Уважаеми господин професор Байчев,

   Каним Ви да участвате в творческата среща „Със словото на белослатинските творци”, включена в Майските културни празници на Община Бяла Слатина.

Нека заедно да споделим

усмивки,

думи,

спомени,

мечти…

Срещата ще бъде на 23. май /понеделник/ от 17.30 часа в Картинната галерия на НЧ „Развитие-1892” – гр. Бяла Слатина.

Вашето присъствие ще бъде чест и удоволствие за нас!

  Уважаема  Г-жо БОБОЙЧЕВА,

   Благодаря за милото писмо и любезната покана да участвам в творческата среща „Със словото на белослатинските творци“.За сетен път се възхищавам на вашата дарба и инициативност да организирате и провеждате начинания за възраждане и популяризиране на творческия дух и енергия в моя роден град – Бяла Слатина. Много е мило всичко това!

   За съжаление, въпреки голямото ми и искрено желание, точно в тези дни, пътуване за срещата при вас е невъзможно. Живот и здраве, да се надяваме, че при други, също творчески поводи, такава среща ще се осъществи.

   Все пак, като израз на най-сърдечна благодарност за доверието към мен, като творец и верен син на нашата Бяла Слатина, изпращам ви това, което написах специално за срещата и което, ако прецените, бихте могла да прочетете пред участниците, в знак на  колегиалните ми чувства към тях.

Нека да ни е честит 24 май  – празника на българската просвета и култура и славянската писменост!

Поздрави за всички и успех!      

Русе

 19.05.2016.                       Проф. д-р  Иван БАЙЧЕВ          

    

 ЗА ТВОРЧЕСКОТО СЛОВО - УСМИВКИТЕ, ДУМИТЕ, СПОМЕНИТЕ И МЕЧТИТЕ

 

  Словото – Божия дар за човешката популация. Словото и мисълта – мисълта и словото, но когато са свободни и отговорни! А свободата на словото е гарантираната ни възможност да изказваме  мнението си без страх от преследване дори когато е различно от това на властниците!. Няма  истинско творчество без свобода на словото, защото твореца без нея е като птица без крила или заключен, макар и в златен кафез с изобилие от лакомства….

    Колко смислено и емоционално е казано: „Нека със словото на нашите творци заедно да споделим – усмивки, думи, спомени, мечти…!“

  Усмивките – ах, тази наша дефицитна стока…! Колко ни липсват, а колко са ни нужни! Така, че сутрин усетите ли примамливостта на зазоряването и зърнете ли огнения диск на слънцето как бавно изплува иззад хоризонта, зарадвайте се! Усмихнете се! Огледате себе си и това което имате и бъдете доволни и щастливи, че сте тук в чудото на чудесата, наречено живот, а после помечтайте, помечтайте и за друго…! 

     Свободното слово и думите, а от думите най-сакралната – истината! Тя прави живота по-справедлив и достоен, ползотворен, усмихнат и радостен. А там където се скрива истината, на яве е лъжата и там където властва лъжата, няма морал, няма усмивки, няма мечти и просперитет.

   Истината - тази истина, тази истина, как я величаем, как се кълнем в нея, колко свети и доблестни люде са дали живота си за нея, как с лекота я провъзгласяваме, как с още по-голяма демагогия и лекота я замазваме, изопачаваме, крием и словоблудстваме с нейното свещено име!

   Казват, че била абсолютна и относителна. Не зная! Но знам, какво е казал  Оскар Уайлд - „ Кажеш ли истината, рано или късно ще сбъркаш“. Все пак, нека да се вслушаме и в големия Марк Твен, който ни съветва: „Говори истината и никога няма да ти се налага да помниш“. Да помниш! Но ще си спомняш за достойни, радостни дела и преживявания…Спомени, спомени мили, весели и тъжни разбира се, че то живота не е еднозначен….

   А когато се натрупат годините, спомените ще напират в главите ни - същински порои и ще искат път да им се отвори. Понякога ще идват като ято подредени жерави, литнали в щастливия си, но труден миграционен полет. Друг път като невинни гургулици, подгонени от коварните изстрели на необуздани злосторници. Ще напират, напират – неканени и неочаквани гости от далечното минало и ще пристигат като весел, бистър и вълшебно пеещ ручей, който за жалост често ще бърза да се влее в пороя с мътните води на преживяното време..!

Спомени, спомени…далечни, мили, весели и тъжни! Каква е вашата същност и кой ви изпраща така настойчиво в нашето съзнание? И то особено, когато се зададе залеза на живота ни?

 Може би Гьоте най-добре е отговорил на този необикновен въпрос, чрез своя герой Фауст, че „В края на живота спомените оживяват”. Скъпите спомени за безгрижното и волно детство, за безвъзвратно отминалата младост, за мимолетните радости,  звездните мигове и преживените тегоби, които неизменно и задължително ни е отредила съдбата!

Спомени, спомени – един дългометражен и нон стоп въртящ се филм с различно качество и стойност, на който в детайли е отразен животът ни! И който показва, че е дошла старостта. Е, признавам си, аз все още имам някоя и друга мечта, но мечтите са присъщи предимно на младостта - волни и безбрежни като нея, като безкрайното небе в прохладна лятна нощ, обсипано с безброй звезди. И не случайно казват, че ако имаш повече мечти, отколкото спомени, значи си млад!

Така, че нека да мечтаем мили хора! Мечтите ще ни подмладяват, а младите ще вдъхновяват и възвисяват. Мечтайте - особено вие младите, защото мечтите са невероятна сила и се трудете за осъществяване на мечтите си! „Ако искаш да построиш кораб – казва незабравимия Антоан Дьо Сент-Екзюпери - не започвай да караш хората да събират дъски, да разпределяш работата и да даваш заповеди. Вместо това ги научи да мечтаят и копнеят за огромното и безкрайно море!“

    Нека да се усмихваме, нека да се порадваме на думите – мама, обич, свобода, Родина…,но никога да не забравяме ИСТИНАТА! Нека да си спомним и спомняме, дай Боже все повече и повече за радостни и добри неща, за достойни и героични събития и да мечтаем за мир и по-нататъшни блестящи постижения на човешкия гении, за единение, просвещение и благоденствие на народа и милото ни Отечество – нашата България!

ЕДИН НАИСТИНА ДОСТОЕН ОТГОВОР!
Копирам и го публикувам в Блога си, защото напълно го одобрявам.
Поздравявам ви Г-жо Бъчварова! Бъдете жива и здрава!

Rumiana Bachvarova

9 мин. ·

„Някоя си социоложка“ си позволила да изрази мнение по предложение за най-високата държавна награда. Не мога да си отговоря защо е позорно социолог да има мнение и оценка, но е в реда на нещата спортист да хули и обижда социолог и министри.
Казах на заседанието на МС , че Нешка Робева трябва да получи отличие за заслуги към спорта, а не за принос към българската култура. Това, с което тя ще остане в историята е направеното от нея за успехите на художествената ни гимнастика, които ни прославиха по света. Друго мнение по този въпрос няма.
Мисля също, че българската култура е най-ценното достижение на нацията ни. И трябва да я пазим както от политиката, така и от всеки, който иска да си я закачи като орден на ревера. Да обявиш виден спортист за национална фигура на българската култура е като да обявиш Теди Москов, Васко Василев, Соня Йончева, Мариус Куркински за най-заслужилите спортисти на страната ни. Ако те го поискат, ще реагирам по същия начин.

Не знам защо никой не е предложил орден за Нешка Робева за безспорните и заслуги към българския спорт. Тя вероятно знае много добре. Не знам и кои са хората от Инициативния комитет за награждаването й за принос към българската култура. Поне за сега нито един от тях не се е обозначил.
Искам да заявя ясно, че ако критерият за духовност и човешка висота е да познаваш Ванга и говориш от нейно име дори и след смъртта й, или да си бил на сцената редом до Николай Бареков за да облъчваш дошлите да гледат танц с най-пошлата политика в последните години, аз нямам нищо общо с такава духовност. По този критерий предпочитам да съм бездуховна.
Но категорично не приемам точно тази духовност да е единственият еталон за всички и всичко. Когато някой, който не е получил това, което е искал, сипе обидни квалификации за хората с мнение, различно от неговата самооценка, това не е признак нито на духовност, нито за достойнство. Според мен. Да обявиш, че си отказал орден, който още не ти е даден – също.
*Най-високото държавно отличие се присъжда с Указ на Президента. Преди неговото подписване може да се откаже само предложението.

     ЗМЕЙ ГОРЯНИН - ПОЧЕТЕН ГРАЖДАНИН НА РУСЕ

   

    По случай празника на града - Гергьовден , Светлозар Акендиев Димитров посмъртно  беше удостоен със званието „Почетен гражданин на РУСЕ

  „Змеят” е роден в 1905 година. Завършва гимназия в родния си град, работи като чиновник в Русе и София. От1942 се отдава изцяло на литературна дейност. Автор е на повече от 50 книги и брошури. Пише романи, поезия, публицистика, детски приказки.През 1942 г. за кратко е цензор в Дирекцията по печата.И за тази му дейност след деветосептемврийския преврат в 1944 г. Народният съд го осъжда през април 1945 г. на една година затвор. Книгите му попадат в „Списъка на фашистката литература“ и са иззети от библиотеките. Когато излиза от затвора, шефовете на овладяния писателски Съюз – Георги Караславов, Христо Радевски, Младен Исаев, няколко пъти му предлагат публично да се разкае, за да бъде реабилитиран,но Змей Горянин категорично отказва:„Та именно те най-добре знаят, че не съм спирал  ничий труд да излезе. Защо да декларирам нещо, което е факт.”

   Последните години от живота си прекарва в манастира “Седемте престола”. Умира при неизяснени обстоятелства, недолюбван от властта. Погребан е в двора на манастира.

  В памет на писателя – русенец, цитирам две от прекрасните му епиграми, писани  шест-седем години след 9-ти септември 1944 г.

                1                                                 2

Българийо любезна,                       На живота в блатото

как хубава си ти!                           все така си става:

Където да излезна –                      все потъва златото,

зад мен стражар слухти...             а боклукът остава.