Проблемът за храненето на хората е перманентно актуален, както в световен, така и в национален мащаб. Нормално е той да бъде в полезрението на най-отговорните световни организации, държавни органи, институции и медии.
У нас на медийно равнище с тази проблематиката вече започна да се прекалява!
Вестници, списания, радиостанции и телевизии, непрекъснато заливат населението с информация в много широк диапазон относно храните и храненето, предимно в контекста на личното и общественото здраве.
Без съмнение това медийно поведение е полезно и похвално. Наистина хората трябва да имат достатъчна информация по проблема, но тя трябва да бъде компетентна, конкретно – практически насочена, не едностранчива, умно и достъпно поднасяна.
Често се случва обратното – долавя се некомпетентност, повтарят се едни и същи, достатъчно познати неща, понякога от разни кулинари информацията се профанизира, друг път е прекалено академична и винаги гарнирана с порция специфична терминология, вероятно да се покаже компетентност и по възможност да се втрещи още повече и без друго объркания и изплашен консуматор!
Едни съветват и предупреждават да се пазим от нитрати и нитрити, защото образували нитрозамини и метхемоглобинемия. Други викат ужас – хранят ни със сухо мляко, соя, растителни масла/палмово, фастъчено…/ Трети казват – внимание пестициди, свободни радикали и канцерогени, опушени храни - ароматни и неароматни, наситени и ненаситени въглеводороди и пак канцерогени…! Ами, като се захване темата за микози и афлатоксини….! Стигна се до там, че наскоро в една телевизия, след като подробно се говори за така наречените „Е-та”, обстоятелствено се обясни от коя хранителна или технологическа добавка, т.е. от кое „Е”, каква лоша от най-лошите болести ще ни сполети!
За медията и в частност за отделна рубрика това може да е добре, защото буди интерес, но за читателите, слушателите и зрителите – за хората е уплаха и голям стрес! И никак не е случайно, а тъкмо поради това всред населението вече със завидна популярност се ширят изрази като:”С тази храна, която ядем ще се изтровим. Това, което ни продават е пълно с химия и отрови, хранят ни с боклуци”..и т.н и т. н..
Нещата са сериозни, хората трябва да са запознати с тях, но проблемът трябва да се представя обективно, без да се насажда страх и без стрес за консуматорите, стрес, който уверявам ви може да бъде много по „канцерогенен” отколкото примерно едно санитарно допустимо количество на нитрат в даден вид продукт..
Така например, когато се говори за нитратите и нитритите трябва да се обясни, че те се използват в селското стопанство и хранителната промишленост по необходимост и когато това се прави съобразно технологическите и хигиенните норми, „добрата производствена практика” и контрол, количеството им в крайния продукт е минимално и няма неблагоприятни последици за консуматора.
Високото ниво на нитрати в зеленчуците е резултат от недобросъвестно, прекомерно използване на минерални азотни торове. Много хора не знаят, че същият ефект се получава, когато се прекалява и с естествения - оборският тор. А има наблюдения, че при прекомерното азотно торене вместо увеличаване на добивите, може да се получи обратния ефект – намаляването им, при това с високо съдържание на нитрат и негодност за консумация!
Между впрочем, появиха се сериозни научни изследвания, които показват, че човешкият организъм при определени стресови състояния / заразни заболявания, фебрилен статус/ сам синтезира нитрати, обстоятелство, което се интерпретира като защитна реакция.
И не на последно място, никой не говори какъв е контролът относно съдържанието на нитрати и нитрити в хранителните продукти, кой го осъществява и какви са данните от последните изследвания на зеленчуци, месни, птичи и рибни продукти. Любопитен съм да науча и видя в кой наш областен град, оторизираната контролна лаборатория, примерно на ДВСК изследва количеството на нитритите в хранителните продукти от животински произход?
Няма данни не само за нитрати и нитрити, никой не съобщава данни за пестициди, тежки метали, нитрозамини, афлатоксини, за радиоактивност…..за качеството и количеството на сухото мляко, на растителни протеини и мазнини в хранителните продукти…, за всичко онова с което се плашат хората!
Недоумявам защо се насажда страх от сухото мляко! Да, то може да е с намалена биологична и хранителна стойност, може да е дори опасно за консумация, но само в случаите, когато неблагоприятни и непозволени фактори и обстоятелства са съпровождали добива и производството му. Животни хранени с негодни фуражи – заразени с радиация, плесени, тежки метали, лекарствени средства и др. дават непълноценно, некачествено, че и опасно мляко, което изсушено носи същите недостатъци, даже в по-голяма степен! Но сухо мляко добито по съвременни технологии и спазване на ветеринарно-санитарните норми и изисквания е отлична храна Отдавна известен факт е, че кремвирши произведени с мляко вместо с вода имат великолепен вкус, аромат и по-висока хранителна стойност!
Същото се отнася и до растителните протеини и в частност за соевият протеин. Тук не става дума за необработена, директно смляна опечена соя, каквато по някаква височайша рационализация се влагаше в колбасите в известен период от време преди 35-40 години!! Касае се за изолати получени по специална технология, които представляват пълноценни белтъчини изградени от богата гама заменими и незаменими аминокиселини. Банално е, но ще напомня, че основни източници на белтъчини в храната на човека, наред с животинската продукция, са пшеницата, царевицата и бобовите култури. В последните години все повече проучвания показват, че поради много причини – икономически, екологични и др., необходимото количество белтък за изхранване на човечеството ще се търси именно в добива и използването на растителните белтъци. В това отношение например, големи надежди се възлагат и на люцерната. Да, на люцерната!
Съвсем неоправдани са и страховете, които се насаждат у хората по отношение на нетрадиционните и не достатъчно познати у нас растителни масла – палмово, фастъчено, какаово, царевично! Отново няма да влизам в подробности, но всеизвестен факт е, че растителните мазнини са изградени от ненаситени мастни киселини и поради това, най-общо казано, са по-полезни за организма от твърдите, животинските ..Ама в някои случай щели да бъдат хидрирани! Е, какво от това? Киселините ще се „наситят”, мазнините ще се втвърдят и станат подходящи за някои производства – шоколад например.
С основание обаче изниква въпросът, какво е качеството на всички тези адитиви и хранителни добавки, в кои продукти и в какви количества се влагат, регламентирано ли е това и отбелязана ли е съответната информация върху етикета на продуктите и кой отговорно контролира всички тези процеси и изисквания? Ето го големият въпрос!
Следователно основното е да се регламентират и спазват строго, само научно разработени и прецизно проверени качествени и количествени санитарни и ветеринарно-санитарни норми за всички съставки, които могат да се прибавят в производството на хранителни продукти, при постоянен, компетентен контрол от суровините до готовия продукт
Известно е, че при тези условия в цял свят се произвеждат и консумират хранителни продукти с влагане на добавки – соев протеин, нишестета, желатин, глюкозофруктозни сиропи, сухо мляко, емулсии и поредица от адитиви, такива, като тези регламентирани от Европейския Съюз и отбелязани със „Е” и съответния номер. Но забележете, тези хранителни продукти имат собствената си специфика, собствените си имена и се произвеждат съгласно индивидуален регламент! Защо в тази връзка, да не припомним за произвежданите от столетие у нас месни продукти с влагане на ориз, кръв, брашно или картофи, известни като „кървавица, бахур” и др., който бяха по-евтини, традиционно присъстваха на нашата трапеза и се консумираха с удоволствие? Тези месни продукти „некачествени” ли бяха, „боклуци” ли бяха?
Бързото и недостатъчно обмислено отпадане на Българските държавни стандарти и „въвеждането” на европейското „Добрата производствена практика” се оказа груба грешка! Контролът в процеса на производството, транспорта и търговската мрежа замря или изчезна! Болшинството от производителите ни си приложиха една нашенска – балканско-ориенталска интерпретация на формулировката - „Добра производствена практика”, а именно „прави си каквото искаш”! Те масово се юрнаха в надпревара да произвеждат хранителни продукти преди всичко с мисълта за възможно най-голяма печалба, чрез влагането на големи количества несвойствени добавки, оцветители, консерванти, напомпване на месото с голямо количество солови разтвори и др”!! Това доведе до появата на пазара по пет-шест колбаси с едно и също име:„Хамбурски”, „Бургас”, „Амбарица”…., които нямаха нищо общо с произвежданите преди асортименти съгласно изискванията на съответния БДС. Така стана и с уж „Бялото саламурено сирене”, с „голямото разнообразие” на вина с прикачени, утвърдени марки от миналото, на хляб и др. Пазарът беше залят с храни, по същество – фалшификати, некачествени спрямо своите аналози произвеждани някога по БДС, но не некачествени – в смисъл на негодни за храна и опасни за здравето на консуматорите!
За съжаление точно това не бе разбрал един уважаван и добър министър, който тези дни си позволи на всеослушание да даде своето „ експертно” мнение, че тези храни са по-евтини но некачествени и който ги консумира, после ще даде повече пари за лекарства!
Веднага след това плашенето на хората продължи с нова сила и се стигна до там, че от екрана на водеща телевизия ни съобщиха, че ядем „боклуци” а не мина и час, от конкурентната телевизия водещият на сутрешния блок, със завидна „компетентност” информира, че „ядем месни продукти произведени от рога и копита”! Същински новоизлюпен Остап Бендер!
Преди три години, при представянето на една от последните ми научни книги, в експозето написах:
„Не може да се изхранва население от шест милиарда и половина / тези дни се появиха съобщения, че догодина ще е седем/, без използване на средства против вредителите /пестициди/ и средства за подхранване /минерални торове, специални фуражни смески/ в растениевъдството и животновъдството.
Не е възможно да се преработят, произведат в индустриални условия и предложат в подходящ вид и състояние на регионалните и световни пазари, необходимите огромните количества хранителни продукти, без използване на модерни, ускорени технологии и.адитиви – обогатители /млека, растителни протеини и масла/, нитрати, нитрити, фосфати, органични киселини, емулгатори, подсладители, консерванти, оцветители, овкусители, а в бъдеще и генно модифицирани организми „!.
Сега съм на същите позиции и ще добавя: Никой не трябва да си прави илюзии, че храненето и храните ще останат такива, каквито са били преди години и десетилетия и, че седем милиардното население на Планетата или голяма част от него може да се изхранва само с биологични храни и само с месо – „по възможност без мазнини и не по-скъпичко от 4-5 лв!” Това е алогично и в нормална икономика и пазар е невъзможно!
Трябва най-после да се разбере, че без индустриално производство на селскостопанска продукция и преработката й с помощта на усъвършенствани технологии на база химията, биохимията и биотехнологията, човечеството не е в състояние да се изхрани!
Както до сега, винаги е имало и ще има голямо разнообразие на хранителни продукти, по външен вид, по хранителна и биологична стойност, по предназначение, а в зависимост от това и по цена. Важното е, всички хранителни продукти да се произвеждат съгласно компетентно разработен и утвърден регламент, при строг и отговорен държавен контрол, с цел производство на истински храни, съобразно спецификата им и абсолютна сигурност за здравето на хората!
Надявам се, че при тези условия, българските производители на хранителни продукти задълбочено ще преосмислят същността на изискването за„Добра производствена практика”и ще осъзнаят, че става дума за най-висшата форма на контрол – самоконтрола, като условие за производство на възможно най-качествена и печаливша продукция
Така, че нека да насочим вниманието си главно в тези направления, а не поради неумение, инерция, некомпетентност, че понякога и безотговорност, да плашим и стресираме хората с храната, която им се предлага на пазара, която трябва да консумират ежедневно и за която повечето от тях харчат основната част от доходите си!