ЗАВЪРШИ ПЕТДЕСЕТИЯТ - ЮБИЛЕЕН !

ЗАВЪРШИ ПЕТДЕСЕТИЯТ - ЮБИЛЕЕН МЕЖДУНАРОДЕН ФЕСТИВАЛ – „МАРТЕНСКИ МУЗИКАЛНИ ДНИ”

Отшумяха тържествените дни на едно голямо музикално и артистично събитие – дните на Петдесетия Фестивал „Мартенски музикални дни”!

ПЕТДЕСЕТ ГОДИНИ ФЕСТИВАЛ!!!

За Русенската общественост, за Русенската Община и дейците на културата, сам по себе си този факт е ПОДВИГ!
Фестивалът живее, фестивалът се развива, фестивалът вече е неразделна същност и академичен апотеоз в културния живот на града ни! И затова ще пребъде!
Сега, като пиша тези редове си спомних за статията, която публикувах във в. „Утро” след завършването на тридесет и четвъртият Фестивал – 17 – 31 март 1994 година.
Прочетох я и съм изкушен да припомня част от нея:

ОТЗВУЧАХА АКОРДИТЕ НА ХХХIV-Я МЕЖДУНАРОДЕН ФЕСТИВАЛ – „МАРТЕНСКИ МУЗИКАЛНИ ДНИ”

В това време на икономически и политически изпитания , наш неотменен дълг, задължение на цялата Русенска общественост е град Русе, по силата на неговото местоположение и мащаби, с броя, разнообразието и нивото на своите културни институти, интелектуален и икономически потенциал, да се запази и развива, като значим културен център с национално значение.
Вярвам, че току-що отзвучалите финални акорди на едно забележително събитие – тридесет и четвъртият международен фестивал – „Мартенски музикални дни”, който се проведе в нашия град от 17 до 31 март тази година, е действен и достоен принос в това отношение.
Културата, уважаеми читатели не може да бъде партийна! Културата е общочовешка. Тя носи белезите на своята специфичност и традицията на вековете. Тя е проява на творческия гений на човешкия дух.
Тъкмо затова в своят духовен стремеж към възвишеното, с дълбоката вяра в правдата, с вярата, че доброто ще надделее над злото, човечеството е създало поезията и музиката. Музиката като вдъхновение, музиката като емоционалност, музиката като възпитание.
……………………
Великолепно балансираната и осъществена фестивална програма, при многобройна подчертано интелигентна публика и перфектна организация, постоянно показваха нещичко от най-добрите традиции на стария Русе – Европейският полъх и почерк към, който с толкова надежди се стремим в нашето духовно възраждане!
………………………..
За всички наши скъпи приятели – спомоществователи най-сърдечни и искрени благодарности – първо за това, че без тях Фестивалът нямаше да бъде този фестивал и второ, че това са настоящите носители и продължители на най-епохалното в новата българска история – възрожденското вдъхновение и възрожденския патриотизъм на съзидатели на нова демократична България.
Скромният ми тригодишен опит като административен участник в подготовката и провеждането на тази крупна международна музикална проява потвърди, че качествен и високо художествен фестивал се прави от професионалисти. Задължен съм да информирам Русенската общественост, месните и национални институции в областта на културата, че град Русе вече има своята водеща личност с висок професионализъм и организаторски способности – г-жа Ива Чавдарова – н-к отдел „Култура” в Община – Русе. Благодаря ти Ива! Благодаря на всички, които ти сплоти и обедини усилията им, за да ни зарадвате с може би най-добрият от всички до сега проведени музикални и културни форуми в гр. Русе.
Довиждане тридесет и четвърти международен фестивал „Мартенски музикални дни” Очакваме те с трепет и нови надежди – ТРИДЕСЕТ И ПЕТИ!

За изложбата"ДАРВИН СЕГА"

Винаги ми е било особено приятно да кажа и подчертая, че Дарвин е един от моите научни кумири, че вярвам в неговата теория и съм твърд негов последовател. Така че, когато има повод ще пиша за Дарвин или ще пропагандирам всичко добро, което се отнася до неговото велико научно дело.
Сега предлагам подробности относно изложбата в Националният Дворец на Културата, за която вече имах удоволствието да съобща в моя Блог.

Изложба ”Дарвин сега” в НДК
22 май 2009 / News.dir.bg
Изложбата "Дарвин сега" ще бъде изложена от днес до 20 юни във фоайето на третия етаж в Националния дворец на културата. Това съобщиха организаторите от Британския съвет, цитирани от БТА.
Експозицията се състои от 16 панела, в които са представени различни аспекти от живота и трудовете на Чарлз Дарвин. Те са посветени на пътуването му на кораба "Бийгъл", на неговия дневник, на теорията му за еволюцията, на мнения на съвременниците му за "Произход на видовете", както и на неговата научна кореспонденция.
Ще бъдат показани също фотографии и скици на учения. Един от най-интересните експонати е еволюционното дърво, отбелязват от Британския съвет.
Дизайнът на изложбата е изработен от британското "Арка дизайн студио", а текстовете към него са на Джон Търней - британски журналист и писател, отразяващ научни теми. В България панелите са изработени от "Принт визия".
Изложбата е посветена на международното отбелязване на 200-годишнината от рождението на Дарвин, както и на 150 години от публикуването на "Произход на видовете".

Позволявам си да предложа на г-н Министерът на Образованието, науката и младежта, да командирова учители-преподаватели по биологичните дисдциплини, да видят и се запознаят с материалите в тази изложба, за да обогатят знанията си, или най-малкото да се освободят от лъженаучните Лисенковски внушения, на сила натрапвани десетилетия в нашето образование!

Проф.Байчев

По повод на МФ "Мартенски музикални дни"2010

Пред прага на ПЕТДЕСЕТИЯТ Международен .Фестивал „Мартенски музикални дни” си спомням за годините – 1990 -1994, когато бях зам.кмет на Общината в Русе и административно отговарях за провеждането на този фестивал.
Бяха тежки години – разруха в икономиката, безпринципни политически борби, безпаричие! Благодарение на самоотвержените усилия на служителите от отдел „Култура”, Русенската Филхармония, русенски ентусиасти и чуждестранни спомоществователи, успявахме да спасяваме Фестивала и да го провеждаме
Сигурен съм, че и след това, та до ден – днешен, организаторите са изпитвали същите трудности, за да поддържат жарта и огънчето на този изключително важен форум за културното и нравствено възпитание на Русенци, за възраждането и утвърждаването на Европейският дух и облик на нашият Русе!
В тези дни на откриване и провеждане на Петдесетият – юбилеен Фестивал, с умиление си спомням за последното си слово, с което открих Тридесет и четвъртият Фестивал на 17 март, 1994 година и статията „ Отзвучаха акордите на ХХХ!V –ят Международен Фестивал – Мартенски музикални дни”, която няколко дена след това публикувах в русенският ежедневник „Утро”.
Сега, като мил и трогателен спомен публикувам „Словото”.












УВАЖАЕМИ ГОСТИ, СКЪПИ СЪГРАЖДАНИ
ДАМИ И ГОСПОДА

Щастлив съм, че имам възможността от името на ръководството на Общината, на Общинският Съвет да ви приветствам с добре дошли в тази тържествена вечер, за откриването на ТРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТИЯТ МЕЖДУНАРОДЕН ФЕСТИВАЛ - МАРТЕНСКИ МУЗИКАЛНИ ДНИ
В това време на икономически и политически изпитания, наш неотменен дълг, задължение на цялата русенска общественост, е град Русе по силата на своето местоположение и мащаби, с броят, разнообразието и нивото на своите културни институти, интелектуален и икономически потенциал, да се запази и развива, като културен център с национално значение.
Културата Дами и Господа, не може да бъде партийна, културата е общочовешка. Тя носи белезите на своята специфичност и традицията на вековете. Тя е проява на творческият гении на човешкият дух. Тъкмо затова в своят духовен стремеж към възвишеното, с дълбоката вяра в правдата, с вярата, че доброто ще надделее злото, човечеството е създало поезията и музиката.
Музиката, като вдъхновение, музиката, като емоционалност, музиката, като възпитание!
Ето защо има и ще има Русенски Международен Музикален Фестивал!
Ето защо, той вече е неотменна традиция, здраво вплетена в плътта на социалния и културен живот на градът ни, а позволявам си да кажа и в гиздавата снага на националната ни музикална култура. Тъкмо затова и тази година много институции и фирми ни оказаха неоценима помощ в подготовката и финансирането на Фестивала. Тук не бих могъл да изброя всички, но все пак ще спомена:
- Министерство на Културата
- Фондация „Отворено Общество”
- Британски Съвет
- Външното Министерство на Република Австрия
- Посолството на Република Австрия в България
- Фонд „Трлинадесет века България”
- Евротур
- Рига Хотели
- Балканбанк, Дунавпрес и т.н. и т.н.
От името на Общината, Русенското гражданство, надявам се и от ваше име, нека да благодарим от сърце на всички наши спомоществователи, като ги аплодираме!
Наред с това да пожелаем на всички наши гости и участници във Фестивала, приятно и ползотворно пребиваване в нашият хубав и обичан град!
Дами и Господа, да поздравим великолепната Русенска Филхармония, с главен художествен ръководител г-н Цанко Делибозов и да им пожелаем достойно домакинство и представяне на фестивалният подиум. Моля за аплодисменти!
ОТКРИВАМ ТРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТИЯТ МЕЖДУНАРОДЕН ФЕСТИВАЛ –„МАРТЕНСКИ МУЗИКАЛНИ ДНИ” – Русе 1994!
НА ДОБЪР ЧАС!

Моето мнение за Г М О

У нас е така - „Всяко чудо за три дена”! Само, че чудото, което и хабер си няма го направиха „политическо” и продължи повече от три дена.
Все пак, врявата относно ГЕННО МОДИФИЦИРАНИТЕ ОРГАНИЗМИ ЗАТИХНА и сега мога да изкажа моето скромно мнение.
Няма да се впускам в теоретични обяснения. Материята е сложна и за неподготвения - неразбираема.
Само ще цитирам няколко мой становища изказани по повод на тази проблематика:

Преди три години, при представянето на една от последните ми научни книги, в експозето казах следното:

„Не може да се изхранва население от шест милиарда и половина без използване на средства против вредителите/пестициди/ и средства за подхранване/минерални торове, специални фуражни смески/ в растениевъдството и животновъдството.
Не е възможно да се преработят и произведат в индустриални условия необходимите огромните количества хранителни продукти, без използване на модерни, ускорени технологии и.адитиви – нитрати, нитрити, фосфати, органични киселини, емулгатори, обогатители, подсладители, консерванти, оцветители, овкусители, а в последните години и генно модифицирани храни „!.


На 02. 02. 2010 - в дневникът си написах:

„Сега са се юрнали да си чешат езиците за генно модифицираните организми. Ще се приема закон и мнения от глупави, по-глупави! Нашенска инерция! Сигурен съм, че 99% изобщо не знаят, като какво е това ген, геном, та до рекомбинанти и съответни модификации.
Моето мнение е категорично – науката няма спиране! И клади е имало и инквизиция е имало и червен терор имаше и пак науката си съществува и Светът се развива, въпреки ужасяващата и не подбираща средства ретроградност!
Биотехнологията и генното инженерство тепърва ще вършат чудеса за човечеството. Някои от тези чудеса ще определят и решат неговото бъдещо съществуване! Добре запомнете това, което току-що написах! Не трябва обаче да се бърза! Особено с внедряването”!



В писмо до моят колега и приятел – генетикът Проф.д-р Севдалин Георгиев:
„ За да приключим с дискутираната тема за ГМО, ще добавя само това и то е дълбоко принципно:
Човешкият гений не е "Бутилка" и неговите фантастични постижения, не са "Дух"! Това са закономерните жалони в обективното развитие на човешката цивилизация и Общество. Това не е и не може да бъде частично, мимолетно, или спорадично явление, та да го профанизираме с "Бутилки" и изпуснати /едва ли не случайно/ "Духове"! Така, че ще има ядрена физика, ще има инженерна биология, ще има все повече и повече невероятни научно-технологични постижения - съдбата и спасението на бъдещото човечество”
Това е, мои приятели и евентуални читатели на писанията ми! Имате основание за предпазливост и обстоятелствена информираност, но нямате основание за паника и страх от апокалипсис!

ДВЕСТА ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ШОПЕН

Приема се, че на този ден - първи март 1810 година е роден великият френско-полски композитор и пианист ФРЕДЕРИК ШОПЕН.
По този повод, в знак на дълбоко уважение и поклон пред гения на пианото и мелодичността, публикувам част от прекрасната и обстоятелствена биографична статия на г-н АЛЕКСАНДЪР АРСОВ.







Фредерик Шопен (1810–1849). ПОЕТЪТ НА ПИАНОТО

Автор: Александър Арсов

Знаете ли кой е Фредерик Шопен? Да, знам, че сте чували името, но знаете ли какво стои зад него? Ще ви кажа. Един от музикалните гении на XIX в. Един човек, който през трагично краткия си живот успя на даде на новородения Романтизъм една неповторима искра със своите творби. Макар че Шопен никога не е писал симфонии, опери, оратории, кантати, той все пак е признат за един от най-великите композитори живели някога. Защо?

Ще се опитам да ви обясня. Защото е посветил своя живот на пианото. В абсолютно всичките му творби пианото заема централно място. В някои от тях то е съпроводено с виолончело, глас или оркестър, но в повечето – е единствено. Не ми е известен друг пример за толкова пълно сливане между композитор и инструмент в историята, освен може би Паганини и цигулката. Разбира се, това далеч не е всичко. Шопен е издигнал пианото до висоти, които предшествениците му от епохата на Класицизма дори не са могли да си представят (освен може би Бетовен). Той е първият, който е дал на произведенията за този инструмент не само огромно разнообразие на формата, което се простира далеч отвъд сонатата, вариациите и рондото, които са били традиционни тогава – прелюдии, етюди, мазурки, импромптюта, ноктюрни, валсове, балади, скерца, полонези – но и ги е наситил с лирика, драматизъм и трагизъм, за които дори не се предполагало, че е възможно да се изразят с черно-белите клавиши. Шопен е един от онези композитори, чието мелодично богатство много трудно можете да сбъркате. Той е и може би най-яркото доказателство, че тези, които смятат поезията за привилегия изключително на литературата грешат.

Фредерик Франсоа Шопен е роден в селцето Желязова Вола край Варшава през 1810 г. Точно кога се е случило това е спорен въпрос – според семейството му датата е 1 март, но акт за раждане липсва, а кръщелното му датира от 22 февруари. Както и да е, това не е толкова важно, колкото фактът, че през октомври същата година семейството се премества във Варшава, където бащата на бъдещия композитор е назначен за учител по френски език и литература. Никола Шопен е френски емигрант в Полша, която е приел за своя втора родина през 1787 г. Родом е от Маренвил – малко селце в Лотарингия. Често можете да срещнете полския вариант на името му – Миколай, а понякога, не толкова често, можете да видите същото и за композитора – Фридерик Францишек Шопен. Майка му, Текла Юстина Кжижановска, е принадлежала към разорено, но гордо семейство с благороден произход. Тя и по-голямата му сестра, Лудвига, били първите му учители по пиано. На седем години малкият Шопен вече бил автор на първата си полонеза, а на осем свирел пред публика в аристократичните салони на столицата. Бързо се превърнал в атракция и веднага му лепнали крайно неоригиналния прякор „Новият Моцарт”. Едва ли някой тогава из варшавските салони е предполагал, че la petit Chopin ще се издигне един ден до композиторските висоти на прочутия си залцбургски предшественик.