Тази статия не е научна нито дискусионна. Предназначена е за широк кръг читатели и консуматори, които в последните години са подложени на периодичен, но перманентен стрес, плашени с какви ли не опасности свързани с качеството на хранителните продукти и храненето въобще. Не, че не е имало поводи и неблагополучия. Проблеми с качеството на хранителните продукти, с тяхната годност за консумация и безопасност за здравето на хората е имало, има и ще има - въпросът е информирането на обществото за тях да става, отговорно, без да се предизвиква страх, паника, че понякога и истерия!
Сега, още непреодолени страховете от нитрати и нитрити, Генномодифицирани организми /ГМО/ хранителни добавки и прословутите растителни масла в млечните продукти, „опасната” соя…, ето ни нови страхове и нова истeрия – с краставици!
Не, не става дума за комедийния скеч с „краставиците” на Мирча Кришан и неговата симпатична съпруга Сорина Дан – не! Истерията сега е провокирана от испански краставици, произведени по биологичен начин, „замърсени” с естествен тор, респективно със силно патогенен щам на чревната бактерия Ешерихия коли /Echerichia coli/, Краставиците са внесени в Германия и „предизвикали” остро епидемично отравяне на стотици консуматори от, които и петнадесетина с летален изход! Появиха се случаи на заболяването и в други европейски страни. Европа настръхна и правилно обществото беше информирано за появата на това заболяване За съжаление по стар стереотип и инерция, но без наличието на обективно получени резултати, болшинството медии закрещяха - краставиците, та краставиците, че покрай тях и всички зеленчуци произведени в Испания!
Задумкаха с все сила нетърпеливите за сензации тъпани на нашенските медии. Хората се плашат, стресират..икономическите загуби са огромни, храненето на населението е объркано - ето ни нова истерия – зеленчуково-краставичарска!
Познавайки теорията и практиката на хранителните отравяния, още след първите съобщения за епидемията в Германия не повярвах в нейната „краставичарска” етиология
В патологията на човека, хранителните отравяния – индивидуални или групови са често явление *.Те възникват след консумация на храна, която съдържа токсични вещества, или много голям брой болестотворни /патогенни/ микроорганизми. В зависимост от природата на вредно действащия фактор, хранителните отравяния биват от микробeн и от не микробен произход.
Заболяванията от микробен произход са две групи: хранителни токсикоинфекции и микробни хранителни интоксикации.
Хранителните токсикоинфекции се причиняват от живи микроорганизми. Най-често това са салмонела бактериите, ентеропатогенни ешерихии, протеус и др. Тези микроорганизми попадат с храната в храносмилателната система, където намират добра среда за бурното си развитие, отделят токсични вещества и причиняват съответното заболяване.
Микробните хранителни интоксикации се причиняват от микробни токсини, които са се натрупали в хранителния продукт в резултат на развитието на патогенния микроорганизъм. Когато се консумира такъв продукт заедно с него в храносмилателния канал попада готов токсин, който без, или след много кратък инкубационен период причинява острото отравяне. Типичен пример в това отношение са стафилококовите хранителни интоксикации, бутолизмът и алиментерните микотоксикози.
За възникне на заболяване от микробен произход са необходими три главни условия:
- замърсяване на хранителния продукт с някой от причинителите на хранителни отравяния.
- размножаване на тези микроорганизми върху или в продукта.
- запазване в замърсения продукт на достатъчно живи микроорганизми, или на образувалите се токсини.
В съответствие с това мерките за предотвратяване на тези заболявания са насочени в три главни направления:
- недопускане на микробно замърсяване на храните.
- възможно най-пълно ограничаване размножаването на евентуално попадналите патогенни микроорганизми върху и в хранителните продукти. Това се постига чрез съхраняване на продуктите при ниски температури, ограничаване времето за съхранение и транспорт, или посредством консервиращи агенти – химични и биологични вещества, облъчване и др.
- Унищожаване на вредно действащите микроорганизми и техните екзотоксини. В това отношение най-сигурна е топлинната обработка – варене, пастьоризация и стерилизация.
В контекста на изложеното по-горе и въз основа на малкото, при това не ясни и противоречиви съобщения, позволявам си да изкажа следното мнение:
1. Ешерихия коли е една от най-разпространените и най-непретенциозни бактерии. Но все пак, за своето съществуване и развитие тя изисква среда /субстрат/, главно от белтъчни вещества и нискомолекулярни въглехидрати. В кората на краставиците няма такива вещества и тя не може да расте върху нея, та камо ли да натрупа достатъчно количество клетки и като хапнеш да се заразиш.
2. Замърсяването с оборска тор в, който макар и компостиран могат да се съдържат коли бактерии, принципно е възможно. При промишленото производство на краставици, това е малко вероятно, защото растенията се отглеждат във височина и краставиците изобщо не допират до почвата..
Откриването на зародиши от ешерихия коли по кората на испанските краставици не е никаква сензация. Изследвайте краставици от всеки наш пазар и ще намерите същото. Нека да се запомни – няма място в света, където има хора, да няма чревни бактерии – на първо място ешерихия коли!
Важното в случаят е, че патогенния щам - причинителят на заболяването в Германия е открит в чревния тракт на заболелите хора, а не върху кората на краставиците!
И другото важно е, че заболяванията предизвикани от патогенни коли бактерии, включително и от този щам – ЕХЕК / ентеро-хеморагична ешерихия коли/, са напълно лечими!
3. Важен факт, че испанските краставици не са виновни е съобщението, че в Испания болни хора от това заболяване няма! А преди часове в сайта vesti.bg,беше отпечатано съобщение, част от което цитирам:
„Според лабораторни анализи, обявени днес от здравния сенатор на провинция Хамбург Корнелия Щокс, където бяха изследвани две серии образци, заразата, довела досега до смъртта на 16 души в Европа (15 в Германия и един в Швеция), не е тръгнала от испанските краставици, както се предполагаше.
Специалистите са установили, че отгледаните по биологичен начин краставици са били замърсени с бактерия ешерихия коли, но не със смъртоносния щам, открит в червата на над 1000 души с бъбречна недостатъчност в Германия и близките страни.”
В заключение, предлагам следните основни препоръки:
Продължавайте да произвеждате биопродукти, в частност зеленчуци, като използвате естествени /животински/ торове без никакви притеснения!
Да не се забравя, че и с естествени торове, когато се използват безконтролно, нивата на нитрати в зеленчуците могат значително да превишат пределно допустимите!
Консумирайте на воля всякакви пресни зеленчуци! За предпочитане са тези произведени по биологичен начин /без използване на пестициди и изкуствени торове / или такива от собствено производство!
Никога, никога не консумирайте зеленчуци, който предварително не са измити обилно със вода! Особено ниско растящите зеленчуци и кореноплодите! Опасността от бактериално заразяване при консумация на не измити зеленчуци, понякога е по-малка от възможността за заразяването ви с ехинококоза /кучешка тения/.
Не вярвайте и не се плашете от „съобщенията” и „съветите” на търсещите сензации масмедии и некомпетентните им сътрудници, като това да не ядем зеленчуци, или да ги мием с топла вода и сапун, както ни съветваше тези дни от екрана една позавяхнала вече позната репортерка!
Нека да запомним и никога да не забравяме, че основното правило при производството, съхранението, транспорта, търговията и консумацията на хранителните продукти е стриктното спазване на производствените изисквания и ХИГИЕНАТА – лична и обща!
* Байчев Ив. – „Ветеринарна и хигиенно-санитарна експертиза”, част първа. Лекции предназначени за студентите по специалността „Екология и опазване на околната среда” в Русенският Университет „Ангел Кънчев”.
02 юни 2011
24 май 2011
ПО СЛУЧАЙ 24-ти МАЙ
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА - просвета, наука и изкуства!
На всички колеги, приятели и познати, на всички, които разумяват същността и обичат този празник, пожелавам здраве и оптимизъм!
На всички колеги, приятели и познати, на всички, които разумяват същността и обичат този празник, пожелавам здраве и оптимизъм!
11 май 2011
МЪРЗЕЛИВ ЛИ Е БЪЛГАРИНЪТ
Тези дни прочетох следното съобщение:* „България е световен център на мързела”.Заболя ме!
Не стига, че в Европа сме най-бедни, с най-нисък жизнен стандарт, населението ни най-болно, все още с някои не реформирани държавни институции, образованието ни, здравеопазването ни, пътищата ни…..та сега и „Най-мързеливата страна в света”!
Били изчислили, че имаме 13 официални празници, че всеки българин може да се възползва най-малко от 20 дни годишен отпуск, че работниците ползват годишно 22 дни болнични и като се сумира това чудо излиза, че българина почива годишно 55 дни - без съботите и неделите !
Е, питам се – щом сме най-мързеливата страна, при това с толкова много недостатъци и проблеми, българинът ли е най-мързеливия европеец?
Мисля, мисля и не вярвам ! А в главата ми нахлуват случки и спомени, които ме карат сериозно да се двоумя и повтарям - абе, може и да е така – мързеливички сме си…
Темата е изключително актуална и много дълбока. Тя има различни аспекти – биологичен /генетичен/, географски - респективно климатичен, исторически, социалнополитически, народопсихологичен….Тъкмо затова, тя заслужава да бъде разработена от специалисти с голяма отговорност и на високо държавно и академично равнище.
Без каквато и да е претенциозност, струва ми се, че българинът, априорно има превратна представа за „работлив” и „мързелив”. У нас „работата” от много люде се разбира като „мъка”, или най-малкото, като за „неприятна” дейност на човека. Как иначе да си обясним така често употребявания „възпитателен” родителски съвет – „Учи мама, та да не работиш и блъскаш, като нас с баща ти от сутрин до вечер!”
И болшинството „мамини” учат, ама, като се ръководят от другия нашенски постулат, че, „От работа никой не е прокопсвал!”На практика това означава мързелуване, размотаване, нередовно посещаване на учебните занятия, неосвуяване на преподавания материал и прилагане на всякакъв род хитрини, като се започне с поголовното преписване и се свърши с откровено заплащане или хвърляне на гюбеци, от оскъдно облечени, съблазнителни студентки пред височайшето ръководство и неговите приятели, които с ококорени очи похапват и попийват в луксозен ресторант…..!
Погледнете изпитните работи на ученици, зрелостници, кандидат студенти, студенти, че и на кандидат докторанти – слаби или посредствени знания, често ужасяваща неграмотност! Сигурно има много причини да е така, но основната според мен е мързелът!
Учудвал съм се на студенти, нормални хора, а неподготвени, не знаят, даже неграмотни – не могат да пишат! Това „в - ф”, „т- д”, „ш – щ”, главна буква, точка, препинателни знаци…за запетайки да не говорим – са непознати правила за тях!
Един път, гледам писмената работа на такъв екземпляр, будно момче – студент трети курс и го питам: Абе, колега, Вие освен, че нищичко не знаете, сте неграмотен, не можете да пишете!”Той се усмихва леко и най-спокойно ми отговаря : „Верно е господин професоре, от мързел не можах да се науча!”
Без съмнение този и още много, като него размахват и ще размахват дипломи за „више” и с бодряшка претенциозност ще искат не каква да е работа - инак за какво са учили! И…за съжаление в много случаи ще я намират, особено, ако попаднат в графата – „Търсят за човека работа, а не човек за работата”- практика, която съществува в страната ни от десетилетия!
Спомням си за времето, когато у нас нямаше безработни. Всички бяхме на работа – включително и мързеливите. Да, ама те от ден на ден ставаха все повече и повече! Друга тема, голяма тема….! И ако имаше все още трудолюбиви, отговорни и инициативни хора, те често попадаха под прицела на мързеливците, некадърните и кръшкачите, които ги атакуваха с епитетите „натегачи”, „слагачи”, кариеристи” и пр.
По този повод се разказваха много вицове от, който особено „сочен” беше следният:
В едно предприятие дошъл западен специалист да окаже помощ при монтирането на нова технологична линия. Десетината наши работници обаче, хич не си давали зор - завъртят се около съоръженията, чукнат от тук-от там и хоп седнат на по цигарка и сладка приказка - кое за футбола и последния тираж на тотото, кое за рибарлъка и авджилъка и цялата неизчерпаема палитра от битови теми.
Гледал ги чужденецът ден, два, станало му неудобно ,та на третия ден отишъл при тях и се извинил, че не може и той да вземе участие в тяхната „седяща стачка!”:
Като пиша тези редове се сещам за друг комичен и донякъде показателен случай за генезиса на нашата”работливост”…
През 1970 година от Германия - /тогава ГФР/, бяха закупени супер модерни машини за стерилизация на консерви – Ротомати. Машините пристигнаха, лека полека ги разопаковаха, в едно от предприятията даже ги монтираха, но никъде не работеха. През няколко месеца в продължение на повече от година и половина, идваше г-н Айзинер – специалист от фирмата производител, да помага за монтажа и пускането им в експлоатация.. При едно от посещенията си, г-н Айзинер деликатно запита, кога най-после машините ще заработят. Отговориха му, че нещата лека-полека се уреждат и ….„ще стане работата”! Видимо притеснен, да не би с питането си да ни е засегнал, г-н Айзинер с тънка усмивка допълни, че ние-българите все пак сме направили нещо, докато пристигналите в Турция Ротомати, все още си стоят не разопаковани….!
И така, числото на мързеливите продължаваше да расте, а болшинството им създаде и разпространяваше сакралния лаф: „Те ни лъжат, че ни плащат, ама ние ги лъжем, че работим!” И никой не им търсеше отговорност за това!
Така беше – можеше да мързелуваш, но трябваше да слушкаш!
Сега и тепърва ще става друго – може и да не слушкаш толкова, но задължително трябва да се трудиш!
Та, мързелив ли е българинът? Голям въпрос, сложен въпрос, не зная! Добре ще е, всеки от нас да се поогледа около себе си, да попрелисти спомените, па да надникне и в собствената си особа и сам да отговори на този въпрос.
Все пак със сигурност може да се каже, че с мързелуване няма да стане!
* Dnes.bg - Новини
Не стига, че в Европа сме най-бедни, с най-нисък жизнен стандарт, населението ни най-болно, все още с някои не реформирани държавни институции, образованието ни, здравеопазването ни, пътищата ни…..та сега и „Най-мързеливата страна в света”!
Били изчислили, че имаме 13 официални празници, че всеки българин може да се възползва най-малко от 20 дни годишен отпуск, че работниците ползват годишно 22 дни болнични и като се сумира това чудо излиза, че българина почива годишно 55 дни - без съботите и неделите !
Е, питам се – щом сме най-мързеливата страна, при това с толкова много недостатъци и проблеми, българинът ли е най-мързеливия европеец?
Мисля, мисля и не вярвам ! А в главата ми нахлуват случки и спомени, които ме карат сериозно да се двоумя и повтарям - абе, може и да е така – мързеливички сме си…
Темата е изключително актуална и много дълбока. Тя има различни аспекти – биологичен /генетичен/, географски - респективно климатичен, исторически, социалнополитически, народопсихологичен….Тъкмо затова, тя заслужава да бъде разработена от специалисти с голяма отговорност и на високо държавно и академично равнище.
Без каквато и да е претенциозност, струва ми се, че българинът, априорно има превратна представа за „работлив” и „мързелив”. У нас „работата” от много люде се разбира като „мъка”, или най-малкото, като за „неприятна” дейност на човека. Как иначе да си обясним така често употребявания „възпитателен” родителски съвет – „Учи мама, та да не работиш и блъскаш, като нас с баща ти от сутрин до вечер!”
И болшинството „мамини” учат, ама, като се ръководят от другия нашенски постулат, че, „От работа никой не е прокопсвал!”На практика това означава мързелуване, размотаване, нередовно посещаване на учебните занятия, неосвуяване на преподавания материал и прилагане на всякакъв род хитрини, като се започне с поголовното преписване и се свърши с откровено заплащане или хвърляне на гюбеци, от оскъдно облечени, съблазнителни студентки пред височайшето ръководство и неговите приятели, които с ококорени очи похапват и попийват в луксозен ресторант…..!
Погледнете изпитните работи на ученици, зрелостници, кандидат студенти, студенти, че и на кандидат докторанти – слаби или посредствени знания, често ужасяваща неграмотност! Сигурно има много причини да е така, но основната според мен е мързелът!
Учудвал съм се на студенти, нормални хора, а неподготвени, не знаят, даже неграмотни – не могат да пишат! Това „в - ф”, „т- д”, „ш – щ”, главна буква, точка, препинателни знаци…за запетайки да не говорим – са непознати правила за тях!
Един път, гледам писмената работа на такъв екземпляр, будно момче – студент трети курс и го питам: Абе, колега, Вие освен, че нищичко не знаете, сте неграмотен, не можете да пишете!”Той се усмихва леко и най-спокойно ми отговаря : „Верно е господин професоре, от мързел не можах да се науча!”
Без съмнение този и още много, като него размахват и ще размахват дипломи за „више” и с бодряшка претенциозност ще искат не каква да е работа - инак за какво са учили! И…за съжаление в много случаи ще я намират, особено, ако попаднат в графата – „Търсят за човека работа, а не човек за работата”- практика, която съществува в страната ни от десетилетия!
Спомням си за времето, когато у нас нямаше безработни. Всички бяхме на работа – включително и мързеливите. Да, ама те от ден на ден ставаха все повече и повече! Друга тема, голяма тема….! И ако имаше все още трудолюбиви, отговорни и инициативни хора, те често попадаха под прицела на мързеливците, некадърните и кръшкачите, които ги атакуваха с епитетите „натегачи”, „слагачи”, кариеристи” и пр.
По този повод се разказваха много вицове от, който особено „сочен” беше следният:
В едно предприятие дошъл западен специалист да окаже помощ при монтирането на нова технологична линия. Десетината наши работници обаче, хич не си давали зор - завъртят се около съоръженията, чукнат от тук-от там и хоп седнат на по цигарка и сладка приказка - кое за футбола и последния тираж на тотото, кое за рибарлъка и авджилъка и цялата неизчерпаема палитра от битови теми.
Гледал ги чужденецът ден, два, станало му неудобно ,та на третия ден отишъл при тях и се извинил, че не може и той да вземе участие в тяхната „седяща стачка!”:
Като пиша тези редове се сещам за друг комичен и донякъде показателен случай за генезиса на нашата”работливост”…
През 1970 година от Германия - /тогава ГФР/, бяха закупени супер модерни машини за стерилизация на консерви – Ротомати. Машините пристигнаха, лека полека ги разопаковаха, в едно от предприятията даже ги монтираха, но никъде не работеха. През няколко месеца в продължение на повече от година и половина, идваше г-н Айзинер – специалист от фирмата производител, да помага за монтажа и пускането им в експлоатация.. При едно от посещенията си, г-н Айзинер деликатно запита, кога най-после машините ще заработят. Отговориха му, че нещата лека-полека се уреждат и ….„ще стане работата”! Видимо притеснен, да не би с питането си да ни е засегнал, г-н Айзинер с тънка усмивка допълни, че ние-българите все пак сме направили нещо, докато пристигналите в Турция Ротомати, все още си стоят не разопаковани….!
И така, числото на мързеливите продължаваше да расте, а болшинството им създаде и разпространяваше сакралния лаф: „Те ни лъжат, че ни плащат, ама ние ги лъжем, че работим!” И никой не им търсеше отговорност за това!
Така беше – можеше да мързелуваш, но трябваше да слушкаш!
Сега и тепърва ще става друго – може и да не слушкаш толкова, но задължително трябва да се трудиш!
Та, мързелив ли е българинът? Голям въпрос, сложен въпрос, не зная! Добре ще е, всеки от нас да се поогледа около себе си, да попрелисти спомените, па да надникне и в собствената си особа и сам да отговори на този въпрос.
Все пак със сигурност може да се каже, че с мързелуване няма да стане!
* Dnes.bg - Новини
Абонамент за:
Публикации (Atom)