А искаме България да се оправи...

  Вчера, така наречената делегация на ББЦ – партията на Бареков, претърпя провал и получи заслужено унижение от представителите на ГЕРБ в разговорите за съставяне на Правителство. Стана ми мъчно!

-          За тези петима обречени делегати на тази уж партия!

-          За наивниците, глупаците и авантаджийте, който за пореден път се вързаха на фалшиви обещания, този път и на Бареков!

    Ако все още има някой от тези привърженици гласували за него, които да не са разбрали, че брутално са измамени, ще цитирам изказването му пред в. „Преса”, което в своя публикация днес ни предоставя журналиста Иво Инджев:  

   

От „Преса“ научавам сега (17,38 ч. бълг. време), че преговорите с ББЦ са прекратени. Не се интересувам от тези преговори. Аз съм излязъл отдавна от тази игра. Казах, че съм европейски политик. Нека направят правителство, да стане нещо добро за народа. Това не е наш проблем, а на колегите от ГЕРБ.“ Това каза за “Преса” лидерът на “България без цензура” Николай Бареков”.

-          За Бареков не ми е жал ! Всъщност благодарение на нашенските глупаци той вместо да "слезе долу под земята при миньорите", както високопарно крещеше, в момента си развява крачолите в Лондон, а утре-неделя щял да бъде на мач на „Арсенал”! Какво да го жаля?

    - Мъчно ми е, пардон, не ми е мъчно за г-жа Нешка Робева, разбира се!  Може би тя жали за Бареков?

   

                     ОЖИВЕЛИТЕ СПОМЕНИ*

                           

              

Напират спомените - същински порои в главата ми - и искат път да им се отвори. Понякога идват като ято подредени жерави, литнали в щастливия си, но труден миграционен полет. Друг път като невинни гургулици, подгонени от коварните изстрели на необуздани злосторници. Напират, напират – неканени и неочаквани гости от далечното минало - и само рядко, много рядко пристигат като весел, бистър и вълшебно пеещ ручей, който за жалост бърза да се влее в пороя с мътните води на преживяното време..!

Спомени, спомени…далечни, мили, весели и тъжни! Каква е вашата същност и кой ви изпраща така настойчиво в моето съзнание? И то особено сега, на тази възраст, в залеза на живота ми? И защо толкова силно и драматично, та уж  нежелани, а мили, комични, а весели и в мнозинството си тъжни, за жалост много тъжни ..!

Защо ли? Може би Гьоте най-добре е отговорил на този необикновен въпрос, чрез своя герой Фауст, че „В края на живота спомените оживяват”. Скъпите спомени за безгрижното и волно детство, за безвъзвратно отминалата и не напълно изживяна и оползотворена младост, за мимолетните радости и многото тегоби, за уж звездните мигове и преживяната голгота, която неизменно и задължително ни е отредила съдбата!

Спомени, спомени – един дългометражен и нон стоп въртящ се филм с различно качество и стойност, на който в детайли е отразен животът ми!  

         А какво е животът ни, това чудо на Вселената? Шекспир е лаконичен – „Животът е театър, ние сме артистите.”Вярно ли е това? Какъв театър,какви артисти, каква режисура - реализъм, модернизъм, сюрреализъм или соц, реализъм и чалгаджийски фантасмагории за развъждане на посредственици - баласт, който пълни седалките..!   

  

   Животът ни – този безкраен низ от желания, мечти и надежди, омотан в пъзела на илюзорни обещания, демагогия и задължителната примка на общественото статукво, което ни гризе до неусетното изнизване на дните ни.

    Милия Джон Ленън, така рано отишъл си от този свят мислеше, че „Животът е това, което ти се случва, докато ти си правиш планове за бъдещето”

   Това, което ни се случва..!

            Когато бях млад и станеше дума за живота като същност, емоционален и възторжен предлагах оптимистичната дефиниция: „Низ от радостни и нерадостни случки и преживявания, но винаги с преобладаване на приятните и радостните!”

Сега, като остарях, при това толкова бързо и неусетно и спомените започнаха да оживяват, разбирам, че съм избързал с оценката..! Вярно е -животът е низ от хубави и лоши преживявания, но за съжаление „звездните мигове”, ако изобщо ги има, са по-малко, по-кратки и по-лесно забравими, отколкото голготата, особено, не дай Боже, когато те срещне и с някоя житейска трагедия…!

Взирам се във филма, спирам, пооглеждам по-внимателно някои кадър или епизоди и все повече се уверявам, че решаващата роля в сътворяването му играе Съдбата. Този тайнствен сценарии, натъкмен според поверието от трите невидими фей, които в потайни доби идат след раждането и ни „орисват”? Според поверието!

А според науката? Онази малка, невидима частичка, която човешкия гении откри, проучи, „разглоби”и наименува ген?

Взирам се във филма на моите оживяващи спомени и с благоговение, смирен и безкрайно признателен, разбирам каква благородна и спасителна роля е играл моят велик Ангел-пазител..!

  

   Ако някой, който прочете тези редове ме обвини в мистицизъм и песимизъм, то ще е грешка. Не, не, просто така схващам живота, защото съм го изпитал, защото съм наблюдавал близките си, приятелите си, роднините си, хората! Може би, защото имам и много информация и познавам добре основните природни и обществени закони.

    Спокойно!Аз общо взето вярвам в съдбата, но моето вродено верую е: никога не предизвиквай съдбата!Ще рече – по правия път, човече!

    И съм благодарен! Благодарен, защото по този път съдбата ме срещна с големи личности и светове, с наивитета и добротата на обикновените хора… Е, нагледах се, че и поиспаих от тарикати, подлеци и цинизма на клеветници и лъжци. Така е, нормално е – живота не е и никога няма да бъде еднозначен..!

    Оживяват, оживяват спомените - неочаквани и неканени гости от далечното минало - и само рядко, много рядко пристигат като весел, бистър и вълшебно пеещ ручей, който за жалост бърза да се влее в пороя с мътните води на преживяното време..!

 * Това е есето -началото на новата ми книга "ОЖИВЕЛИТЕ СПОМЕНИ", която беше представена на 18-ти т.м. в регионалната Библиотека "Любен Каравелов".

Книгата представи г-н Крум Гергицов - драматург и литературен критик. Откъси от нея прочетоха г-жа Цанева-Бакърджиева и автора, а есето прочете артистът от русенския театър Венцислав Петков.

При много голямо посещение - присъствие на поети, писатели, юристи, артисти и предимно интелектуална публика, интересни изказвания направиха поета и общественик Йордан Палежев, юриста и дългогодишен магистрат г-н Веселин Цветков и др.

Събитието беше широко отразено на следващия ден от всички русенски медии и особено атрактивно с много снимков материал и почти цялата рецензия на г-н Гергицов във вестник "БРЯГ". 

ОЖИВЕЛИТЕ СПОМЕНИ

Това е заглавието на новата ми книга.

    Радостен съм да съобщя на моите приятели, познати, читатели и любители на литературното слово, че тя се появи тези дни, а на 18-ти септември – четвъртък т.г. от 17.30 часа в регионалната Библиотека „Любен Каравелов” ще се състои премиерата й.

  

   Книгата съм посветил на светлата памет на дядо ми Иван Вачов Байчев – роден в гр. Лясковец, учил във Велико Търново, опълченец в Сръбско-Българската война, предан съратник на Стефан Стамболов в борбата му за свободна и независима България.

 

   В нея разказвам за четиринадесет мои срещи така, както са запазени и изплуваха в моето съзнание. Те не са еднородни, не съм ги подреждал, в тях няма нищо измислено, всичко е непринудено и истинско! И добронамерено! То си е един искрен и честен спомен от миналото за лица - професорът ми писателя Димитър Димов, футболната легенда Георги Аспарухов, Тодор Живков…, прояви и събития, което знам, че няма да се хареса на всички… Такива сме хората, различни сме, такова ни е обществото! Тъкмо затова ще припомня думите на Ницше „Някой хора не искат да чуят истината, защото не желаят техните илюзии да бъдат унищожени”.

ЧЕТВЪРТЪК 18-ти септември т.г от 17.30 часа в регионалната Библиотека "Любен Каравелов" - Русе!