ОТ ТРЪН НА ГЛОГ *
Какво,
че бяхме на Луната?
Какво,
че готвим се за Марс?
Нали се
трепем на Земята –
живуркаме
във страх и фарс!
Нали се
трепем на Земята,
потънали
във срам и грях,
та
правдата ни е лъжата,
а киларът
– смирен монах!
Та правдата
ни е лъжата
и алчността
ни за капак.
Я майната му
на хазната,
на власт кога ще дойдем пак!
Я майната му
на хазната –
живеем в
бедност и лъжи.
И стига с
песничка позната
за бъдните
„щастливи дни”!
И стига с
песничка позната,
и винаги със
тон висок:
"живот ще дойде във позлата…!"
А то – от трън,
от трън на глог!
* От подготвяната за печат стихосбирка - "ГЛЕДАМ,СЛУШАМ И СЕ ЧУДЯ"