08 декември 2011

ПРИПОМНИХ СИ...

Преди десетина дена Министерството на културата излезе с нарочно съобщение за неблагоприятното финансово състояние на русенския театър и допусканите нередности в него.

Сега научавам, че директорът – Рашко Младенов ще се пенсионира…

По този повод припомних си, че, преди две години, когато г-н Младенов пристигна в Русе, за да заеме поста си, му написах и връчих следното писмо:

ДОБРЕ ДОШЪЛ НА НОВИЯ ДИРЕКТОР НА РУСЕНСКИЯ ТЕАТЪР – Г-Н РАШКО МЛАДЕНОВ

Рашко Младенов е театрал с богат артистичен и административен опит. Русенският театър има нужда от ръководител с такава репутация.

Бил съм свидетел на несбъднати и провалени надежди в театъра ни и от такива личности….Личности, за които със скромния си опит на научен работник и университетски преподавател, а в конкретните случай и Общински ръководител, многократно и настойчиво предупреждавах. Няма да се учудя, че четейки тези редове някои от домораслите ни „културтрегери” ще се надсмеят и с великодушна демеовска „компетентност” ще кажат: „Глей го па тоя – какво общо има театър с образование и наука”? Ето защо ще напомня, че КУЛТУРАТА се състои от три кита – образование, наука и изкуство! А нали театърът е изкуство, голямо изкуство!

Сега няма да предупреждавам, ще пожелавам.

Г-н Младенов, Вие сте щастлив, че сте попаднал в Русе и русенския театър. Радвайте се и уважавайте колективът му - той е прекрасен!

Радвайте се на сградата, в която ще работите - тя е величествена, достолепна и като архитектурна творба за България неповторима!

Обичайте Русе и русенци! Те обичат театралното изкуство и собствения си театър. Те умеят да ценят и се възхищават на добрите театрални постановки и без да са против експериментите и използването на по-съвременни сценографски, режисьорски и актьорски решения, не са съгласни и няма да се съгласят поради творческа немощ да се заменя духовната същност на изкуството с изпотрошени автомобили по сцената и необясними, нескончаеми подскачания на актьорите, за да се имитира динамика на представлението…..

И се заседявайте на работното си място г-н Младенов! Сега то е в гр.Русе, Доходното здание, Русенски театър.

Омръзнало ни е от приходанци! Назначат ги, дойдат от София на две седмици за по ден-два, дадат си „указанията” и пак в София! Това не бива да се повтаря!

Добре дошъл г-н Младенов! Пожелавам Ви и се надявам, под Ваше ръководство Русенският театър най-после да заеме полагащото му се място в националната ни култура!

* * *

Какво да кажа? След съобщението на М-то, а също и от мои лични впечатления, види се нито предупрежденията, нито пожеланията ми, са повлияли на господина директор!

И пак болката ми за голямото ни русенско самочувствие и претенциозност…, а не можем да намерим един свестен местен човек за директор на собствения си театър!

25 ноември 2011

,РИБАРСКИ НЕВОЛИ

То, какъвто рибарлъка, такива и стиховете, но поне ги има и всичко в тях си е истина!

ШАРАН БАБАНКА

Удари ми шаран,

голям шаран – бабанка!

Дръпнах силно –

щях да се пребия…

А то – какво да крия,

извадих мижава таранка!

НЕ ЩЕ ДА КЛЪВНЕ НИ ВЕДНЪЖ

Не ще да клъвне ни веднъж,

а колко хубави такъми!

Примамки вкусни викат дръж –

опитах всякакви чалъми!

Не ще да клъвне ни веднъж ,

дори да бъде и таранка.

Нали съм достолепен мъж,

какво ще занеса на моята Иванка?

ТИ СИ МИ ШАРАНА

Дремем на брега под сянка

с мисли туряме тигана.

Бавно ни спохожда дрямка –

няма, няма го шарана!

То и въдиците дремят,

не обажда се звънчето!

И примамки да се сменят –

все не ще, не ще проклето!

Вечерта с торбичка празна

хич не мисля за тигана.

А женичката ми казва:

„Мили, ти си ми шарана.”

ПАК СЕЗОНА СИ ЗАМИНА

Пак сезона си замина!

Всички вайкат се отвред.

Няма нийде вече риба,

а си плащаме билет!

По реки и язовири,

що народ клечи, клечи…

Със такъми риба дири,

а остава със мечти.

Всички търсим отговорни

и ругаеме на глас.

Но сами сме си виновни

да изчезне тя у нас.

Алчността ни я прогони,

алчността на мародер.

Всеки контрабанда лови –

бракониер до бракониер!

Пак сезона си замина,

плачат мухльовци на ред.

Пак останахме без риба,

но редовни сме с билет!

Кой е мухльовец ме питаш?

Отговарям ти за час.

Пълно с мухльовци е вредом

и един от тях съм аз!

11 ноември 2011

КИСЕЛО ЗЕЛЕВА РАБОТА*

Купих зеле. Голяма работа е това зелето! Като хукнат, зелето та зелето! "Ти купи ли зеле?Колко килограма купи? О..о..оо малко са! Аз купувам повече. Ама кьосе ли намери, защото миналата година вземахме едно твърдо, та цяла зима не втаса?" Ще чуеш много често през този сезон. И още: „По колко го купи? От къде го купи?"

Почти едновременно с това започват и питанията относно технологията за „правенето”. „Ти как го правиш? С колко сол? Слагаш ли му царевичен кочан та да е бистра зелевата чорба?” „ Не, не, аз му слагам копърче и чорбата става идеална”. Друг му слага и царевичен кочан и копър, че и хрян – да бъдела чорбата хем вкусна, хем и резлива..Психоза!

Ами за претакането! Колко пъти, през колко време, добавя ли се нещо когато се преточва и пр. и пр. Е ..е..е по някое време към края на ноември и началото на декември, мирясват. Най-много да чуеш „Ама зеле съм направил тази година, един път”! Или, пък: „Зелето ми тази година е идеално – като разрежеш зелката, а то кехлибар, кехлибар”!

И така до март месец, когато издайническата миризмица на попреминало, че и по-нататък заминало кисело зеле лека полека пролазва, запълва мазата и отначало свенливо, но със затопляне на времето нахално изпълва преддверието на първия етаж и безмилостно тръгва нагоре по стълбището на блока. Тогава всички мълчат, спотайват се и никой не говори за зеле. А вечер, като спре да щъка народ по стълбите, майсторите на „киселото зеле” тихомълком слизат в мазето, пълнят кофи с изостанало и усмърдяно кисело зеле и хукват към контейнерите или някое затънтено място и като го изсипят вървят обратно все едно, че с понеслия се „парфюм” нямат и не са имали нищо общо! В тези дни точно от тези изхвърлящите не изяденото и вече негодно за ядене зеле, ще чуете: „Тази година си отядохме на хубаво кисело зеле, ядохме та нищо не остана”!

Какво да правиш, нашенска работа, кисело-зелева работа!


* Страница от дневника ми - осми ноември 2007 год.