Тези дни пътувах с модерен, бърз и удобен автобус. Бях в един голям град – най-големият. Видях се с роднини и приятели. Черпихме се, наприказвахме се. Четох и едни писания…На връщане в същия модерен, бърз и удобен автобус, се сетих за издадената преди година моя малка стихосбирка – „Младежки опити и пенсионерски задявки” Припомних си отделни заглавия, някои стихчета си рецитирах на ум. От едно, което на всичкото отгоре е без заглавие, не можех и не можех да се отърва! Върти се като пумпал из главата ми, а пред очите – все страницата от книжката на, която е напечатано! Радва се, подскача и вика: „Видя ли, видя ли колко много си познал, видя ли…..?”
От няколко дена съм у дома, а то продължава да се върти из главата ми. Несъзнателно го рецитирам, но не само на ум, а вече и на глас, макар и тихичко…Видях се в чудо, отърваване няма и затова реших да избягам, като го публикувам в Блога си, та дано миряса! Дано!
* * *
Много пъти съм се чудил
за какво си набеден?
Със какво си ги принудил
да те душкат ден след ден!
Е, след толкоз мисли тежки
ето, че сега разбрах:
Качествата ти човешки
будят нейде нечии страх!
Тъй, че ще извикам смело:
Туй е нашенска типичност!
Мрънкай и навеждай чело-
днес е страшно да си личност!
26 юли 2010
10 юли 2010
160 г. ОТ РАЖДАНЕТО НА ИВАН ВАЗОВ
„Под игото”, „Шипка”, Епопея на забравените”, „Аз съм Българче” и още, и още….защо не и „Люлякът ми замириса” ….! Едно велико дело украсено с ореола на непреходността и величието – един от най-високите върхове на националната ни култура - ПАТРИАРХЪТ Й – ИВАН ВАЗОВ!
И този път болшинството от нас забравиха Вазов! Не го почетоха ни Президента, ни Премиера, ни министърът на Образованието, ни министърът на Културата и ни един от депутатите, които са на 150-200 м. от гроба и паметника му !
И тук ще напиша това, което написах преди дни за друг български исполин – Стамболов:
„ За жалост, такова племе сме – бързо забравяме! Понякога на сила забравяме, или си спомняме, когато ни трябва ореола на ВЕЛИКИТЕ, та конюнктурно да се накиприм с него! „
Снощи в предаването „Панорама” на БНТ видях и чух директорката на музея „Иван Вазов” да каже, че няколко часа след съвсем скромното отбелязване на 160 годишнината пред паметника на Вазов, млада жена откраднала букета червени гладиоли, който поставили там, като скромен белег на почитание и признателност пред величието на поета! УЖАС!
Българио, Българио, това ли си ти за, която :
„Българио за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях
и те за теб достойни, майко, бяха!
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх.”
Българино! Помисли за Вазов! Прошепни, макар и сам на себе си онова сакрално за нас, което написа той – „Аз съм Българче”! Помисли за България!
И този път болшинството от нас забравиха Вазов! Не го почетоха ни Президента, ни Премиера, ни министърът на Образованието, ни министърът на Културата и ни един от депутатите, които са на 150-200 м. от гроба и паметника му !
И тук ще напиша това, което написах преди дни за друг български исполин – Стамболов:
„ За жалост, такова племе сме – бързо забравяме! Понякога на сила забравяме, или си спомняме, когато ни трябва ореола на ВЕЛИКИТЕ, та конюнктурно да се накиприм с него! „
Снощи в предаването „Панорама” на БНТ видях и чух директорката на музея „Иван Вазов” да каже, че няколко часа след съвсем скромното отбелязване на 160 годишнината пред паметника на Вазов, млада жена откраднала букета червени гладиоли, който поставили там, като скромен белег на почитание и признателност пред величието на поета! УЖАС!
Българио, Българио, това ли си ти за, която :
„Българио за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях
и те за теб достойни, майко, бяха!
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх.”
Българино! Помисли за Вазов! Прошепни, макар и сам на себе си онова сакрално за нас, което написа той – „Аз съм Българче”! Помисли за България!
04 юли 2010
115 Г. ОТ СМЪРТТА НА СТЕФАН СТАМБОЛОВ
На 6-ти юли 1895 година умира един от великите българи за всички времена СТЕФАН СТАМБОЛОВ!
Отбелязвам тази дата, за да се поклоня пред великото дело на СТАМБОЛОВ и приканя всички честни българи да си спомнят за него и отдадат своята почит и преклонение на неговата светла памет.
Отбелязвам тази дата поради силното съмнение, че нито една, или само някоя от сюрията медии навъдили се в Страната ни ще се сетят и отбележат кончината на този Великан в Новата българска история. За жалост, такова племе сме – бързо забравяме! Понякога на сила забравяме, или си спомняме, когато ни трябва ореола на ВЕЛИКИТЕ, та конюнктурно да се накиприм с него!
Отбелязвам тази дата още защото някои от моите предци са имали преки контакти с този велик Българин и до края на живота си са били негови верни поддръжници. В тази връзка ще цитирам кратък пасаж от книгата си „Разкази мили, весели и тъжни”- Русе, 2007.
„Баба Мария се омъжва за Иван Вачов Байчев. Роден в гр. Лясковец, учил в родния си град и Велико Търново. Баща му дядо Вачо бил голям приятел на Стефан Стамболов. Вероятно затова и дядо Иван на, когото съм кръстен е върл стамболовист и му остава верен до края на живота си.
Когато започва Сръбско-българската война, запленен от всенародния ентусиазъм, дядо упорито иска от баща си да го пусне да отиде на фронта. Но е малък, може би на 14-15 години. Тогава баща му се свързва по телеграфа от Търново със „Стефан”, който по това време е Председател на Народното Събрание. Моли го като дойде Иванчо в София, да го прикотка и върне. Пристига дядо Иван в София, посреща го Стамболов, ама Иванчо не ще да се връща. Тогава „бате Стефан”му дава два златни напалеона и го изпраща на Сливница. Когато се връща от фронта, Стамболов го назначава в охраната на Събранието.”
На 6-ти юли 2010 година се навършват 115 години от смъртта на един от великите българи – СТЕФАН СТАМБОЛОВ! ПОКЛОН!
Отбелязвам тази дата, за да се поклоня пред великото дело на СТАМБОЛОВ и приканя всички честни българи да си спомнят за него и отдадат своята почит и преклонение на неговата светла памет.
Отбелязвам тази дата поради силното съмнение, че нито една, или само някоя от сюрията медии навъдили се в Страната ни ще се сетят и отбележат кончината на този Великан в Новата българска история. За жалост, такова племе сме – бързо забравяме! Понякога на сила забравяме, или си спомняме, когато ни трябва ореола на ВЕЛИКИТЕ, та конюнктурно да се накиприм с него!
Отбелязвам тази дата още защото някои от моите предци са имали преки контакти с този велик Българин и до края на живота си са били негови верни поддръжници. В тази връзка ще цитирам кратък пасаж от книгата си „Разкази мили, весели и тъжни”- Русе, 2007.
„Баба Мария се омъжва за Иван Вачов Байчев. Роден в гр. Лясковец, учил в родния си град и Велико Търново. Баща му дядо Вачо бил голям приятел на Стефан Стамболов. Вероятно затова и дядо Иван на, когото съм кръстен е върл стамболовист и му остава верен до края на живота си.
Когато започва Сръбско-българската война, запленен от всенародния ентусиазъм, дядо упорито иска от баща си да го пусне да отиде на фронта. Но е малък, може би на 14-15 години. Тогава баща му се свързва по телеграфа от Търново със „Стефан”, който по това време е Председател на Народното Събрание. Моли го като дойде Иванчо в София, да го прикотка и върне. Пристига дядо Иван в София, посреща го Стамболов, ама Иванчо не ще да се връща. Тогава „бате Стефан”му дава два златни напалеона и го изпраща на Сливница. Когато се връща от фронта, Стамболов го назначава в охраната на Събранието.”
На 6-ти юли 2010 година се навършват 115 години от смъртта на един от великите българи – СТЕФАН СТАМБОЛОВ! ПОКЛОН!
Абонамент за:
Публикации (Atom)