни за нас двамата с Ването, за близките ни, за хората!
Много е мил моят приятел Веселин Цветков, когато цитира Гьоте, който казва: „На живота в края – миналото оживява”! Вярно е! Миналото оживява с всичките си мимолетни мигове на радост и щастие и с неприятностите, изпитанията и страданията, неизбежни, макар и различни по своя обем и сила за всеки човек. Независимо кой и какъв е и къде е бил в социалната и интелектуална йерархия на обществото.
Ами като оживява, дай Боже живот и здраве и сила в перото ми, та да го описвам. А моето минало и настояще са богати. В общи линии, аз съм доволен от съдбата и живота си до сега! Не съм я предизвиквал! Сам съм градил и съм се радвал на успехите си, сам съм се борил, страдал и понасял връхлитащите ме изпитания! Сам, а от 47 години двама и неразделни с моята съпруга!
Е, с дълбока мъка съзнавам, че е можело да бъде по-добре, по-нормално да се сбъднат мечтите ни за многолюдно семейство, за повече радост и щастие, но не би! Това са неща извън нас. Тук сме безсилни. Ето защо в такива моменти мисля, най-добре е да помълчим и да останем в прегръдката-уютна, но и мъчителна, на спомените, на „оживяващото” минало…
51
Още от сутринта започнаха поздравления от близки и познати. Това е добре!
И така до следобед в 16 часа, когато започва партито по повод рождения ми ден. Утре ще напиша нещичко, това как сме прекарали. A demain!
13.10.2007
Партито премина много добре. Обстановката беше изискана. Хората-интелигентни, прилични, отбрани – наши дългогодишни приятели, колеги, близки. Представих всеки поотделно. Направих едно кратко встъпление, без житейски ретроспекции. Говорих за книгата и как се е стигнало до написването й.
Междувременно обявих, че тя е претекста, но основният повод е, че на този ден навършвам 75 години! Повечето от присъстващите знаеха, но имаше и изненадани. Отбелязах, че любимите ми науки, на които дължа в най-голяма степен кариерата си като учен и университетски преподавател, са химията и биологията. Обичах литературата, но не в такава степен и никога не съм мислил да правя кариера с литература. Обичах да чета поезия. В ученическата възраст четях „Прокълнати поети” – Пол Верлен, Стефан Маларме, Едгар По, Франсоа Вион… Ах този Франсоа Вион, колко ми се иска да беше Жан… Запомнил съм от него следното четиристишие: „Зовят ме Франсоа – кому това пречи. /В Париж, край Понтуаз роден и расъл странник. Но в мазен клуб, кога палач въже застегне/ Вратът ми ще узнай тежи ли моя задник”! На пръв поглед малко уж простовато, че и цинично. Но я го осмислете в контекста на някои моменти от съдбата си! Абе какво ви пречи, че съм Франсоа, че съм роден еди къде си и сам по себе си съм един странник? И какво като сте се юрнали все да ме бесите? Какво ще спечелите, какво ще стане? Единственото сигурно е, че „Врътът ми ще узнае тежи ли моя задник”!
52
Казах, че обичах и четях Пушкин и Лермонтов. Този велик Пушкин и неговия велик роман в стихове „Евгений Онегин”! Увлечен в прелестните стихове доста размишлявах, докато разбера, че тя работата била проста: „Когда она хотела – он не хотел. Когда он хотел – она не хотела!”
Особено обичах българските поети, които в моята младост бяха дамгосани като символисти и изхвърлени от учебните програми. Д-р Кръстю Кръстев и кръга „Мисъл” с един от великаните на българската култура – Пенчо Славейков, Петко Ю. Тодоров и неповторимия Пею Яворов! Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, Кирил Христов, Никола Подвързвачов, Христо Ясенов… И сега като пиша настръхвам, гърдите ме свиват леко, но са изпълнени с чувство на гордост, че това са българи, чувство на тъга и мъка, че тези нежни души, посипали татковината ни със сребристо-златни воали от толкова поетична сила и красота, днес никой не споменава, днес са забравени! Вярно е, че една от най-големите истини за човешкото общество е неговата къса памет!
Както и да е, не пропуснах да спомена и за Смирненси, когото също много обичам. Обичам цикъла „Зимни вечери” и някои весели и закачливи четиристишия, които и до ден днешен си рецитирам.
Например, когато е топло, както това лято, рецитирам: „Дни на огнени горещници / палят столичния град. / Бягат всички тлъсти грешници / из курортите на хлад. / А под снопите жътварите / ще превиват морен стан / за да пълнят пак хамбарите / на разбойнишката сган”. Този Христо Смирненски, който написа „Приказка за стълбата”, която нашите политици, така охотно размахват и изкачват, а като я изкачат – баста! Между впрочем да не стана отегчителен, не казах, че се опитвах да пиша стихове като всяко по-будно момче и момиче на тази възраст. И до сега в къщи се въргалят пет-шест тетрадки с тази „поезия”.
Та викам си може би тези ми интереси имат нещо общо с обхваналата ме страст на стари години да „писателствам”!
53
От друга страна, старостта, старостта! Колко си е прав Гьоте! „Когато идва старостта, спомените оживяват”! Нали?
След това помолих зам. директора и драматург на Русенският театър г-н Крум Гергицов да сподели мисли относно книгата. Гергицов има талант! Той ме трогна със словото си! Твърде приповдигнато и похвално е, но за случая – книжка и рожден 75-ти ден – добре си беше. Благодаря му!
Накрая прочетох два разказа – „Бозе Бозе, всицките ора си додоа…” и „Пиано, пиано сеньори…”
Когато гостите се разотиваха, без изключение бяха в отлично настроение и единодушно усмихнати, доброжелателно изказваха възхищението си от партито! Дано да е искрено, защото пусто и това чувство между хората често, особено в наши дни, е дефицитна стока!
Дай Боже живот и здраве така да се събираме и на кръглите годишнини – 80, 85 и 90, пък после „Каквото сабя покаже”!
14.10.2007
Днес е Петковден! Имен ден на баща ми и сина ми! Двамата незабравими и безкрайно обичани Петковци. Мир на праха им. Мир на светлата ти и прекалено добра душица, мили сине! Ти никога не повярва, че животът е пълен с мерзавци и подлеци! Спи спокоен вечния си сън и бъди уверен, че до като сме живи ние с майка ти, ще живееш сред нас и Русе, твоето родно място, което толкова обичаше и не искаше да напуснеш за нищо на света!
Снощи ни се обади Женито, съпругата на д-р Тодоров. Тя е литераторка, интелигентна жена, заредена със знания и емоционалност. Четяла разказите ми и препрочитала някои неща, които особено много й харесали. Изказа възхищението си от партито, от искреността, че и от дарбата, с която съм описал някои персони и ситуации в отделните разкази. Беше ми приятно, защото звучеше искрено и компетентно.
54
Тази сутрин ходихме при момчето. Почистихме, подредихме, запалихме свещички и поставихме цветя. Цветя от партито на тати и мама! Той е с нас, той беше на партито, той и сега е при мен и леко се усмихва потупвайки ме по рамото и благо повтаряйки – „Ей, много се вълнувате и много дълбоко ги преживявате тези работи, бе!” Симпатяга!
22.10.21007
На този ден преди 46 години сключихме граждански брак – оженихме се с г-ца Иванка Стоянова Денева и тя стана г-жа Байчева! Да ни е живот и здраве, още дълги години да сме заедно! Повече няма да пиша. Този наш съвместен живот е роман – пълноценен, интересен с прекрасни, за жалост и с тъжни, че и трагични преживявания!
Снощи ни се обадиха племенникът ми Веско и Наталия. Получили са книгата с разказите, която им изпратих. Чели я, смели се и много я харесват. Веско с приповдигнато настроение се разсипа да ме хвали. Гордее се с вуйчо си! С кого друг? Нали и той е сам, като мене!
28.10.2007
Днес са изборите за местните управи – кметове и общински съвети. До сега винаги сме гласували. Ще гласуваме пак. Мисля, че когато това право действително го има, всеки отговорен гражданин трябва да го използва.
При нас е обратното. Когато десетилетия наред правото ни да гласуваме беше само на книга и предварително се знаеше, че изборите ще се спечелят с 99.99 %, народецът се пременяше в новия кат дрешки и хукваше към избирателните урни да ”избира” – с една бюлетина единствения кандидат. Даже и по едно хорце му друсваше, отпред, пред избирателната секция. Ей така, да го види партийния или кварталния милиционер, че е гласувал и е много, много щастлив!
55
НОЕМВРИ
01.11.2007
Днес е денят на Народните будители! Един специфичен за нас българите празник, роден от историческите събития през турското робство и славната епоха на нашето Възраждане. Първият наш будител без съмнение е Паисий Хилендарски. Делото на този велик Българин и неговата безценна „История славянобългарска” са основен и непреходен пример, за същността и ролята на народния будител. Ще рече: безкористна, упорита, апостолска работа за разпространение на знания, за вдъхване на кураж и вяра в доброто, в свободата, в правдата, в почтеността, трудолюбието, отговорността и собствените сили, на ближните, на младите, на нуждаещите се, за благото на народа и Отечеството!
Празникът на народните будители – голям, исторически празник на духовното, човеколюбието, отдадеността да се служи безкористно за просвещението и възпитанието на нацията!
Ала кой в днешно време го може това? Останаха ли такива люде? Кой в нашата държава мисли възрожденски? Кой? Тупат се много в гърдите, но думи като „безкористно”, „отдаденост” „филантропизъм” и пр., нито са чули, нито знаят каква е същността им, та камо ли да са черти от характера и дейността им!
Будители – за какво са им на управниците, недоучените и олигарсите, осигурили си високи постове, престижни служби и тлъсти доходи, да поощряват народни будители? Ето ви празник, ето ви още един почивен ден, ето ви още една лопата прах в очите, пийте по ракия и поразсъждавайте по актуалната за деня тема „Що е това народен Будител и има ли той почва за съществуване сега у нас”!
Как хубаво, емоционално, затрогващо, че и гордо звучи – народните будители! Празник за светли личности и дейци, които природата е окичила с това дарование, а съдбата е определила светлия и благороден път на призванието им за
56
всеотдайна служба на Род и Родина. Няма училище за „Народни будители”! Те не могат да се измислят и назначават посредством награждаване с грамоти и най-високи държавни отличия!
Днес е Денят на народните будители. Красив, достоен ден за достойни люде, предани на народа и страната си – България!
Има ли сега у нас народни будители? Има и винаги е имало!
Има ли народът ни нужда от народни будители? Категорично да! Той е разединен, недостатъчно ориентиран, в много отношения непросветен, а в застрашителна част и неграмотен!
Тъкмо затова нуждата от будители е осезаема – но от БУДИТЕЛИ, не от подбудители, политически играчи, популисти и демагози! Такива си имаме достатъчно!
05.11.2007
Проведените наскоро „избори” наистина показаха пълната всеуправленска и общонародна разхайтеност с брутално погазване на правила и закони!
Ееех, бедни ми Алеко! Я стани да видиш твоя приятел Ганьо Балкански и антуража му, какво поколение са ни създали и избори как се правят! Твоите писания „Бай Ганьо прави избори” и твоите герои, ряпа да ядат! Я станете вие всинцата, па да ви запозная аз с някои от сегашните управници, че да ви поразходя в изборния ден в град Перник и в Благоевград, и в Кърджали, и където ви око види из българско!
Подкарал бай Ганьо преди 100 години десетина джандари, подкупили десетина хаймани и цигани с по 2 лева, поуплашили тогоз-оногоз, похарчили из кръчмите 400 – 500 оки вино и виж ти, че партията му спечелила изборите! И това било погазване на закона и мнооого голямо престъпление! Хайде бе! А това да се купуват из цяла България ачик-ачик гласове, да надаваш от 20 до 300 лева за глас под носа на пазителите на реда, да стоварваш тумби от неграмотни турци-пришълци
57
и нашенски цигани направо пред избирателните секции, да изпратиш „цивилни”да стряскат и притискат хората, да прилагаш какви ли не мурафети само и само да спечелиш! Това как му викате? „Свободни, демократични, европейски избори”!
Откровено казано, такова падение българско не съм очаквал. С кои очи се явяват нашите управници пред хората, та и пресконференции дават! Срамувам се! А колко ни се иска да сме „европейци”! Пак ще спомена обичания Алеко. Още в онези времена, когато си мисля, че у нас е имало повече истински европейци, отколкото сега, той пише: „Европейци сме си ние, но не до там”!
08.11.2007
В едно вестниче прочетох следния текст:
„Първи тур на местните избори. Петнайсетина автобуса пристигат в Ардино и всеки спира пред една от избирателните секции в града. Пътниците слизат, гласуват, качват се обратно в автобусите и заминават за Турция… В тази родопска община избирателите са около 6000, в този ден са гласували около 12 000 души според броя на пуснатите бюлетини. Последният, довършващ картината щрих на изборите в Ардино, е бюлетината, върху която личи черна точка поставена точно на номерчето на ДПС”! И Дикмето чака да го изберат?
Купих зеле. Голяма работа е това зелето! Като хукнат, зелето та зелето! „Ти купи ли зеле? Колко килограма купи? О..о..оо малко са! Аз купувам повече. Ама кьосе ли намери, защото миналата година вземахме едно твърдо, та цяла зима не втаса”? Ще чуеш много често през този сезон. И още: „По колко го купи? Откъде го купи”? Почти едновременно с това започват и питанията относно технологията за „правенето”. „Ти как го правиш? С колко сол? Слагаш ли му царевичен кочан та да е бистра зелевата чорба?” „Не, не, аз му слагам
58
копърче и чорбата става идеална”. Друг му слага и царевичен кочан и копър, че и хрян – да бъдела чорбата хем вкусна, хем и резлива... Психоза!
Ами за претакането? Колко пъти, през колко време, добавя ли се нещо, когато се преточва и пр. и пр. Е ..е..е по някое време към края на ноември и началото на декември мирясват. Най-много да чуеш „Ама зеле съм направил тази година, един път”! Или, пък: „Зелето ми тази година е идеално – като разрежеш зелката, а то кехлибар, кехлибар”! И така до март месец, когато издайническата миризмица на попреминало, че и по-нататък заминало кисело зеле лека полека пролазва, запълва мазата и отначало свенливо, но със затопляне на времето нахално изпълва преддверието на първия етаж и безмилостно тръгва нагоре по стълбището на блока. Тогава всички мълчат, спотайват се и никой не говори за зеле. А вечер, като спре да щъка народ по стълбите, майсторите на киселото зеле тихомълком слизат в мазето, пълнят кофи с изостанало и усмърдяно кисело зеле и хукват към контейнерите или някое затънтено място и като го изсипят, вървят обратно все едно, че с понеслия се „парфюм” нямат и не са имали нищо общо! В тези дни точно от тези изхвърлящите неизяденото и вече негодното за ядене зеле, ще чуете: „Тази година си отядохме на хубаво кисело зеле, ядохме та нищо не остана”! Какво да правиш, нашенска работа, кисело-зелева работа!
11.11.2007
Днес и радио и телевизия почти нон стоп съобщават за бедственото положение от падналия тук-таме сняг из страната! Проходи затворени, села и градове без ток и вода, катастрофи и 8 убити – ужас! А снежната покривка 10 сантиметра, температури ниски, но плюсови, само на някои места минус 1, минус 2 градуса и… положението бедствено! Както миналата, по-миналата и още по-миналите години. Падне ли 5-6 см. сняг и паднат ли температурите под нулата – положението ставаше бедствено!
59
Започвам да си мисля, че това си е един много обективен индикатор за напредъка на държавата ни. Той съвсем точно показва… че не мърдаме. Там сме си от времето, когато всяка зима, дошла не дошла, се заговаряше за „бедствено положение”! С тази разлика, че в онова време се сипеха денонощни хвалби и месеци наред се бърбореше и пишеше колко пясък е складиран, колко луга е приготвена ,колко трактори са заели изходна позиция и колко народ чака само да завали сняг, „па ще видите какво ще става”!? Нищо не ставаше! Паднеше малко снежец и хоп „бедствено положение”! Така си беше, така си е и сега!
14.11.2007
Тази сутрин по БТВ при Бареков беше изпълнителният директор на Кремиковци и на ЦСКА г-н АлександърТомов. На въпроса „Как върви Кремиковци”? Томов гордо заяви, че „се развива възходящо”!!! А само преди два дена Нова телевизия показа репортаж от комбината, който те кара да се погнусиш от мръсотия, безпорядък и разкапани помещения, бани, тоалетни, тавани, столови, кухни ...Не е за показване, не е за приказване. Работниците си раздраха ризите да се оплакват! Ясно се видя, че „гордостта на родната металургия”, представлява почти рухнал гигант от рухнала гигантомания, от не поддържани и неправилно експлоатирани сгради и съоръжения, от една въпиюща безстопанственост! Ако на това г-н Томов вика „възходящо развитие”, то „низходящото” е да дойде един свестен държавник, да му зашлеви два-три шамара и с един ритник да го изпрати към близката площадка за балиране на софийския боклук! То бива, бива тъпигьозлък, ама такова чудо никъде го няма!
30.11. 2007
Чух сутринта, може би по първи канал, че изследване проведено от ООН на ученици от 9-ти клас в 57 страни на света е установило, че по знания нашите са на 42-ро място.
60
Работено е с над 4 500 деца. Нищо изненадващо. Изненадата е, че най-после публично се призна къде е истинското място на българчетата по знания и къде е прехвалената ни образователна система.Забравих с кои страни сме на едно ниво, но във всеки случай, това са държави, които ние с нашата самоувереност и с нищо неподплатена надменност, считаме за изостанали и загубени за цивилизования свят! Защото едно е да избереш 15-20 даровити деца, да ги подложиш на специален учебен режим, под грижите на доценти и професори и като „свирнат” за някое световно първенство – я по математика, я по биология, да обереш първите места и медалите и да кацнеш на софийския ВИП под звуците на фанфари! Едно е това! Другото е да се препитат 4 – 5 хиляди ученици от училища в различни райони на страната, препитващите да не са нашенски „социолози” и „статистици”, па тогава да ти видя медалите и фанфарите!

ДЕКЕМВРИ
16.12.2007
Най-после заваля сняг. Заприлича на истинска зима.
Тази сутрин чух, че в София ще се проведе „Кръгла маса” по въпросите на висшето образование. Отлично като идея, но се съмнявам в резултата – чесане на езици, наливане от пусто в празно и нито дума за истинското състояние и купищата безобразия – причина за плачевното състояние на това, така наричано все още „Висше образование”!
22.12.2007
Като чета това, което съм копирал по-долу, си викам – какви мишоци сме ние в контекста на глобалното, на вселената! В такъв Господ вярвам. Ами, ако това е Господ? Ако е, да е! И вечна му слава!
Испанският учен проф. Хосе Сеновия твърди, че краят на Вселената няма да дойде с взрив, както началото й, а с
61
тишина, защото космическото време буквално изтича и един ден ще спре завинаги.
Теорията е странна, но не е безпочвена. Проф. Гари Гибънс, космолог от Университета в Кембридж, казва: „Вярваме, че времето се е появило през Големия взрив и както се е появило, така може и да изчезне. Това е просто обратният ефект.”
„Обратния ефект”! Така е, всяко нещо носи в себе си своето отрицание. И Вселената също! Наново се уверяваме, че всичко на този Свят, от най-малкото, до най-голямото, до самата вселена е изградено на базата на единност в принципите!
Е, и какво? Я дайте да се радваме, че все пак сме се появили, та да видим това чудо на чудесата и макар за време извън възможността да се измери, да го усетим и бъдем част от него!
Кратко, но колко съдържателно и поучително го е казал Достоевски: „Радвайте се на живота, а не на неговия смисъл!”
23.12.2007
Седнах да напиша нещичко и слушам концерт на Ана Томова-Синтова, съвместно с детски хор и симфоничен оркестър. Страхотни изпълнения – възхищение, безбрежна, непринудена радост и емоция… Запяха „Тиха нощ, свята нощ”! Боже, Боже, все пак добре, че дойде тази „Демокрация”, която всички малко или повече ругаеме, защото още не е никаква демокрация , но поне ни даде възможност, малко от малко да чуем и видим какво са пеели, гледали и как са живели хората из белият Свят! Благодарим ти, Боже! Не става дума за мен. Аз бях понадникнал, но някак си, без да съм го видял го виждах. Вярвайте ми! Знаех го, виждах го! Дарбица! А много други, може и да не виждат, но виждат за зла участ тези, които виждат! И не им прощават!
От ден на ден забелязвам как световната наука освен фантастичните постижения в областта на физиката, химията,
62
математиката, биологията, астрономията и кибернетиката, обръща все повече внимание на състоянието, във всичките му аспекти, на човешката популация. Състояние, преди всичко като физически и психически статус и факторите, които му влияят. На първо място храните-храненето и стресът! Може би в тази връзка е и моята идея от 4-5 години да лансирам едно ново направление в екологията, а именно, за храните като четвърти основен фактор на околната среда.Това наистина е една нова идея и трябва да се захвана, поне отчасти да я поразработя. Защо не ми дойде преди 20-30 години?
Съжалявам, а прекрасно знам, че веднага щяха да се намерят тълпа от посредственици и завистници да ми попречат и идеята да си остане неразработена и неосъществена!
25.12.2007
Продължават коледните празници. Времето е по поръчка коледно.
И този месец се изнизва, изниза се и годината! Много бързо, някак си дори неусетно! А колко неща минаха през главите на българите, че и през моята! Добре, че съм се дистанцирал от всякакви обществени и професионални ангажименти, та все пак съм спокоен.
Радвам се, че през годината издадох две книги. Дай Боже живот и здраве, в началото на следващата ще излезе и тази, по която работя сега. Да има нещо и за 76-тата годишнина!
Не съм доволен от представянето на моят отбор „Левски”. Вярно, че не може всяка година първенец, но в случая нещата се объркаха от господата собственици и ръководството въобще. Без съмнение и във футбола е една, която не е за приказване. Малко или повече, такава е и в нашият „Левски”. Дано през новата година да се пооправят!
С рибарлъкът годината също не беше кой знае колко успешна. Моят рибарлък, коя ли година е бил успешен, но все пак! Живот и здраве, през Новата ще се надяваме на повече улов и повече емоции!
63
От ден в ден, моето дневниче направи година! Пиша, а ми досажда да седна да прочета какво съм написал и да го понатъкмя като стил и съдържание. Все се канех, а така и не го направих. Не ми се захваща! Така сурово и написано, както си обещах, за отмора и развлечение, на един дъх и до известна степен не особено сериозно, си има своя смисъл и някаква стойност. Инак може да добие претенциозен вид, а аз претенциозните, прекалено стилните и не дай Боже напудрените неща, не обичам!
26.12.2007
Обади ми се от София проф. Сашо Станев. Мъчно му на човека, че професор Томов го изгонил и унижавал. Изплака си болката. Да го поуспокоя, за първи път сдържано споделих и някои мои впечатления. Мисля, че са нужни повече академично поведение, колегиална толерантност и уважение, по-широк диапазон от знания и… по-малко хитрини!.
Отказахме се да посетим моно спектакъла на Куркински. Щом ще има разни тържества, присъствие на кметове и други градски началници, моето място не е там. Не желая шумотевици. Искам изкуство!
Снощи се обади Веско от Чикаго. Получил книгата ми „Научни публикации” том 1-ви и учуден ми се тюхка ,”Абе от тази книга разбрах, че не съм познавал моя вуйчо ”!
Как ще го познаваш бе, моето момче? То болшинството народ не ме познава истински. Една от задачите винаги е била хората да не познават свестните, можещите и кадърните!
В моя случай има и още една причина. Аз не обичам много-много да се пъча, пази Боже да се подмазвам и да се навирам тук и там, където не ми е мястото.
64
27.12.2007
Днес е Стефановден! Последният християнски празник за годината. Знае се, че Свети Стефан е първият светец мъченик за Християнската вяра.
Остават четири дена до Новата 2008 Година! Когато бях малък, пък и дълго след това, слушах хората да казват „Нова година, нов късмет”. Аз твърдо вярвам в почтеността, трудолюбието и отговорността пред семейството, професионалните задължения и Родината си. Винаги съм вярвал, че когато вървиш въоръжен с тези добродетели, животът ще те възнагради! Може да не е адекватно на усилията, които полагаш, но награда ще имаш – ще живееш не богато, но спокойно и нормално! И въпреки това, трябва още нещо, трябва поне малко късмет.
Времето, времето и търпение, търпение! Жалко, че не се знае съвсем точно, като какво идва след „времето и търпението”!
Така, както и след този 10-ти ноември, на който народът възлагаше толкова надежди! Ами и аз, като вярвах, че ще вземем доброто от старото и му прибавим свободата и възможността да разполагаш със себе си и собствените си възможности, ще направим живота още по-добър за всички ни !
29.12.2007
Остават два дена до Новата 2008 Година! Бързо, много бързо вървят вече дните, месеците и годините! Като вкупчени в стадо изплашени коне с настръхнали гриви, широко отворени ноздри и изпъкнали очи, тичат ли тичат във вихрен галоп и незнайно накъде! Дните, месеците, годините! Към старостта, към старостта тичат! А как искаме ние, които сме в тази възраст, да ги спрем! Да спрем галопа им и да ги завърнем към онези дни, месеци и години, когато се молехме да минават по-бързо…!
То беше в детството, в очакване да дойде първият сняг и жадуваната ваканция, та да грабнем шейните и се стрелнем по нанадолнището, макар и с премръзнали крачета и ръчички, но със зачервени бузки и пълни с радост сърчица!
65
То беше в ученическите и юношеските години, когато жадувахме по-бързо да завършим началното и средното образование, да се запишем в университета, да пораснем, да възмъжеем, с повече самочувствие да харесваме и от повече девойки да бъдем харесвани!
Тези години и този университет и всички тези огорчения, които ни сполетяваха – как да не мечтаеш и неистово да желаеш по-бързо да минават, да отминат и никога повече да не висят в календара на живота ти, че и на когото и да било! Молбите и надеждите годините да бързат, да минават на бегом продължиха, та с тях си и остаряхме! Това беше „експериментът”, драги мои приятели, с една свястна държавица, изникнала като феникс из пепелищата, мрака и безпросветността на Отоманската империя, изкачила се на първо място на Балканите във всяко едно отношение! Това беше експериментът, с който ни прекараха по голготата на измислени пътища, зародил се в главите на фантазьори, в най-остро противоречие с природните и обществени закони !
Помислихме, че е отминало времето, когато се молехме дните, месеците и годините да минават по-бързо, та да усетим и ние какво е това свобода!
Помислихме! И знаете ли, аз още мисля и вярвам в това! А как иначе? На седемдесет и пет години да пришпорвам дните, месеците и годините да препускат като необяздени жребчета, нещо, което те и без друго правят? Не, не искам времето да бърза! Няма за къде! Аз знам, че то е велико, че забавя, но не забравя, че то е чародейният хирург на вселенските, земните и човешките „патологии”! Не бързай, време!
А свободата ли? Свобода и независимост няма! Всичко във Вселената, на Земята и в Природата е свързано и съществува благодарение на взаимната си зависимост! Единственото местенце, където може да има Свобода е съзнанието и мисълта на човека! Стига да ги има!
66
Благодаря на Природата, че ми е дала това, което е нужно, та винаги съм се чувствал свободен!
Благодаря й! А на вас, весело посрещане на Новата 2008 година!
30.12.2007
Няма, няма вече дни, останаха броени часове до пристигане на Новата 2008 година! Новата, с новите надежди, с мечтите животът ни да бъде по-богат, по-весел, по-щастлив! Да бъде! И ще бъде! Бъдете сигурни! Аз го виждам, че става! Бавно и мъчително, но става! И дай Боже да спрат да мърморят мърморковците! И дай Боже да прогледнат тези с очите, дето гледат, а не виждат! И дай Боже поне малко от малко да спре да опростява и да оглупява този народ! И дай Боже най-после да спре да лъже и да краде в такива размери отвсякъде и от всичко! И дай Боже за сметка на това да се захваща за работа и да работи с отговорност и желание! И дай Боже да се разбере, че на този свят нищо даром няма!
31.12.2007
И така, довиждане декември, сбогом 2007 годино! И през теб продължих живота си почтено, ученолюбиво и трудолюбиво. Каквото можах, направих. Най-важното – навърших 75 години! Ура.а.а! Сериозна работа! И продължих да помъдрявам, да обичам жена си, роднините си и приятелите си още повече! Да обръщам още по-малко внимание на глупаците, водейки се от формулата на Анщайн, че на света е вечна само глупостта! Продължих да съчувствам на страдащите. От сърце съм се радвал на успелите и успяващите! Ще цитирам Оскард Уайлд, а вие си правете изводите! Той казва: „Лесно е да бъдеш съпричастен на трагедията на приятелите си, трябва много фина душа, за да се зарадваш на успехите им”! Ох! Боже, Боже, къде са тези фини и чисти души, особено в това – нашето време?
67
Започнах и ежедневно писах моето скромно дневниче. Скромно е, вярно, а като чета нещо от написаното и то ми харесва! Как иначе, нали си е мое?
Сбогом 2007-ма, добре си дошла 2008-ма годино!