Тези дни прочетох следното съобщение:* „България е световен център на мързела”.Заболя ме!
Не стига, че в Европа сме най-бедни, с най-нисък жизнен стандарт, населението ни най-болно, все още с някои не реформирани държавни институции, образованието ни, здравеопазването ни, пътищата ни…..та сега и „Най-мързеливата страна в света”!
Били изчислили, че имаме 13 официални празници, че всеки българин може да се възползва най-малко от 20 дни годишен отпуск, че работниците ползват годишно 22 дни болнични и като се сумира това чудо излиза, че българина почива годишно 55 дни - без съботите и неделите !
Е, питам се – щом сме най-мързеливата страна, при това с толкова много недостатъци и проблеми, българинът ли е най-мързеливия европеец?
Мисля, мисля и не вярвам ! А в главата ми нахлуват случки и спомени, които ме карат сериозно да се двоумя и повтарям - абе, може и да е така – мързеливички сме си…
Темата е изключително актуална и много дълбока. Тя има различни аспекти – биологичен /генетичен/, географски - респективно климатичен, исторически, социалнополитически, народопсихологичен….Тъкмо затова, тя заслужава да бъде разработена от специалисти с голяма отговорност и на високо държавно и академично равнище.
Без каквато и да е претенциозност, струва ми се, че българинът, априорно има превратна представа за „работлив” и „мързелив”. У нас „работата” от много люде се разбира като „мъка”, или най-малкото, като за „неприятна” дейност на човека. Как иначе да си обясним така често употребявания „възпитателен” родителски съвет – „Учи мама, та да не работиш и блъскаш, като нас с баща ти от сутрин до вечер!”
И болшинството „мамини” учат, ама, като се ръководят от другия нашенски постулат, че, „От работа никой не е прокопсвал!”На практика това означава мързелуване, размотаване, нередовно посещаване на учебните занятия, неосвуяване на преподавания материал и прилагане на всякакъв род хитрини, като се започне с поголовното преписване и се свърши с откровено заплащане или хвърляне на гюбеци, от оскъдно облечени, съблазнителни студентки пред височайшето ръководство и неговите приятели, които с ококорени очи похапват и попийват в луксозен ресторант…..!
Погледнете изпитните работи на ученици, зрелостници, кандидат студенти, студенти, че и на кандидат докторанти – слаби или посредствени знания, често ужасяваща неграмотност! Сигурно има много причини да е така, но основната според мен е мързелът!
Учудвал съм се на студенти, нормални хора, а неподготвени, не знаят, даже неграмотни – не могат да пишат! Това „в - ф”, „т- д”, „ш – щ”, главна буква, точка, препинателни знаци…за запетайки да не говорим – са непознати правила за тях!
Един път, гледам писмената работа на такъв екземпляр, будно момче – студент трети курс и го питам: Абе, колега, Вие освен, че нищичко не знаете, сте неграмотен, не можете да пишете!”Той се усмихва леко и най-спокойно ми отговаря : „Верно е господин професоре, от мързел не можах да се науча!”
Без съмнение този и още много, като него размахват и ще размахват дипломи за „више” и с бодряшка претенциозност ще искат не каква да е работа - инак за какво са учили! И…за съжаление в много случаи ще я намират, особено, ако попаднат в графата – „Търсят за човека работа, а не човек за работата”- практика, която съществува в страната ни от десетилетия!
Спомням си за времето, когато у нас нямаше безработни. Всички бяхме на работа – включително и мързеливите. Да, ама те от ден на ден ставаха все повече и повече! Друга тема, голяма тема….! И ако имаше все още трудолюбиви, отговорни и инициативни хора, те често попадаха под прицела на мързеливците, некадърните и кръшкачите, които ги атакуваха с епитетите „натегачи”, „слагачи”, кариеристи” и пр.
По този повод се разказваха много вицове от, който особено „сочен” беше следният:
В едно предприятие дошъл западен специалист да окаже помощ при монтирането на нова технологична линия. Десетината наши работници обаче, хич не си давали зор - завъртят се около съоръженията, чукнат от тук-от там и хоп седнат на по цигарка и сладка приказка - кое за футбола и последния тираж на тотото, кое за рибарлъка и авджилъка и цялата неизчерпаема палитра от битови теми.
Гледал ги чужденецът ден, два, станало му неудобно ,та на третия ден отишъл при тях и се извинил, че не може и той да вземе участие в тяхната „седяща стачка!”:
Като пиша тези редове се сещам за друг комичен и донякъде показателен случай за генезиса на нашата”работливост”…
През 1970 година от Германия - /тогава ГФР/, бяха закупени супер модерни машини за стерилизация на консерви – Ротомати. Машините пристигнаха, лека полека ги разопаковаха, в едно от предприятията даже ги монтираха, но никъде не работеха. През няколко месеца в продължение на повече от година и половина, идваше г-н Айзинер – специалист от фирмата производител, да помага за монтажа и пускането им в експлоатация.. При едно от посещенията си, г-н Айзинер деликатно запита, кога най-после машините ще заработят. Отговориха му, че нещата лека-полека се уреждат и ….„ще стане работата”! Видимо притеснен, да не би с питането си да ни е засегнал, г-н Айзинер с тънка усмивка допълни, че ние-българите все пак сме направили нещо, докато пристигналите в Турция Ротомати, все още си стоят не разопаковани….!
И така, числото на мързеливите продължаваше да расте, а болшинството им създаде и разпространяваше сакралния лаф: „Те ни лъжат, че ни плащат, ама ние ги лъжем, че работим!” И никой не им търсеше отговорност за това!
Така беше – можеше да мързелуваш, но трябваше да слушкаш!
Сега и тепърва ще става друго – може и да не слушкаш толкова, но задължително трябва да се трудиш!
Та, мързелив ли е българинът? Голям въпрос, сложен въпрос, не зная! Добре ще е, всеки от нас да се поогледа около себе си, да попрелисти спомените, па да надникне и в собствената си особа и сам да отговори на този въпрос.
Все пак със сигурност може да се каже, че с мързелуване няма да стане!
* Dnes.bg - Новини
11 май 2011
24 април 2011
МОЯТА ВЕЛИКДЕНСКА МОЛИТВА
Коленича и се прекланям пред теб Спасителю, понесъл неописуемото страдание и болка от предателството, разпятието, трънливия венец и голготата, за да изкупиш греховете ни и спасиш човечеството!
Благоговея пред тайнството и величието на Възкресението ти и като твой смирен раб, на днешния най-велик от великите празници – българския Великден, от сърце и душа те моля, дай сили и воля на народеца ни и той да възкреси своя разум, да се измъкне от апатията и безразличието, от тази проклета деменция, та да не забравя какво е ял вчера и какво са го премятали политиците ни онзи ден, ами да се вземе в ръце и отваря очите си, когато ги избира, а не после да мърмори и се тюхка, че са го докарали до просешка тояга!
Вразуми народецът ни Спасителю, да проумява кога и кой го лъже и поръчай му, повечко трудолюбие, по-малко алчност и все да се жалва, па да поспре и той да послъгва, че и да краде…!
Помогни му Господи, да възкреси вярата си – в теб, в Родината, в себе си и в онази свята духовност, поради която сме се запазили и съществуваме като народ повече от 1 300 години!
А младите Господи, да се трудят усърдно и не, както сега да се стремят само към сдобиване с някаква диплома, а да наблягат на истинското учение, знанието, културата, усъвършенстването и моженето!
Ако някога, някъде молитвата ми се прочете, много ще помислят или рекат, че е нещо несериозно! Не е така! С болка и жалост пиша тези редове, защото прекрасната страна, с която сме дарени и грешния но даровит народец, които имаме, не заслужават тази си участ!
То, тъй думам и съчинявам, но нали мъдрост има Господи, че „Всеки народ си заслужава управията!”Та затуй Спасителю наш, коленопреклонният ти раб те моли, във великия ден на твоето възкресение, дай сили и воля, на народеца ни и той да възкреси своя разум, та белким сполучи в по-скоро време на светло бъдеще – ама, истинско!
Амин!
Благоговея пред тайнството и величието на Възкресението ти и като твой смирен раб, на днешния най-велик от великите празници – българския Великден, от сърце и душа те моля, дай сили и воля на народеца ни и той да възкреси своя разум, да се измъкне от апатията и безразличието, от тази проклета деменция, та да не забравя какво е ял вчера и какво са го премятали политиците ни онзи ден, ами да се вземе в ръце и отваря очите си, когато ги избира, а не после да мърмори и се тюхка, че са го докарали до просешка тояга!
Вразуми народецът ни Спасителю, да проумява кога и кой го лъже и поръчай му, повечко трудолюбие, по-малко алчност и все да се жалва, па да поспре и той да послъгва, че и да краде…!
Помогни му Господи, да възкреси вярата си – в теб, в Родината, в себе си и в онази свята духовност, поради която сме се запазили и съществуваме като народ повече от 1 300 години!
А младите Господи, да се трудят усърдно и не, както сега да се стремят само към сдобиване с някаква диплома, а да наблягат на истинското учение, знанието, културата, усъвършенстването и моженето!
Ако някога, някъде молитвата ми се прочете, много ще помислят или рекат, че е нещо несериозно! Не е така! С болка и жалост пиша тези редове, защото прекрасната страна, с която сме дарени и грешния но даровит народец, които имаме, не заслужават тази си участ!
То, тъй думам и съчинявам, но нали мъдрост има Господи, че „Всеки народ си заслужава управията!”Та затуй Спасителю наш, коленопреклонният ти раб те моли, във великия ден на твоето възкресение, дай сили и воля, на народеца ни и той да възкреси своя разум, та белким сполучи в по-скоро време на светло бъдеще – ама, истинско!
Амин!
16 април 2011
ОТНОВО ЗА НИТРАТИТЕ И НИТРИТИТЕ *
Перманентната актуалност на нитрат-нитритната проблематика се провокира от основното противоречие:
От една страна, без нитрат и минерални торове няма и не може да има модерно земеделие и високи добиви от селскостопанска продукция. Все още не могат без нитрат и нитрит и важни производства на основни храни – месни, рибни, млечни и др.
От друга страна, установена бе вредността на нитратите и нитритите за човешкото здраве. Пряко, като причинители на метхемоглобинемия, особено при децата и косвено, като база за синтез на нитрозамини – вещества с доказан канцерогенен, мутагенен и тератогенен ефект.
Установено бе също, че:
1.Колкото по-големи са количествата на влаганите нитрати и нитрити, толкова по-голямо е количеството им в хранителните продукти, а от там и в организма на консуматорите.
2. Колкото по-големи са погълнатите нитрати и нитрити, толкова по-чести са случаите на рак на стомаха при хората. Проблемът се усложняваше от постоянния стремеж на производителите да увеличават количеството на използваните нитрати и нитрити с цел по-високи добиви в селското стопанство, и по-добър цвят, органолептика и консервиращ ефект на продукцията от хранителната промишленост.
Провокирани от тези обстоятелства, изследователската и приложната дейност бяха насочени в следните основни направления:
1. Разработване на нормативи за съдържание на нитрат и нитрит в хранителните продукти и постоянното им контролиране.
2. Продължаване на проучванията относно образуването на нитрозамини в хранителните продукти и търсене на методи за предотвратяването му.
3. .Максимално намаляване на използваното количество на нитрати и нитрити без неблагоприятни последици за технологическия процес, количествените и качествени показатели на крайния продукт.
4. Търсене и прилагане на алтернативни вещества и методи за замяна на нитратите и нитритите.
Основен международен норматив за токсикологичната норма на нитрат за човек препоръчана от Световната Здравна Организация /СЗО/, като допустима „Дневна доза” е 5 мг/кг. телесна маса, или 300 мл. за 60 кг. човек. За нитрита, който е много по-токсичен СЗО препоръчва „Допустима дневна доза” 0.2 мг/кг телесна маса. На тази база отделните страни разработват нормативи за пределно допустими количества нитрат и нитрит в хранителните продукти – месни, рибни, зеленчуци, плодове, напитки и др.
Проучвания в САЩ и Европа са показали, че зеленчуците са главен източник за нитрати на човека – 85%. Само 15% са от месни продукти, а останалите от питейната вода, плодове и други храни и напитки.
Данни от наши изследвания показват твърде различно съдържание на нитрати в отделни зеленчуци – от 0 до 2468 мг/кг. Различни са и процентите на пробите показали свръх нормативно съдържание на нитрати. Особено фрапиращи са случаите със зеления фасул – 40%, тиквички 30%, спанак – 71% и др.
Интересът към нитрозосъединенията идва от обстоятелството, че това са съединения с подчертана канцерогенност, които се образуват в околната среда, хранителните продукти, а също и in vitro от амини и нитрозиращи агенти. До сега са изследвани около 300 нитрозосъединения за канцерогенна активност при 30 вида животни – 90% от тях са дали положителен резултат. Злокачествени тумори са наблюдавани и при всички видове примати.
В организма нитрозамините се образуват в киселата среда на стомаха от погълнатия, или получен от нитрат в устната кухина нитрит и нитрозосъединения с къси вериги, главно вторични и третични амини.
Много са изследванията, респективно препоръките за подтискане образуването на нитрозамини. Обещаващи резултати бяха получени посредством включването в производствените процеси на редуциращи вещества, гладно аскорбинова киселина, нейни соли, алфатокоферол и монозахариди.
Не е прекъсвала изследователската работа за намаляване количествата на използваните нитрати и нитрити. Тези изследвания са провокирани от схващането „по-малко използван нитрат и нитрит – по-малко нитрозамини”, съответно по-малък риск за здравето на консуматорите.
В селското стопанство този въпрос се решава посредством оптимизиране количествата на нитратните торове на база предварително установени фактори – състав на почвата, вид на растенията, сезон, климатични особености и пр. По този начин нивото на наличните нитрати, особено в зеленчуците значително се понижава. Търсят се и алтернативни решения главно по пътя на биотехнологията и геното инжинерство.
В хранителната промишленост и в частност в месопромишлеността по отношение намаляването на нитратите и нитритите бяха постигнати забележителни резултати.
Това стана възможно посредством оптимизиране на влаганите количества нитрат и нитрит, използването на оцветители и най-вече цветостабилизиращи препарати.
Скромен принос в това отношение имаме и ние със създаването и патентоването на два български цветостабилизиращи препарати – Цветостабил-А и Цветостабил-Б. Независимо от постигнатите успехи истински заместители на нитрата и нитрита като фактори за образуването на подходящ червен цвят на месните продукти, като инхибитори на бактериите, на първо място на Cl. butulinum и като необходима съставка за появата на специфичен вкус и аромат, все още не са намерени.
Какво е нашето становище по разглежданите въпроси
Първо. Откриването на нови явления и обстоятелства като:
- Ендогенната синтеза на нитрати в човешкия и животинските организми, при това в количество два пъти от екзогенния внос на нитрат и нитрит.
- Универсалният физиологически характер на NO / азотен оксид/ и задължителното му участие в широк спектър от основни жизнени процеси.
- Не особено голямата вероятност за образуване на нитрозамини в стомаха на човека поради малките количества на вторични и третични амини и поради наличието на вещества с много по-голям афинитет и реактивна способност спрямо NaNO2 /нитрит/.
- Установеното количество на погълнатите нитрати и нитрити при нормален и разнообразен хранителен режим в границите на нормите препоръчани от СЗО.
- Липса на конкретни данни на връзката между поглъщането на нитрати и нитрити при нормален хранителен режим и появяването на рак на стомаха и др., дава достатъчно основание дълбоко да оценим разбирането си по тази проблематика и въведем по-реалистични норми за контрол и администриране.
- В зеленчуците има нитрати, но за разлика от някои млечни, рибни и месни продукти, няма нитрозамини.
- Само отделни видове зеленчуци имат способност да натрупват големи количетва нитрат, а спанака и салатите са на първите места в това отношение.
- Преди консумация голяма част от зеленчуците се подлагат на термична обработка, което води до намаляване на наличния нитрат.
Второ. Като приемаме новите, революционни по своята същност открития и схвашания в областта на нвитрат-нитритната проблематика, ние не споделяме, или в определена степен сме резервирани по отношение на някои постановки в тях, а именно:
- Не приемаме опитите за игнориране на резултатите от стотици научни изследвания извършвани десетилетия наред, научни публикации, доклади и съобщения във връзка с нитратите, нитритите, нитрозамините, производството и консумацията на продоволствени продукти и човешкото здраве.
- Не приемаме анкетите и всякакъв род социологически проучвания като метод за решаване на научни проблеми – най-малко пък за доказване връзката между поглъщането на нитрат и нитрит и появата на карциноми. Очевидно е, че в това отношение сериозните изследвания с обективни методи трябва да продължат.
- Не приемаме постановката, че нитрата е толкова полезен, та трябва да го внасяме в неограничени количества с храната, едва ли не като лечебно средство. Да не забравяме, че явно полезни лекарствени средства, в това число и витамините, се дозират и контролират, инак настъпват хипервитаминози, които също са нежелателни.
Трето. Въпросът с месото, месните продукти, рибата и рибните продукти, някои консерви, бекони и др.е твърде комплициран. Те съдържат голямо количество протеини, подлагат се на ферментационни процеси с цел зреене и на опушване с естествен пушек. От една страна, доказано е, че такива продукти могат да съдържат нитрозамини в готов вид образували се в процеса на производството. От друга, намиращите се в тях нитрати и нитрити, а също амини с къси вериги, могат в киселата среда на стомаха да се съединят в нитрозамини. Благоприятното обстоятелство е, че малките количества нитрат и нитрит, които си използват и остават в готовите продукти, както и стриктният контрол на производствения процес и готовата продукция.
За сега можем да снемем големите си страхове от нитрата и нитрита, като „Опасно токсични”, за да ги възприемем и третираме като „ „Токсични” и „Евентуално токсични", така, както третираме фосфатите, йодът, флуорът и др.
* „ОТНОВО ЗА НИТРАТИТЕ И НИТРИТИТЕ” , Байчев Ив. Научни трудове том 37, серия 11, Русенски Университет – 1999 г.- Със съкращения!
От една страна, без нитрат и минерални торове няма и не може да има модерно земеделие и високи добиви от селскостопанска продукция. Все още не могат без нитрат и нитрит и важни производства на основни храни – месни, рибни, млечни и др.
От друга страна, установена бе вредността на нитратите и нитритите за човешкото здраве. Пряко, като причинители на метхемоглобинемия, особено при децата и косвено, като база за синтез на нитрозамини – вещества с доказан канцерогенен, мутагенен и тератогенен ефект.
Установено бе също, че:
1.Колкото по-големи са количествата на влаганите нитрати и нитрити, толкова по-голямо е количеството им в хранителните продукти, а от там и в организма на консуматорите.
2. Колкото по-големи са погълнатите нитрати и нитрити, толкова по-чести са случаите на рак на стомаха при хората. Проблемът се усложняваше от постоянния стремеж на производителите да увеличават количеството на използваните нитрати и нитрити с цел по-високи добиви в селското стопанство, и по-добър цвят, органолептика и консервиращ ефект на продукцията от хранителната промишленост.
Провокирани от тези обстоятелства, изследователската и приложната дейност бяха насочени в следните основни направления:
1. Разработване на нормативи за съдържание на нитрат и нитрит в хранителните продукти и постоянното им контролиране.
2. Продължаване на проучванията относно образуването на нитрозамини в хранителните продукти и търсене на методи за предотвратяването му.
3. .Максимално намаляване на използваното количество на нитрати и нитрити без неблагоприятни последици за технологическия процес, количествените и качествени показатели на крайния продукт.
4. Търсене и прилагане на алтернативни вещества и методи за замяна на нитратите и нитритите.
Основен международен норматив за токсикологичната норма на нитрат за човек препоръчана от Световната Здравна Организация /СЗО/, като допустима „Дневна доза” е 5 мг/кг. телесна маса, или 300 мл. за 60 кг. човек. За нитрита, който е много по-токсичен СЗО препоръчва „Допустима дневна доза” 0.2 мг/кг телесна маса. На тази база отделните страни разработват нормативи за пределно допустими количества нитрат и нитрит в хранителните продукти – месни, рибни, зеленчуци, плодове, напитки и др.
Проучвания в САЩ и Европа са показали, че зеленчуците са главен източник за нитрати на човека – 85%. Само 15% са от месни продукти, а останалите от питейната вода, плодове и други храни и напитки.
Данни от наши изследвания показват твърде различно съдържание на нитрати в отделни зеленчуци – от 0 до 2468 мг/кг. Различни са и процентите на пробите показали свръх нормативно съдържание на нитрати. Особено фрапиращи са случаите със зеления фасул – 40%, тиквички 30%, спанак – 71% и др.
Интересът към нитрозосъединенията идва от обстоятелството, че това са съединения с подчертана канцерогенност, които се образуват в околната среда, хранителните продукти, а също и in vitro от амини и нитрозиращи агенти. До сега са изследвани около 300 нитрозосъединения за канцерогенна активност при 30 вида животни – 90% от тях са дали положителен резултат. Злокачествени тумори са наблюдавани и при всички видове примати.
В организма нитрозамините се образуват в киселата среда на стомаха от погълнатия, или получен от нитрат в устната кухина нитрит и нитрозосъединения с къси вериги, главно вторични и третични амини.
Много са изследванията, респективно препоръките за подтискане образуването на нитрозамини. Обещаващи резултати бяха получени посредством включването в производствените процеси на редуциращи вещества, гладно аскорбинова киселина, нейни соли, алфатокоферол и монозахариди.
Не е прекъсвала изследователската работа за намаляване количествата на използваните нитрати и нитрити. Тези изследвания са провокирани от схващането „по-малко използван нитрат и нитрит – по-малко нитрозамини”, съответно по-малък риск за здравето на консуматорите.
В селското стопанство този въпрос се решава посредством оптимизиране количествата на нитратните торове на база предварително установени фактори – състав на почвата, вид на растенията, сезон, климатични особености и пр. По този начин нивото на наличните нитрати, особено в зеленчуците значително се понижава. Търсят се и алтернативни решения главно по пътя на биотехнологията и геното инжинерство.
В хранителната промишленост и в частност в месопромишлеността по отношение намаляването на нитратите и нитритите бяха постигнати забележителни резултати.
Това стана възможно посредством оптимизиране на влаганите количества нитрат и нитрит, използването на оцветители и най-вече цветостабилизиращи препарати.
Скромен принос в това отношение имаме и ние със създаването и патентоването на два български цветостабилизиращи препарати – Цветостабил-А и Цветостабил-Б. Независимо от постигнатите успехи истински заместители на нитрата и нитрита като фактори за образуването на подходящ червен цвят на месните продукти, като инхибитори на бактериите, на първо място на Cl. butulinum и като необходима съставка за появата на специфичен вкус и аромат, все още не са намерени.
Какво е нашето становище по разглежданите въпроси
Първо. Откриването на нови явления и обстоятелства като:
- Ендогенната синтеза на нитрати в човешкия и животинските организми, при това в количество два пъти от екзогенния внос на нитрат и нитрит.
- Универсалният физиологически характер на NO / азотен оксид/ и задължителното му участие в широк спектър от основни жизнени процеси.
- Не особено голямата вероятност за образуване на нитрозамини в стомаха на човека поради малките количества на вторични и третични амини и поради наличието на вещества с много по-голям афинитет и реактивна способност спрямо NaNO2 /нитрит/.
- Установеното количество на погълнатите нитрати и нитрити при нормален и разнообразен хранителен режим в границите на нормите препоръчани от СЗО.
- Липса на конкретни данни на връзката между поглъщането на нитрати и нитрити при нормален хранителен режим и появяването на рак на стомаха и др., дава достатъчно основание дълбоко да оценим разбирането си по тази проблематика и въведем по-реалистични норми за контрол и администриране.
- В зеленчуците има нитрати, но за разлика от някои млечни, рибни и месни продукти, няма нитрозамини.
- Само отделни видове зеленчуци имат способност да натрупват големи количетва нитрат, а спанака и салатите са на първите места в това отношение.
- Преди консумация голяма част от зеленчуците се подлагат на термична обработка, което води до намаляване на наличния нитрат.
Второ. Като приемаме новите, революционни по своята същност открития и схвашания в областта на нвитрат-нитритната проблематика, ние не споделяме, или в определена степен сме резервирани по отношение на някои постановки в тях, а именно:
- Не приемаме опитите за игнориране на резултатите от стотици научни изследвания извършвани десетилетия наред, научни публикации, доклади и съобщения във връзка с нитратите, нитритите, нитрозамините, производството и консумацията на продоволствени продукти и човешкото здраве.
- Не приемаме анкетите и всякакъв род социологически проучвания като метод за решаване на научни проблеми – най-малко пък за доказване връзката между поглъщането на нитрат и нитрит и появата на карциноми. Очевидно е, че в това отношение сериозните изследвания с обективни методи трябва да продължат.
- Не приемаме постановката, че нитрата е толкова полезен, та трябва да го внасяме в неограничени количества с храната, едва ли не като лечебно средство. Да не забравяме, че явно полезни лекарствени средства, в това число и витамините, се дозират и контролират, инак настъпват хипервитаминози, които също са нежелателни.
Трето. Въпросът с месото, месните продукти, рибата и рибните продукти, някои консерви, бекони и др.е твърде комплициран. Те съдържат голямо количество протеини, подлагат се на ферментационни процеси с цел зреене и на опушване с естествен пушек. От една страна, доказано е, че такива продукти могат да съдържат нитрозамини в готов вид образували се в процеса на производството. От друга, намиращите се в тях нитрати и нитрити, а също амини с къси вериги, могат в киселата среда на стомаха да се съединят в нитрозамини. Благоприятното обстоятелство е, че малките количества нитрат и нитрит, които си използват и остават в готовите продукти, както и стриктният контрол на производствения процес и готовата продукция.
За сега можем да снемем големите си страхове от нитрата и нитрита, като „Опасно токсични”, за да ги възприемем и третираме като „ „Токсични” и „Евентуално токсични", така, както третираме фосфатите, йодът, флуорът и др.
* „ОТНОВО ЗА НИТРАТИТЕ И НИТРИТИТЕ” , Байчев Ив. Научни трудове том 37, серия 11, Русенски Университет – 1999 г.- Със съкращения!
Абонамент за:
Публикации (Atom)