В ПОСЛЕДНИЯ ДЕН ОТ СТАРАТА ГОДИНА

Днес е последния ден от старата 2012-та година! Нижат се нижат се часовете, дните, месеците годините – ниже се времето, времето – от къде иде, на къде отива, никой не знае, но лети, лети, лети!
Всичко на този свят идва и си отива – всичко! Не и времето! Всичко на този свят идва и си отива – с времето, с времето…..!

Днес е последния ден от вече старата година. Светът отново е залюлян от традиционните трепетни очаквания, надежди и пожелания за повече щастие и благополучие през идващата Нова Година. Дали ще се сбъднат – ще покаже времето!

Много пъти съм си мислил и сега си мисля - добре е, че гледаме все напред, но защо така бързо сме неблагодарни и забравяме изминалото, защо, когато вдъхновено си честитим и поздравяваме по повод на още не настъпилата даже Нова Година, не се сетим да кажем поне една добра дума за Старата? Примерно да й благодарим, че ни е запазила живи! Живи, та да сме все още във времето и частица от това велико чудо – ЖИВОТА!

Казват, че който не познава и не тачи миналото, не може да предвиди, да организира бъдещето си! Аз винаги добавям още, че който не познава и не тачи миналото си не може да разбере и оцени настоящето си. А какво бъдеще може да се гради без да сме опознали и правилно оценили настоящето си?

Трябвало да бъдем опозиция! Самопровъзгласили се, като четвъртовластници цяла армия люде твърдят, че трябвало да критикуват, да търсят и разпространяват само пропуски и неудачи…Остави това, но после, като добре оцветени балони – обикновено в червено и турскосиньо, безмерно ги надуват с органичните си газове и ги пускат свободно да се реят из т.н. медийно пространство за неистово забавление на тълпата събратя и сестри на онзи неграмотния човечец - бай Иван от село Балван! Човечец, човечец, ама не се съпротивлява да стане милионер – притежател на яхти, пристанища и благинки, та макар и с милиони дългове!

Така четвъртовластниците будалкат обществото, че били коректив! Ако споменели добри неща, които може да не са достатъчни, но са очевидни – това било гъзоблизане!

Ето ти тебе корективност, но без обективност! Цапай,мацай, усирай всяка нова сграда и всяка снежно бяла стена, като тези уж „художници”графитите, не споменавай една добра дума за сградата и стената изградени с толкова труд и усилия и се афиширай за обективен коректив! Чиста работа, благодаря за коректива!
И така, добре дошла Нова 2013 –та ГОДИНО, сбогом и благодаря ти Стара – 2012 - та! Благодаря на времето през теб, че ме дари и направи свидетел на събития и преживявания по-важни от, които бяха:
1. Навърших осемдесет години! Обикновено се казва „неусетно”. Абе, какво ти неусетно? Усетно си е то и още как! Благодаря на Бога и всички, които имат заслуга за това. ОСЕМДЕСЕТ ГОДИНИ - не е шега работа!
2 По повод на тази забележителна годишнина написах и издадох нова книга „СТРАНИЦИ ОТ МОЯ ДНЕВНИК”. Голяма, хубава и нали си е моя, мисля , че е стойностна книга.

Премиерата й се състоя на 18.10.2012 г. в районната Библиотека „Любен Каравелов”. Представи я театроведът г-н Крум Гергицов. Части от книгата прочете артистът от русенския театър Венцислав Петков. Имаше голям интерес от медиите – преди и след премиерата. На събитието присъстваха много наши приятели, колеги, дейци на културата, творци, журналисти, любители и почитатели на българската литература и нова книга, граждани.. Дадох интервюта. Подарих книги с автограф. Получих много и то все положителни отзиви. Щастливи сме с Ването от това събитие.
3. Продадох колата ни. Не беше добре, но се наложи. Първо от финансова гледна точка. Второ и трето….стар модел, скъп бензин, стар шофьор, почти не я ползваме, а плащам пълни такси и пр.и пр. Така е, нещата идват и си отиват! С времето, времето…!
4.Много приятно беше тазгодишното ни посещение в Б.Слатина. Подарих екземпляри от новата ми книга на читалищната библиотека, и на приятели.

Бях приет от зам. кмета на Общината инж. Трифонов. Подарих на него и г-н Кмета, който отсъстваше от града, екземпляри от „Страниците” и от книгата с разказите ми „Какви времена, какви съдби”. Оставих екземпляри за продажба в местната книжарница. Имах интервю. Благодаря на прекрасните ми земляци – г-жа Бобойчева, г-жа Монова и г-н Алексиев
5. Направих операция на дясното око при д-р Тасков в гр. Търговище. Имам полза. Живот и здраве през Новата година трябва да оправя и лявото!
6. Изключително впечатление ми направи успешното кацане на марсохода на планетата Марс и сензационните резултати, които изпраща това чудо на науката, технологията и техниката!. Малко се говори и пише за него, а то е колосална стъпка в неспирния поход на човечеството към неизвестното!

Друго велико научно постижение е синтезирането на изкуствена хромозома! Това е решаваща стъпка към създаване на изкуствен живот! Вярно ли е ?
7. Атентататът на летището в Бургас, край с.- Сарафово. Терористичен акт, човеконенавистен акт, загадъчен акт! Половин година, а никакъв сериозен резултат относно извършителите, подбудите, поръчителите? Да, колкото и зловещ, толкова и загадъчен терористичен акт?
8. Жестоката и смешна борба между Станишев и Първанов за овладяване на партията им с перспектива възсядане и на държавицата.. Утвърждаването на Станишев тук и издигането му като председател на европейските социалисти. И то си е в определена степен загадъчно? Бързия залез на Първанов.
9.Насроченият референдум за АЕЦ – Белене. Смелостта на Правителството да спре и се откаже от този проект, както и от проекта „Бургас – Александропулус”..
10. Тежките и напълно заслужени осъдителни присъди, които наложи шуменския окръжен Съд на киларите и безстрашието на трите жени – прокурорки, които перфектно си свършиха работата.
11.Пълната разруха в СДС и така наречената стара, традиционна десница- нещо, което предвидих преди двадесетина години!
12. Продължаващия упадък в образованието ни и в частност във висшето ни образование. Съобщението, че в Турция не признават дипломите от нашенските университети! Продължаващата безконтролна люпилня на доктори, доценти и професори със съмнителни творчески, че и общочовешки качества!
13. Процесът в Пазарджик против ходжи пропагандирали радикален ислям. Това е опасна работа. Тя няма да свърши с този процес! По-скоро това е едно крайно неприятно начало!
14.Избирането на нов състав на Висш Съдебен Съвет, нов главен прокурор и членове на конституционния съд. Държавата се мъчи да освежи тези закостенели и не справящи се със задълженията си институции. Лъснаха дълбоките язви в нашата съдебна система, в морала и поведението на голям брои магистрати! Получи се срамния факт, че просто не могат да се намерят достойни хора между тях за високите постове в йерархията!
15. Почина дядо Максим. Владиците започнаха ръкопашен бой и ще си оскубят брадите в борбата за трона му. Разкриването на досиетата им. От 15, тринадесет са били агенти на ДС! Както тръгна, може би най-агента ще ни стане патриарх!
И така, сбогом и благодаря ти Стара – 2012 - та Годино - добре си ни дошла Новата - 2013-та!!

ПЕНСИОНЕРСКА ЖАЛБА*

Иде Новата година,

Коледата си дойде.

От година до амина –

все със празно портмоне!

Тъй живеем си във криза

със лозунги „ще бе ще”.

А живота се изниза,

вечно с празно портмоне!

Ето Новата година,

радост уж да донесе...

Кризата не си замина –

пак сме с празно портмоне!

От година до амина

все с надежда за добре...

То доброто се спомина –

не ни трябва портмоне.

* От подготвяната за печат нова стихосбирка.

КОЛЕДНА ПЕСНИЧКА*

Бъдни вечер – бъдник тлее,

Боже чедо се роди!

Божи Ангел псалми пее,

Боже мили нас пази!

Бъдни вечер – мъка влита,

радост блика – тъжно е!

Кой за мама да попита?

Кой баща да спомене?

Бъдни вечер – сняг навява,

пак сме двамката сами.

Обичта ни ще ни сгрява…

Боже чедо се роди!


* От подготвяната ми нова стихосбирка.

Е, НА ТОВА МУ СЕ ВИКА ЗИМА...*

    Е, на това му се вика истинска зима, като онези от детските и младите ми години! Дебел сняг затрупа всичко що е на вънка и продължава тихо да се сипе, сипе! Прекрасна гледка – чудна зимна приказка!
От няколко дена си спомням за зимите с дебел сняг и за рояците врабченца църцорещи из дръвниците по дворовете. Спомням си и все надничам да видя и тук врабченца подскачащи из клоните на дърветата и провисналите от натрупалия ги сняг клони на боровете под балконите ни. Надничам, а няма! Няма птички, няма животинки – цивилизация! Едва днес, преди минути едно настръхнало врабче се стрелна и кацна на перваза на балкона.Докато да го погледна, то сякаш надникна с едното си оченце, видя, че няма ни зрънце, ни трошички и като ме забеляза мигновено отлетя. Къде бе приятел, на къде в този дебел сняг и в този немилостив свят? Немилостив, на много места и озлобен, но има и добри хора. Годино, помогни ни да се умножават милостивите и добрите. Не само врабченцата, птиците и животинките, хората, хората и светът имат нужда от това!
Сега ще взема греблото, ще почистя балкона и ще поставя пшеничени зрънца и трошички хляб. За врабчето, което видя, че нямаше нищо, изплаши се от мен и избяга. За всички врабчета. А може би ще долети и някое гълъбче, по чудо останало от вилнеещата психоза да се стреля и убива…
Годино, помогни на този народ и особено на младите да имат милост и да хранят врабчетата.Да проумеят, че който храни врабчета, обича Природата, ще обича хората и хората ще го обичат!


* Из новата ми книга " СТРАНИЦИ ОТ МОЯ ДНЕВНИК" - Русе, август, 2012 г. изд. "Лени Ан".