СТАНИШЕВИАДА…

Леле мале, какво става

Бесепе осиротява!

Серго поста изостава,

тръгна Брюксел да оправа…

Нали тук помогна лично,

та се чувстваме „отлично”!

Я спомнете колко страстно,

как инатесто, опасно

изкомандва всички властно:

Давай, давай с Орешарски,

ще си властваме другарски…

С нова фарма на Офето,

със Атака Депесето

ще ви водя с Бесепето!

Ала Серго се препъна,

в евровота пак се спъна!

А Доган това изчака

и веднага го прецака!

Серго уж началник в Песа,

но вода подля му феса…

Леле мале, какво става,

уж Европа да оправа?

Ала Брюксел не допусна

и от там му биха дузпа!

И Офето се разпадна…

Днес и Орешарски падна!

Серго лъже, лиже, маже…

Срам го е да се покаже!

Нищо, нищо, аз си трая.

Става туй кое си зная:

Щом допряхме и до Мая,

значи вижда му се края!

ДВАДЕСЕТ  ГОДИНИ  БЕЗ  СИНЪТ  НИ  ПЕТКО

                 23 ЮНИ 1994 година

Черен ден! Най-черния в живота ни! На този ден загубихме синът си!

Какво да пиша тате? Каквото и да напиша, то не може да изрази болката, тежката болка и безконечната мъка! Защо трябваше да стане така? Защо скъпите ми, още от детството мечти, толкова очакваните радости и надежди, надежди, трябваше да угаснат за миг и за винаги? Защо?

Кого да попитам? Може би почтеността, която съм скътал в пазвата си и разнасям 82 години като несретница в живота си?

Може би отговорността, честността и трудолюбието? Или любовта си към семейството, роднините, Родината? Кого да попитам?

Знам, че няма кой? Може би единствено съдбата? А тя не се пита, защото тя не отговаря!

. Мир над праха ти!. Мир на светлата ти и прекалено добра душица, мили сине! Ти никога не повярва, че живота е пълен с мерзавци, подлеци и мародери!

Спи спокоен вечния си сън и бъди уверен, че до като сме живи ние с майка ти, ще живееш сред нас и Русе, твоето родно място, което толкова  обичаше и не искаше да напуснеш за нищо на света!