CAFE SOCIETE S RICHARD THOMAS

Господин ТОМАС е бивш посланик на Великобритания у нас. Понастоящем активен участник и организатор на доброволческа – дарителска дейност в своята родина. За срещата беше подготвил и ни предостави лекцията -”Доброволческият сектор в Обединеното кралство”. Съдържателно, с умерена обстоятелственост и много достъпно, г-н Томас описва състоянието на дарителството във Великобритания и разнообразието от форми, които най-често се практикуват от британския доброволчески сектор. „Той се състои от над 170 000 регистрирани благотворителни дейности, работещите в които не очакват заплащане. Повечето от благотворителните организации са много малки - с доход около двадесет хиляди български лева Има няколко – 2.5%, големи с доход над два милиона лева.”

Ето как г-н Томас по-нататък описва дейността на една малка благотворителна организация: „Приятелите на древните паметници в Уйнчелси /FOAM/,  се грижат за многото средновековни сгради и руини в един от най-малките английски градове с много богата история. Градчето – там живея – има население от едва четиристотин души, поне половината от, които са членове на FOAM. Набираме средства, като организираме различни събития за общността: изложба на цветя, викторини, плащаме годишен членски внос, създадохме местен музей, организираме посещения на туристи из градчето и в музея срещу заплащане и т.н.”

В лекцията са споменати и много други начини за набиране на средства за благотворителност: „Конкретни апели”, „Дни” и „Начинания” в които благотворителни организации продават собствени символи, значки, изкуствени цветя, календари, коледни и новогодишни картички, има малки магазинчета в необитавани помещения в някои хосписи, в които се продават дарени, запазени стари дрехи, детски играчки и др. Продавачите са доброволци, а в едно такова магазинче продава и съпругата на господин екс посланика Томас! По негови данни, през 2010 – 2011 година, над 40% от възрастните хора в Англия са предложили услугите си да бъдат доброволци.

Пиша това и си  мисля за изказването на участничка в срещата - шеф на благотворителна организация в града ни. Оплака се горката, че много трудно се събират  пари, а, които й помагат в практическата благотворителна дейност искат да им се заплаща! Тези дни пък мернах по една от телевизиите репортаж за “благотворителност”. По повод седмица на благотворителността, / 14 – 20 май/ показаха изкарани в работен ден, група  чиновници, които чистеха софийски парк и доволни повтаряха, че един път месечно, вместо в канцеларията, с удоволствие са готови да сменят обстановката и поочистят някоя квартална градинка или парк.

При нас е така! Има и още по-така - драстични случай на нашенска „благотворителност” и то с много пари, като нашумелия в последно време  с „Фондацията” която прибра парите за откупа на отвлечените Ангел Бончев и съпругата му!

Вярно е, че благотворителността изисква преди всичко пари, но те по същество са само едно основно средство за осъществяването й. По своята същност благотворителността е човещина, нравственост, филантрлопизъм и вътрешна потребност да дадеш, да дариш нещо свое, нещо от себе си на тези, които го нямат, а имат нужда от него.

Между впрочем българинът най-после трябва да разбере, че да има пари и възможност да харчи, те трябва преди всичко да се изработят, да се изкарат. Хората в къде, къде по-напреднали и по-богати страни от нас, отдавна са проумели тази сакрална истина и разбрали, че няма срамен труд, че и малките приходи си имат своята значимост. Но трябва инициативност, настойчивост, идеи и работа, много упорита и всеотдайна работа!

Не всеки има и може да отдели средства, но може да положи грижи, може да положи труд, да даде и разпространи своите знания, копетентност, плодове на своята научна, литературна, музикална и артистична дарба. Тъкмо за това, да се участва и полагат усилия в образоването и възпитаването, особено на младите поколения да бъдат доброволци и благотворители, сега у нас, в условията на тази алиенация, непокизъм, чалгализация, че и доволно добра степен на опростачване, е крещящо необходимо и висша степен на добродетелство и благотворителност.

Всъщност, до голяма степен аз тъкмо в такъв аспект най- високо оценявам добре организираната и проведена среща с г-н  Ричард Томас и резултата от нея.

                 

          

СТО ГОДИНИ ДЖАЗ

„Джазът – музиката на века…Музика за концертни зали или такава за танци в задимени клубове? Изкуство извървяло за сто години път, все едно от пещерите до поп арта, или обратното, куп звуци, нямащи нищо общо с изкуството?

   От класическите мелодии до ритмите на Ню Орлийнс, през суинга и бопа и фрий джаза – музика, която се е променяла до неузнаваемост. Когато се опитваме да следваме това движение разбираме, че думите са твърде слаб заместник, затова се постарайте да чуете всичко, което можете – на живо или на запис. Но не просто слушайте инструментите или мелодията. Чуйте вдъхновението на музикантите – ключът към джаза се крие в импровизацията.”

   Така Сайман Адамс характеризира тази феноменална музика, пристигнала с песните на африканските роби в южните щати, а от Луйзиана и Ню Орлийнс в цяла Америка, Европа и Света.

Развитието и популяризирането на джаза непрекъснато ражда своите световни и непреходни хитове, които се изпълняват от фантастични музиканти, групи и оркестри. И до ден днешен на шир и длъж по планета ни летят мелодиите на „Соня Хени”, Чатанога чучу”, „Настроението”……изпълнени от оркестрите на Дюк Елинктън, Глен Милър, Бени Гудман и неповторимите – Бен Уебстър, Фатс Уолър, Джеймс Джонсън, Пол Уйтман, Харви Джеймс, Джен Крупа, Сидни Беше…..и великите Джордж Гершуйн и Луис Армстронг! Този Армстронг, „добрият човек, с благ характер, с потребност да бъде обичан – така той получава гальовния прякор Рора. По-малко ласкателен бил другият му прякор Satchmo / голямата уста/, тази вечна емблема на това вечно изкуство – джаза!

   В бившият Съветски Съюз и  т.н. „Социалистически страни” джазовата музика се заклеймяваше, като упадъчна, не художествена, развращаваща и беше забранена.

   Жалка история на „партийността в изкуството” и „социалистическия реализъм”- главните оръжия на блюстителите за чистота на социалистическата култура. А колко древна е сакралната истина, която дядо Славейков е изразил  простичко само със седем думички „Не се гаси туй що не гасне”!

   Заобичах джаза от ученическите си години. Как стана не зная! Не е от семейната среда. У нас никой не е говорел за джаз. Нещо повече, в късните часове на вечерта, когато нагласях радиото ни  на вълната на „Гласа на Америка”, та да чуя джазовата програма, обадеше ли се Армстронг с дрезгавия си глас, баща ми, и без това недоволен от слухтенето ми ще рече „Е, пияницата пак се обажда.”

   Обичах класически джаз и групите изпълняващи „Диксилен” с невъобразимите импровизации. Тази обич и предпочитание пазя и до сега, въпреки че слушам и по-новите му форми.

    

    Идеята на легендарния джаз – пианист Хърби Хенкок, тридесети април да бъде обявен и се чества, като световен ден на джаза е прекрасна! Нека на този ден се преклоним и благодарим на всички, които са допринесли за разцвета и популяризирането на джазовата музика.

   Заслужава си на този ден да споменем и някой от големите български музиканти и състави свързали името си с джаза: Биг бенда на „Оптимистите”, на Емил Георгиев, на Вили Казасян, големият пианист, композитор и диригент Александър Владигеров, групата на Еди Казасян с незабравимата Леа Иванова, емблематичната русенска група с виртуозния саксафхонист и голям джазмен Петър Петров, а защо не и прекрасния биг бенд на Българското национално радио с диригент Антонии Дончев.

  

  

  

МОЯТА ВЕЛИКДЕНСКА МОЛИТВА *

Коленича и се прекланям пред теб Спасителю, понесъл неописуемото страдание и болка от предателството, разпятието, трънливия венец и голготата, за да изкупиш греховете ни и спасиш човечеството!

Благоговея пред тайнството и величието на Възкресението ти и като твой смирен раб, на днешния най-велик от великите празници – българския Великден, от сърце и душа те моля, дай сили и воля на народеца ни и той да възкреси своя разум, да се измъкне от апатията и безразличието, от тази проклета деменция, та да не забравя какво е ял вчера и какво са го премятали политиците ни онзи ден, ами да се вземе в ръце и отваря очите си, когато ги избира, а не после да мърмори и се тюхка, че са го докарали до просешка тояга!

Вразуми народецът ни Спасителю, да проумява кога и кой го лъже и поръчай му, повечко трудолюбие, по-малко алчност и все да се жалва, па да поспре и той да послъгва, че и да краде…!

Помогни му Господи, да възкреси вярата си – в теб, в Родината, в себе си и в онази свята духовност, поради която сме се запазили и съществуваме като народ повече от 1 300 години! 

А младите Господи, да се трудят усърдно и не, както сега да се стремят само към сдобиване с някаква диплома, а да наблягат на истинското учение, знанието, културата, усъвършенстването и моженето!

Ако някога, някъде молитвата ми се прочете, много ще помислят или рекат, че е нещо  несериозно! Не е така! С болка и жалост пиша тези редове, защото прекрасната страна, с която сме дарени и грешния но даровит народец, които имаме, не заслужават тази си участ!

То, тъй думам и съчинявам, но нали мъдрост има Господи, че „Всеки народ си заслужава управията!”Та затуй Спасителю наш, коленопреклонният ти раб те моли, във великия ден на твоето възкресение, дай сили и воля, на народеца ни и той да възкреси своя разум, та белким сполучи в по-скоро време на светло бъдеще – ама, истинско!

Амин!

                         *        *        *

Всички роднини, приятели и познати, всички мой съотечественици поздравявам с поздрава на поздравите - ХРИСТОС ВОЗКРЕСЕ!

                           

* МОЛИТВАТА е писана по повод Великденските празници на 2007 година. Сега е част от новата ми книга „Страници от моя дневник”, която с Божия помощ, надявам се да излезе през настоящата година.