ДВАДЕСЕТ
И ДВЕ ГОДИНИ БЕЗ СИНЪТ НИ ПЕТКО!
Казват, че болката,
мъката преминавали…Зависи от болката! Нашата не е преминала и няма да заглъхне
и премине! Много е тежко, много ни е мъчно…Аз, който безмерно обичам децата – това
най-очарователно и висше творение на ТВОРЕЦА, не можах да им се порадвам и
насладя, а трябва да пиша надгробни слова! Не мога, уморих се!
Поради това цитирам
написаното на тази зловеща дата през годините 2012-та и 2014-та, в новата си - втора книга „Страници от моя дневник“/2016/.
23.07.2012
Днес годишнина от гибелта
на сина ни Пепи. Мир на праха ти и вечна ти памет мили сине. Мислех да ти напиша
писмо, голямо писмо. Опитах, не мога! Вярвам, че си същият чаровник, любвеобилен
оптимист, който обича и се раздава за всички и когото обичат всички. Сигурен съм,
че си разбрал – от там, от високото се разбира най-добре, че наистина съществуват
мними приятели – мерзавци в злосторността, на които ти не повярва, или виждаше
и разбираше, но с широката си благородна душа и великодушно сърце им прощаваше.
Не зная, може би си бил прав! Може би в благородството на прошката ти, да се
съдържа и най-жестоката клетва…? Зла била съдбата ти гълъбе мой, зла и
непреодолима!
23.07.2014
ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ БЕЗ СИНЪТ НИ ПЕТКО!
Черен ден! Най-черния в живота ни! На този
ден загубихме синът си!
Какво да пиша тате? Каквото и да напиша, то
не може да изрази болката, тежката болка и безконечната мъка! Защо трябваше да
стане така? Защо скъпите ми, още от детството мечти, толкова очакваните радости
и надежди, надежди, трябваше да угаснат за миг и за винаги? Защо?Кого да
попитам? Може би почтеността, която съм скътал в пазвата си и разнасям 82
години като несретница в живота си? Може би отговорността, честността и
трудолюбието? Или любовта си към семейството, роднините, Родината? Кого да
попитам?Знам, че няма кой? Може би единствено съдбата? А тя не се пита, защото
тя не отговаря!
Мир над праха ти! Мир на светлата ти и прекалено
добра душица, мили сине! Ти никога не повярва, че живота е пълен с мерзавци,
подлеци и мародери!
Спи спокоен вечния си сън и бъди уверен, че до
като сме живи ние с майка ти, ще живееш сред нас и Русе, твоето родно място,
което толкова обичаше и не искаше да напуснеш за нищо на света!
Прочетено на гроба му, по повод двадесет и
две години от смъртта.