17 август 2011

ПРИЕМНИТЕ ИЗПИТИ И ВИСШЕТО НИ ОБРАЗОВАНИЕ

хиляди места остават незаети в университетите
Хиляди места остават незаети в университетите след обявяването на резултатите от кандидатстудентската кампания.


За всяка десета бройка в много висши училища не могат да се намерят кандидати. За да не се губят кандидат-висшисти, ръководствата на университетите планират допълнителен прием. Учебните заведения дори разчитали на поправителните сесии на матурите, за да се попълнят свободните места.
В някои университети след второто класиране ректорските ръководства са избрали тактиката да признават за прием и изпитите на други висши училища. На практика това гарантира място в столицата дори и на кандидатствалите в провинцията. Правилото важи за най-престижния Софийски университет „Св. Климент Охридски“. След първото класиране кандидатстващите за специалностите във физическия и химическия факултети имат възможност да представят служебна бележка с оценка от съответния конкурсен изпит, положен в друго висше училище.

Публикуване на Tuesday, August 16 @ 00:00:00 EEST от maximov

Темата е тежко болезнена, признавам си особено чувствителен съм към нея. Тъкмо затова много пъти съм говорил и писал по тези въпроси. Мисля, че за случая не е нужно да пиша отново, ще цитирам една от публикациите си:

КАКВО ПРАВИ СОФИЙСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ …

В Блога си / baytchev.blogspot.com/ на пети януари 2010 година, публикувах бележка под заглавие „ Моите събития-белези през 2009-та година”, в която има и такъв пасаж:

„Продължих да се ужасявам и омерзявам от състоянието и увеличаващите се безобразия в нашето ОБРАЗОВАНИЕ и в частност във ВИСШЕТО НИ ОБРАЗОВАНИЕ!
Предпазливо съм обнадежден от мерките на новото Правителство за постепенно нормализиране на образователната ни система – във всичките й степени и аспекти.”

Причините, които ме провокираха да напиша тези тежки думи са отчайващо много и разнообразни! Нямам възможности и никакво желание задълбочено и всеобхватно да дискутирам проблема. Не е и мястото тук за това.Но, като наблюдавам какво се върши от ръководството на Софийският Университет за СЪБИРАНЕ на студенти, не мога да се въздържа да не изкажа своето дълбоко недоумение и съжаление относно „университетското” и „академичността” на тези действия!

Миналата година освен всестранните напъни за пълнеж на аудиториите и десетките специалности със „студенти” се стигна до там, че есента, при започваща учебна година, се проведе пореден кандидат студентски изпит! По БНР чух аргументите за това:

Имало зрелостници тук-там из страната, които не можали да си вземат изпитите и да се дипломират за средно образование през месец юли. Сега, на септември те щели да се дипломират и видите ли, нашата Alma Mater великодушно им дава възможност да кандидатстват и се запишат за университетско обучение и висше образование!

Тези дни научих, че същият този наш, ведущ Университет, ще провежда кандидат студентски изпити сега през януари или февруари! Бързат хората да събират! После кандидат студентски изпити през май, после през юли, после есента през септември, за баш юнаците и като прибавим тези с оценките от матурите събирането си става целогодишно!

Имали свободни места! Имали специалности бройките, за които не били запълнени!

Абе хора, вие усещате ли се какво правите, на какви принципи изграждате политиката на университета си и какви ги говорите? По какъв обективен критерии и нужди „запланувахте” вашите бройки и как открихте поредица от специалности, които като ги „изучат” завършилите не знаят, какво и за какво са ги изучавали!

И за обикновеният гражданин е ясно, че ведущият ни университет щом е тръгнал цяла година да събира студенти, само и само да запълни някаква негова си необходима бройка означава, че неотложно и фатално му трябват пари.

Но всеки що годе грамотен гражданин ще се запита – това ли е пътя, за какво и за КОГО са тези пари?

Пиша импровизирано тези редове и си мисля за терминология, с която бяха ни проглушили ушите – екстензивно и интензивно развитие, планови бройки, изпълнение на планираните бройки и тем подобни….

Изкушен съм да добавя, че някъде към есента на миналата година, пак по БНТ чух г-н Ректорът да се оплаква, че в Университета много се краде. Той даде пресен пример с откраднат лаптоп на новоприета студентка!

Е, събирайте, отвсякъде събирайте студенти колеги, кражбите може и да понамалеят, а интелектуалното и професионално равнище на завършилите Софийският Университет може и да се позавиши!

Какво мога да допълня сега?

Безумието да се събират и записват за студенти неподходящи, че и крайно неподготвени младежи и девойки продължава! То се практикува от всички наши, за сега само петдесет и два Университета! Последиците са омаскаряване стойността на „вишето” ни образование, още на старта му, а в дългосрочен план, тепърва страната ни ще „Сърба попарата” на тумби от некачествени специалисти, по-зле от сегашните, започнали с уж нормални кандидат студентски приеми, които мнозина работодатели не желаят!

Същите тези „Университети” още през първия семестър и на настоящата учебна година, ще започнат да реват за пари! Няма да се учудя, ако се повтори номера със заплахите за прекратяване на учебните занятия, че и за стачки!

Наложително е тук да се запитаме - за кого пари? За „подготовка” на никому ненужни „специалисти”, или за армията от преподавателски кадри много от, които случайно попаднали във висшето ни образование, а не рядко и с твърде съмнителни качества!

Очевидно е, че и за двете направления!

Висше образование, висши кадри, haih tech, университетски научни изследвания, традиции престиж и ….приказки за реформи – с кого?

Безсилни сме! На никого не вярвам вече – единствено на времето! Жалко, че то действа без отказно, но бавно и мъчително!




02 август 2011

НА ДОБЪР ЧАС


Броени дни остават до започването на новото републиканско първенство по футбол. Чакам го с нетърпение.

Когато бях на десетина годинки, баща ми започна да ме води на мач. Имахме силен отбор, съставен от местни и закупени играчи – „Цар Крум” се казваше. Никога няма да забравя централния нападател Жиката, левия инсайд Кънчо, десния бег Нино, месната „пантера” – вратарят Сашо, великолепното дясно крило Генко и др,. Благодетелите им бяха богатите търговци братя Влаевски.Този отбор мереше сили с „Белите Орлета”на Хаджиславчев от Плевен, „Тича” от Варна, „Ботев” от Пловдив, че и със Софийските „Левски” и „Славия” !

Гледах и мачове на стадиона „Юнак” в София. Там живееше леля Сана – сестра на майка ми и всяко лято й гостувах с голям мерак да гледам мачове. Не мога да си спомня годината – вероятно е било около 1943-1945-та, бях на мача между „Левски” – София и „Македония” – Скопие. Македонците се предвождаха от своя еднорък капитан Джино Симеонов, а левскарите играха в следния състав:

Вратар – Соколов, десен бег – Никушев, център халф – Боби Петров, ляв бег – Клева, халфове – Коце Георгиев и Чори Петров, дясно крило Цветков /Жук/, десен инсайт – Васил Спасов /Валяка/, център нападател Божидар Ласков, ляв инсайт – Хранов, ляво крило – Аргиров.

Мачът завърши при резултат 2:2. Не се учудвайте – помня го, защото този мач ме направи „ЛЕВСКАР”- от тогава, та до ден-днешен! Тогава заобичах и синия цвят!

Много мачове съм гледал, много радост и великолепни емоции съм преживял с любимия си отбор и много тежки преживявания, дори и обиди съм понесъл, но никога, нито за миг не се отказах да го обичам и поддържам!

В годините с много от великите играчи на този отбор бях приятел, обичахме се и заедно обичахме нашия „Левски” Ще спомена Йончо Арсов, Сашо Костов, Павлов, Теко Абаджиев, Христо Илиев –Патрата и незабравимата емблема – красавецът-дарование Георги Аспарухов – Гунди!

В последните години не съм близо до отбора, но благодарение на телевизията и компютъра, винаги съм с него.

Сега времената и условията са други, изискванията, играта и играчите са различни, но футболният „Левски” издържа всички изпитания на времето и си остана един от ведущите български отбори. В течение съм за подготовката, селекцията и възможностите на отбора. Би могло да е още по-добре! Радвам се, че се поставят високи цели, че има желание, старание и хъс за постигането им…и разбирането, че това става с много труд, отговорност и себеотрицание!

Броени дни остават до започването на новото републиканско първенство по футбол. Чакам го с нетърпение, защото обичам тази велика игра и моят отбор - синият „Левски” – София!